Дисциплинарна отговорност на ЧСИ при изчисляване на такси и срокове

Текстът на акта

Ключови фрази

11

Р Е Ш Е Н И Е

№ 478

гр. София, 28.07.2025 г.
В И М Е ТО НА Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в съдебно заседание на дванадесети юни две хиляди двадесет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛ ТОМОВ

ЧЛЕНОВЕ: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ

ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА

при участието на секретаря Р.Иванова .

изслуша докладваното от съдията Емил Томов гр. дело № 1386/2025 година.

Производството е по чл. 73, ал.3 ЗЧСИ

Образувано е по жалба на министъра на правосъдието на Р. България ,чрез пълномощници гл.ю.к. Ю.Б. и гл.ю.к. М. С. срещу решение от 08.01.2025г. на Дисциплинарната комисия към Камарата на частните съдебни изпълнители/КЧСИ/ по дисциплинарно дело №4/2024г. в частта ,с което при повторното разглеждане на искане с изх. №94-00-17/24.03.2021г на министъра на правосъдието от друг състав на ДК към КЧСИ , е прекратено производството по отношение на визираното в т.1 от искането на минисъра дисциплинарно нарушение поради погасяване по давност; в частта, с която изцяло като неоснователно е отхвърлено искането за налагане на дисциплинарно наказание на Частен съдебен изпълнител И. М.,рег.№.....с район на действие Окръжен съд Бургас за нарушението, визирано в т.5 от искането , както и по отношение съответствието на наложеното наказание с тежестта на установените нарушения по т.3 и т.4 от искането .

Дисциплинарното производство по чл.70,ал.1 ЗЧСИ е било образувано за пет нарушения,допуснати от ЧСИ И. М. по изпълнително дело 20177040401457, както следва: по т. 1 - в нарушение на чл.80,ЗЧСИ във вр чл.29 от Тарифата за таксите и разноските (ТТР) към ЗЧСИ не са събрани авансови такси от взискателите и ЧСИ не е прекратила изп. производство с постановление ; по т. 2 – нарушение на чл.78, ал.1 ГПК с приет за събиране адвокатски хонорар в полза на взискателите без доказателства за плащане ; по т.3 е твърдяно нарушение на чл.78 и чл. 79 ЗЧСИ – неизготвяне на сметка за дължимите такси по изпълнението,като в поканата за доброволно изпълнение / ПДИ/, връчена на 26.02.2018 г. е посочена сума от 56 лв., както и такса по т. 26 от ТТР към ЧСИ с включен ДДС в размер на 417 лв., както и други суми в общ размер на 1300 лв. без ЧСИ да е посочил на основание на кой текст се дължи посочената сума и кои точно такси са включени в тази обща сума.Така определените в ПДИ разноски са отменени от ОС Бургас с решение от 28.06.2019г.,като няма данни и след това да са съставени нужните сметки( съдебната отмяна на постановелнията по жалби на длъжниците се изтъква и във връзка с нарушението по т.3 от искането); по т.4 - нарушение на разпоредбата на чл. 436, ал. 2, ал. 3 ГПК – за това,че ЧСИ не е администрирала своевременно жалба на длъжниците по изпълнителното дело до ОС- Бургас, постъпила на 03.05.2018 г.,след като изискуемите такси са били заплатени; по т. 5 - нарушение на т. 26 от Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ поради неправилно изчислена дължима пропорционална такса , като към задължението по изпълнителния лист в размер на 2 800 лв. ЧСИ добавила и приетия за събиране адвокатски хонорар от 119,50 лв., като по този начин неправилно е завишила размера, върху който се изчислява пропорционалната такса.

В решение на Дисциплинарната комисия от 10.05.2022 г. е прието,че за първите три сочени нарушения е изтекла давност и производството е прекратено. Искането по т.5 е отхвърлено поради липса на нарушение.Нарушението по т.4 прието за извършено, като действително ЧСИ е забавила администрирането на постъпила жалба – дължимите държавни такси по нея са платени на 18.07.2018 г., а жалбата е изпратена за становище на взискателя едва на 20.10.2018 г.,а в съда – на 27.03.2019г., без да се установява обективна причина за това забавяне. Определено е наказание глоба в размер на 1 500 лв.

По жалба на министъра на правосъдието,това решение е отменено с решение №50248/2023г по гр.д № 2594/2022 г на Четвърто г.о на ВКС в частта по т.1,т.3,т.4 и т.5 от искането за налагане на наказание. Решението е потвърдено в частта,с която е прекратено производството по т.2 от искането, като погасено по давност за налагане на дисциплинарно наказание за нарушение на чл. 78, ал. 1 ГПК. Съставът на ВКС е ревизирал извода за изтекла давност за нарушенията по т.1 и т.3 от искането и приетото от дисциплинарния състав ,че нарушение като вмененото може да бъде извършено в периода от образуване на изпълнителното дело (27.11.2017г.),до изготвянето на поканите за доброволно изпълнение (на 18.12.2017г.), от която дата започва да тече и давността.По отношение на несъбраната авансово такса от взискателите в отменителното решение на ВКС е изтъкнато,че деянието – предварително несъбиране на авансово дължимите разноски, се осъществява за всяка дължима такса към датата преди предприемане на съответното изпълнително действие (арг. и от чл. 80 ЗЧСИ и чл. 33 ТТРЗЧСИ)и продължава до поискването й/събирането й направо от длъжника.За събирането на таксите по изпълнението се изготвя сметка, екземпляр от който се връчва на задълженото лице, т .е. тя предхожда събирането на сумите от частния съдебен изпълнител. В самата сметка се посочват разпоредбите,въз основа на които се дължат таксите, материален интерес при пропорционалната такса, сумите на дължимите такси и допълнителните разноски.Определянето,както на таксите за процесуалните действия, които частният съдебен изпълнител извършва в изпълнителния процес, така и на пропорционалната такса, е от значение още, както за неговата финансова отчетност, така и за спазване на реда на удовлетворяване на вземането – разноски, лихви, главница(чл. 76,ал.2 ЗЗД).В случая изпълнителното дело е образувано на 27.11.2017 г. Констатирано е ,че взискателите не са внесли авансово такси, като на 29.11 2017г.

ЧСИ И. М. е съставила постановления с посочени разноски за всеки от тринадесетте взискатели в размер от по 600 лв.,общо на стойност 7800 лв., представляващи възнаграждение за адвокат. На 18.12.2017 г. е изпратила ПДИ на длъжниците, че всеки от тях дължи сумата в размер на 2 800 лв. – неолихвяема сума, 56 лв. разноски по изпълнителното дело, както и такса по т. 26 с включен ДДС в размер на 417,60 лв. в полза на ЧСИ, както и „други суми“, дължими до този момент в общ размер на 1300 лв. Поканите са връчени на 26.02.2018 г, след което с протокол от 20.03.2018 г., по възражение на длъжниците ЧСИ е предприела намаляване на приетите разноски за адвокатско възнаграждение – от по 600 лв. за всеки от взискателите, респективно – дължимо в размер на 1300 лв. от всеки един от длъжниците, намалени до размера на по 300 лв. за всеки един от взискателите или по 650 лв., дължими за всеки един от длъжниците. На последните са изпратени нови съобщения на 17.04.2018 г., в които е отразено, не само горната промяна, а също и какво дължат по ТТРЗЧСИ. Определянето на разноските е обжалвано и с решение, обявено на 28.06.2019 г. по гр.д. № 463/2019 г.,състав на Бургаския окръжен съд е отменил определените в съобщения от 17.04.2018г. разноски по изпълнителното дело, като е върнал делото на ЧСИ за продължаване на съдопроизводствените действия. Поради това съставът на ВКС е посочил, че към 28.06.2019 г. за ЧСИ е възникнало задължение да изготви коректни сметки, както и предвид повторното постановление за разноските.,вкл. авансово дължимите, което ЧСИ е изпратила до длъжниците на 17.04.2018,без да е ясно какви разноски включва.Изтъкнато е ,че броено от тази дата тригодишният срок по чл. 69, предл. 2 ЗЧСИ не е изтекъл към 29.03.2021 г. - датата на подаване на искането на министъра на правосъдието пред КЧСИ. На 15.02.2021г. изпълнителното производство е приключило поради погасяване на задължението – чл. 433, ал. 2 ГПК. В отменителното решение на ВКС също така е прието , че е налице извършено нарушение както по т.4 от искането , така и по т.5 от искането. Преписката е върната на дисциплинарния орган за определяне на общо наказание за нарушенията , евентуално ако са извършени нарушения по т.1 и т.3 от искането на министъра на правосъдието /които нарушения дисципнлинарният състав не е разгледал по същество/ – и за тях.

