Отказ за тълкуване на съдебно решение при липса на неяснота

Текстът на акта

Ключови фрази

2 решение по гр.д.№ 1164 от 2019 г. на ВКС на РБ, ГК, първо отделение
Р Е Ш Е Н И Е

№ 19

София, 28.02.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на двадесет и първи февруари две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРГАРИТА СОКОЛОВА ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА

ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА

след като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 1164 по описа за 2019 г. приема следното:

Производството е по реда на чл.251 ГПК.

С решение № 187 от 31.12.2019 г. по настоящото дело ВКС, ГК, състав на първо г.о. е отменил решение от 16.08.2018 г. по в.гр.д.№ 16948 от 2013 г. на Софийския градски съд, гражданско отделение, II б въззивен състав и вместо него е постановил ново решение за отхвърляне като неоснователни на следните искове:

1. предявеният от В. Ц. В. срещу М. Г. М. иск с правно основание чл.43, ал.1, б.“а“ ЗН за унищожаване на завещателно разпореждане на А. П. Я., направено в полза на М. Г. М. със саморъчно завещание от 23.12.2000 г., по силата на което Я. се е разпоредила за след смъртта си със собствения си апартамент № 4, находящ се в [населено място], [улица], ет.2 и

2. предявеният от В. Ц. В. срещу И. М. Л. и Н. Г. П. иск с правно основание чл.108 ЗС за апартамент № 4, находящ се в [населено място], [улица] /бивша [улица]/, ет.2.

С решението са присъдени и разноски за водене на делото за трите съдебни инстанции съобразно изхода на спора.

С молба от 02.01.2020 г. ищецът В. Ц. В. е поискал ВКС да тълкува решението си.

В писмени отговори от 17.02.2020 г. и 18.02.2020 г. ответниците по молбата М. Г. М., И. М. Л. и Н. Г. П. оспорват молбата като неоснователна.

Върховният касационен съд, състав на първо отделение на Гражданска колегия приема следното: Молбата за тълкуване на решението е допустима, тъй като е подадена от легитимирано лице /ответник по касационната жалба/ и преди изтичане на посочения в чл.251, ал.2 ГПК краен срок- преди изпълнението на решението.

Разгледана по същество, тази молба е неоснователна и като такава следва да се отхвърли поради следното: Не е налице неяснота в постановеното решение по отношение на това по какви искове, между кои страни и на какво основание се е произнесъл ВКС. Както в мотивите на решението, така и в неговия диспозитив ясно е посочено, че се отхвърлят предявените от В. Ц. В. срещу М. Г. М. иск по чл.43, ал.1, б.“а“ ЗН и срещу И. М. Л. и Н. Г. П. иск по чл.108 ЗС. Не е налице неяснота и по отношение на това за кой имот се е произнесъл ВКС- имотът е описан в диспозитива на решението подробно, като е посочено неговото местоположение, характеристики, площ, граници и административен адрес /апартамент № 4, находящ се в [населено място], [улица] /бивша [улица]/, ет.2, състоящ се от две стаи, вестибюл, хол, кухня, баня, клозет и килер, застроен на 90 кв.м., с обща кубатура на апартамента от 380,55 куб.м., при граници: отгоре- С. А., отдолу- магазин, от изток- [улица], от запад- двор, от север- С. С., от юг- двор, заедно с таванско помещение от 9,16 куб.м. при граници: изток- бул.“В. Л., запад- двор, север- С. С., юг- двор, заедно с избено помещение от 17,01 куб.м. при граници: изток- [улица], запад- двор, юг- Г. Е. и 7,40 % идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху дворно място, съставляващо парцел II в кв.449 по плана на [населено място], м.“Ц.“/.

Изложените в молбата за тълкуване доводи са свързани с твърдения за недопустимост и неправилност на решението на ВКС, а не за неясноти в това решение, които да налагат тълкуването му.

В първата част от молбата за тълкуване молителят твърди, че е налице неяснота на определението на ВКС по чл.288 ГПК /определение № 348 от 28.06.2019 г./ по отношение на това в каква част е допуснато касационното обжалване на решението на въззивния съд, която неяснота правела неясно и самото решение по чл.290 ГПК. Настоящият състав на ВКС счита, че няма такава неяснота, доколкото в диспозитива на определението по чл.288 ГПК ясно и недвусмислено е посочено, че се допуска касационно обжалване на решение от 16.08.2018 г. по в.гр.д.№ 16948 от 2013 г. на Софийския градски съд, гражданско отделение, II б въззивен състав в цялата негова обжалвана част, а не само частично- по една от двете подадени касационни жалби.

Различното разрешение за спора за собственост между В. Ц. В. и И. Л. и Н. П. от една страна /с решението на ВКС по гр.д.№ 1164 от 2019 г., с което е признато за установено по отношение на тези ответници, че В. В. не е собственик на процесния апартамент/ и В. Ц. В. и Л. Й. П. от друга страна /с влязлото в тази част решение от 16.08.2018 г. по в.гр.д.№ 16948 от 2013 г. на Софийския градски съд, с което е уважен предявения от В. В. срещу Л. П. иск по чл.108 ЗС само в неговата установителна част/ не може да бъде преодоляно чрез тълкуване на решението на ВКС по гр.д.№ 1164 от 2019 г. По същество с молбата си от 02.01.2020 г. в тази част В. В. иска не тълкуване на решението на ВКС по гр.д.№ 1164 от 2019 г., а неговата отмяна и пререшаване на спора за собственост между В. В. и И. Л. и Н. П. чрез съобразяване с решението на Софийския градски съд по в.гр.д.№ 16948 от 2013 г. в частта му по спора за собственост с Л. П..

Обстоятелството, че настоящият състав на ВКС не е постановил в решението си, че делото следва да бъде върнато на СРС за произнасяне по иска по чл.97, ал.1 ГПК, предявен от В. Ц. В. срещу М. Г. М., не представлява нито неяснота, нито непълнота на решението по гр.д.№ 1164 от 2019 г., тъй като този иск не е бил предмет на разглеждане по гр.д.№ 1164 от 2019 г. Както ясно е посочено в мотивите и диспозитива на решението на ВКС по гр.д.№ 1164 от 2019 г., предмет на делото са само исковете на В. В. по чл.43, ал.1, б.“а“ ЗН срещу М. М. и по чл.108 ЗС срещу И. Л. и Н. П.. Решение № 210 от 16.03.2007 г. по гр.д.№ 1311 от 2005 г. на ВКС, ГК, второ г.о., в частта му по отрицателния установителен иск с правно основание чл.97, ал.1 ГПК /отм./ във връзка с чл.16, ал.2 ЗН, предявен от В. Ц. В. срещу М. Г. М., че М. не е собственик на процесния апартамент /с което по този иск е потвърдено решението на въззивния съд № 99 от 07.06.2005 г. по гр.д.№ 723 от 2005 г. за връщане на делото по този иск за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд/ не е било отменено по реда на чл.303, ал.1, т.1 ГПК с решение № 319 от 06.12.2013 г. по гр.д.№ 4033 от 2013 г. на ВКС, ГК, трето г.о., поради което този иск не е бил част от предмета на спора по в.гр.д.№ 16948 от 2013 г. на Софийския градски съд, гражданско отделение, II б въззивен състав и съответно не е бил част от предмета на спора по гр.д.№ 1164 от 2009 г. на ВКС, ГК, първо г.о.

Поради всичко гореизложено молбата за тълкуване на решението на ВКС, ГК, първо г.о. по гр.д.№ 1164 от 2019 г. е неоснователна и като такава следва да се отхвърли.

С оглед изхода на делото молителят В. В. следва да бъде осъден да заплати на ответника по молбата за тълкуване И. М. Л. направените от него разноски за адвокат в размер на 500 лв.

По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ като неоснователна молбата на В. Ц. В. за тълкуване на решение № 187 от 31.12.2019 г. по гр.д.№ 1164 от 2019 г. на Върховния касационен съд, ГК, състав на първо г.о.

ОСЪЖДА В. Ц. В. с постоянен адрес: [населено място], [улица] да заплати на И. М. Л. със съдебен адрес: [населено място], [улица], ет.2, ап.5, чрез адв.Н. А. И. на основание чл.78 ГПК сумата 500 лв. /петстотин лева/, представляваща разноски по делото в производството по чл.251 ГПК.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.