Отмяна на оправдателна присъда за телесна повреда поради неизяснена причинна връзка

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 332

Гр. София, 02 юли 2025 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение в публичното заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАЯ ЦОНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛ ЛУКОВ

БОНКА ЯНКОВА

С участието на секретаря Невена Пелова и в присъствието на прокурора Росица Славова разгледа докладваното от съдия Цонева к. н. д. № 451/2025 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 346, т. 2 от НПК.

Образувано е по касационен протест на Софийска градска прокуратура против присъда № 6/16. 01. 2025 год., постановена по в. н. о. х. д. № 5936/2024 год. по описа на Софийски градски съд (СГС).

Релевирани са касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 от НПК. Атакува се аналитичната дейност на въззивния съд, която според прокурора е несъответна на процесуалните изисквания, тъй като неоснователно не са уважени доказателствените искания на държавното обвинение и не е съобразено, че показанията на пострадалия относно проведеното му лечение са неясни и противоречащи на медицинската документация, която пък се намира в унисон със заявеното от свид. В. Д.. Сочи се, че мотивите са вътрешно противоречиви, защото от една страна контролираната инстанция е приела, че следва да се довери на съдебномедицинските експертизи, а от друга – че обвинението не е доказано. Поддържа се, че вследствие тези нарушения на процесуалните правила е приложен неправилно материалният закон. Направено е искане за отмяна на присъдата и за връщане на делото за ново разглеждане.

В съдебно заседание представителят на Върховна касационна прокуратура поддържа протеста по изложените в него съображения, а като допълнителен аргумент изтъква обстоятелството, че свид. Б. за разлика от свид. Д. не притежава специални знания.

Частният обвинител и повереникът му се присъединяват към становището на прокурора.

Подс. Р. И. не участва лично в касационното производство и не изразява становище относно основателността на протеста.

Защитникът му намира, че въззивният съдебен акт не е засегнат от пороците, изтъкнати от държавното обвинение, поради което пледира за оставянето му в сила.

Върховният касационен съд, в пределите на касационната проверка по чл. 347, ал. 1 от НПК, съобрази следното:

С присъда от 21. 05. 2024 год., постановена по н. о. х. д. № 3274/2020 год . , Софийски районен съд признал подсъдимия Р. Н. И. за виновен в това, че на 26. 01. 2018 год . в [населено място] причинил на Т. К. Б. средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на зъбен корен на втори горен ляв зъб (22-ри зъб), с което е реализиран медикобиологичният признак „избиване на зъб, без който се затруднява дъвченето във фазата на отхапване и на говоренето“, поради което и на основание чл. 129 , ал. 2 вр. ал. 1 и чл. 54 от НК го осъдил на десет месеца лишаване от свобода, чието изтърпяване отложил на основание чл. 66 , ал. 1 НК за срок от три години. В тежест на подсъдимия били присъдени и направените по делото разноски.

Така постановеният съдебен акт е проверен по жалба на подсъдимия и с въззивна присъда № 6/16. 01. 2025 год., постановена по в. н. о. х. д. № 5936/2024 год. по описа на Софийски градски съд, е отменен, като И. е признат за невинен и оправдан по повдигнатото му обвинение по чл. 129, ал. 2 вр. ал. 1 от НК.

Касационният протест е допустим, тъй като изхожда от легитимирана страна, депозиран е в срока по чл. 350, ал. 2 от НПК и с него е атакуван подлежащ на касационна проверка съдебен акт . Разгледан по същество, е основателен, макар и не по съображенията, изложени от прокурора .

Недоволството на държавния обвинител от доказателствената дейност на градския съд е концентрирано върху отказа да бъде изслушан включеният в състава на първоначалната и допълнителната съдебно-медицински експертизи д-р М., както и този да бъде установено дали кабинетът на свид. В. Д. е разполагал с рентгенов апарат. Обстоятелството, че нито едно от тези искания не е било удовлетворено, не съставлява съществено нарушение на процесуалните правила и не обосновава необходимост от отмяна на проверяваната присъда. Досежно първата от двете доказателствени претенции този извод се основава на забраната на чл. 118 от НПК да бъдат разпитвани като свидетели лицата, участвали в друго процесуално качество . Колкото до второто искане, съдът правилно е преценил, че фактът къде е извършена образната диагностика е без всякакво правно значение, включително и за проверката на достоверността на показанията на свид. Б.. Същественото е, че и пострадалият, и самата Д. са били единодушни относно това, че първоначалните преглед и терапевтични процедури не са били предшествани от рентгеново изследване, както и че такова е извършено в по-късен момент след влошаване на състоянието на частния обвинител.

В същото време, макар контролираната инстанция безспорно да е положила усилия за изясняване на обстоятелството кога и поради каква причина се е стигнало до изваждането на зъба на пострадалия, като е разпитала свид. Б. и вещите лица от състава на съдебномедицинската експертиза, извършените от нея процесуални действия не са били в необходимия и достатъчен обем за разкриване на обективната истина.

За да отмени първоинстанционната присъда и да оправдае подсъдимия, СГС е приел, че не е доказано по несъмнен начин загубата на втори горен ляв зъб да е последица от ударите, нанесени от Р. И. на свид. Б.. За да направи този извод, съдът се е позовал на показанията на пострадалия, които е приел за логични, правдиви и последователни. Наред с тях обаче в основата му, при това със значително по-голяма тежест, са поставени разясненията на експерта д-р Л. в хода на въззивното съдебно следствие относно възможността фрактурата на корена на увредения дъвкателен орган и последвалата му екстракция да са свързани с действията на свид. В. Д. по поставяне на щифт и изграждането на зъба. Като оставим настрана, че поначало подобна задача на вещите лица не е била поставяна, решаващият състав не е съобразил, че отговорът на съдебния стоматолог е изключително лаконичен и се изчерпва само с това, че е възможно коренът на зъба да бъде увреден при манипулация като тази, извършена от свид. Д.. Извън вниманието му е останало обстоятелството, че тази възможност е определена от експерта единствено като теоретична без да е отнесена по какъвто и да било начин към конкретиката на казуса. С оглед обстоятелството, че терапевтичното действие се е наложило поради травматично увреждане на короната на зъба, е било наложително да се изясни дали предшестващите я три удара с юмрук, нанесени от подсъдимия, са оказали влияние върху възможността при поставяне на щифт да бъде счупен зъбният корен и ако такава е налице, в каква насока е и най-вече дали улеснява възникването на фрактурата. Не е изследвано дали при поставяне на щифт може да се получи изводимото от останалите доказателства счупване на корена на три места. Не е установено по надлежния ред дали рентгенографското изследване е единственият способ да бъде констатирана фрактурата на зъбния корен или денталният лекар може да бъде насочен към тази диагноза вследствие изпитвани болки от пациента при първоначалния преглед и последвалите терапевтични мероприятия. Не е даден отговор на въпроса какви оплаквания на пациента предизвиква счупването на корена, веднага след фрактурата ли се проявяват те или е възможно да се изявят впоследствие, а ако това е така – в какъв интервал от време се обективират. Не е поставен на обсъждане и друг възможен проблем – дали умъртвяването на зъба, извършено от свид. Д., е оказало влияние върху изявата на клиничната картина и в какво би се изразило то.

Всички тези обстоятелства са били от съществено значение за разкриване на истината, защото едва след установяването им би могъл да се направи верен и законосъобразен извод дали обвинението е доказано по изискуемия от НПК безспорен и категоричен начин, респ. дали действията на свид. В. Д. прекъсват причинната връзка между действията на подсъдимия и настъпилите общественоопасни последици или се явяват фактор, който заедно с тях води до съставомерния резултат. Въпреки това те са били пренебрегнати от контролираната инстанция, която не ги е поставила на вниманието на експертите. Оставайки пасивен при изясняването им, градският съд е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, което може да бъде отстранено само посредством отмяна на въззивната присъда и връщане на делото за ново разглеждане от стадия на допускане на доказателства.

Така мотивиран и на основание чл. 354, ал. 1, т. 5 вр. ал. 3, т. 2 от НПК Върховният касационен съд, трето наказателно отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ присъда № 6/16. 01. 2025 год., постановена по в. н. о. х. д. № 5936/2024 год. по описа на Софийски градски съд .

ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане от друг съдебен състав от стадия на допускане на доказателства.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.