Определяне на обезщетение за неимуществени вреди след катастрофа

Текстът на акта

Ключови фрази

Пряк иск на увреденото лице срещу застрахователя * справедливост на обезщетението * неимуществени вреди * критерии за определяне на неимуществени вреди * съпричиняване

9

Р Е Ш Е Н И Е

№ 280

гр. София, 06.10.2025 година

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, търговско отделение, в открито заседание на двадесет и пети септември, през две хиляди двадесет и пета година, в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА БОЖИЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: АННА НЕНОВА

ТАТЯНА КОСТАДИНОВА

при участието на секретаря Ивона Мойкина, като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 294/2025 год. и за да се произнесе съобрази следното :

Производството е по чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Г. Н. М. против решение № 985/27.09.2024г. по гр.д.№ 40/2024г. на Апелативен съд – София, в частта му с която, след частична отмяна на решение № 128/06.10.2023г. по т.д.№ 91/2022г. на Окръжен съд – Благоевград, искът на касатора против „Групама застраховане„ЕАД, с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, е отхвърлен за разликата над размера от 15 000 лева и до претендираните от ищеца и присъдени от първоинстанционния съд 30 000 лева. Касаторът оспорва правилността на въззивното решение, като постановено в противоречие с материалния закон – чл. 52 ЗЗД, предвид крайно занижен и като такъв – несправедлив - размер на присъденото обезщетение за неимуществени вреди, в резултат на увреждания, причинени при ПТП от 19.09.2019г., настъпило по вина на водача на застрахован при ответното дружество, по задължителна застраховка „Гражданска отговорност„ на автомобилистите, лек автомобил. Позовава се на неотчетено в пълнота заключение на СМЕ на д-р К. А., според което: след проведеното оперативно, консервативно лечение и рехабилитация, движенията на пети пръст на дясната ръка не са възстановени, пръстът е фиксиран в едно положение, при невъзможност както на активни, така и на пасивни движения; като усложнение е получена атрофия и екзостозни разраствания – остеофити; практически се касае за загуба на пръст на дясната ръка. Оспорва и обосноваността на извода на съда, че показанията на св. К. - за „лека депресия“ и лечение с антидепресанти – като изолирани спрямо останалия доказателствен материал по делото, не следва да бъдат кредитирани. В тази връзка страната се позовава на представен в първоинстанционното производство амбулаторен лист - направление за консултация с психолог, поради състояние на тревожност след ПТП, каквато консултация касаторът твърди да е ползвал неколкократно. Касаторът оспорва и приложимостта на критерия „възраст„ / 36г. към датата на увреждането / в конкретната хипотеза, очевидно възприемайки го като използван от съда за занижаване на присъденото обезщетение.

Ответната страна – „Групама застраховане„ЕАД – оспорва касационната жалба и поддържа адекватност на присъденото обезщетение за неимуществени вреди, съобразно обхвата на проведеното доказване, при съобразяване на всички относими критерии. Намира, че обезщетението не следва да се присъжда в размер, съответстващ на вреди от ампутация на пръст, тъй като не се касае за такава, независимо от установеното необратимо увреждане на крайника. Намира за правилен отказа на съда да обезщети търпими от ищеца вреди върху психиката му, тъй като твърденията в исковата молба, за продължително терапевтично лечение при психолог са останали напълно недоказани. Страната намира, че така определеният размер от 15 000 лева кореспондира на практиката на съдилищата, в частност на касационна инстанция, позовавайки се на конкретни решения, постановени в производство по реда на чл. 290 ГПК.

С определение № 1593/27.05.2025 г. по настоящото дело касационното обжалване е допуснато по въпроса за задължението на съда да съобрази всички относими към определяне справедлив размер на обезщетението обстоятелства и доказателства за същите и да оцени приноса на всяко от тях поотделно и в съвкупност, за определянето на размер, съответстващ на обществената нагласа за справедливост . Допълнителният селективен критерий за допускане на касационното обжалване е обоснован в хипотезата на чл. 280, ал.1 , т.1 ГПК с ППВС № 4/ 1968 г..

Върховен касационен съд, първо търговско отделение, съобразно доводите и възраженията на страните и правомощията си по чл. 290, ал.2 ГПК, за да се произнесе съобрази следното :

Ищецът е предявил иск, с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ против „Групама застраховане„ ЕАД, за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, в причинност с ПТП от 19.09.2019 г., настъпило по вина на водача на застрахован при ответното дружество, по задължителна застраховка „Гражданска отговорност„ на автомобилистите, лек автомобил, изразяващи се в търпими болки и страдания от причинени при удара телесни увреди: счупване на средна фаланга на пети пръст на дясна ръка - открито; мекотъканни увреждания - рана на крайна фаланга на трети пръст на лява ръка и множество охлузни рани по цялото тяло. Уврежданията на пети пръст на дясната ръка е причинило трайно затруднение движенията на десен горен крайник за срок повече от 30 дни, а охлузванията по тялото – временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Извън посочените квалификации ищецът твърди, че е ползвал отпуск по болест за период от 6 месеца. Поради неправилно зарастване, петият пръст на дясната ръка не му позволява правилен захват при извършването на физическа работа, както и в ежедневните битови дейности. Поради различни мнения на консултиралите го лекари, вкл. поради риск от увреждане на сухожилия и нервни окончания и увреждане китката на дясната ръка, ищецът твърди, че не е предприел по-нататъшни оперативни корекции. Сочи, че и към момента на предявяване на иска чувства болка при докосване на пръста, като са образувани и шипове, което състояние е необратимо. Твърди, че в резултат на увреждането е настъпила остра реакция на стрес, последвана от посттравматично стресово разстройство. Използвайки медицински квалификации на психичното си състояние, ищецът не е пояснил проявленията на същото. Претендира обезщетение от 30 000 лева, при предложено му от застрахователя обезщетение от 10 000 лева, което е отказал, като неадекватно.

Ответникът е оспорил размера на претендираното обезщетение и противопоставил възражение за съпричиняване на вредоносния резултат. Спор относно последното не е пренесен в касационна инстанция.

По делото са разпитани свидетели на ищеца: Н. М. / негов баща / и Б. К. / живееща на съпружески начала с ищеца /. Св. М. споделя, че в резултат на увреждането сина му дълго време не могъл да работи / работата му е свързана с използване на компютър /,бил в болнични, отказвал и да пътува, а местоработата му налагала пътуване, като едва впоследствие / година по-късно / се уредило да работи home office. Увреждането не препятства работата му с компютър понастоящем, макар рехабилитацията да не е помогнала. Заявява, че произшествието се отразило зле психически на сина му – 6 месеца обикаляне по ортопедии и три операции, в резултат на което се затворил, неприсъщо за млад човек. Св. К. заявява, че най-тежка и с трайни последици понастоящем е психическата му травма. Будел се нощно време, имал кошмари, изпитвал страх и дори ужас в ситуации, в които около него има превозни средства / напр. пресичане /, доскоро отказвал и да шофира. Свидетелката твърди, че това му състояние, квалифицирайки го като „лека депресия„, наложило употреба на антидепресанти, както и че и към момента увреждането на пръста затруднява ежедневието му в битов план и работата му с клавиатурата на компютъра, а трайни психически последици търпи и от „ операции, шини и изваждане на игли“.

Съдебно-медицинската експертиза по делото установява, че от ПТП ищецът е получил открито счупване, с разместване на костни фрагменти, на средна фаланга на пети пръст на дясната ръка. Проведено е оперативно лечение – открито наместване на костните фрагменти, фиксиране с киршнерови игли, артропластика и последваща имобилизация с гипсова шина. Издадени са болнични листи за нетрудоспособност за период от 6 месеца, в който период е провеждана и рехабилитация. Независимо от проведеното лечение движенията на V пръст на дясната ръка не са възстановени и към момента. Вещото лице потвърждава търпими от ищеца болки с голям интензитет / предвид вида на счупването и разместването на костните фрагменти / в продължение на около 1 – 2 седмици, а след този период – при опити за активни и пасивни движения на пръста. Първоначално е била засегната и хватателната функция на дясната ръка, сочена за основна, но понастоящем възстановена. Установява се, че след приключване на оперативното, консервативното лечение и проведената рехабилитация, движенията на пръста не са възстановени, настъпила е контрактура с фиксиране на пръста в едно положение, като са невъзможни както активните, така и пасивните движения. Като усложнение са получени атрофия и остеофити / шипове /, които не засягат основната функция на ръката, но причиняват болка при промяна на времето и притискане на нервните окончания. Практически се касае за окончателна загуба на пети пръст на дясната ръка, която, без да засяга основната функция на ръката, препятства фините движения, изискващи по-голяма точност и прецизност. При разпит в открито съдебно заседание вещото лице е посочило, че увреждането не е било преодолимо с допълнителни оперативни интервенции, предвид засягането на сухожилия и нерви.

Първоинстанционният съд е определил справедлив размер на обезщетението 30 000 лева и отхвърляйки възражението на ответника , за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия, е присъдил сумата. Акцентирал е на младата възраст на пострадалия / 36 г. / , в аспект на присъщия за нея динамичен начин на живот и активно социално общуване, препятствани от наложилата се изолация на ищеца за период от 6 месеца. Коментирал е продължителността му, като период на възстановяване на основната, хватателна функция на ръката и свързаните с това затруднения, а също изпитаните при ПТП стрес и последващи страхови изживявания, непълното възстановяване – загубена възможност за фини движения на дясната ръка. Съобразил е икономическата конюнктура към 2019г., ориентир за която са лимитите на застрахователна отговорност.

Въззивният съд е приел за справедлив размер на обезщетението сумата от 15 000 лева, като е потвърдил неоснователността на възражението за съпричиняване по чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Възпроизвеждайки доказателствата по делото, за критерии при определяне на обезщетението е приел : възрастта на ищеца – 36 г.; проведеното оперативно лечение; търпимите обичайни болки за вида на увреждането; неудобствата от затруднената работа на компютър, с ползването на какъвто е свързана професията на ищеца; неудобствата в битовите дейности; продължителността на оздравителния период – 6 месеца; остатъчните и непреодолими последици от увреждането; страха от шофиране и ползване на автомобил. При анализ на свидетелските показания съдът е приел, че твърденията на св. К. за „лека депресия„ на пострадалия, в причинност с ПТП, остават изолирани и не са подкрепени от доказателства за действително осъществени от ищеца посещения при психолог. Не е установена / по начало със специални знания / поддържаната в исковата молба квалификация на понесена психическа травма, като „ остра стресова реакция„ и „посттравматично стресово разстройство„. Поради това, пораженията на ищеца в психологичен план са приети за установени в рамките на сочените от свидетелите проявления: страх от шофиране и пътуване. Установената необратимост на загубата на част от функциите на ръката съдът е отчел изрично, като обстоятелство, засягащо по-тежко здравето на ищеца, но кумулативно с други изброени обстоятелства - травматично увреждане само на пръста, като болките и неудобствата не превишават обичайните при такава травма, общата продължителност на оздравителния процес и конкретните икономически условия в страната към 2019 г. – е счел за справедлив размер на обезщетението 15 000 лева.

По правния въпрос:

С оглед задължителната съдебна практика - ППВС №4/1968г., както и трайната практика на ВКС, обективирана в постановените по реда на чл. 290 ГПК решения - №83/06.07.2009г. по т.д.№795/2008г., №158/28.12.2011г. по т.д №157/2011г., I т.о., №66/03.07.2012г. по т.д. №619/2011г., II т.о., №124/11.11.2010г. по т. д. №708/2009 г. на II т. о., №749/05.12.2008г. по т.д.№387/2008г. на II т.о., №25/17.03.2010 г. по т. д. №211/2009 г., II т.о. , №206/12.03.2010г. по т. д. №35/2009г. на II т.о., №1/26.03.2012г., по т.д.№ 299/2011г. на ІІ т.о., №95/24.10.2012г. по т.д.№916/2011г. на І т.о. и други, понятието "справедливост" не е абстрактно, а винаги изисква преценката на обективно съществуващи конкретни обстоятелства, които при телесни увреждания може да са свързани с начина по който са причинени, характера на увреждането, продължителността на възстановяването, интензитета и продължителността на болките, ежедневните неудобства и психологическите страдания, наличието на трайни физически и психически последици. Релевантните обстоятелства, без да са изчерпателно изброени в ППВС № 4/1968г., тъй като са специфични за всеки отделен случай, следва да бъдат обсъдени от съда поотделно и в тяхната съвкупност, като се прецени и общественото разбиране за справедливост на даден етап от развитието на самото общество, обусловено от икономическите условия в страната, проявление на които са и лимитите на отговорността на застрахователите. Принципът на справедливост при възмездяване на претърпените от пострадалия от деликт неимуществени вреди налага съдът, при определяне размера на дължимото обезщетение, да извърши задълбочено изследване на общите и специфичните за отделния спор правнорелевантни факти и обстоятелства, обуславящи вредите. Относимите обстоятелства не следва да бъдат единствено изброени, а да се обоснове значението им за живота и здравето на пострадалия, проекцията на последиците им в неговото ежедневие и житейска реализация, за да бъдат справедливо остойностени и възмездени.

По съществото на касационната жалба :

Макар въззивният съд да е съобразил всички събрани и относими доказателства – СМЕ и свидетелски показания, и в съответствие със съдържанието им да е извел релевантни за размера на обезщетението критерии, не е изчерпал всички, а съобразените не е обосновал в достатъчна степен, за да мотивира значителното занижаване, спрямо определения от първоинстанционния съд, на размера на обезщетението. Така не е съобразил търпените от ищеца неудобствата от това, че в определен период от възстановителния процес, е била налице затруднена и хватателна функция на ръката, кумулативно с невъзможността за по-фина и прецизна моторика, коментирайки единствено последното обстоятелство, като остатъчна и непреодолима поседица от увреждането. Продължителният период на възстановяване – 6 месеца – не е отчетен в аспекта, съобразен от първоинстанционния съд, като ограничаващ социалната активност на ищеца, присъща за младата му и трудоспособна възраст. Не са отчетени търпимите от ищеца неудобства и притеснения от продължителното ходене по болници, от колебанията в определянето на адекватно лечение, предвид характеристиката на увреждането и с цел предотвратяване на по-големи вреди, неудобството от фиксирането на пръста в една позиция, болките от развилите се атрофия и остеофити / шипове /, поради което и понастоящем ищецът изпитва болка не само при промяна на времето, но и при притискане на нервните окончания, неудобството от фиксирането на пръста в една позиция. Неаргументирано въззивният съд е оценил търпимите от ищеца страдания, като обичайни за такъв вид увреда, без въвеждане на критерий за „обичайност„, както и в несъответствие с констатациите на експертизата, че се касае за сложно, многофрагментно счупване, съпроводено в първите седмици от много интензивни болки и страдания, вкл. предвид наложеното оперативно, а не консервативно лечение , с киршнерови игли и шиниране.

Съблюдавайки всички гореизложени обстоятелства, наред с правилно съобразените и оценени от въззивния съд такива, настоящият състав намира, че справедлив, като адекватен на обществената нагласа за справедливост, както и на социално-икономическите условия към момента на увреждането, се явява размер на обезщетението от 22 000 лева.

Въззивното решение следва да се отмени, в частта, с която искът на ищеца е отхвърлен за разликата над присъдените 15 000 лева и до размера от 22 000 лева, като се остави в сила в останалата му обжалвана част.

С оглед изхода на делото, в полза на ищеца следва да бъдат допълнително възмездени понесени от него разноски във всички инстанции, за което настоящият състав съобрази следното: При изцяло уважаване на иска, първоинстанционният съд е присъдил в полза на ищеца разноски в размер на 1 800 лева, а в полза на процесуалния му представител – адв. М. – е присъдил адвокатско възнаграждение, по реда на чл. 38, ал.2 вр. с ал.1 т.2 ЗАдв. , в размер на 3050 лева. Така определеното, пропорционално на защитения материален интерес от 30 000 лева, не е оспорено от ответника като прекомерно, на основание чл. 78, ал. 5 ГПК, нито като несъразмерно от адв. М.. С въззивното решение, след частична отмяна на първоинстанционното, за разликата между сумата от 15 000 лева и до присъдените от първоинстанционния съд 30 000 лева, въззивният съд е отменил първоинстанционното решение и в частта с характер на определение по отговорността за разноски, за присъдени в полза на ищеца разноски над сумата от 900 лева. С допълнително определение от 07.01.2025г., по молба на ответника, въззивният съд е отменил първоинстанционното решение и в частта по присъдено в полза на адв. М. възнаграждение над размера от 1750 лева, като коригирането не е основано и на възражение за прекомерност, а единствено като дължимо пропорционално на променения във въззивна инстанция правен резултат. С въззивното решение са присъдени в полза на ответника разноски за първа и въззивна инстанции, в размер съответно : 250 лева и 400 лева, съобразно успешно защитен материален интерес на ответника от 15 000 за първа и 7 000 лева за въззивна инстанция.

С оглед променения в настоящата инстанция правен резултат, дължимите в полза на ищеца разноски за първа инстанция, изчислени пропорционално, възлизат на 1 320 лева, а при неоспорено за прекомерност адвокатско възнаграждение от 3 050 лева, в защита на материален интерес от 30 000 лева, пропорционално припадащото се на защитен материален интерес от 22 000 лева възнаграждение за първоинстанционното производство възлиза на 2 237 лева. Съответно, с оглед изхода на спора, дължимите в полза на ответника разноски за първа инстанция възлизат на 134 лева, а на въззивна - на 214 лева, до които размери следва да се остави в сила въззивното решение в частта му с характер на определение по отговорността за разноски, в полза на ответника, респ. да се отмени за горницата над тях – до присъдените 250 лева и 400 лева. Защитеният материален интерес на ищеца във въззивна и касационна инстанции е в размер на 7 000 лева. Ползвайки за база определеното за първа инстанция, неоспорено за прекомерно възнаграждение, отчитайки и спецификата на въззивното и касационното производства, настоящият състав намира, че в полза на адв. М. следва да бъде присъдено възнаграждение от по 800 лева за процесуалното представителство на страната във всяка от двете инстанции. Във въззивна инстанция ищецът не е понесъл разноски, а в касационна – в размер на 330 лева, платени държавни такси, от който , с оглед изхода на спора, са му дължими 154 лева.

Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА решение № 985/27.09.2024г. по гр.д.№ 40/2024г. на Апелативен съд – София, в частта му с която, след частична отмяна на решение № 128/06.10.2023г. по т.д.№ 91/2022г. на Окръжен съд – Благоевград, е отхвърлен иска на Г. Н. М. против „Групама застраховане„ ЕАД, с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, за разликата над размера от 15 000 лева и до размера от 22 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди в причинност с ПТП от 19.09.2019г., настъпило по вина на водача на застрахован при ответното дружество, по задължителна застраховка „Гражданска отговорност„ на автомобилистите, лек автомобил, както и в частта му , с която е отменено първоинстанционното решение, за присъждане в полза на Г. Н. М. на разноски над размера от 900 лева и до размера от 1 320 лева и в полза на процесуалния му представител адв. М. – на адвокатско възнаграждение над 1750 лева и до размера от 2 237 лева , както и в частта му , с която в полза на „ Групама затраховане„ ЕАД са присъдени разноски за първоинстанционното производство над размера от 134 лева и за въззивното производство - над размера от 214 лева, като вместо това ПОСТАНОВЯВА :
ОСЪЖДА „ГРУПАМА ЗАСТРАХОВАНЕ „ ЕАД, ЕИК[ЕИК], на основание чл. 432, ал. 1 КЗ, да заплати на Г. Н. М., ЕГН [ЕГН], допълнително обезщетение за неимуществени вреди, в причинност с ПТП от 19.09.2019 г., в размер на 7 000 лева , до размера на общо присъдимо справедливо обезщетение от 22 000 лева, ведно със законната лихва върху същото, считано от 26.01.2022 г. до окончателното му изплащане.
ОСЪЖДА „ГРУПАМА ЗАСТРАХОВАНЕ „ ЕАД, на основание чл. 81 вр. с чл. 78, ал. 1 ГПК, да заплати на Г. Н. М. разноски за касационна инстанция в размер на 154 лева.
ОСЪЖДА „ГРУПАМА ЗАСТРАХОВАНЕ „ ЕАД, на основание чл. 38, ал.2 вр. с ал. 1, т. 2 от ЗАдв., да заплати на процесуалния представител на Г. М. – адв. Г. К. М., АК – Благоевград, адвокатско възнаграждение в общ размер от 1 600 лева, за защита на страната във въззивна и касационна инстанции.
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 985/27.09.2024г. по гр.д.№ 40/2024г. на Апелативен съд – София, изменено с определение № 34/08.01.2025 г. по реда на чл. 248 ГПК, в останалата му обжалвана част.
Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: