Отговорност на довереника при вече изпълнен договор за поръчка

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 134

гр. София, 06.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение, в съдебно заседание на тридесети януари две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖИВА ДЕКОВА

ЧЛЕНОВЕ: 1. АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ 2. ФИЛИП ВЛАДИМИРОВ

при участието на секретаря Албена Рибарска като изслуша докладваното от съдия Владимиров гр. дело № 1392/2024 г. по описа на съда и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на С. В. В. чрез адв. А. против решение № 16 от 11.01.2024 г. по гр. д. № 795/2022 г. на Окръжен съд – Стара Загора.

В жалбата се правят оплаквания за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.

Ответникът по жалба Р. Л. Л. не взема становище.

С въззивното решение, предмет на касационна проверка, е потвърдено решение № 115 от 06.10.2023 г. по гр. д. № 251/2023 г. на Районен съд - Раднево в частта, в която С. В. В. е осъден да заплати на Р. Л. Л. на основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД сумата от 14269. 84 лева, представляваща даденото по развален на основание чл. 87 ЗЗД договор за поръчка за закупуване на движима вещ - майнер „Innosilikon A11 Pro Eth 2000 mh“, ведно със законната лихва върху главницата от 26.04.2023 г. до изплащането й и в полза на ищеца са присъдени разноски. В частта, в която е отхвърлен искът за връщане на същата сума на основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД – като дадена по развален договор за продажба на посочената движима вещ, решението на първостепенния съд не е обжалвано и е влязло в сила.

За да постанови горния резултат въззивният съд е приел, че между страните по делото е бил сключен (в устна форма) договор за поръчка, по силата на който ищецът (доверител) възложил на ответника (довереник) да извърши определени правни действия – да закупи за сметка на първия от електронен магазин и да му предаде конкретна движима вещ, майнер – „INNOSILICON A11 PRO ETH 2000MH“ (за добиване на криптовалута), чиято цена не е спорна. В изпълнение на поръчката ответникът е поискал от ищеца, а последният му е заплатил цената на вещта (доставена от трето лице – продавач) на две вноски – веднъж сумата от 11160 лева (на 21.12.2021 г.) и втори път - сумата от 3136. 84 лева - за мито и акциз (на 11.01.2022 г.). Установено е също, че при извършване на възложените му правни действия доверителят – ответник, е направил поръчка за покупка и доставка именно на горепосочената вещ (майнер) в електронен магазин и е осъществил връзка чрез електронни писма с продавача за осъществяването й като наименованието „INNOSILICON A11 PRO ETH 2000MH“ фигурира многократно в поръчката и разменената в тази връзка електронна кореспонденция между двамата. При анализа на събраните гласни доказателства е прието, че процесната вещ е получена от ищеца (на 22.03.2022 г.) в разопакован кашон, тъй като ответникът е преглеждал стоките, които е поръчвал и получавал. Тя не е имала външни белези, които да я отличават с конкретни параметри, за да е видно била ли е или не съответна на поръчаната „INNOSILICON A11 PRO ETH 2000MH“. Установено е, че отсъствало лого на устройството и само върху кутията му имало знак А1, с изписан сериен номер на машината. Опитите на ищеца и в последствие на негов приятел (св. Д.) да го включат и регистрират в сайт за криптовалути етериум и за криптовалута биткойн били неуспешни. Развити са доводи, че липсата на означение на търговска марка, лого и други на кутията на майнера възпрепятствало узнаване от поръчващия какво устройство (майнер) са му доставили и съответства ли то на поръчаното. Посочено е, че в последствие поръчващият установил, че машината, която му била доставена в изпълнение на договора била „AISEN A1 PRO/BTC/“, а не поръчаната „INNOSILICON A11 PRO ETH 2000MH“ и тя драстично се отличавала от последната. Като е съобразено заключението на назначеното по делото вещо лице, че тези майнер-и имат различен предмет - добиват различни криптовалути, а и с оглед динамичният пазар на криптовалутите (подобен на финансовия пазар с драстични ръстове и спадове, съответно с голям риск за едни и по-нисък риск за други криптовалути), е изразено разбиране, че не може да се приеме и наложи на ищеца да приеме майнер за различна криптовалута от желаната от него. Направен е извод, че е налице неизпълнение на поръчката съобразно поръчаното от ищеца, който е развалил договора чрез отправеното до ответника едностранно волеизявление, връчено му в хода на процеса и този факт следва да се зачете съобразно чл. 235, ал. 3 ГПК (отречено е правното действие на поканата до ответника от 18.08.2022 г. за доброволно изпълнение с предупреждение за разваляне, изпратена с телепоща преди подаване на исковата молба). Прието е, че с разваляне на договора за поръчка е настъпило отпадане с обратна сила на правната връзка и всяка от страните следва да върне на другата полученото по съглашението, в т. ч. преведените от ищеца на ответника двукратно суми в общ размер на 14 269. 84 лв. Така предявеният иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД вр. чл. 287 ЗЗД – за връщане на даденото в изпълнение на развален договор за поръчка, е намерен за основателен и доказан в претендирания размер от 14269. 84 лв., която сума е присъдена ведно със законната лихва от датата на исковата молба - 26.04.2023 г. до изплащането й.

С определение № 4985 от 01.11.2024 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по процесуалноправния въпрос за задължението на въззивния съд като инстанция по същество на спора да обсъди в мотивите на решението всички допустими и относими към спорния предмет факти, твърдения, доводи и възражения на страните.

По въпроса, обусловил допускане на обжалването, настоящият състав на ВКС, III г. о. намира следното.

Съгласно указанията, дадени с т. 19 от ТР № 1/04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС, което не е загубило сила и при действието на новия ГПК (в сила от 01.03.2008 г.), мотивите на въззивния съд трябва да отразяват решаваща правораздавателна дейност, да съдържат фактически и правни изводи по съществото на спора, с оглед въведените от страните твърдения, възражения и доводи, относими към спорното право. Това разрешение, което се споделя изцяло от настоящия състав, е застъпено в последователната съдебна практика на ВКС и доразвито със създадената впоследствие задължителна такава, обективирана в постановките на ТР № 1/9.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, както и в множество решения, постановени по реда на чл. 290 ГПК (напр. решение № 388 от 17.10.2011 г. по гр. д. № 1975/2010 г. на ВКС, IV г.о., решение № 94 от 28.03.2014 г. по гр. д. № 2623/2013 г. на ВКС, IV г.о., решение № 55 от 3.04.2014 г. по т. д. № 1245/2013 г. на ВКС, I т.о., решение № 63 от 17.07.2015 г. по т. д. № 674/2014 г. на ВКС, II т.о., решение № 111 от 3.11.2015 г. по т. д. № 1544/2014 г. на ВКС, II т.о. и др.). Според тази практика непосредствената цел на въззивното производство е повторно разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и въззивната инстанция е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. Въззивният съд е длъжен да мотивира решението си съобразно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК и чл. 236, ал. 2 ГПК, като изложи самостоятелни фактически и правни изводи по съществото на спора и се произнесе по защитните доводи и възражения на страните в пределите, очертани с въззивната жалба и с отговора по чл. 263, ал. 1 ГПК. Преценката на всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право, както и обсъждането на всички събрани по надлежния процесуален ред доказателства във връзка с тези факти, съдът следва да отрази в мотивите си.

При този отговор на правния въпрос, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 290, ал. 2 ГПК, намира следното.

Решението е неправилно. Основателни са касационните доводи за неточно приложение на материалния и процесуален закон от втората съдебна инстанция, както и за необоснованост в изводите. Правилно въззивният съд е приел, че между страните е възникнало валидно мандатно правоотношение, по което ищецът е възложил на ответника да закупи от онлайн магазин и да му достави определена движима вещ като в изпълнение на поръчката му превел по банков път исковата сума (за цената на вещта - веднъж и за дължими мито и акциз – втори път). Неправилен и необоснован обаче е изводът, че и след изпълнението на поръчката (предаване на всичко получено по нея на доверителя) страните са продължили да бъдат обвързани от договора за мандат, поради което той е развален по вина на изпълнителя на поръчката, с изявлението на ищеца (възложителя), предприето в много по – късен момент. Така е прието в отклонение на закона, че правата, които произтичат от договора, са отпаднали и страните си дължат взаимно всичко дадено по договора на отпаднало основание. Доводите на защитата на ответната страна, че в случая естеството на правната връзка по договор за поръчка – едностранен, тъй като поражда задължение в тежест само на едната страна – довереника (да извърши за сметка на доверителя възложените му от последния правни действия) и безвъзмезден (защото в случая не е уговорено възнаграждение за довереника), изключва възможността за неговото разваляне по реда и при условията на чл. 87 ЗЗД, а прекратяването му се подчинява на специалните правила на чл. 280 – чл. 292 ЗЗД, не са обсъдени от въззивния съд. В мотивите е останало необсъдено и възражението на ответника, че прекратяването на договора с оттеглянето на поръчката от доверителя може да бъде предприето на основание чл. 287 ЗЗД и има действие занапред – т. е. мислимо е в хода на вече започнало изпълнение на поръчката, но преди извършване на възложеното правно действие, защото правата по поръчката от сделки с трети лица се смятат за права на доверителя – във вътрешните отношения на страните по мандатното правоотношение съгласно чл. 292, ал. 2 ЗЗД.

В случая е без съмнение, че в изпълнение на разглеждания договор за поръчка (мандат) ответникът е договарял, по възлагане на ищеца и за негова сметка, с трето лице за покупката и доставянето на майнер „INNOSILICON A11 PRO ETH 2000MH“. По съглашението не е уговорено възнаграждение за довереника – чл. 286 ЗЗД. Поръчаната според заданието вещ е била платена от довереника - за сметка на доверителя, по уговорения с третото лице (продавача) начин, доставена на довереника и получена от него. Той, от своя страна, е уведомил доверителя (ищеца) за изпълнението и е извършил отчетна сделка (на 22.03.2022 г.) като му е предал всичко, получено в изпълнение на поръчката – т.е. доставения майнер. Ищецът го е приел без възражение като несъответствието между поръчано и доставено устройство е установено значително по – късно, едва през м. август 2022 г., когато са предприети действия от доверителя за прекратяване на договора за поръчка. С предаване без възражение на полученото в изпълнение на поръчката и с извършване на отчетната сделка, е осъществено изпълнение на мандата и поради това правната връзка, основана на този юридически факт, е прекратена. В отношенията между довереника и доверителя, възникналите от сделки с трети лица права – когато доверителят действа от свое име (както в случая), се смятат за права на доверителя – чл. 292, ал. 2 ЗЗД. Договорът е прекратен, поради изпълнението му – с осъществяване на дължимия резултат. Последващото му прекратяване с обратно действие (т.е. разваляне) е лишено от правни последици. Ето защо е изключен изводът, че произтичащите по договора за мандат права са отпаднали и страните си дължат взаимно всичко дадено по договора на отпаднало основание по чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД (правната квалификация на спорното право, предмет на защита с евентуалния иск, е определена правилно според изложените от ищеца многобройни, но непоследователни и непрецизни твърдения, сочещи на развален от него поради неизпълнение договор за поръчка). Претендираното неоснователно имуществено разместване на блага не се е осъществило.

Основателно е и оплакването на касатора, че той като довереник не се е облагодетелствал неоснователно с исковата сума, доколкото тя е постъпила в патримониума на трето лице – продавача на вещта, придобиването на която му е било възложено от ищеца и този дължим резултат е бил осъществен точно. След като това е така – довереникът е изпълнил каквото му е било възложено (поръчана е именно вещта, която ищецът е поискал да закупи и това се установява от поръчката и водената електронна кореспонденция с третото лице - продавач), парите не са у него към момента на изявлението на поръчващия (доверителя) по мандатното правоотношение за отказ от поръчката, не е налице неоснователно обогатяване с исковата сума, която няма как да му се търси на основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД (вж. в този смисъл решение № 524 от 08.08.2024 г. по гр. д. № 4305/2022 г. на ВКС, IV г.о.).

Тъй като произнасянето по иска за неоснователно обогатяване на посоченото правно основание не е предпоставено от повтарянето или извършването на нови съдопроизводствени действия от въззивния съд – арг. от чл. 293, ал. 3 ГПК, ВКС следва да се произнесе по съществото на спора, запазил висящността си пред настоящата инстанция – по иска по чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД за връщане на исковата сума по развален (поради виновно неизпълнение) договор за поръчка. Претенцията е неоснователна и трябва да бъде отхвърлена, което налага отмяна на обжалваното въззивно решение и потвърденото с него първоинстанционно решение в частта по разглеждания евентуален иск, вкл. в частта на присъдените на ищеца разноски.

При този изход на спора ответникът по жалба дължи на касатора заплащане на сторените и своевременно претендирани разноски за три съдебни инстанции. Те са в общ размер на 3 302 лв. като заплащането им е удостоверено с приложените банкови документи, както и договори за правна защита и съдействие, в които вписването за извършеното плащане в брой на уговорения адвокатски хонорар е достатъчно и има характера на разписка за платената сума.

Мотивиран от горното и на основание чл. 293, ал. 1 ГПК, Върховният касационен съд, III г. о.

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 16 от 11.01.2024 г. по гр. д. № 795/2022 г. на Окръжен съд – Стара Загора и потвърденото с него решение № 115 от 06.10.2023 г. по гр. д. № 251/2023 г. на Районен съд - Раднево в частта, с която С. В. В. е осъден да заплати на Р. Л. Л. на основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД сумата от 14 269. 84 лева, представляваща платена сума по развален на основание чл. 87 ЗЗД договор за поръчка за закупуване на движима вещ - майнер „Innosilikon A11 Pro Eth 2000 mh“, ведно със законната лихва върху главницата от 26.04.2023 г. до изплащането й и в частта на присъдените на ищеца разноски, и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявения (като евентуален) от Р. Л. Л. против С. В. В. иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД за заплащане на сумата от 14269. 84 лева, представляваща дадени на ответника в качеството му на довереник необходими средства за изпълнение на поръчка, по развален договор за поръчка за закупуване на движима вещ - майнер „Innosilikon A11 Pro Eth 2000 mh“, ведно със законната лихва върху главницата от 26.04.2023 г. до изплащането й.

ОСЪЖДА Р. Л. Л. с ЕГН [ЕГН] и адрес [населено място], [улица] да заплати на С. В. В. с ЕГН [ЕГН] и адрес [населено място], област Сливен, [улица] сумата от 3 302 (три хиляди триста и два) лева – разноски за три съдебни инстанции.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.