Установяване на права на съсобственост по наследство и задължителност на указанията на ВКС

Текстът на акта

Ключови фрази

РЕШЕНИЕ

№ 87

Гр. София, 08.02.2026г.

Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Първо отделение в открито заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ

ЧЛЕНОВЕ: ГЕРГАНА НИКОВА

АТАНАС КЕМАНОВ

и при участието на секретаря Даниела Никова, като разгледа докладваното от съдията Ат.Кеманов гр.д.№4577/24г. на ВКС, за да се произнесе взе предвид следното :

Производството е по реда на чл.290 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на П. И. Д., Й. Г. Х., Г. Й. Х. и С. Й. Г., чрез процесуалния си представител адв.Р. М. от САК, срещу решение №93/21.03.2024г., постановено по в.гр.д.№627/2023г. на Пазарджишкия окръжен съд.

Състав на Пазарджишкия окръжен съд е отменил решение №94 от 12.04.2019г, постановено по гр.д.№1180/2017г. по описа на Районен съд-Велинград, в частта с която е отхвърлен предявения положителен установителен иск за собственост, вместо което е приел за установено по отношение на П. И. Д. с ЕГН [ЕГН] от [населено място],[жк][жилищен адрес]0, Й. Г. Х. с ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица], Г. Й. Х. с ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица] С. Й. Г. с ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица]/ последните трима конституирани на основание чл.227 от ГПК на мястото на починалата в хода на въззивното производство Т. Д. Х. с ЕГН [ЕГН]/, че А. Н. П.- Д. с ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица], ет.2 и С. Н. С. с ЕГН [ЕГН] от [населено място] , [улица] са собственици по наследство на общо 1/24 идеални части или по 1/48 идеални части за всяка от тях от следния недвижим имот – 1/2 ид.част от имот пл.№*** в кв.210 по плана на [населено място] от 1957г., съответстващ на УПИ ***, *** в кв.210 по действащия регулационен план на [населено място] от 1983/87г., съответстващ на имот с идентификатор *** по действащата кадастрална карта и кадастрални регистри на [населено място].

В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано, поради което се моли за неговата отмяна и постановяване на касационно решение по съществото на спора, с което предявеният иск бъде отхвърлен със законните последици.

Ответниците по касация А. Н. П.- Д. и С. Н. С. не са депозирали отговор по чл.287, ал.1 от ГПК.

С постановеното определение №3598/09.07.2025г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение по реда на чл.280, ал.1, т.1 от ГПК по въпроса : обвързан ли е въззивният съд от указанията на ВКС, които са дадени в отменителното му решение по чл.294 от ГПК.
Въззивният съд е приел, че в исковата си молба, инициирала производството пред районния съд, ищците А. Н. П. –Д. и С. Н. С. са изложили твърдения, че те и ответниците П. И. Д. и Т. Д. Х., както и И. А. са съсобственици на основание наследяване по закон на наследодателя им С. К. Н., починал на 14.05.1963г. на 1/8 ид.част от следния недвижим имот: дворно място с площ от 825 кв.м., за което е образуван УПИ ***,*** в кв.210 по плана на [населено място] с пълен кадастрален №*** и пл.№*** от кадастрален район ***.Твърди се, че ищците притежават в съсобственост общо 1/24 ид.част от този имот или по 1/48 ид.част за всяка от тях, които идеални части са придобили по право на заместване от своя баща Н. С. К. / починал на 13.05.2004г./От своя страна Т. Х. и П. Д. са собственици на 1/6 идеални части от същия имот при равни права като 1/8 ид.ч. са придобили по наследство пряко от майка им А. С. Г., която я е придобила по дарение от нейната майка Ц. Т. Н., извършено с нотариален акт №8 от 27.01.1973г.Останалите 1/24 ид.части ответниците придобили по право на заместване на майка си, починала на 03.02.2012г.,която ги е наследила от общия наследодател С. К. Н..Твърди се, че 1/24 ид.част от имота е станал собственост на И. А. по наследство от общия наследодател С. К. Н., който е неин баща.Сънаследниците Т. Х. и П. Д. не притежават 1/4 ид.част от този имот, а са собственици само на 1/6 идеална част от него.
Прието е за установено по делото, че с договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт №240/07.09.1957г, том XVII, дело №499, съпрузите Ц. Т. Н. и С. К. Н. са придобили следния недвижим имот :1/2 идеална част от дворно място от 803 кв.м., съставляващо поземлен имот №*** в кв.210, за който е отреден парцел X по плана на [населено място], ведно с построената в него двуетажна масивна къща с площ от 60 кв.м., заемаща югозападната част на имота.
На 15.04.1963г.с договор за дарение , обективиран в нотариален акт №68, том I, дело №194/1963г. Ц. Т. Н. и С. К. Н. са дарили на сина си Н. С. К. 1/4 идеална част от горното дворно място с площ от 800 кв.м., представляващо имот пл.№***, за което е отреден парцел *** в кв.210 по плана на [населено място] както и първия етаж от двуетажната масивна сграда с площ от 60кв.м.
Представено е удостоверение за наследници изх.№01546 от 21.04.2017г., издадено от община Велинград, от което се установява, че С. К. Н. е починал на 15.05.1963г и е оставил свои наследници по закон –съпруга Ц. Т. Н., починала на 16.02.1997г, две дъщери И. С. А. и А. С. Г. и син Н. С. К..Н. С. К. е починал на 13.05.2004г.и е оставил свои наследници по закон- две дъщери А. Н. П.-Д. и С. Н. С./ ищците по делото/.А. С. Г. е починала на 03.02.2012г и е оставила свои преки наследници по закон- ответникът П. И. Д., който е неин син и първоначалната ответница Т. Д. Х./ нейна дъщеря/.
С договор за дарение, обективиран в нотариален акт №8, том I, дело №29/1973г. Ц. Т. Н. е дарила на дъщеря си А. С. Г. собствената си 1/8 ид.част от процесното дворно място, както и собствената си 1/2 идеална част от втория жилищен етаж на построената в имота полумасивна жилищна сграда с площ от 60 кв.
В кориците на първоинстанционното производство се съдържа констативен нотариален акт за собственост на недвижим имот №117, том I, дело №236/1976г., представен с отговора на исковата молба от ответника Б. Х., без обаче с отговора си този ответник да е противопоставил възражения на база този нотариален акт.Съгласно визирания нотариален акт А. С. Г. е призната за собственик на 1/8 идеална част от дворно място цялото с площ от 800 кв.м., за който е отреден парцел *** в кв.210 по плана на [населено място], ведно с 1/2 ид.част от втория етаж на построената в имота жилищна сграда, цялата с площ от 60 кв.м.В посочения титул за собственост е отразено, че са взети предвид следните писмени доказателства: нотариален акт №240/1957г, протокол по гр.дело за делба №9/1972г. на Велинградския народен съд.От удостоверение №1032/03.08.2018г. е видно, че според описната книга на съда за 1972г. има записано образувано гр.д.№9/1972г. за доброволна делба, което е прекратено на 12.07.1972г.Доказателства обаче за наличие на протокол за делба на процесния имот, който да е постановен по гр.дело за делба №9/1972г. не е представен от тях въпреки дадените им от районния съд изрични указания в тази насока и възможност да сторят това.
Представен е нотариален акт №245, том II, рег.№3417, нот.д.№291/2001г. на 09.08.2001г., с който Н. С. К. е дарил на А. Н. П. Д. собствената си 1/4 идеална част от дворно място, цялото с площ от 800 кв. м. за което е отреден парцел ***,*** в кв.210 по плана на [населено място], ведно с първия жилищен етаж от построената в този имот двуетажна жилищна сграда с площ от 60 кв.м.
Видно от нотариален акт №66, том II, рег.№1573, н.д.№262/2016г. П. И. Д. и Т. Д. Х. са продали на съсобственика си Б. Г. Х. 1/4 ид.част от имота : дворно място с площ от 825 кв.м., съставляващо УПИ ***,*** в кв.210 по плана на [населено място].
Въз основа на така установената фактическа обстановка въззивният съд е приел, че общите наследодатели на ищците и първите двама първоначални ответници/ тъй като ответницата Т. Х. е починала в хода на въззивното производство/ Ц. Т. Н. и С. К. Н. през 1957г.са придобили 1/2 идеална част от процесния имот като през 1963г. са дарили половината от този имот или 1/4 идеална част на сина им Н. К., който е баща на ищците.За праводателите Ц. Н. и С. Н. е останала в съсобственост другата 1/4 ид.част или за всеки от двамата по 1/8 идеална част.През 1963г е починал наследодателя С. Н. и същият е оставил за свои преки наследници по закон – съпругата си както и трите си деца: Н. К./ бащата на ищците/ А. Г./ майка на ответниците П. Д. и Т. Х./ и И. А.. Към този момент имуществените отношения между съпрузите са се уреждали на принципа на разделност.Оставеното от наследодателя имущество, възлизащо на 1/8 идеална част е поделено между наследниците му като всеки от тях е придобил по 1/32 идеална част от процесния имот като правата на Ц. Н. възлизат общо на 5/32 идеални части / 1/32 от наследодателя С. Н. и 4/32 ид.части или 1/8 на собствено основание/. Всеки от останалите наследници е придобил по 1/32 ид.части. Тъй като Н. К. е придобил 1/4 ид.част по дарение от родителите си, то неговия дял в съсобствеността е 1/32 + 1/4 = 9/32 ид.части.Установи се, че през 1973г. майката Ц. Н. е дарила на дъщеря си А. Г./ наследодателката на П. Д. и Т. Х. / 1/8 ид.част от процесния имот, поради което към 1973г правата на Ц. Н. в съсобствеността са 1/32 ид.части, а на А. Г. са 5/32ид.части/ 1/8 ид.части дарени и от майка и и 1/32 ид.части от наследството от баща и/.Установи се, че през 1997г общата наследодателка Ц. Н. е починала и същата е оставила в наследство своята 1/32 ид.част от процесния имот, поради което всяко от трите и деца е придобило по 1/96 ид.част от този имот/ 1/96 ид.част за Н. К., 1/96 ид.част за А. Г. и 1/96 ид.част за И. А./.Към 1997г правата на И. А. са както следва : 1/32 ид.част/ от наследството от баща и + 1/96 ид.част от наследството от майка и или общо 4/96 ид.части. на А. Г. са както следва:5/32 ид.части + 1/96 ид.части или общо 16/96 ид.части. Установи се, че през 2001г Н. К. е подарил на дъщеря си А. Н. П. – Д./ ищца по делото/ подарената му от родителите 1/4 ид.част от процесния имот.Неговият дял в съсобствеността остава: 28/96 – 1/4 =4/96 ид.