Изисквания към исковата молба за собственост при позоваване на наследство

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 50005

Сафея 15.09.2023 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в публично заседание на четиринадесети февруари две хиляди двадесет и трета година в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ДИЯНА ЦЕНЕВА

ЧЛЕНОВЕ : БОНКА ДЕЧЕВА ВАНЯ АТАНАСОВА

при секретаря Даниела Никова

изслуша докладваното от съдията Д. Ценева гражданско дело № 566/2022 година и за да се произнесе, взе предвид :

Производството е по чл. 290 и сл. ГПК.

С определение № 50481 от 18.11.2022 г. е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 161 от 22.11.2021 г. по в.гр.д. № 241/2021 г. на Окръжен съд - Разград по подадената против него касационна жалба от И. Ф. М., на основание чл. 280, ал.2, пр.2 ГПК поради съмнение за вероятна недопустимост.

Жалбоподателят поддържа, че същото е недопустимо като постановено по нередовна искова молба, тъй като в същата не е било посочено основанието, на което наследодателите на ищците са придобили правото на собственост върху спорния имот, а в нарушение на диспозитивното начало въззивният съд е приел, че те са владяли имота в продължение на повече от 10 години и са придобили правото на собственост по давност.

Ответниците по касация А. Ф. М., Н. Д. Д., О. Ф. Л. и С. Ф. И. поддържат, че въззивното решение е допустимо, а по същество - че е обосновано и законосъобразно. Действително, в исковата молба не било посочено основанието, на което родителите им придобили правото на собственост върху процесния имот, но това не се е отразило на валидността на решението, тъй като за страните е било ясно, че ищците основават претендираното право на собственост на наследство от родителите, а това не може да означава друго, освен, че родителите са били собственици на имота.

Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:

С обжалваното въззивно решение е потвърдено решение № 260123 от 07.07.2021 г. по гр.д. № 803/2020 г. на Районен съд Исперих в частта, с която е признато за установено по отношение на И. Ф. М., че всеки от ищците А. Ф. М., Н. Д. Д., О. Ф. Л. и С. Ф. И. е собственик на 1/5 ид. част /общо всички ищци на 4/5 ид. части/ от поземлен имот с идентификатор ...... по КККР, одобрени със заповед № РД-18-41 от 31.08.2005 г., с административен адрес на имота [населено място], общ.С., [улица], ведно с построените в него 7 бр. сгради, подробно индивидуализирани в диспозитива на решението, и на основание чл. 537, ал.2 ГПК е отменен констативен нотариален акт за собственост, издаден по обстоятелствена проверка № ....., т.ІV, дело № 693/2019 г., с който ответникът И. Ф. М. е признат за собственик по давностно владение за разликата над 1/5 ид. част.

Въззивният съд е приел за установено от фактическа страна, че правото на собственост върху процесния имот е придобито от родителите на страните на основание изтекла в тяхна полза придобивна давност по чл. 79, ал.1 ЗС. При формиране на този извод се е позовал на показанията на разпитаните по делото свидетели М. Н., С. Х., Н. А. и Ислям Ислям, които са заявили, че в процесния имот са живеели родителите на страните до смъртта си. В имота е имало мелница, а техният баща изградил Г- образна жилищна сграда, състояща се от няколко стаи. След смъртта на бащата Ф. М. ответникът купил къщата на сестра си, която била в съседство, и се преместил със семейството си да живее в нея. Обработвал градината на бащиния си имот, а през 2014 г. поставил катинар на външната врата. Съдът е приел, че от 2009 г. ответникът е упражнявал фактическа власт върху имота, но не е противопоставил на останалите сънаследници намерението си да владее за себе си техните идеални части. Демонстрирал е намерението да владее целия имот за себе си през 2014 г., но от този момент да предявяване на иска, не е изтекъл необходимият 10-годишен давностен срок, съгласно чл. 79, ал.1 ЗС. В обобщение е направил извод, че ответникът не е придобил по давност идеалните части на останалите сънаследници - ищците по делото.

В своята практика ВКС приема, че когато ищецът по иск за собственост се позовава на наследяване, т.е. неговото право произтича от това на наследодателя, спазването на изискването на чл. 127, ал.1, т.4 ГПК за редовност на исковата молба налага излагане на твърдения за фактите, въз основа на които правото на собственост е възникнало в патримониума на наследодателя /решение № 67 от 24.06.2014 г. по гр.д. № 7530/2013 г. на ІІ г.о., решение № 119 от 21.01.2020 г. по гр.д. № 4676/2018 г. на ІІ г.о., решение № 13 от 30.01.2019 г. по гр.д. № 2081/2018 г. на І г.о. и др./

В случая съдът е сезиран с иск за собственост на 4/5 ид. части от поземлен имот с идентификатор 30630.40.234 по КККР, одобрени със заповед № РД-18-41 от 31.08.2005 г., с административен адрес на имота [населено място], общ.С., [улица], ведно с построените в него 7 бр. сгради. В исковата молба ищците А. Ф. М., Н. Д. Д., О. Ф. Л. и С. Ф. И. са изложили твърдения, че заедно с ответника, са наследници на Ф. М. Д., поч. през 2009 г. Твърдяли са, че техните родители са били собственици на процесния имот, но не са посочили на какво основание последните са придобили правото на собственост. Заявили са петитум всеки от тях да бъде признат за собственик на 1/5 ид. част от имота по наследство.

Настоящият състав намира, че така изложените в исковата молба фактически твърдения са неясни и противоречиви. Ищците основат претендираното право на собственост върху общо 4/5 ид. части от процесния имот/ по 1/5 ид. част за всеки от тях/ на наследствено правоприемство от техния баща Ф. М., починал през 2009 г. В същото време твърдят, че имотът е бил собственост на техните родители. С отговора на исковата молба ответникът И. М. е оспорил предявения иск с възражението, че имотът не е придобиван от общия на страните наследодател Ф. М. на основание покупко - продажба или на друго основание, поради което няма наследствен характер. В отговора се съдържа и твърдение, че ищците А. Ф. и Н. Д. са деца на Ф. М. от негов първи брак, т.е. че страните по делото са деца на един и същ баща, но от различни майки. При тези данни съдът е следвало да изиска от ищците да уточнят твърдението си кой е бил собственик на процесния имот - само бащата на страните - техен общ наследодател, или имотът е придобит от него и съпругата му, като посочат на какво основание е придобито правото на собственост; а в случай, че се позовават на придобивна давност - да посочат началния момент на владение, както и кога е починала съпругата му и кои са нейните наследници. Тези обстоятелства представляват част от основанието, на което е предявен иска за защита на спорното право, поради което и следва да бъдат релевирани в исковата молба, а не да се извеждат от събрани по делото доказателства.

Изложеното налага обезсилване на въззивното решение като постановено по нередовна искова молба и връщане на делото на въззивния съд за предприемане на необходимите процесуални действия за отстраняване на констатираната нередовност в обстоятелствената част на исковата молба съгласно горните съображения. При уточняване на посочените обстоятелства съдът ще следва да даде и съответните указания на страните за представяне на доказателства, както и да се произнесе и по въпроса за направените в настоящето производство разноски, съгласно чл. 294, ал. 2 ГПК в зависимост от изхода по делото.

Водим от гореизложеното съдът

Р Е Ш И :

ОБЕЗСИЛВА въззивно решение № 161 от 22.11.2021 г. по в.гр.д. № 241/2021 г. на Окръжен съд – Разград.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ: