Увеличаване на обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвинение

Текстът на акта

Ключови фрази

РЕШЕНИЕ

№ 31

гр. София, 27.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ 1-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мария Иванова

Членове: Даниела Стоянова

Таня Орешарова

при участието на секретаря Иванка П. Палашева

като разгледа докладваното от Мария Иванова Касационно гражданско дело № 20238002104926 по описа за 2023 година

за да се произнесе, намира следното:
Производството е по чл.290 ГПК.
ВКС разглежда касационната жалба на Г. Т. срещу въззиивното решение на Софийски апелативен съд /АС/ по гр.д. №3328/22 г. в допуснатата до обжалване част, с която е отхвърлен искът на касатора срещу Прокуратура на РБ по чл.2, ал.1,т.3 ЗОДОВ за обезщетяване на неимуществени вреди от незаконно обвинение в престъпление по чл.227б, ал.2 НК за размера над присъдените 5 000 лв. до пълния размер от 500 000 лв. Обжалването е допуснато на осн. чл.280, ал.1,т.1 ГПК, поради твърдяното от касатора противоречие на въззивното решение с практиката на ВКС – ППВС №4/68г., ТР №3/05 г. и решения по чл.290 ГПК, по значимите за спора правни въпроси: При определяне на размера на неимуществените вреди какво следва да вземе предвид съдът? Следва ли да бъдат разгледани всички съществени аспекти- тежестта на нарушението, неговата продължителност, ефектът пред третите лица, който е породил незаконосъобразният акт или противоправното действие/ бездействие на държавата, степента на засягане на репутацията и достойнството, несигурността при планиране на професионалната реализация/ и невъзможността за такава/, безпокойството и неудобството, причинени на лицето? При определяне на обезщетението за неимуществени вреди, съдът длъжен ли е да вземе предвид конкретно съществуващи обстоятелства от значение за точното прилагане на принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД, както и да изложи мотиви за значението им при определяне на размера на дължимото обезщетение?
В касационната жалба се излагат и в съдебно заседание се поддържат оплаквания за неправилност – незаконосъобразност и необоснованост, на решението в допуснатата до обжалване част, иска се отмяната му и постановяване на ново решение, с което искът да бъде уважен в пълния му размер.
Ответникът по жалба Прокуратура на РБ я оспорва като неоснователна по подробно изложени в съдебно заседание съображения и моли да бъде оставено в сила обжалваното решение.
ВКС на РБ, като разгледа жалбата, намира следното:
По въпросите, по които е допуснато обжалването: В цитираното от касатора ППВС №4/68 г. е прието, че понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. В мотивите към решенията съдилищата трябва да посочват конкретно тези обстоятелства, както и значението им за размера на неимуществените вреди При определяне на обезщетението за неимуществени вреди по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ такива обстоятелства са тежестта на престъплението, за което е било повдигнато незаконно обвинение, продължителността на незаконното наказателно преследване, интензитета на мерките на процесуална принуда, броя и продължителността на извършените с участието на пострадалия процесуални действия, наличието на данни за причиняване на претендираните за обезщетяване вреди и от водени срещу ищеца други наказателни производства през процесния период, начина, по който обвинението се е отразило върху пострадалия с оглед личността му и начина на живот, рефлектирало ли е обвинението върху професионалната реализация на пострадалия, върху общественото доверие и социалните му контакти, отразило ли се е в личната му емоционална сфера, на здравословното му състояние и други факти, които следва да се преценяват съобразно конкретните обстоятелства за всеки отделен случай. Необходим е индивидуален подход и оценка на правнозначимите обстоятелства във всеки отделен случай на нематериално увреждане, който изключва при приложението на принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД унифицираност и решаване по идентичен начин на различни, макар сходни помежду си, правоотношения. При определяне размера на обезщетението съдът е длъжен да установи и връзката между стандарта на живот в страната и цялостния начин, по който незаконното наказателно преследване е засегнало неимуществената сфера на засегнатото лице. Тази връзка е израз на общественото проявление на критерия за справедливост по смисъла на чл.52 ЗЗД. Справедливостта не съществува извън тези конкретни условия, които включват време и място на увреждането, етап на обществено-икономическото развитие и средностатистически стандарт на живот. / р. по гр.д. №3564/22 г. на четвърто г.о. на ВКС/. Съгласно чл. 4 ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, пряка и непосредствена последица от увреждането. Обезщетение за неимуществени вреди се дължи при наличие на причинна връзка между незаконното обвинение за извършено престъпление и претърпените вреди / ТР №3/2004 г., т.11 ОСГК/.
По същество на жалбата: Въззивният съд е приел, че наказателното производство срещу ищеца за престъпление по чл.227б, ал.2 НК е продължило от 17.02.2017 г., когато е привлечен като обвиняем, до 10.10.2018 г., когато е влязло в сила постановлението на прокурора за прекратяването на производството поради това, че не е извършено престъпление от общ характер. Обвинението не е за тежко по см. на чл.93, т.7 НК престъпление и не е било медийно разгласено. По отношение на ищеца е взета мярка за неотклонение „подписка“ за периода 17.02.17 -10.04.17 г. На ищеца като обвиняем не са наложени мерки за процесуална принуда „отстраняване от длъжност“ и „ забрана да напуска пределите на страната без разрешение на прокурора или съда“. Няма доказателства наказателното производство да е препятствало развитието му в професионален и образователен план, нито да се е отразило негативно върху физическото и психическото му здраве. При тези обстоятелства въззивният съд е приел, че ищецът е претърпял обичайните неимуществени вреди, които съпътстват всяко едно наказателно обвинение и е определил за тях обезщетение от 5 000 лв.
Тези изводи са частично необосновани и формирани в нарушение на чл.52 ЗЗД – не са ценени в достатъчна степен показанията на св. К. и съдебно- медицинската експертиза. Свидетелят е посочил, че ищецът имал впечатляващи професионални познания, качества и репутация в областта на банковото дело. В тази насока е и представеният и неоспорен сертификат на БНБ за наличие на квалификация и професионален опит в областта на банковото дело, издаден на ищеца в качеството му на член на УС на *** „С.Н.“АД на 17.06.98 г. След започване на наказателното производство ищецът бил непрекъснато депресиран, разтревожен, „даваше вид на човек под голям стрес“ и това продължило години наред. Прекратил работата си, от няколко години имал здравословни проблеми. От СМЕ се установява, че стресът е отключващ фактор за възникването на артериалната хипертония при ищеца и е напълно възможно да е бил отключващ фактор и за диагностицирания за първи път през 2017 г. тиреоидит на Хашимото. Трайните здравословни проблеми на ищеца, при възрастта му / род. през 1959 г./, общественото му положение на признат финансист и неопетнената до повдигане на обвинението репутация на специалист и неосъждан човек сочат на по-високи от обичайните неимуществени вреди от незаконното обвинение. Затова според ВКС справедливият размер на обезщетението следва да се завиши на 8 000 лв. или с 3 000 лв. повече от присъдените от въззивния съд. Решението на АС следва да се отмени като неправилно – необосновано и постановено при нарушаване на чл.52 ЗЗД, в частта, с която искът за обезщетяване на неимуществени вреди от незаконното обвинение е отхвърлен за разликата над 5000 до 8000 лв. и вместо него да се постанови ново за присъждане на тази разлика на ищеца.
В останалата част жалбата е неоснователна. Не се установява, както е приел и въззивният съд / вкл. във влязлата в сила част от решението/, професионалната реализация на ищеца да е засегната именно от незаконното обвинение – да е престанал да работи и да не е могъл години наред да си намери работа по специалността, отговаряща на квалификацията и опита му, поради незаконното обвинение. Затова над посочения размер от 8 000 до пълния претендиран от 500 000 лв. искът е неоснователен, а въззивното решение за отхвърлянето му е правилно и следва да се потвърди.
На адв. К. Т. следва да се присъдят 2 000 лв. възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ на касатора/ ищец/ за тази инстанция на осн. чл.38, ал.2 ЗАдв.
Поради изложеното и на осн. чл.293 ГПК, ВКС на РБ, трето г.о.

РЕШИ:

ОТМЕНЯ въззивното решение на Софийски апелативен съд от 21.06.23 г. по гр.д. №3328/22 г. в частта, с която искът на Г. Р. Т. срещу Прокуратура на РБ по чл.2, ал.1,т.3 ЗОДОВ за обезщетяване на неимуществени вреди от незаконно обвинение е отхвърлен за размера над присъдените 5 000 лв. до 8 000 лв. и вместо него в тази част ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Прокуратура на РБ да заплати на Г. Р. Т. на осн. чл.2, ал.1,т.3 ЗОДОВ още 3 000 / три хил./ лв. – или общо 8 000 лв., като обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвинение по чл.227б, ал.2 НК, ведно със законната лихва върху тази сума от 8.09.2018 г..
ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение на Софийски апелативен съд по гр.д. №3328/22 г. от 21.06.23 г. в останалата му допусната до обжалване част, с която е отхвърлен искът на Г. Т. срещу Прокуратура на РБ за обезщетяване на неимуществени вреди от незаконно обвинение с пр. осн. чл.2, ал.1,т.3 ЗОДОВ.
ОСЪЖДА Прокуратура на РБ да заплати на адв. К. С. Т. възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗАдв. за тази инстанция в размер на 2000 / две хиляди/ лв.
Решението е окончателно.

Председател:
_______________________

Членове:

1.
_______________________

2.
_______________________