В обжалваното понастоящем решение от 08.01.2025г. на ДК към ЗЧСИ е прието, че тригодишният срок от извършване на нарушението , визирано в т.1 от искането в действителност не е спазен. Искането на министъра на правосъдието е с вх.№ 1576/29.03.2021г на КЧСИ. Задължението за събиране на съответната авансова такса възниква за ЧСИ преди извършване на изпълнителното действие –чл.80 ЗЧСИ , т.33 ТТР към ЗЧСИ. В случая, освен че е образувал изпълнителното дело и са изпратени ПДИ до длъжниците,изпълнителни действия ЧСИ не са извършвани /т.к. длъжниците са заявили разсрочване и са започнали да погасяват задължението,независимо че са оспорили определените разноски/.При невнасяне на авансовите такси за образуване на изп.дело ,ЧСИ не е следвало да изплаща покани , в това е нарушението. Определен е момента на извършването му. Дисциплинарният състав е изтъкнал ,че със съобщенията до длъжниците от 17.04.2018г не са начислявани нови такси,а са редуцирани тези по изпратените вече ПДИ .Също така ЧСИ не е извършвала изпълнителни действия, за които взискателят да заплаща нови авансови такси. По отношение на вмененото по т.3 нарушение - неизготвяне на сметка по чл. 79, ал.1 ЗЧСИ ,давностият срок действително не е изтекъл и нарушението е извършено. Съобразени са указанията и разясненията по прилагане на закона в отменителното решение №50248/2023г по гр.д № 2594/2022 г на Четвърто г.о на ВКС по този въпрос. За двете нарушения /по т.3 и т.4 от искането е наложено общо наказание /съгласно указанията в отменителното решение на ВКС / , глоба в размер на 2000 лева . По т.5 от искането, противно на констатираното в отменителното решение е прието ,че включването на приетия за събиране адвокатски хонорар към материалния интерес като база за изчислюване на пропорционалната такса/т.26 ТТРЗЧСИ/ не дава основание за ангажиране на дисциплинарна отговорност от съдебния изпълнител. Дисциплинарният състав е застъпил виждането, че при определяне на материалния интерес за изчисляване на пропорционалната такса по тарифата се включват разноските на взискателя за адвокатски хонорар ,след като те са част от вземането, предмет на принудително изпълнение и следва да имат същия статут като разноските за адвокат ,направени в съдебно производство и включени в изпълнителния лист.Също така,тарифата не предвижда изричното им изключване ,както е регламентирано единствено за авансовите такси,в изрична забележка по т.4 от текста.

Жалбоподателят оспорва тези съображения.Нарушението по т.1 от искането е извършено чрез бездействие и е продължавало да се извършва при висящността на изп.дело, поради което неправилно е приложена давността по 69 ЗЧСИ. Счита наложеното наказание за занижено. Оспорва и мотивите , с които съставът на ДК към КЧСИ е отхвърлил искането да санкционира нарушението по т.5 от искането,като ги счита за незаконосъобразни. Изтъква ,че т.4 от забележките към чл.26 ТТРЗЧСИ не подкрепят извода в решението ,защото и авансовите такси , и разноските направени от взискателя за адвокат , са все разноски по изп. производство и не следва да се завишава размера, върху който се начислява таксата.

В отговор ЧСИ И. М. оспорва жалбата като счита ,че правилно съставът на ДК към ЗЧСИ приема първото нарушение за погасено по давност.Нарушението не би могло да бъде извършено на 17.04.2018г,защото се вменява несъбрана авансова такса при образуване на изп.дело.Терминът „авансово” е ясен и изключва поддържаното от жалбоподателя тълкуване за продължаващо нарушение. След изготвяне на ПДИ , обективно няма как да се извърши авансово събиране на такса от взискателя. По т.5 няма нарушение на правило, което да доведе до дисциплинарна отговорност,освен това доколкото спорното начисляване/сумата 119,50лв/ е било включено в поканата/ПДИ/,за вмененото евентуално нарушение по тази точка също е изтекла давност.Изтъква , че след решението по гр.д №463/2019г на ОС Бургас с постановление/протокол/ от 16.06.2020г е разрешила въпроса за разноските, преизчислен е съгласно решението на съда размера и длъжниците са го приели, като са поискали разсрочено плащане/чл.454 ГПК/.Забавянето при администриране на жалбата им ,за което е санкционирана,не е обременило финансово длъжниците и е било компенсирано с постановлението на ЧСИ от 16.06.2020г за сметката на дълга - разделно за длъжниците, така че наложената с решението глоба не може да се смята за занижено наказание .

Камарата на частните съдебни изпълнители (КЧСИ) оспорва жалбата и счита решението за правилно. Претендира юрисконсултско възнаграждение

Жалбата е от легитимирана страна,депозирана в срок срещу подлежащ на обжалване акт, подлежи на разглеждане от този съд и е процесуално допустима .

Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение, обсъди доводите на страните във връзка с изложените основания по чл.73 ЗЧСИ и като извърши проверка на данните по делото,намира жалбата за неоснователна.Относно нарушението по т.1 от искането,че не е събрана авансово дължимата такса за образуване на изпълнителното дело,необходимо е да се изтъкне възприетото в т.11 от ТР №2 от 26.06.2015г на ОСГТК, ВКС разбиране за естеството на това правонарушение.Неизпълнението на частния съдебен изпълнител на задължението му по чл. 80 ЗЧСИ, вр.чл. 29, 33 и 34 от Тарифа за таксите и разноските към ЗЧСИ, като събере направо от длъжника таксата, дължима от взискателя, е дисциплинарно нарушение по смисъла на чл.67 ЗЧСИ и при неговото констатиране може да бъде ангажирана дисциплинарна му отговорност,когато от субективна страна същото е извършено виновно.Нарушението се осъществява чрез неупражняване на предписано от закона действие на ЧСИ спрямо една от страните /взискателя /по чл. 129, ал.2 ГПК /В него има елемент на бездействие,но като дисциплинарно нарушение деянието се обективира към определен момент, в който по обективни и субективни признаци бива осъществено.Противоправният му характер се проявява в действията на ЧСИ спрямо другата страна в изпълнителното производство – длъжника.Тогава е и моментът на несъответствие между правно дължимото и фактическото поведение,което влече и дисциплинарна отговорност.Проявлението е в това ,че несъбраната авансово такса се начислява към сметката на дълга по чл.79 ЗЧСИ,и/или когато нарочна сметка не е изготвена (както е констатирано в случая)но въпреки това се извършват процесуални действия от съдебния изпълнител ,основаващи се на чл.79,ал.2 ГПК.В случая ЧСИ И. М. е образувала изпълнителното дело на 28.11.2017г без да събере дължимата от взискателите авансова такса ,с последващи постановления на ЧСИ от 29.11.2017г е приела за разноски в тежест на длъжниците по изпълнителното дело (адвокатски възнаграждения от по 600 лева за всеки взискател - всички представлявани от един адвокат ),като на 18.12.2017г са изпратени ПДИ до длъжниците ,в които таксите за образуване на изпълнителното дело са включени в общото задължение,макар без да са ясно отграничени. Последващите протоколи / постановления/ на частния съдебния изпълнител с предмет редуциране на разноски не добавят към състава на вече извършеното нарушение нови признаци , нито го поправят. Те обективират друго нарушение на ЧСИ /по чл.79 ЗЧСИ/за което е ангажирана дисциплинарната й отговорност. Затова тези действия са без значение за началния момент на тригодишния срок на давността по чл. 69,предл. второ ЗЧСИ при конкретното нарушение по т.1 от искането . Искането за образуване на дисциплинарното дело е с вх.№ 1576/29.03.2021г на КЧСИ и както е посочено в обжалваното решение на дисциплинарния състав, пределният тригодишен срок от извършване на нарушението , визирано в т.1 не е спазен. Поради това настоящият състав на Върховен касационен съд намира прекратяването на производството в тази част за правилно .

Неоснователно се оспорва решението в частта, с която е отхвърлено искането на министъра на правосъдието по т.5 за дисциплинарна санкция поради неправилно изчислена дължима такса по т.26 от Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ, като към задължението по изпълнителния лист в размер на 2 800 лв. ЧСИ добавила и приетия за събиране адвокатски хонорар от 119,50 лв., като по този начин неправилно е завишила размера, върху който се изчислява пропорционалната такса .

Вменява се нарушение, обективирано в протокола на ЧСИ от 16.06.2020г за сметката на дълга,поради което доводите на частния съдебен изпълнител за евентуално изтекла давност по чл.69, предл. второ ЗЧСИ и недопустимо производствно, са неоснователни. Неоснователни са и оплакванията на жалбоподателя срещу мотивите на дисциплинарния състав, отклонил искането за налагане на наказание за посоченото в искането нарушение, като съображенията на настоящия състав на ВКС са следнтите :

Въпросът е следва ли пропорционалната такса по т.26 от ТТРЗЧСИ да се начислява върху материалния интерес с включване на разноските на взискателя за адвокат,установени/събрани/в изпълнителното производство, или се ограничава до материалния интерес на база изпълнителния лист и този въпрос е бил поставен на вниманието на законодателя при измененията със ЗИДГПК обнародвани в ДВ, бр. 49 от 29 юни 2012 ,засягащи режима на изпълнителното производство и таксите, събирани от ЧСИ. Същественото изменение е, че сборът от всички пропорционални такси за сметка на длъжника /или взискателя/ в едно изпълнително производство не може да надвишава една десета от задължението , както и че за извършване на опис на имущество в срока за доброволно изпълнение такса не се събира . Законопроектът /ЗИДГПК/ е внесен в Народното събрание през 2012г и е предвиждал законодателно да се уреди въпроса какво включва материалния интерес при изчисляване на пропорционалната такса от частен съдебен изпълнител. В резултат на критиките надделява становището /застъпвано от ВАдвС и КЧСИ включително/,че адвокатското възнаграждение се включва в материалния интерес, за който е образувано изпълнителното дело и че за събиране на това вземане ЧСИ не работи безплатно ,както и че няма правно основание разноските за адвокат в изпълнителното производство да се третират различно от разноските за адвокат в съдебното производство ,включени в изпълнителния лист ,съответно в базата за изчисление на пропорционалната такса по т.26 от ТТРЗЧСИ. В окончателно приетият ЗИДГПК(ДВ, бр. 49 от 29 юни 2012) отпада предложението на вносителите за нова алинея в 83 ЗЧСИ , според която при определянето на сумата на материалния интерес не се включва адвокатското възнаграждение.Съгласно първата алинея на чл.83 ЗЧСИ (Изм. - ДВ, бр. 31 от 2007 г.) пропорционалните такси се събират в процент според материалния интерес .Съгласно втората алинея (Доп. ДВ, бр. 49 от 2012 г.) процентът на пропорционалната такса според материалния интерес намалява с увеличаване на интереса като таксата не може да надвишава максималния размер, определен в тарифата по чл. 78, ал. 2. и сборът от всички пропорционални такси за сметка на длъжника или взискателя в едно изпълнително производство не може да надвишава една десета от задължението, освен когато техният минимален размер, определен в тарифата, надвишава този размер. Съгласно третата алинея, за определени действия тарифата може да предвиди таксата по ал. 1 да се събира в намален или в увеличен размер. Допълнителни изменения в режима ,засягащ определянето и събирането на такси в изпълнителното производство са внесени със ЗИДГПК (ДВ бр.86 от 27.10.2017г) в насока намаляване на пропорционалните такси при увеличаване на интереса (чл.74, ал.4 ГПК),като се създава нов чл.73а ГПК. Съобразно чл. 78, ал. 1 ЗЧСИ такси по изпълнението се събират за извършване на изпълнителни действия и ивършването на други действия, като размерът и видът на разноските по изпълнението се определят с ТТРЗЧСИ на основание чл. 78, ал. 2 ГПК,при която законодателна уредба с решение 266/19.12.2013г., по гр.д. 1427/2012г. на ВКС, IV г.о. по реда на чл. 290 ГПК е разяснено ,че когато изпълнителният лист е предявен пред частен съдебен изпълнител, длъжникът дължи всички такси, дори и когато изпълни в срока за доброволно изпълнение – дължи платените от взискателя авансови такси; разноските за извършените необходими действия по изпълнителното дело; разноските на взискателя за процесуално представителство и окончателната такса по чл. 26 от Тарифата за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители. С приемането на т. 11 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. д. № 2/2013 г. съдебно- изпълнителната такса ,дължима на частен съдебен изпълнител се определя като частно вземане за възнаграждение за положен труд.При съдебният контрол за законосъобразност на действията на съдебни изпълнители въпросът следва ли предвид тълкувателно разясненият критерии, събираемото възнаграждение на взискателя за адвокат да бъде включвано в материалния интерес по т.26 ТТРЗЧСИ при начисляването на пропорционалната такса, се разрешава противоречиво от окръжните съдилища в производствата по чл.435 и сл. ГПК . В едни решения се приема ,че пропорционална такса правилно се начислява върху сбора от сумата по изпълнителния лист и сумата, определена за адвокатско възнаграждение на взискателя ( реш. по гр.д №840/2021г на СГС 2б състав ) В други решения се изтъква ,че предвиденото в ТТРЗЧСИ начисляване върху „ събраната сума” ще противоречи на чл.83 ал.1 ЗЧСИ като по-висок по степен нормативен акт, в случай, че при материалния интерес се сборува платеното адвокатско,или юрисконсултско възнаграждение,събрано от длъжника(реш. по гр.д №. № 20211100514500 по описа за 2021 година на СГС,определение по ч.гр.д.№ 364 / 2021 г на СГС, 12 състав ). Точка 26 от ТТРЗЧСИ, преди изменението с ПМС №52/05.03.2013г.,е била предмет на директен съдебен контрол. С влязло в сила решение №584/18.01.2007 г. по адм.дело №6828/2006 г. на Върховен административен съд, са отхвърлени жалбите за нейната отмяна . Това обстоятелство е изрично подчертано при постановяване на Решение №293 от 11.01.2021г по адм. д. №8152/2020г на ВАС петчленен с-в, с което по касационни жалби на Камара на частните съдебни изпълнители и министъра на правосъдието/включително/е отменено решение на тричленен състав на Върховния административен съд,визиращо пропорционалната такса след изменението на т.26 от раздел II „Пропорционални такси“ на ТТРЗЧСИ, прието с постановление на Министерски съвет №52/05.03.2013г.Съгласно окончателното решение от 11.01.2021г по адм. д. №8152/2020г на ВАС , в частта за таксите съдът не с констатира противоречие на този подзаконов нормативен акт със законова разпоредба и е изтъкнато „пълно съответствие на тарифата с нормата на чл.83, ал.2 ЗЧСИ”.Следва да се има предвид ,че формираната към датата на вменяваното нарушение по т.5 от искането съдебна практика на окръжните съдилища по чл. по чл.435 и сл. ГПК е извън касационния контрол,осъществяван от Върховен касационен съд и не е уеднаквена по задължителен за правоприлагащите органи начин. Като се има предвид факта, че при действията си ЧСИ И. М. е приложила по изпълнително дело 20177040401457 разпоредбата на т.26 ТТРЗЧСИ (изм. ДВ бр.24от 2013г) с включване на приетия за събиране адвокатски хонорар в „събраната сума” по смисъла на цитираната рабпоредба , действието не е в нарушение на ТТРЗЧСИ, вкл.на забележките по т.1-5 към текста на същата подзаконова норма ,отразяващи законодателните изменения. Действието е извършено при наличие на неотстранена неяснота в закона и спорно тълкуване по неговото прилагане по въпроса какво влючва базата при начисляване на пропорционалната такса за съдебния изпълнител. Нещо повече ,в решение №565 от 28.06.2019г по гр.д № 463/2019г на ОС Бургас,като е отменил определените разноски,съобщени на длъжниците към 25.04.2017г, съдът е върнал делото на ЧСИ с указание ,че при определяне на сумата дължима на основание т.26 б.”в” от тарифата промяната на дължимото възнаграждение за адвокат /което съдът е постановил по жалба на длъжника, като е намалил същото допълнително/,се отразява на таксата по т.26 ТТРЗЧСИ. Тези указания на съда не противоречат на закона и разгледания процесуалноправен въпрос задължават частния съдебен изпълнител.Поради това вменяваното нарушение по т.5 от искането не може да се приме за извършено виновно от ЧСИ и да влече налагане на дисциплинарно наказание в настоящето производство.

Неоснователни са и оплакванията на жалбоподателя за занижаване на определеното за двете допуснати нарушения наказание. Съразмерна на нарушенията , без да е прекомерно и несправедливо щадяща като наказание е наложената парична санкция „глоба” в оспорвания размер от 2000 лева . Съобразено е , че установените нарушения са инцидентни в работата на ЧСИ И. М. и в случая не са довели до злепоставяне на защитен от закона интерес на страните в изпълнителното производство.

Ответницата по жалбата ЧСИ И. М. не претендира разноски.Жалбоподателят дължи поисканите на основание чл. 78,ал.8 ГПК разноски на КЧСИ, представлявана при настоящето обжалване от юрисконсулт ,в размер на 150 лева .

Предвид горното , Върховният касационен съд, ІІІг.о.

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение от 08.01.2025г. по дисциплинарно дело №4/2024г.на Дисциплинарната комисия към Камарата на частните съдебни изпълнители /КЧСИ/в обжалваната от министъра на правосъдието на РБългария част .

Осъжда Министъра на правосъдието на Р. България да заплати на Камарата на частните съдебни изпълнители /КЧСИ/ сумата 150 лева юрисконсултско възнаграждение за настоящето производство

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: