Поправка на грешка в кадастрална карта при спор за имотна граница

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 353
София 23.06.2025 г.

В И М Е Т О НА Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в съдебно заседание на шестнадесети април, две хиляди двадесет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ ЧЛЕНОВЕ: ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА

РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА

при секретаря Славия Тодорова

изслуша докладваното от съдията Първанова гр. дело № 4953/2023г.

Производството е по реда на чл.290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба вх. № 4715/04.08.2023 г. на Й. Г. Р. и Р. Х. Р., подадена чрез адвокат К. Б., срещу въззивно решение № 276/20.06.2023 г. по в. гр. д. № 201/2023 г. на Окръжен съд - Перник.

С определение № 5831/12.12.2024г. въззивното решение е допуснато до касационно обжалване в хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК по поставения от касаторите въпрос, свързан със задължението на въззивния съд, при формиране на правните си изводи по предмета на спора, да извърши преценка на относимите доказателства и да обсъди поддържаните доводи на страните, вкл.оплакванията във въззивната жалба, съобразно очертания от нея пред него предмет на спора. Обжалването е допуснато за проверка на съответствието с посочената практика на ВКС, вкл. и ТР № 1/2013 г., ОСГТК, очертаваща задълженията на въззивния съд, като инстанция по съществото на спора да обсъди доводите на страните, имащи значение за решаването на делото, и относимите и допустими писмени и гласни доказателства, във връзка с поддържаните защитни тези, като отрази изводите си в съдържанието на мотивите на въззивното решение.

В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК. Касаторите сочат необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила – основания за отмяна по чл.281,т.3 ГПК. Твърдят, че въззивният съд не е обсъдил заключението на техническата експертиза по отношение на твърдяната от ищците грешка в кадастралната карта и констатираното от нея несъответствие между регулационните линии по плана на [населено място] от 2001 г. и кадастралната граница на имота от 2015 г., както и всички относими писмени и гласни доказателства по отношение на поддържаното от ищците придобивно основание – давност за процесния имот, в т.ч. пространствените измерения на правото им на собственост.

Ответникът по касация С. Т. К., [населено място], оспорва касационната жалба. Претендира сторените в производството пред касационната инстанция съдебни разноски.

Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о., при проверка на заявените в касационната жалба касационни основания, намира следното:

С въззивното решение е потвърдено решение № 155/16.11.2022 г. по гр. д. № 1175/2021 г. на Районен съд - Радомир, с което са отхвърлени предявените от Й. Г. Р. и Р. Х. Р. против С. Т. К. искове с правно основание чл. 54, ал. 2 ЗКИР, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване на установено по отношение на ответниците, че ищците са собственици на основание давностно владение на част от поземлен имот с площ от 37.32 кв.м., находяща се в северозападната част на парцела им откъм границата с парцел *-*, която неправилно е заснета като част от поземлен имот с идентификатор ***, при граници: от север - ПИ с идентификатор ***, от запад – ПИ с идентификатор ***, от юг – ПИ с идентификатор ***, а не като част от собствения им имот, представляващ ПИ с идентификатор ***.

Въззивният съд е приел, че ищците са съсобственици на основание давностно владение, констатирано с нотариален акт № 37 и нотариален акт № 92 от 2005 г., на недвижим имот, находящ се в [населено място], [улица], представляващ УПИ пл. № * с площ на целия имот от 2729 кв.м., за който съгласно кадастралния и регулационен план на [населено място], одобрен със Заповед № 367 от 28.12.2001 г., е отреден парцел * - * в кв. 60 по плана на [населено място], с площ на парцела 1398 кв.м., заедно с построените в имота масивна жилищна сграда, паянтова жилищна сграда и стопански постройки. Ответницата С. К. е собственик на поземлен имот с идентификатор ***, придобит въз основа на договор за дарение, обективиран в нотариален акт за дарение на недвижим имот № *, том *, дело № 1557/1993 г. За спорно между страните е прието наличието на несъответствие, изразяващо се в грешка или непълнота на данните в кадастралната карта, по отношение на границата между недвижимите имоти на страните, касаещо реална част от 37.32 кв. м., която е заснета в КК като част от имота на ответницата К.. Спорен е и въпросът относно носителя на правото на собственост по отношение на процесните 37.32 кв. м. Съдът е посочил, че спорната площ през годините е ползвана от собствениците и на двата имота, които са имали убеждението, че граница е задната стена на сграда с идентификатор ****. Според техническата експертиза имотната граница между имоти с пл. № * и пл. № * и вътрешната дворищно-регулационна линия между парцели /УПИ/ *-* и *-* в кв. 60, определени с кадастрален и регулационен план на [населено място], одобрен със заповед от 2001 г., съвпадат. Съществуващият на място стар каменен зид по местоположение не съвпада с имотната и регулационна граница между процесните имоти, определена с този кадастрален и регулационен план. Част от УПИ *-* в кв. 60 по действащия регулационен план от 2001 г. попада в границите на поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта на [населено място]. Тази част е с площ от 37.00 кв.м. и е обозначена с букви A-B-C-E-A на приложение №7. Налице е несъответствие в границите на поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и регулационните линии /улични и дворищни/ на УПИ – парцел № *-*, кв. 60 по регулационния план от 2001 г., тъй като същите не са били означени съгласно разпоредбите и изискванията на чл. 43, ал. 1, т. 5, б.“а“ ЗКИР. Съдът е посочил, че за правилното разрешаване на спора в производство по чл. 54, ал. 2 ЗКИР е необходимо не само проследяване и установяване на собствеността към момента на одобряване на кадастралната основа, но и проследяването в предходни моменти, включително чрез проследяване на движението на процесния имот по нанасянето му във всички действали във времето планове. За недоказано е преценено твърдението на ищците, че са собственици на спорните 37.32 кв.м. по силата на изтекла придобивна давност. Упражняване на фактическата власт и демонстриране на поведение на собственици на процесната реална част не е установено от събраните свидетелски показания. Не е демонстрирано и намерение за своене на имота. Ищците не са доказали да са собственици на реална част от поземлен имот с идентификатор *** по КК на [населено място], с площ от 37,32 кв.м., обозначена със зелен цвят върху приложената по делото скица, заключена между букви A-B-C-Д-E-A на приложение № 7 към СТЕ.

С оглед рамките на производството по чл.290,ал.2 ГПК и рамките на касационната жалба, във връзка с релевантните за изхода на спора правни въпроси, по които е допуснато и касационното обжалване с определението по чл.288,ал.1 ГПК, настоящият състав намира следното :

По въпроса за дейността на въззивната инстанция и задължението й при самостоятелна преценка на събрания по делото доказателствен материал, след обсъждане на доводите и възраженията на страните, да изложи собствени мотиви по съществото на спора, е налице задължителна практика на ВКС - т. 2, ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК, ВКС, т. 19, ТР № 1/04.01.2001 г. по тълк. д. № 1/2000 г., ОСГК, ВКС, множество решения, постановени по реда на чл. 290 ГПК - решение № 12/16.02.2016 г. по гр. д. № 2184/2015 г., ІІІ г. о., решение № 145/07.01.2019 г. по гр. д. № 811/2018 г., ІІ г. о., решение № 59/14.04.2015 г. по гр. д. № 4190/2014 г., ІV г. о., решение № 183/16.11.2017 г. по т. д. № 2624/2016 г., ІІ т. о., решение № 187/07.07.2016 г. по гр. д. № 1332/2015 г., IV г. о. и др. В нея се приема, че съобразно изискванията на чл. 12 ГПК и чл. 235 ГПК въззивният съд е длъжен да се произнесе по спорния предмет на делото,очертан от въззивната жалба, след като прецени всички относими доказателства и правнорелевантни факти, от които произтича спорното право, да обсъди в мотивите на решението си доказателствата, въз основа на които намира едни от тях за установени, а други за неосъществили се, както и въведените от страните доводи и възражения, като изпълнението на посочените задължения - за обсъждане на доказателствата и защитните позиции на страните и за излагане на мотиви, е гаранция за правилността на въззивния съдебен акт и за правото на защита на страните в процеса. Непосредствената цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и на въззивната инстанция е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата, и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. При осъществяването на тази своя решаваща дейност съдът следва да спазва правилата на формалната и правната логика, т. е. фактическите му констатации и правните му изводи следва да са обосновани.

Съобразно изложеното по процесуалноправния въпрос, оплакванията в касационната жалба за допуснати от въззивната инстанция процесуални нарушения във връзка с анализа на събраните писмени и гласни доказателства, вкл. заключението на техническата експертиза, са основателни. Искът по чл.53, ал.2 ЗКИР цели да установи пространствения обхват на правото на собственост с оглед правилното му отразяване в кадастралната карта, като поначало установяването на спорното право на собственост, респ. неточното отразяване на обема на това право, е към момента на предявяване на исковата молба. В разглеждания случай от заключението на техническата експертиза категорично е установено, че собственият на ищците имот – УПИ *-*, кв.60, за пръв път е включен в регулационния план от 2001г. на [населено място]. Със заповед от 1969г. е одобрен предходен КРП на Р., в който е обособен имот пл. № *. По регулационния план за него е отреден парцел *-*. Имот пл.№ * се припокрива с част от имот пл.№ * по КП от 2001г. Вещото лице е посочило, че имот * и парцел *, отреден за него, се появява като субект в РП от 2001г. Имотната граница между имоти с пл. № * и пл. № * и вътрешната дворищнорегулационна линия между парцели /УПИ/ *-* и *-* в кв. 60, определени с кадастрален и регулационен план на [населено място] от 2001г., съвпадат. Съществуващият на място стар каменен зид по местоположение не съвпада с имотната и регулационна граница между процесните имоти, определена с този кадастрален и регулационен план. Част от УПИ *-* в кв. 60 по действащия регулационен план от 2001 г. попада в границите на поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта на [населено място]. Тази част е с площ от 37.00 кв.м. и е обозначена с букви A-B-C-E-A на приложение №7. Налице е несъответствие в границите на поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и регулационните линии /улични и дворищни/ на УПИ – парцел № *-* кв. 60 по регулационния план от 2001 г.

От показанията на свидетелите К. и И., съседи на процесните имоти, се установява, че страните дълги години са били в добри отношения, не са поставяли ограда между имотите си. Не е имало спор, че процесната част принадлежи към имота на ищците, а ответниците са имали съгласието им да преминават оттам, но не и съгласие тази част да им бъде отстъпена. Споровете са възникнали през 2015г. Показанията на свидетелите М. /чичо на ответницата/ и М. /баща на ответницата/ следва да се преценяват с оглед разпоредбата на чл.172 ГПК с оглед близкото родство с ответницата, както и участие в споровете с ищците. Но и от техните показания, както и от становището на самите ответници по чл.131 ГПК, става ясно, че споровете са възникнали във връзка с желанието на ответницата да има достъп за нейния имот до улица, който достъп ще преминава през спорната част, съгласно решение на АС- Перник по адм.д. № 791/2020г. Негов предмет е жалба на ответницата срещу отказ на кмета на община Радомир за осигуряване достъп за собствения й УПИ и издаване на заповед по чл.192, ал.2 ЗУТ за учредяване право на преминаване през чужд имот. Всички изложени данни водят до извод, че ищците са собственици на процесния УПИ-*-* в пространствените предели, съобразно констативния нотариален акт за собственост, с който се легитимират, и че спорната реална част принадлежи към техния имот. Съобразно ТР № 11/2012г., ОСГК, констативният нотариален акт за собственост има легитимиращо действие и страната, която не разполага с документ за собственост, носи тежестта да докаже несъществуването на признатото от нотариуса право. Когато и двете страни се легитимират с нотариални актове за правото на собственост върху един и същ имот, то разпределението на доказателствената тежест в процеса при оспорване ще се извърши по общото правило на чл.154, ал.1 ГПК, като всяка страна следва да докаже своето право т.е. фактическия състав на съответното придобивно основание. В случая ответницата не е оспорила правото на собственост на ищците върху целия УПИ *-*, а е твърдяла, че процесната част е владяна не от ищците, а от тях. Не е установено по делото, процесната част от 37 кв.м. да е включена в пространствените предели на правото на собственост на ответницата по нотариалния акт, с който тя се легитимира. Изводът на въззивния съд, че ищците не са доказали придобиване правото на собственост върху процесната част по силата на изтекла в тяхна полза придобивна давност, тъй като не е доказано установено от тях владение върху нея в изискуемия от закона срок, е направен в противоречие с цитираното ТР от една страна, а от друга е и необоснован. При съвкупна преценка на доказателствата, следва да се направи извод за доказаност на основанието на правото на собственост на ищците - наследство и давност, по отношение на целия УПИ *-* по РП от 2001г., вкл. процесната част. Ищците са се позовали да наследство и придобивна давност по отношение на парцела още през 2005г., снабдявайки се с нотариален акт. Пространствените предели на правото им на собственост по този НА включва и процесните 37 кв.м. Между тях и ответниците не са съществували спорове и такива са възникнали при съставянето на КК. Обстоятелствата във връзка с отсичане на дървото от страна на ищците, което по твърдение на ответниците се е самозалесило в процесната част, и споровете между страните, потвърждават собственическото отношение и поведение на ищците. При така установените дългогодишни отношения между собствениците на двата съседни имота, в т.ч. липсата на спорове до 2015г. относно процесната част, необоснован е изводът на въззивния съд, че в пространствения обхват на правото на собственост на ищците тази част не е включена. Установено е владението на ищците за срок по-дълъг от десет години, както и че те във всеки момент са могли да реализират своята владелческа власт. Спрямо имота не са осъществявани действия от ответницата, водещи до прекъсването на владението им, или създаващи съмнения, че то е явно, поради което не може да се направи извод за изгубване на установената фактическа власт.

Изложеното налага касиране на въззивното решение и произнасяне по съществото на спора като се отхвърлят исковете.

Съобразно изхода на спора на касатора трябва да бъдат присъдени разноски в размер на общо 2725 лева, представляващи платени възнаграждения за един адвокат, държавни такси за всички съдебни инстанции и разноски за техническа експертиза /880 лева за касационната, 625 лева за въззивната и 1220 лева за първата инстанции/.

По изложените съображения и на основание чл.293, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ въззивно решение № 276/20.06.2023 г. по в. гр. д. № 201/2023 г. на Окръжен съд - Перник. Вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 54, ал.2 ЗКИР, вр. чл.124, ал.1 ГПК по отношение на С. Т. К., [населено място], че Й. Г. Р. и Р. Х. Р., двамата от [населено място], са собственици на част от 37 кв.м. от поземлен имот, заключена между букви А-В-С-Д-Е-А в скицата към техническата експертиза на вещото лице С., представляваща част от настоящото съдебно решение /приложение 7 към заключението - лист 104 от първоинстанционното дело/, която реална част неправилно е заснета като част от ПИ с идентификатор ***, като е допусната грешка в Кадастралната карта от 2015г. на [населено място] относно заснемането на поземлен имот с идентификатор ***, която грешка следва да бъде отстранена с нанасяне на тази част в имот с идентификатор ***, по Кадастралната карта на [населено място] от 2015г.

ОСЪЖДА С. Т. К., [населено място], да заплати на Й. Г. Р. и Р. Х. Р., [населено място], разноски за всички съдебни инстанции в размер на 2725 лева.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: