Законност на дисциплинарно уволнение при ясно описани нарушения

Текстът на акта

Ключови фрази

8
Р Е Ш Е Н И Е

№ 50036

гр. София, 21.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД , Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и трета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ

ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА

НИКОЛАЙ ИВАНОВ

при участието на секретаря Анжела Богданова като разгледа докладваното от съдията Николай Иванов гражданско дело № 650 по описа на Върховния касационен съд за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Дирекция „Национален парк Пирин“ [населено място], чрез адв. Г. Р. от АК- Благоевград, против въззивно решение № 382/31.08.2021 г., постановено по в.гр.д. №634/2021 г. по описа на Благоевградския окръжен съд, в частта, с която съдът е отменил решение № 501696/12.04.2021 г., постановено по гр.д. № 81/2021 г. по описа на Районен съд- Разлог, в частта му, в която са били отхвърлени, предявените от С. С. Д., против Дирекция „Национален парк Пирин“, [населено място], обективно съединени искове с правно основание по чл.344, ал.1 т.1, и т.2 от Кодекса на труда: за признаване за незаконно прекратяването на трудовото правоотношение на ищеца, след налагане на дисциплинарно наказание „уволнение", и за възстановяване на ищеца на длъжността „старши специалист паркова охрана" в Дирекция „Национален парк Пирин", парков участък „Каменица", и вместо това е отменил Заповед № РД 06-52 от 23.09.2020 г. на Директора на Дирекция „Национален парк Пирин", [населено място] за прекратяване на трудовото правоотношение на С. С. Д. поради налагане на дисциплинарно наказание „уволнение" и Заповед №РД 06-51 от 23.09.2020 г. на Директора на Дирекция „Национален парк Пирин", с която дисциплинарното наказание „уволнение“ е наложено и е възстановил С. С. Д. на заеманата преди уволнението длъжност „старши специалист паркова охрана" в Дирекция „Национален парк Пирин", парков участък „Каменица". В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност и необоснованост на решението в обжалваната му част, иска се отмяната му в тази част и отхвърляне на предявените искове.

Постъпила е и касационна жалба от С. С. Д., чрез адв. И. Ч. от АК- Благоевград против въззивното решение на Благоевградския окръжен съд, в частта, с която съдът е потвърдил решение № 501696/12.04.2021 г., постановено по гр.д. № 81/2021 г. по описа на Районен съд- Разлог, в частта му в която е отхвърлен предявения от С. С. Д., против Дирекция „Национален парк Пирин“, [населено място] иск с правно основание чл.344, ал.1, т.3, вр. с чл.225 от КТ за сумата 3900 лв., представляваща обезщетение за шест месеца, през които е останал без работа поради незаконното уволнение, считано от 23.09.2020 г. В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност на атакуваното решение, поради нарушение на материалният закон. Иска се отмяната на решението в обжалваната му част и уважаване на иска.

С определение № 566/17.06.2022 г. на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК е допуснато касационно обжалване на въззивното решение по материалноправен въпрос, поставен от касатора Дирекция „Национален парк Пирин“ [населено място]: Когато нарушението на трудовата дисциплина е посочено в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание по разбираем за работника или служителя начин, следва ли да се приеме, че са спазени изискванията на чл. 195 ал. 1 КТ за мотивиране на заповедта? и по въпроса поставен от касатора С. С. Д.: С какви доказателства се установява правнорелевантния факт за размера на трудовото възнаграждение на ищеца преди уволнението, при предявен иск с правно основание чл.344, ал.1 т.3 от Кодекса на труда?

Отговорът на първия въпрос обусловил допускане на касационно обжалване се съдържа в практика на ВКС по чл. 290 ГПК, обективирана в: решение № 857/25.01.2011 г. по гр.д. № 1068/2009 г. на ІV г.о.; решение № 722/03.01.2011 г. по гр.д. № 518/2009 г. на ІV г.о.; решение № 676 от 12.10.2010 г. по гр.д. № 999/2009 г.на ІV г.о.; решение № 299/17.07.2012 г. по гр.д. № 759/2011 г. на ІV г.о. Приема се, че задължението по чл. 195, ал. 1 КТ за мотивиране на заповедта за уволнение е въведено с оглед изискването на чл. 189, ал. 2 КТ за еднократност на наказанието; с оглед съобразяване на сроковете по чл. 194 КТ и възможността на наказания работник за защита в хода на съдебното производство по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ. Когато изложените мотиви са достатъчни за удовлетворяване на тези изисквания, заповедта отговаря на чл. 195, ал. 1 КТ - нарушението на трудовата дисциплина трябва да е посочено по разбираем за работника начин; да са посочени осъществените от работника действия или бездействия, които са в разрез със закона или с въведените от работодателя изисквания при осъществяване на трудовата функция.