части. След смъртта си през 2004г Н. К. е наследен от двете си дъщери - ищците по делото и всяка от тях е наследила по 4/192 ид.части от този имот.Тъй като ищцата А. П. притежава по дарение от баща си 1/4 ид.част от имота, то нейните права върху имота възлизат на 52/ 192 ид.части. Установи се, че през 2012г А. Г. е починала и е оставила за свои наследници – двете си деца ответниците П. Д. и Т. Х.. Притежаваните от нея 16/96 идеални части са наследени от П. Д. и Т. Х. като всеки от тях е придобил по наследство по 16/192 ид.части или по 4/48 ид.части за всеки от тях.При това положение и в обобщение по отношение на процесния имот правата са както следва: за И. А. -2/48 ид.части, за С. С. - 1/48 ид.части, за А. П. –Д. -13/48 ид.части, за П. Д. 4/48 ид.части и за Т. Х. 4/48 ид.части.Общо ищците А. П. –Д. и С. С. притежават 14/48 ид.части от процесния имот или 7/24 ид.части. Ответниците П. Д. и Т. Х. притежават общо 8/48 ид.части от процесния имот или 1/6 ид.части. Установи се, че през 2016г. тези ответници са се разпоредили с 1/4 идеални части от този имот, тоест с повече права отколкото притежават,засягайки правото на собственост на ищците в претендирания в исковата молба обем до размер на 1/24 ид.части или по 1/48 ид.части са всяка от ищците.Въз основа на горното е прието, че предявените искове по чл.124, ал.1 от ГПК са основателни и следва да бъдат уважени.
Касационната инстанция като съобрази твърденията и възраженията на страните, както и представените по делото доказателства намира за установено следното :
По въпросът, по който е допуснато касационно обжалване е налице трайна практика на ВКС, в която се приема, че при новото разглеждане на делото въззивният съд е длъжен да се съобрази с указанията, дадени от ВКС относно тълкуването и прилагането на закона/процесуалния и материалния/.Такъв е смисълът както на разпоредбата на чл. 218з, ал. 1, изр. 2 от отменения ГПК, така и на разпоредбата на чл. 294, ал. 1, изр. 2 от действащия ГПК/решение № 253 от 06.04.2010 г. по гр.д. № 4122/2008 г. на ІV г.о. на ВКС/.Това процесуално изискване е императивно, поради което липсва процесуална възможност, независимо от евентуалното несъгласие с указанията на касационната инстанция, въззивната инстанция да даде различно от указаното й тълкуване на закона /решение № 217 от 03.07.2012 г. по гр.д. № 579/2011 г. на ІV г.о. на ВКС/.Указанията по прилагането и тълкуването на процесуалния закон посочват на въззивния съд, кои процесуални действия на съда и на страните са извършени надлежно, както и кои процесуални действия той е длъжен да извърши или да повтори, и кои процесуални действия той не може да извърши /решение № 164 от 01.07.2013 г. по гр.д. № 1238/2012 г. на ІІІ г.о. на ВКС/.Задължителните указания на ВКС се отнасят и до изразеното в отменителното решение по чл. 290 ГПК становище относно материалноправен или процесуалноправен въпрос, произнасянето по който във въззивното решение покрива някоя от хипотезите на чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 или 3 ГПК, и е довело до допускане на касационното обжалване/решение № 86 от 08.02.2024 г. по гр.д. № 1300/2023 г. на ІІІ г.о. на ВКС/.
В процесния случай с решение № 60086 от 28.06.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3610/2020г., II г.о. е отменено въззивно решение № 116 от 14.04.2020 г., постановено по гр. д. № 861 по описа за 2019г. на Окръжен съд-Пазарджик, а делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.В мотивите си касационната инстанция е приела, че констативен нотариален акт за собственост на недвижим имот №117, том I, дело №236/1976г., с който лицето А. С. Г. е призната за собственик на 1/8 идеална част от дворно място цялото с площ от 800 кв.м., за който е отреден парцел *** в кв.210 по плана на [населено място], ведно с 1/2 ид.част от втория етаж на построената в имота жилищна сграда, цялата с площ от 60 кв.м., е издаден въз основа на документи - нотариален акт № 240, том XVII, дело № 499/1957г. и протокол по гр.д. за делба № 9/1972 г. на Велинградски народен съд.Посочено е, че според Тълкувателно решение № 11 от 21.03.2013 г. по т. д. № 11/2012 г. на ОСГК на ВКС, макар нотариалният акт, с който се признава право на собственост върху недвижим имот по реда на чл. 587 ГПК , да не се ползва с материална доказателствена сила по чл. 179, ал. 1 ГПК относно констатациите на нотариуса за принадлежността на правото на собственост, тъй като такава е присъща на официалните свидетелстващи документи за факти, доказателствената тежест при оспорване на признато с акта право на собственост, се носи от оспорващата страна.С оглед на горното е приет за необоснован извода на въззивния съд, че след като дело № 9/72 г. е прекратено на 12.01.1972г., то по него не може да е извършена делба /макар, че делото може да е прекратено на тази дата при проведено съдебно заседание и одобрена спогодба/, както и това, че доказателствената тежест да установят извършването на делбата от 1972 г. е на ответниците, които се ползват от констативния нотариален акт, вместо на ищците, които следва да опровергаят констатациите на нотариуса, че такава делба е извършена и въз основа на нея А. Г. е придобила 1/8 ид.ч.
При новото разглеждане на делото въззивният съд е посочил, че нотариален акт №117, том I, дело №236/1976г. е съставен въз основа на представени от молителката А. Г. писмени доказателства, едно от които е протокол по гр.дело за делба №9/1972г. на Велинградския народен съд.Тъй като по делото е представено удостоверение №1032/03.08.2018г., от което се установява, че според описната книга на съда за 1972г. има записано образувано гр.д.№9/1972г. за доброволна делба, което е прекратено на 12.07.1972г., но липсват доказателства за наличие на протокол за делба на процесния имот, който да е постановен по това дело, то е приел, че лицето, в чиято полза е издаден к.н.а. не е придобило по делба още 1/8ид.ч. от дворното място/към този момент тя е притежавала идеални части от това място по наследяване от баща си С. Н. и дарение от майка си, извършено през 1973г./.Отново е прието по делото, че установяване на това обстоятелство е в тежест на ответниците, каквито са и били указанията на районния съд.Въззивният съд формално не се е съобразил с част от задължителните указания на касационната инстанция /другите указания касаят проследяване на регулационния статут на имота/, дадени с отменителното решение по гр.д.№3610/2020г. на ВКС, но изводът му, че наследодателката на ответниците не е придобила още 1/8ид.ч. от процесния имот въз основа на к.н.а.№117/1976г. е обоснован.По делото е представен договор за дарение от 27.01.1973г., обективиран по н.а.№8, н.д.№29/1973г., с който Ц. Н. е дарила на дъщеря си А. Г. 1/8ид.ч. от парцел *** в кв.210 по РП на [населено място], както и на 1/2 ид.ч. от втория етаж на построената в дворното място полумасивна жилищна сграда.През 1976г. е издаден к.н.а.№117, н.д.№236/1976г., с който нотариуса е приел, че молителката А. Г. е собственик на същия обем права, които е придобила по дарение от своята майка.При описание на представените при изповядване на сделката документи е посочен н.а. от 1957г., с който общите наследодатели са придобили по продажба 1/2 ид.ч. от парцел Х-1936, но не и н.а.№8/73г.Представени са обаче една вносна бележка и разписка за внесени нотариални такси, които са от 25.01.1973г., които предхождат с два дни сключването на договора за дарение между Ц. Н. и А. Г..Изрично и в двата документа е посочено, че това са такси, които са за издаване на нотариален акт.Поради изложената аргументация ВКС намира, че с к.н.а.№117/1976г. са признати права на А. Г., която тя е придобила по договор за дарение от 1973г., а не права, които да е придобила въз основа на съдебна делба-спогодба от 1972г.
От представените по делото доказателства се установява следното : с договор за продажба от 07.09.1957г. Ц. Н. и С. Н. са придобили правото на собственост върху двуетажна жилищна сграда и 1/2 ид.ч. от парцел *** по РП на [населено място].С договор за дарение от 15.04.1963г. Ц. и С. Н. са дарили на сина си Н. К. 1/4 ид.ч. от дворното място, като са си запазили правото на собственост върху останалата 1/4 ид.ч.С. Н. е починал на 15.05.1963г./преди приемане на СК от 1968г./ и е оставил за наследници преживяла съпруга и две деца, които придобиват по равни права от неговото наследство на основание чл.5, ал.1 и чл.9, ал.1 от ЗН.Правата на наследниците му по отношение на дворното място са : Ц. Н. – 5/32ид.ч./1/32ид.ч. по наследяване и 4/32ид.ч. на лично основание/ ; И. А. – 1/32ид.ч. ; Н. К. – 9/32ид.ч. /1/32ид.ч. по наследяване и 8/32ид.ч. по дарение/ ; А. Г. – 1/32ид.ч.С договор за дарение от 27.01.1973г. Ц. Н. е дарила на дъщеря си А. Г. 1/8ид.ч. от дворното място.Дарителката е останала собственик на 1/32ид.ч., а надареното лице на 5/32ид.ч.Ц. Н. е починала през 1997г. и притежаваната от нея 1/32ид.ч. е наследена от трите и деца при равни квоти.След смъртта и всяко едно от децата е станало собственик на : И. А. – 4/96ид.ч. от дворното място ; Н. К. – 28/96ид.ч. от дворното място ; А. Г. – 16/96ид.ч.На 09.08.2001г. Н. К. е дарил на дъщеря си А. Д. 1/4ид.ч./24/96/ от дворното място, като в неговото имущество са останали 4/96ид.ч.Дарителитят е починал на 13.05.2004г. и е оставил за наследници по закон две деца – С. С. и А. Д., които са придобили при равни квоти притежаваните от наследодателя 4/96ид.ч., т.е. всяка една от тях е станала собственик на по 2/96ид.ч. А. Г. е починала на 03.02.2012г. и е оставила за наследници по закон две деца – П. Д. и Т. Х., които са придобили по 8/96ид.ч. от дворното място, или общо 1/6 от имота.
От гореизложеното се установява, че към 28.09.2016г. ищците С. С. и и А. Д. са притежавали по наследяване от своя баща Н. К. по 1/48ид.ч. от спорното място, а ответниците по делото П. Д. и Т. Х. общо 1/6ид.ч.Сключеният на тази дата договор за покупко-продажба, с който последните са прехвърлили на ответника Б.Х. 1/4 ид.ч. от дворното място е действителен, но е произвел действие само за 1/6ид.ч., каквито са били правата на прехвърлителите.Предявените искове по реда на чл.124, ал.1 от ГПК от С. С. и А. Д. срещу П. И. Д., Й. Г. Х., Г. Й. Х. и С. Й. Г./ последните трима конституирани на основание чл.227 от ГПК на мястото на починалата в хода на въззивното производство Т. Д. Х./ са изцяло основателни и следва да бъдат уважени, а обжалваното въззивно решение потвърдено.
Върховният касационен съд констатира, че в диспозитива на обжалваното въззивно решение е била допусната явна фактическа грешка. Въззивният съд е приел, че предмет на делото се предявени установителни искове от А. Н. П. –Д. и С. Н. С. срещу П. И. Д., Й. Г. Х., Г. Й. Х. и С. Й. Г. за приемане на установено в отношенията между страните, че ищците са собственици на по 1/48ид.ч. от дворно място с площ от 825 кв.м., за което е образуван УПИ ***,*** в кв.210 по плана на [населено място].Определяйки квотите в съсобствеността, които всяка една от страните има, въззивният съд е отчел какви са били правата на общите наследодатели Ц. и С. Н. в целия парцел ***, съобразявайки, че те са придобили само 1/2 ид.ч. от този имот.В диспозитива на решението въззивният съд е приел, че ищците имат по 1/48ид.ч. не от УПИ ***,*** в кв.210 по плана на [населено място], а на 1/2 ид.ч. от имота. Производството за поправка може да се инициира по искане на страните или служебно от съда.
Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение

РЕШИ :

ОСТАВЯ В СИЛА решение №93/21.03.2024г., постановено по в.гр.д.№627/2023г. на Пазарджишкия окръжен съд

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: