Дължимост на корекция за електроенергия при манипулирана тарифа на електромер

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 50153

София, 16.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и осми септември, две хиляди двадесет и втора година в състав:

Председател: МАРИО ПЪРВАНОВ

Членове: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА

НИКОЛАЙ ИВАНОВ

при секретаря Анжела Богданова

изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 4418/2021 г.

Производството е по чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Енерго - Про Продажби“ АД, град Варна, подадена чрез процесуалния му представител адвокат Л. М., срещу решение №1047 от 10.06.2021 г. по в.гр.д. №694/2021 г. на Варненския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 5094 от 21.11.2019 год. по гр.д. № 9582/2019 г. на Варненския районен съд. С първоинстанционното решение е установено по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК в отношенията между страните по делото, че Н. Н. Д. не дължи на „Енерго-Про Продажби” АД, град Варна, сумата 10 680.43 лв., начислена в резултат на извършена корекция на сметката на ел. енергия за обект на потребление, находящ се в [населено място], [улица], с кл. № [ЕГН] и аб. №[ЕГН] за периода от 20.06.2017 г. до 19.06.2018 г., за която сума е издадена фактура № [ЕГН] от 13.06.2019 г.

Въззивният съд съобразно указанията на ВКС, дадени с решение №47 от 09.03.2021 г. по гр.д. №2299/2020 г., е допуснал комплексна съдебно-техническа експертиза. Според изложеното в заключението, показанията в регистър Т 3 са възникнали след незаконна промяна на тарифната схема на процесното СТИ, чрез хакерско проникване в софтуера на процесния електромер през инфрачервения му порт. Процесният електромер обаче не отчита и запаметява събития, свързани с нерегламентирано проникване в софтуера му, поради което установяването на времето на промяна на тарифната схема е невъзможно. Установената в констативен протокол на БИМ намеса в тарифната схема на електромера означава софтуерна намеса, насочена към разпределение на действително потребена енергия и върху невизуализираната тарифа. Върху паметта на процесното устройство не е осъществено неправомерно софтуерно въздействие, а само върху тарифната схема. Техническата схема на процесния електромер не позволява промяна на показанията в паметта на електромера, а това може да се извърши единствено от преминала през него електроенергия. Фактът, че енергията е преминала електромера, съгласно констатациите на БИМ, означава, че същата е доставена, респективно потребена от абоната. Според ЗЕ източник на задължението на крайния потребител за заплащане на цената на доставената електрическа енергия е сключеният при общи условия договор за продажба на ел. енергия и предвид обстоятелството, че в ЗЕ липсват норми, които да изключват приложението на общите правила на ЗЗД относно задължението на купувача да плати цената на доставената стока (чл. 183 ЗЗД), то когато е било доставено определено количество енергия, но поради различни причини е отчетена доставка в по-малък размер и съответно е заплатена по-малка цена от реално дължимата, купувачът следва да доплати дължимата сума. Това следва от общото правило, че купувачът дължи заплащане на цената на доставената стока. В тази хипотеза е необходимо доставчикът да докаже при условията на пълно доказване реалното количество на доставената ел. енергия в обекта на потребление на клиента в процесния период, както и разликата между заплатеното и действително дължимото. Анализът на доказателствата по делото не дава основание да се изведе извод, че начисленото количество ел. енергия, макар и преминало през конкретния електромер, е действително доставено от ответника и потребено в обекта на ищеца по следните съображения: не е установено, че при монтажа на електромера на обекта на ищеца на дата 17.08.2015 г., регистър 1.8.3 е бил с нулеви показания, поради което и не може да бъде обоснован категоричен извод, че констатираното при метрологичната проверка количество ел. енергия в неактивиран за търговски отчет регистър е действително доставена от доставчика и потребена в обекта на абоната, а не в по-ранен момент, преди дата на монтажа на средството за търговско измерване; не може да се установи кога точно е извършено претарифирането на електромера, както и от кога е започнало да се отчита количество ел. енергия в невизуализирания регистър. Установено е по делото, че е напълно технически възможно да бъде зададена настройка на електромера, съгласно която същият да отчита преминалата през него електроенергия само и единствено в регистър 1.8.3. В действителност именно такава настройка е въведена за конкретното СТИ, което отчита потребената енергия в неделните дни само по тази тарифа. В протокола за монтаж №1007811 са посочени нулеви показания, но само по нощна и дневна тарифа. Липсват безспорни доказателства, от които да се установи при условията на пълно доказване, какви са били показанията на електромера по отчетния регистър 1.8.3 при монтажа му. Очевидно ответното дружество е разполагало с необходимия софтуер за прочитане показанията на всички тарифи на СТИ при монтираното, след като в последващия/към датата на проверката/ момент показанията на тези т. нар. "скрити" или неактивирани за търговски отчет отчетни регистри са били "прочетени" от служителите на "Електроразпределение Север" АД-Варна.

В касационната жалба са изложени твърдения за неправилност на въззивното решение.

Ответникът по жалбата Н. Н. Д., със съдебен адрес - [населено място], е подал писмен отговор чрез процесуалния представител адвокат Р. С., в който е изразил становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване, а по същество – за неоснователност на подадената жалба. Претендира присъждане на разноски за касационното производство.

Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о. намира следното:

Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима.

С определение № 583 от 23.06.2022 г. по настоящето дело е допуснато касационно обжалване на въззивно решение №1047 от 10.06.2021 год. по в.гр.д. №694/2021 г. на Варненския окръжен съд по два въпроса - как съдът трябва да преценява доказателствената сила на експертизата; и длъжен ли и е съдът да формира вътрешното си убеждение като прецени всички обстоятелства по делото при спазване на научните, опитните и логическите правила.

Даденото от въззивния съд разрешение на въпросите противоречи на практиката на ВКС, посочена от касатора – решение №118 от 15.05.2012 г. по гр. дело №588/2011 г. на ВКС, IІІ г.о., решение №241 от 23.10.2013 г. по гр. дело №3194/2013 г. на ВКС, I г.о., решение № 108 от 16.05.2011 г. по гр. дело № 1814/2009 г. на ВКС, ІV г.о., решение № 248 от 16.11.2015 г. по гр. дело № 1271/2015 г. на ВКС, ІІІ г.о. и решение № 57 от 08.05.2014 г. по гр. дело № 7493/2013 г. на ВКС, ІІ г.о. и решение №75 от 13.04.2021 г. по гр. дело №2206/2020 г. на ВКС, IV г.о.

Според тази практика заключението на експертизата се преценява съобразно всички доказателства по делото, неговата пълнота, яснота и обоснованост. Оценката на заключението на вещото лице във всички случай следва да се мотивира от съда. Заключението на вещото лице, като всяко доказателствено средство, трябва да бъде обсъдено наред с всички доказателства по делото. Съдът не е длъжен да възприеме заключението на вещото лице, дори и когато страната не е направила възражения срещу него – 202 ГПК, а да прецени доказателствената му сила съобразно обосноваността му. Независимо дали съдът възприема или не експертното заключение, той следва да изложи мотиви, обосноваващи преценката му за годността на експертизата. Съгласно чл. 12 ГПК вътрешното убеждение на съда е обоснована увереност, че определени правно релевантни факти са се осъществили, а други – не са се осъществили в обективната действителност. Вътрешното убеждение не се формира произволно, то е подчинено на съдопроизводствени правила, чието нарушаване е винаги съществено. Когато законодателят урежда отделно последиците от нарушаването на задължението на съда при формиране вътрешното си убеждение да спазва логическите, опитните и научните правила, нарушаването на това задължение опорочава постановеното решение поради необоснованост. Когато това задължение не е уредено в закона отделно, необосноваността е съществено нарушение на съдопроизводствените правила Съдът формира вътрешното си убеждение по правно релевантните факти въз основа на събраните допустими доказателства, затова той е длъжен да ги обсъди всички поотделно и в тяхната съвкупност. Не е необходимо всеки факт да бъде установен пряко, възможно е осъщественият факт да не е оставил следа (доказателство) или да не може да бъде намерен носител на тази следа (доказателствено средство), годен да бъде представен пред съд. Когато за отделен факт липсват преки свидетелства, съдът не може да направи извод, че този факт не се е осъществил. Обратното, съдът е длъжен да прецени установените факти и да приеме за установен и такъв факт, който обикновено, според опитните правила, съпътства друг – установен по делото факт.

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като разгледа жалбата на „Енерго - Про Продажби“ АД, град Варна и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл.290, ал.2 ГПК, намира същата за основателна, поради следните съображения:

По делото е установено, че е предявен отрицателен установителен иск по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК, за признаване за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи процесната сума, представляваща стойността на служебно начислена електроенергия, за извършена корекция на сметка при неизмерване или неправилно/неточно измерване на електрическа енергия. Предвид указанията, съдържащи се в решение №47 от 09.03.2021г. по гр. дело №2299/2020 г. на ВКС, ІІІ г.о., въз основа на фактическата обстановка по делото следва да се приеме, че в случая не е налице хипотезата на чл. 50 ПИКЕЕ (отм.), а приложение следва да намери нормата на чл. 183 ЗЗД, доколкото реално доставеното количество енергия е отчетено неправилно в средството за техническо измерване, поради което абонатът отговоря по общите правила за продажба на стоки. Според ЗЕ източник на задължението на крайния потребител за заплащане на цената на доставената електрическа енергия е сключеният при общи условия договор за продажба на ел. енергия и предвид обстоятелството, че в ЗЕ липсват норми, които да изключват приложението на общите правила на ЗЗД относно задължението на купувача да плати цената на доставената стока (чл. 183 ЗЗД), то когато е било доставено определено количество енергия, но поради различни причини е отчетена доставка в по-малък размер и съответно е заплатена по-малка цена от реално дължимата, купувачът следва да доплати дължимата сума. Това следва от общото правило, че купувачът дължи заплащане на цената на доставената стока. В тази хипотеза е необходимо доставчикът да докаже при условията на пълно доказване реалното количество на доставената ел. енергия в обекта на потребление на клиента в процесния период, както и разликата между заплатеното и действително дължимото. Въззивният съд неправилно е приел, че анализът на доказателствата по делото не дава основание да се изведе извод, че начисленото количество ел. енергия, макар и преминало през конкретния електромер, е действително доставено от ответника и потребено в обекта на ищеца. Установено е по делото, че е напълно технически възможно да бъде зададена настройка на електромера, съгласно която същият да отчита преминалата през него електроенергия само и единствено в регистър 1.8.3. В действителност именно такава настройка е въведена за конкретното СТИ, което отчита потребената енергия в неделните дни само по тази тарифа. Неправилен е изводът, че не може да се даде отговор на въпроса дали СТИ е било ново към датата на монтажа, т.е. не е възприел заключението на първоначалната СТЕ, изслушана пред първоинстанционния съд, като не е изложил мотиви относно това. Липсват мотиви във въззивното решение и относно преценката на въззивния съд за обосноваността или необосноваността на експертизата и по-конкретно – защо не кредитира заключението в частта, касаеща монтажа на СТИ и становището на вещото лице, че електромерът е бил нов, което би довело до извод за нулеви показания по всички тарифи на СТИ, както поради факта на преминаване на законоустановени процедури преди пускане на електромера на пазара, така и поради обстоятелството, че преди монтиране на обекта на потребление на ищеца, електромерът не е включван към електрическата мрежа. Липсват мотиви и защо въззивният съд не приема заключението на вещото лице по повторната СТЕ за техническа невъзможност за нулиране на СТИ, както и за нанасяне на такива по софтуерен път. В мотивите си въззивният съд се е позовал само на частични пояснения на експерта, извадени от общия смисъл на експертизата и обсъдени едностранно. Не е взето предвид и представено по делото доказателство – Констативен протокол за монтаж на СТИ, в който е указано, че СТИ е било ново към датата на монтажа. От горното се достига до извод, че процесният електромер е монтиран след произвеждането му и преминаване на процедура по оценяване на съответствието, за което е поставен знак „СЕ“, който удостоверява, че СТИ отговаря на одобрения тип, включително и по отношение на параметризация с оглед предвидено ползване за битови или небитови абонати. Доколкото СТИ е било ново към датата на монтажа, то логичният извод би бил, че то не е измервало потребление на друг абонат, освен на ищеца. Не до този правилен извод обаче е достигнал въззивният съд. Неясно остава как въззивният съд е счел за възможно процесните киловати да са натрупани преди монтажа на СТИ и от кого, ако не от ищеца. Неправилно въззивният съд не е преценил всички обстоятелства по делото при спазване на научните, опитните и логическите правила. Установено е безспорно, че процесното количество енергия е реално потребено, поради принципната техническа невъзможност за манипулиране /директно „нанасяне“ или нулиране/, на показанията в паметта на електромера.

Пренасочената в резултат на софтуерното въздействие ел.енергия в регистър 1.8.3 е преминала през електромера, следователно тя е доставена и потребена в имота на абоната. Този извод не се опровергава от невъзможността да се определи точната дата, когато е осъществено въздействието върху електромера и датата, от която е започнало натрупването на енергията в невизуализирания на дисплея регистър 1.8.3. Изводите в заключенията по техническите експертизи за преминало и доставено количество енергия, отразено като технически показания в невизуализирания регистър, се подкрепят и от останалите събрани по делото доказателства и нямат вероятен характер. Това следва и от констатациите на метрологичната експертиза на БИМ, че не са установени механични дефекти на кутията, клемите и клемния блок на електромера, а осъщественото върху него въздействие е установено при софтуерно четене, т.е. намесата не е механична, а се дължи на софтуерна манипулация в тарифната схема на СТИ.

В случая, основание за дължимостта на цената по сключения между страните договор за покупко-продажба е получаването на съответното количество електроенергия, което може да бъде доказано пред съда чрез всички допустими по ГПК доказателствени средства и което е направено по настоящото дело. След като е установено точното количество на потребената, но незаплатена енергия, съществуването на задължението не може да бъде отречено по формални съображения, каквито изводи е формирал въззивният съд.

Предвид всичко изложено, настоящият състав приема, че ищецът реално е потребил начисленото му за плащане допълнително количество ел.енергия, неотчетено при редовния отчет, поради натрупването му в невизуализиран регистър на СТИ и чиято стойност правилно е изчислена съобразно приложимите цени на КЕВР. Следователно, ищецът дължи на ответника заплащането на сумата 10 680.43 лв., поради което предявеният отрицателен установителен иск е неоснователен.

По изложените съображения, обжалваното въззивно решение е постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и е необосновано, поради което следва да бъде отменено, като предявеният иск бъде отхвърлен от касационната инстанция.

Съобразно изхода на спора на касатора трябва да се присъдят деловодни разноски 11 643.38 лв. за всички съдебни инстанции

По изложените съображения и на основание чл.293, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на III г.о.

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение №1047 от 10.06.2021 г. по в.гр.д. №694/2021 г. на Варненския окръжен съд и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявения от Н. Н. Д., със съдебен адрес – [населено място], срещу „Енерго-Про Продажби” АД, град Варна, иск за установявяне по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК в отношенията между страните по делото, че Н. Н. Д. не дължи на „Енерго-Про Продажби” АД сумата 10 680.43 лв., начислена в резултат на извършена корекция на сметката на ел. енергия за обект на потребление, находящ се в [населено място], [улица], с кл. № [ЕГН] и аб. №[ЕГН] за периода от 20.06.2017 г. до 19.06.2018 г., за която сума е издадена фактура № [ЕГН] от 13.06.2019 г.

ОСЪЖДА Н. Н. Д., със съдебен адрес – [населено място], да заплати на Енерго-Про Продажби” АД, град Варна, 11 643.38 лв. деловодни разноски за всички инстанции.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.