По втория от поставените въпроси: Размерът на полученото трудово възнаграждение, определен в чл. 228 КТ е от значение за размера на обезщетението по чл.225 ал.1 КТ и установяването му е в тежест на ищеца. Брутното трудово възнаграждение се формира от основното трудово възнаграждение и добавките към него, които имат постоянен характер. Основната работна заплата се определя от трудовия договор или в споразумението /чл. 107 КТ/, според прилаганата система на заплащане на труда. ВКС е дал разрешение относно елементите, които се включват в брутното трудово възнаграждение при определяне и изчисляване на дължимото обезщетение. Базата включва основното трудово възнаграждение и допълнителни трудови възнаграждения с постоянен характер – предвидими и сигурни, определени в колективен трудов договор и/или във вътрешните правила за работната заплата в предприятието и в индивидуалния трудов договор. Обезщетението по чл. 225, ал. 1 КТ, следва да се определи въз основа на брутното трудово възнаграждение, получено за последния пълен отработен месец преди уволнението, т.е за месеца, през който работникът или служителят е работил през всичките работни дни, като размерът му следва да се установи с допустимите от ГПК доказателствени средства.

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като разгледа жалбите и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 290, ал. 2 ГПК, намира жалбата на Дирекция „Национален парк Пирин“ [населено място] за основателна, а жалбата на С. С. Д. за неоснователна, по следните съображения:

В обжалваното въззивно решение правилно е прието за установено, че работодателят е изпълнил задължението си по чл. 193 от КТ, като са изискани от служителя обяснения за конкретно посочени обстоятелства, които са били предмет на проверката в дисциплинарното производство и е даден разумен срок за представяне на писмени обяснения, и че работодателят е спазил двумесечния срок от откриване на дисциплинарните нарушения до тяхното санкциониране, за налагане на дисциплинарно наказание, уреден в чл. 194, ал.1, предл.1 от КТ.

Относно процесната заповед е прието, че същата е обоснована с обстоятелствата, че служителят С. Д.- ст. специалист „Паркова охрана“ в парков участък „Каменица“ е допуснал виновно /чрез проявена небрежност и безотговорност/ неизпълнение на трудовите си задължения по смисъла на чл. 187, ал. 1, т. 3, т. 7 и т. 10 от КТ, което е констатирано с представени констативни протоколи за установено административно нарушение № 005324/31.07.2020 г., № 005095/10.08.2020 г. и констативен протокол с вх. № 3-566/14.08.2020 г. във връзка с изпълнението на Заповед № РД-126/12.08.2020 г. на Директора на ДНП „Пирин“, и че изрично е изложено в заповедта, че нарушенията на трудовата дисциплина се изразява в: 1. Допускане на незаконна сеч в отдел/подотдел 402 „ж“ - 52 бр. дървета и в отделите 400 „в“ - 7 бр. дървета, като сечта е извършена късно есента на 2019 г. или в началото на 2020 г.; 2. Нарушение по чл. 21, ал. 1, т. 2 от ЗЗТ - производствени дейности, изразяващи се в увредена площ (изкопни дупки, поставени подпорни колове, изградена градина разделена на площадки с различна големина с обща площ около 3 134 кв.м. и изграждане на напоителна система и капково напояване в отдел/подотдел 402 „ж“); 3. Нарушение по чл. 21, ал. 1, т. 5 от ЗЗТ - внасяне на неприсъщи за районна растителни видове изразяващи се в отглеждането на 402 „ж“ канабис в отдел/подотдел; и 4. както и цялостно не е спазвал служебните си задължения, вменени му с длъжностна характеристика и действащата нормативна база /Закон за защитените територии, Правилник за условията и реда за управлението, възлагането и дейностите по поддържане и възстановяване, възлагането на туристическите водните площи в защитената територии - изключителна държавна собственост издаден от Министерството на околната среда и водите, длъжностна характеристика.

Въпреки, че въз основа на изложеното относно съдържанието на заповедта, въззивният състав е приел, че тя е мотивирана, досежно посочване на нарушителя, описание на нарушението и времето на извършването му и вида на наложеното наказание, е счел, че липсата на изписан законов текст въз основа, на който е наложено наказанието води до извод за незаконосъобразност на същата, тъй като законовият текст, т.е. хипотезата /от посочените в чл. 190 от КТ/, при която се налага в случая наказанието, не може да бъде изведен от съдържанието на заповедта.

Въззивният съд не е приложил разпоредбата на чл. 195, ал. 1 КТ в точния й смисъл и цел - да се гарантира възможността за ефективна защита на работника /служителя/ срещу уволнението. Описанието в заповедта за дисциплинарно уволнение на нарушенията на трудовите задължения е достатъчно конкретизирано според изискванията на чл. 195, ал. 1 КТ и дава възможност на съда да разгледа спора по същество.

Ищецът е заемал длъжността длъжност „старши специалист“ към Дирекция „Биоразнообразие, контрол и охрана“ в Парков участък „Каменица“ в Дирекция „Национален парк Пирин“, [населено място]. Трудовите му задължения включват охраната и опазването на природните ресурси и екосистемите в поверия му участък, както и контрол на дейността на организации и лица в него, съгласно длъжностна характеристика, връчена на ищеца на 22.03.2019 г. и описаните в нея основни задължения. В уволнителната заповед, е посочено, че дисциплинарната отговорност на С. Д. е реализирана за нарушения по смисъла на чл. 187, т. 3, т. 7 и т. 10 от КТ. Съгласно разпоредбата на чл. 187, ал. 1, т. 3 от КТ нарушение на трудовата дисциплина е и неизпълнението на възложената работа от работника или служителя. В случая всяко едно от вменените на Д. нарушения описани от т. 1 до т. 3 в заповедта за дисциплинарно наказание представлява нарушение на това му задължение. С оглед изпълнението на вменените му за длъжността задължения, ищецът е следвало да не допуска извършване на незаконна сеч в поверения му участък, а в т. 1 от заповедта е посочено, че се касае за допускане на незаконна сеч на 52 бр. дървета в отдел 402 „ж“ и 7 бр. дървета в отдел 400 „в“. Ищецът също така е следвало, предвид задълженията му за охрана на посочените природни ресурси, да не допуска извършването на нарушения в охранявания от него участък по чл. 21, ал. 1, т. 2 от Закона за защитените територии - производствени дейности, изразяващи се в увредена площ: изкопани дупки, поставени подпорни колове, изградена градина разделена на площадки с различна големина с обща площ около 3 134 кв.м. и изграждане на напоителна система и капково напояване в отдел/подотдел 402 „ж“, и по чл. 21, ал. 1 т. 5 от Закона за защитените територии - внасяне на неприсъщи за районна растителни видове изразяващи се в отглеждането на канабис в отдел/подотдел 402 „ж“.

От приетите по делото писмени доказателства: констативен протокол № 005324/31.07.2020 г., съставен от С. С. М. на длъжност „специалист паркова охрана“ към Отдел „Каменица“ за констатирано в Парков район „Каменица“, ОУ 5, местност „Сърчалийца“, отдел 400 при обход в района на водохващане „Сърчалийца“, наличието на незаконно отрязани 7 бр. дървета от бял; констативен протокол № 005095/10.08.2020 г. съставен от ищеца С. Д., в присъствието на В. Т. С., с който в ПУ „Каменица“, участък 5, местност „Сърчалийца“, отдел 402, подотдел „ж“ при обход е констатирано: място разкопано с отсечени растения „канабис“, 52 отсечени дървета маркирани с червена боя с контролни горски марки № 082 на ДНП „Пирин“ и измерени по дървесни видове. Поставени дървени колове, капкова инсталация и маркуч, свързан от реката, купчина изгорели растения и колци. Встрани около място е установен електропастир и отпадъци, тор - 2 бр. чували, дървета 50 бр. иглолистни и 2 бр. широколистни; доклад до Директора на ДНП за установените нарушения относно констативен протокол № 005095/10.08.2020 г.; Заповед № РД- 126/12.08.20 г. на Директора на ДНП „Пирин“, с която във връзка с констатирани незаконни производствени дейности на територията на ПУ „Каменица“, НП „Пирин“, обективирани в КПУАН № 005324/31.07.2020 г. и КПУАН № 005095/10.08.2020 г. е определена Комисия, която да извърши проверка, измервания на терен и да представи подробен констативен протокол за резултатите от проверката; писмени обяснения на ищеца по чл.193 ал.1 КТ от 19.08.2020 г. и 17.09.2020 г., се установява наличието на описаните в процесната заповед нарушения на трудовата дисциплина от ищеца, осъществени чрез бездействие и неизпълнение на вменените му трудови задължения, довели до незаконна сеч и дейностите описани в т.2 и т.3, на територията на НП „Пирин“, допуснати в поверените му участъци. Относно последните обстоятелства /установяването на незаконна сеч и дейности по т.2 и т.3 от заповедта/ е налице извънсъдебно признание и от самия ищец в КПУАН № 005095/10.08.2020 г. и в писмените му обяснения по чл. 193 КТ, в които той е посочил, че отдели 402 „ж“ и 400 „в“ се намират в район, който е отдалечен от основен път и са труднодостъпни. Ищеца е посочил, че поради голямата територия на ОУ трудно можело да се обхване и да се проверят всички места, в които било възможно да възникнат нарушения. Посочил е, че относно незаконната сеч в отдел 400 „в“, когато е минавал през пътеката дърветата, които са били отрязани в края на поляната си спомнял, че са паднали от пролетта от силния вятър, а по отношение на незаконната сеч в отдел 400 „ж“, че мястото е труднодостъпно от падналите дървета и не е влизал навътре в гората, а когато е бил на обход в ОУ не е срещал неприсъщи за районна растителни видове изразяващи се в канабис.

При тези обстоятелства настоящият състав приема, че ищеца е извършил описаните в заповедта за уволнение дисциплинарни нарушения, изразяващи се в неизпълнение на възложената му работа /чл.187 т.3 КТ/. Нито в заповедта се сочи, нито се твърди по делото от страна на работодателя, че описаните нарушения по чл. 21, ал. 1, т. 2 и т. 5 от ЗЗТ са били извършени от самия ищец. Дисциплинарното наказание му е наложено затова, че е допуснал да бъдат извършени визираните в заповедта нарушения в охранявания от него участък, в противовес с вменените му задължения по охрана и контрол на този участък. Касае се до увреждане на площ от 3134 кв.м. и извършването на описаните по - горе дейности, т.е. при редовно извършване на обходи и огледи в охранявания участък от страна на ищеца не би могло същия да не забележи тяхното наличие. С оглед и на характера на дейността- „производствена дейност“ касаеща отглеждане на канабис, не може да се приеме, че тя е била осъществена в периода от 3 или 5 дни, през които ищецът е ползвал платения си годишен отпуск или за 10 дни, през които е бил в болничен, за да се изключи отговорността на ищеца /с оглед доказателствата по делото за ползван от ищеца отпуск/.

С оглед значимостта им - като неизпълнение на основната трудова функция на работника, извършените от Д. дисциплинарни нарушения са достатъчно тежки по смисъла на чл.189 КТ, за да обосноват налагане на дисциплинарно наказание „уволнение”. Отделно от това от съществено значение при преценката по чл.189 КТ е поведението и „дисциплинарното минало” на работника – в случая на ищеца са били налагани и други дисциплинарни наказания: със заповед № РД-06-67/03.10.2019 г. на Директора на ДНП „Пирин“- дисциплинарно наказание „забележка“, а със заповед № РД-06 -68/03.10.2019 г. на Директора на ДНП „Пирин“ - дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“, за системно неизпълнение на вменените задължения с длъжностна характеристика и действащата нормативна база, относно осъществяването на контролна и санкционна дейност в периода от 14.08.2019 г. до 10.09.2019 г. Предвид изложеното, наложеното наказание съответства на тежестта на нарушението по критериите на чл.189 ал.1 КТ. Извършеното уволнение е законосъобразно и искът с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ за отмяната му е неоснователен. Неоснователността на последния обуславя неоснователност и на обусловените от него искове с правни основания чл. 344, ал. 1, т. 2 и т. 3 КТ.

Обжалваното въззивно решение е частично неправилно, в частта му с която са уважени предявените искове с правни основания чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ, поради нарушение на материалния закони, но тъй като не се налага повтаряне или извършване на нови съдопроизводствени действия, то следва да бъде отменено в тази му част и на основание чл. 293, ал. 2 ГПК да бъде постановено ново решение, с което тези искове да бъдат отхвърлени като неоснователни. В частта му в която е отхвърлен иска с правно основание чл.344, ал.1, т.3, вр. с чл.225 от КТ, въззивното решение следва да бъде оставено в сила. Атакуваното въззивно решение следва да бъде отменено и в частта му за присъдените разноски и държавни такси.

Предвид крайния изход на делото на касатора „Национален парк Пирин“, [населено място] се дължат направените по делото разноски пред всички инстанции. Доказателства за действително направени такива са представени само за разноски в размер на 110 лв. пред касационната инстанция, за заплатени държавни такси, и същите следва да бъдат присъдени на странната. Липсват доказателства за направени разноски пред първата и въззивната инстанции. Не следва да бъде присъждано в полза на „Национален парк Пирин“, [населено място] договореното възнаграждение за адвокат в първоинстанционното, във въззивното и в касационното производства. По делото са представени: пред първата инстанция- договор за правна защита и съдействие от 25.01.2021 г. /л.9/, сключен между Национален парк Пирин“, [населено място] и адвокат Г. Р. за процесуално представителство по гр.д. №81/2021 г., в който е уговорено адвокатското възнаграждение в размер на 650 лв., като е посочено, че същото ще се изплати еднократно по банков път; пред въззивната инстанция- договор за правна защита и съдействие от 24.08.2021 г. /л.25/, сключен между Национален парк Пирин“, [населено място] и адвокат Г. Р. за процесуално представителство по гр.д. №634/2021 г. на БлОС, в който е уговорено адвокатското възнаграждение в размер на 650 лв., като е посочено, че същото ще се изплати еднократно по банков път; и пред настоящата инстанция- договор за правна защита и съдействие от 12.10.2021 г. /л.36/, сключен между Национален парк Пирин“, [населено място] и адвокат Г. Р. за изготвяне и преподписване на касационна жалба, в който е уговорено адвокатското възнаграждение в размер на 500 лв., като е посочено, че същото ще се изплати еднократно по банков път. В т. 1 Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по т. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че когато плащането на адвокатското възнаграждение става по банков път, задължително се представят доказателства за това, т.е. то следва да бъде документално установено със съответните банкови документи, удостоверяващи плащането, каквито в случая не са представени по делото.

Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ въззивно решение № 382/31.08.2021 г., постановено по в.гр.д. №634/2021 г. по описа на Благоевградския окръжен съд, в частта, с която съдът е уважил предявените от С. С. Д. против Дирекция „Национален парк Пирин“ [населено място] искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ, както и в частта за присъдените разноски и държавни такси, и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявените от С. С. Д. срещу Дирекция „Национален парк Пирин“ [населено място], искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ, за признаване за незаконно на уволнението, извършено със Заповед №РД 06-51/23.09.2020 г. на Директора на Дирекция „Национален парк Пирин" [населено място] и издадена въз основа на същата Заповед № РД 06-52/23.09.2020 г. на Директора на Дирекция „Национален парк Пирин" [населено място] и неговата отмяна, и за възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност „старши специалист паркова охрана" в Дирекция „Национален парк Пирин", парков участък „Каменица".

ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 382/31.08.2021 г., постановено по в.гр.д. №634/2021 г. по описа на Благоевградския окръжен съд, в останалата му обжалвана част.

ОСЪЖДА С. С. Д., с ЕГН [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица] да заплати на Дирекция „Национален парк Пирин“, [населено място], разноски за трите инстанции в общ размер на 110 лв.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.