Придобиване по давност на част от съседен урегулиран имот

Текстът на акта

Ключови фрази

1

Р Е Ш Е Н И Е

№ 50045

София, 04.05.2023 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и трета година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Маргарита Соколова

ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова

Гълъбина Генчева

при участието на секретаря Анета Иванова

като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова

гражданско дело №2690 от 2022 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 290-293 ГПК.

Образувано е по касационна жалба с вх.№290140/07.06.2022г., подадена от А. П. Ж. и К. Н. Ж. чрез процесуалния им представител адв. Е. М. А. от ВАК, срещу решение №261498, постановено на 04.05.2022г. от Софийски градски съд, Гражданско отделение, II-В въззивен състав по в.гр.д.№3997/2021г., потвърждаващо решението на първоинстанционния съд, с което са отхвърлени предявените от А. П. Ж. и К. Н. Ж. против С. К. Ш. и Ц. Г. Г. искове с правно основание чл. 54, ал. 2 ЗКИР за признаване за установено, че е допусната грешка при заснемането на границата между имоти с №***и №***в кадастралната карта, одобрена със заповед №РД-15-88/10.07.2012г. на изпълнителния директор на АГКК, като реална част с площ 192.50 кв.м., защрихована в червено на комбинираната скица, издадена от „Геонет Консултинг“ ЕООД на лист 100 от делото, приподписана от съда, е заснета в имот ***, собственост на С. К. Ш. и Ц. Г. Г., както и иск с правно основание чл. 108 ЗС за признаване за установено, че А. П. Ж. и К. Н. Ж. са собственици въз основа на договор за покупко-продажба, обективиран в н.а.№***г. на реална част с площ 192.50 кв.м., защрихована в червено на комбинирана скица, издадена от „Геонет Консултинг“ ЕООД на лист 100 от делото и за осъждане на С. К. Ш. и Ц. Г. Г. да предадат на А. П. Ж. и К. Н. Ж. владението върху тази реална част, както и искането по реда на чл. 537, ал. 2 ГПК за отмяна на н.а.№***г. за спорната реална част.

Касаторите поддържат, че обжалваното въззивно решение е неправилно. За неправилен считат извода на въззивния съд, че в периода от 2006г. до 2016г. ответниците са владели необезпокоявано спорната реална част без ищците да са прекъсвали владението им, както и извода, че тази реална част е придобита от ответниците по давностно владение като е присъединена към техния имот, като се позовават на противоречие в показанията на разпитаните по делото свидетели и на твърдението на вещото лице, че към момента на експертизата оградата е на друго място. За неправилен считат и извода на въззивния съд, че спорната реална част е придобита от ответниците по давност като присъединена към техния имот съгласно чл. 200, ал. 2 ЗУТ, като поддържат, че по този въпрос съдът се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС. Молят обжалваното решение да бъде отменено и вместо това предявените от тях искове бъдат уважени. Допълнителни съображения излагат в проведеното по делото открито съдебно заседание. Претендират присъждане на направените по делото разноски.

В писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, ответниците С. К. Ш. и Ц. Г. Г. чрез процесуалния си представител адв.В. В. от САК, изразяват становище, че касационната жалба е неоснователна по изложените в отговора съображения. Допълнителни съображения излагат в проведеното по делото открито съдебно заседание. Претендират присъждане на направените по делото разноски.

С определение №50517/05.12.2022г., постановено по настоящето дело, въззивното решение на Софийски градски съд е допуснато до касационно обжалване по реда на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса може ли да бъде придобита по давност реална част от урегулиран поземлен имот в хипотезата на чл. 200, ал. 2 ЗУТ при условие, че реалната част е от урегулирания поземлен имот с приложена регулация, а имотът, към който се твърди присъединяване представлява част от УПИ (парцел), предвиден за обществено мероприятие без приложена регулация с цел извършване на преценка дали практиката на ВКС, посочена в изложението към касационната жалба, следва да намери приложение и в настоящата хипотеза .

По така поставения въпрос в своята практика ВКС приема, че при действието на ЗУТ реална част от УПИ може да се придобие, ако тази реална част отговаря на изискванията за минимални размери по чл. 19 (чл. 200, ал. 1 ЗУТ), както и при условията на чл. 200, ал. 2 ЗУТ, като придобиването на реалната част по давност във втората хипотеза е възможно само ако е налице одобрен подробен устройствен план по чл.17, с който се урегулират неурегулирани дотогава поземлени имоти. С регулацията по чл. 17, ал. 2, т. 2 ЗУТ се извършва упълномеряване на поземлени имоти, които не отговарят на изискванията на чл. 19, чрез придаване към тях на части от съседни имоти. В тези случаи регулацията няма отчуждително действие (за разликата от дворищнорегулационния план при ЗТСУ-отм.), тъй като е предвидено доброволно уреждане на промяната в собствеността. Преди одобряването на плана в общината следва да се представи предварителен договор за прехвърляне на собствеността върху придаваемите части с изискване за нотариална заверка на подписите като форма за действителност – чл. 17, ал. 3 ЗУТ. Само при наличие на такъв договор се одобрява планът по чл. 17, ал. 2, т. 2 и т. 3 ЗУТ. Едва след одобряването на плана се сключва окончателен договор за прехвърляне на собствеността върху придаваемите части от съседния имот. В случай, че не бъде сключен окончателен договор, чл. 200, ал. 2 ЗУТ предвижда възможност за придобиване по давност на придадените с регулацията по чл. 17, ал. 2, т. 2 части от съседния имот. Макар чл. 200, ал. 2 ЗУТ да препраща изрично само към чл. 17 ЗУТ, се приема, че разпоредбата се отнася и за хипотезата на чл. 15, ал. 3 ЗУТ, при която границите на УПИ се променят с план за регулация въз основа на съгласие на собствениците им, изразено със заявление и предварителен договор за прехвърляне на собственост с нотариално заверени подписи. Посочва се, че хипотезата на чл. 15, ал. 3 ЗУТ е аналогична на чл. 17, ал. 2, т. 2 ЗУТ, но не е предвидена изрично в чл. 200, ал. 2 ЗУТ поради това, че е нова (ДВ бр.65/2003 г.) и не е съществувала към момента на създаване на редакцията на чл. 200, ал. 2 ЗУТ. Поради сходството в двете хипотези обаче се приема, че изключението в чл. 200, ал. 2 ЗУТ се отнася както за плана по чл. 17, ал. 2, т. 2, така и за плана по чл. 15, ал. 3 ЗУТ. И в двата случая, ако не бъде сключен окончателен договор, но има осъществявано владение в срок от 10 г. върху придадените с плана части от съседния имот, те могат да бъдат придобити по давност на основание чл. 200, ал. 2 ЗУТ.

Въз основа на тези съображения в своята практика ВКС достига до извода, че на давността по чл. 200, ал. 2 ЗУТ може да се позове само собственикът на този имот, към който се придават части от съседен имот при условията на чл. 17, ал. 2, т. 2 или чл. 15, ал. 3 ЗУТ. Само той е бил длъжен да заплати придаваемите части въз основа на предварителния договор по чл. 17, ал. 3 или чл. 15, ал. 3 ЗУТ и само той има правото да се позове на придобивната давност по чл. 200, ал. 2 ЗУТ, в случай, че окончателен договор не е сключен, но е владял 10 г. придаваемите части от съседния имот. Не може да се позовава на чл. 200, ал. 2 ЗУТ собственик на УПИ, който при действието на ЗУТ е завладял реална част от съседен УПИ и е осъществявал владение повече от 10 години. Изискването на закона е да има придаваеми части при условията на чл. 17, ал. 2, т. 2 или чл. 15, ал. 3 ЗУТ към имота на лицето, което се позовава на придобивната давност. На изтекла придобивна давност собственик на съседен имот може да се позове само в хипотеза, при която завладяната част отговаря на изискванията за самостоятелен УПИ по смисъла на чл. 19 ЗУТ (има минималните изискуеми размери на УПИ) и следователно чиято поне една граница е улица. В този смисъл са решение №154 от 21.12.2020г. по гр.д.№4689/2019г. на I г.о. на ВКС и посочените в него решение № 102 от 30.05.2016 г. по гр. д. № 5728/2015 г. на ВКС, I-во г.о., решение № 105/12.11.2018 г. по гр. д. № 3109/2017 г. на ВКС, I-во г.о.; решение № 67 от 16.06.2017 г. по гр. д. № 3533/2016 г. на ВКС, II-ро г.о. При това се приема, че съдът е длъжен служебно да прилага чл.200, ал.1 и ал.2 ЗУТ, тъй като разпоредбите са императивни – в този смисъл решение № 105/12.11.2018 г. по гр. д. № 3109/17 г. на ВКС, I-во г.о.

При обосноваването на тази теза се посочва, че целта на закона е да гарантира спазване на правилата за урегулиране и застрояване на имотите - да не се допусне нарушаване на минималната площ и лице за урегулираните имоти и по този начин да се затрудни строителството в тях или ползването им по предназначение, т.е. да се избегне създаването на пречки за осъществяване на предвиденото със застроителния план строителство както в урегулирания поземлен имот, частта от който е предмет на правната сделка или на придобивната давност, така и в съседните урегулирани поземлени имоти. Изхождайки от посочената цел на закона се приема, че от значение за приложението на забраната е статутът на имота към момента на сключване на сделката, съответно - към момента на завършване на фактическия състав на придобивната давност. Ако към този момент имотите вече са урегулирани, а владението не е продължило в изискуемия от чл. 79 ЗС срок, възможността за придобиване по давност на реално определената част се преценява с оглед наличието на предпоставките по чл. 200, ал. 1 ЗУТ, съответно - на чл. 200, ал. 2 ЗУТ. В случай, че те не са налице, тази възможност следва да бъде отречена. В този смисъл решение №60108 от 14.01.2022г. по гр.д.№ 123/2021г. на I г.о. на ВКС и решение № 56 от 19.06.2019г. по гр. д. № 3297/2018 г., II г. о. на ВКС.

Настоящият състав напълно споделя това становище и приема, че посочената практика на ВКС следва да намери приложение и в настоящия случай, тъй като ответниците посочват като начална дата на давностното владение 2006г., т.е. се позовават на придобивна давност, която според техните твърдения е започнала да тече и е изтекла при действието на ЗУТ.

По съществото на правния спор Върховният касационен съд, като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и като извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл. 290, ал. 1 и чл. 293 ГПК, приема следното:

А. П. Ж. и К. Н. Ж. са предявили срещу С. К. Ш. и Ц. Г. Г. искове за признаване наличието на грешка в одобрената през 2012г. кадастрална карта на [населено място], както и за признаване правото им на собственост и предаване владението върху реална част с площ от 192.50 кв.м., за която твърдят, че погрешно е включена в площта на съседния имот, принадлежащ на ответниците. Твърдят, че през 2011г. са придобили чрез договор за покупко-продажба правото на собственост върху имот с пл.№***, който по регулационния план от 1998г. представлява УПИ *** и доколкото според този план регулационните граници съвпадат с имотните, поддържат, че регулацията е била приложена. Твърдят, че техните праводатели са възстановени собственици, че имотът е деактуван от книгите да държавна собственост и съществува с тези граници в кадастралния план още от одържавяването му, като при закупуването границата на имота била материализирана по правото им на собственост с телена ограда и в кадастралната карта, одобрена през 2012г., имотът им е отразен като ПИ ***, при което югоизточната граница не е съобразена с правото им на собственост, навлиза навътре в имота и намалява площта му със 192.50 кв.м. През 2019г. извършили геодезическо заснемане и установили, че ответниците са премахнали съществуващата при закупуването на имота ограда, поставили незаконна ограда на мястото, което погрешно е отразено в кадастралната карта като граница на съседните имоти.

В писмен отговор в срока по чл. 131 ГПК ответниците С. К. Ш. и Ц. Г. Г. са оспорили предявените искове с твърдението, че са собственици на процесната реална част въз основа на н.а. от 2018г., като през 2006г. С. Ш. е придобила имота с договор за покупко-продажба от „Софстрой“ АД с площ от 1710кв.м., а нейният праводател – от „Инжстрой“ ЕАД през 2002г. отново със същата квадратура, след което дарила на сина си Ц. Г. 1/3 ид.част от този имот. Поддържат, че съществуващата ограда винаги е била там, вкл. и към 2006г., а частта от 192.50 кв.м. винаги е принадлежала към техния имот, като са придобили спорната част по давностно владение, продължило повече от 10 години, установено през 2006г.

При постановяване на обжалваното решение въззивният съд относно регулационния статут на имота на ищците е приел, че според основното заключение на СТЕ придобитият през 2011г. от ищците имот представлява поземлен имот №***в кв.***по плана на [населено място], одобрен със заповед №4200/26.07.1977г. с площ по графични данни от 1106 кв.м., като границите на този имот съществуват и в одобрения и действащ преди КК кадастрален и регулационен план от 1977г. Посочено е, че кадастралният план, върху който е изработен регулационният, е от около 1950г., но отразената в КК южна граница на имота към имот №***не съвпада с регулационната. Взето е предвид, че по одобрената със заповед № РД-18-13 от 17.01.2012г. за [населено място] КК имотът на ищците е под №***с площ от 844 кв.м. и южната му граница попада в парцел Х-***. Посочено е, че по кадастралния план от 1988г. границите на имот ***и границите на УПИ *** съвпадат.

Относно регулационния статут на имота, собственост на ответниците въззивният съд е приел, че С. Ш. съгласно н.а.№***г. е придобила собствеността върху имот пл.№***по плана на в.з.Б. с площ от 1710 кв.м., а съгласно н.а.№***г. ответниците са съсобственици на ПИ с идентификатор №***със стар кадастрален номер ***с площ от 1713 кв.м. по плана на [населено място]. Взел е предвид, че в предходните одобрени от 1950г. до настоящия момент кадастрални и регулационни планове имот №***, отреден за ответниците по КК, е отразен за кв.***под пл.№***според заключенията на вещото лице и скиците към тях. Посочено е, че вещото лице е констатирало, че имотът е извън вилната зона на [населено място], което според въззивния съд потвърждава извода, че имотът на ответниците също е урегулиран, независимо, че в нотариалния акт, с който ответниците се легитимират, е посочено, че имотът попада във вилната зона. Взето е предвид, че според заключението на СТЕ имотът попада в регулационния план на [населено място], кв.***, парцел ***, отреден за лесопарк. Посочено е, че в кадстралния план, емисия 1984г., кад. лист А-2-9-Б имотът на ответниците е отразен под №***като част от северната му граница с имот пл.№***на ищците, е отразен по линията МП по скицата на вещото лице, а в кадастрален план, емисия преди 1960г. същата част от границата му с имот пл.№***на ищците е по линията ГД, като имотът е отразен под пл.№***. С оглед на това е прието, че границата по линията ГД по кадастралния план отпреди 1960г. е отразена по кадастралния план от 1984г. по линията МП.

Относно спорната реална част въззивният съд е взел предвид, че същата е отразена като част от имот с идентификатор №***(на ответниците) и е отразена на комбинираната скица по линиите МНГДЕМ, защрихована в червено, с площ от 142.50 кв.м. Съобразено е, че съгласно КК южната граница между имотите на ищците и ответниците съвпада с материализираната на място ограда с телена мрежа и железни колове по линията МП, както и че според вещото лице действителната южна граница на парцел ***следва да бъде по линиите ГДЕЖ. За местоположението на оградата между имоти №***и №***въззивният съд е констатирал, че е отразено от вещото лице на изготвена от него комбинирана скица №1 и скица №5 и същата е по линията МП, т.е. тази по неодобрения кадастрален план от 1984г., въз основа на който ответниците са закупили имота си, както и че при извършения оглед на място вещото лице е констатирало, че южната граница, отразена в КК по черната линия МП, на място е материализирана с телена мрежа и железни колове. Съобразено е при това, че според вещото лице А. границите в КК отразяват оградите, които съществуват на място по врече на създаването ѝ, както и че в КК не е била отразена регулационната граница на парцел ***, тъй като според вещото лице по нея не е съществувала ограда.

При тези данни въззивният съд е приел, че кадастралните карта и регистри в случая не отразяват реално южната граница между имота на ищците и този на ответниците и в този смисъл е налице грешка в кадастралните карта и регистър.

За основателно обаче е прието възражението на ответниците за изтекла в тяхна полза придобивна давност върху спорната реална част, тъй като фактът на необезпокоявано упражняване на фактическа власт в продължение на 10 години е установен от показанията на разпитаните по делото свидетели и Р. Г. и В. И.. При това въззивният съд е приел, че в случая приложение следва да намери разпоредбата на чл. 200, ал. 2 ЗУТ по съображения, че след присъединяването на спорната част към имота на ответниците, ПИ с идентификатор ***(този на ищците) остава с площ от 944 кв.м., както и с излаз (лице) към [улица], но при това е отбелязано, че въпросът за това дали ПИ с идентификатор ***отговаря на изискванията на чл. 19 ЗУТ относно изискването за лице не е бил обсъждан, доколкото въобще не е бил поставян. При това е посочено, че преценката за съответствие с изискванията на чл. 19 ЗУТ би била не за присъединяващата се част, в който смисъл са доводите на ищците, а за оставащата част, т.е. за техния имот с кратък номер ***.

Така постановеното въззивно решение е валидно и процесуално допустимо, но по същество неправилно поради неправилно приложение на материалния закон (чл. 200, ал. 2 ЗУТ).

Неправилен е изводът на въззивния съд, че ответниците С. К. Ш. и Ц. Г. Г. могат да придобият правото на собственост върху процесната реална част при условията на чл. 200, ал. 2 ЗУТ.

Както вече беше посочено по-горе, на давност в хипотезата на чл. 200, ал. 2 ЗУТ може да се позове само собственикът на този имот, към който се придават части от съседен имот при условията на чл. 17, ал. 2, т. 2 ЗУТ или чл. 15, ал. 3 ЗУТ. Собственик на УПИ, който е завладял реална част от съседен УПИ и е осъществявал владение повече от 10 години при действието на ЗУТ не може да придобие по давност тази реална част дори да я е завладял и да е осъществявал владение повече от 10 години, освен ако тази част не отговаря на изискванията на чл. 19 ЗУТ. Преценката във всички случаи се извършва по отношение на завладяната реална част от имота, а не са оставащата част от УПИ, част от който е тази реална част според отрежданията на действащия регулационен план.

В случая според заключението на изслушаната по делото СТЕ и двата съседни имота са урегулирани, като спорната реална част попада в границите на УПИ *** по действащия регулационен план от 1998г. (скица №4 към основното заключение на вещото лице и комбинирана скица към това заключение). Имот ***е отразен в кадастралната основа от 1960г. като вътрешните регулационни линии според дадените от вещото лице обяснения в съдебно заседание съвпадат напълно с тези на парцел ***, което се потвърждава и от скиците към заключението.

Следователно според установеното по делото спорната реална част попада в границите на УПИ според регулационния план, който е влязъл в сила към момента на придобиване на правото на собственост от ответницата С. К. Ш. върху имот пл.№***по плана на в.з.Б. по договор за покупко-продажба, сключен на 29.06.2006г. (н.а.№***г.), поради което неправилно въззивният съд е приел, че тя може да придобие спорната реална част по давност при условията на чл. 200, ал. 2 ЗУТ.

Включването на спорната част в границите на ПИ с идентификатор ***по кадастралната карта, одобрена със заповед № РД-18-13/17.01.2012г. на изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър не променя този извод, тъй като одобряването на кадастралната карта няма за последица промяна в пространствените предели на правото на собственост когато реална част от УПИ погрешно е включена в съседен поземлен имот. Както е посочено в мотивите към т.4 на ТР №8 от 23.02.2016г. по тълк.д.№8/2014г., одобрените по реда на ЗКИР кадастрални карти и кадастрални регистри имат декларативно действие. От тях не произтичат промени във вещноправния статут на имотите. За отразените данни за имотите в кадастралната карта законодателят е създал в чл. 2, ал. 5 ЗКИР оборима презумпция за вярност, но неправилното отразяване на правото на собственост не води до пораждане, изменение или погасяване на правото.

Обстоятелството, че регулационният план е одобрен при действието на ЗТСУ (отм.) в случая е ирелевантно, тъй като началният момент на давностното владение, на което ответниците се позовават, е 2006г., т.е. следва по време влизането на ЗУТ в сила.

Ирелевантно за принадлежността на правото на собственост е и обстоятелството къде е била поставена оградата между двата имота-дали по регулационната граница или навътре в имота на собствениците на УПИ, нито кога е била преместена тази ограда, тъй като поставянето на ограда на място, различно от границите на имота по регулационния план също няма за последица промяна в пространствените предели на притежаваното право на собственост върху УПИ.

Неправилен е и изводът на въззивния съд, че Ц. Г. Г. може да придобие спорната реална част, легитимирайки се със сключения на 08.10.2018г. договор за дарение (н.а.№***г.). Праводателят му С. К. Ш. не е притежавала правото на собственост върху тази реална част към момента на сключването на договора и съответно не е могла да му прехвърли повече права, отколкото самата тя притежава.

Въз основа на сключения на 04.02.2011г. договор за покупко-продажба, обективиран в н.а.№***г. на нотариус Р. Б. с район на действие Районен съд-София, регистриран под №273 в регистъра на Нотариалната камара, вписан в акт №***г. на Службата по вписвания, К. Н. Ж. е придобил по време на брака си с А. П. Ж. правото на собственост върху ПИ ***в кв.***по плана на [населено място], южната част от който попада в УПИ *** по действащия регулационен план от 1998г., част от който имот представлява и процесната реална част и към настоящия момент предявилите иска лица се легитимират като собственици на тази реална част, която неправилно е заснета към ПИ с идентификатор ***и се владее от ответниците С. К. Ш. и Ц. Г. Г. без основание. Възражението на ответниците С. К. Ш. и Ц. Г. Г. за придобиване на правото на собственост върху спорната реална част въз основа на изтекла придобивна давност е неоснователно.

По реда на чл. 293, ал. 2 ГПК обжалваното решение следва да бъде отменено и вместо това предявените от А. П. Ж. и К. Н. Ж. искове бъдат уважени.

С оглед изхода на спора в полза на А. П. Ж. и К. Н. Ж. следва да бъде присъдена сумата от 6530лв., представляваща направените по делото разноски и за трите съдебни инстанции.

По изложените по-горе съображения, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ въззивно решение №261498, постановено на 04.05.2022г. от Софийски градски съд, Гражданско отделение, II-В въззивен състав по в.гр.д.№3997/2021г. и потвърденото с него решение на първоинстанционния съд и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от А. П. Ж., ЕГН [ЕГН] и К. Н. Ж., ЕГН [ЕГН], двамата от [населено място], [улица], ет.1 против С. К. Ш., ЕГН [ЕГН] от [населено място], ж.к.“К. III“, [жилищен адрес] и Ц. Г. Г., ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица], ет.6, ап.14 иск с правно основание чл. 54, ал. 2 ЗКИР, че е допусната грешка при заснемането на границата между имот с идентификатор ***и имот с идентификатор ***в кадастралната карта, одобрена със заповед № РД-15-88/10.07.2012г. на изпълнителния директор на АГКК, като реална част с площ от 192.50кв.м., защрихована в червено на комбинираната скица, издадена от „Геонет Консултинг“ ЕООД, приподписана от съда и обозначена на същата скица по букви М, Н, Г, Д, Е, Ж, при съседи на тази реална част: имоти с идентификатори ***; ***; ***, неправилно е заснета в имот с идентификатор ***, собственост на С. К. Ш. и Ц. Г. Г., като правилната граница между двата имота (ПИ с идентификатор ***и ПИ с идентификатор ***) е по букви М и Н от същата скица.

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на С. К. Ш. и Ц. Г. Г., че А. П. Ж. и К. Н. Ж. са собственици въз основа на договор за покупко-продажба, обективиран в н.а.№***г. на нотариус Р. Б. с район на действие Районен съд-София, регистриран под №273 в регистъра на Нотариалната камара, вписан в акт №***г. на Службата по вписвания, на реална част с площ от 192.50 кв.м., защрихована в червено на комбинираната скица, издадена от „Геонет Консултинг“ ЕООД, приподписана от съда и обозначена на същата скица по букви М, Н, Г, Д, Е, Ж, представляваща част от УПИ *** в кв.***по регулационния план на [населено място] с адрес на имота [населено място], [улица] и ОСЪЖДА на основание чл. 108 ЗС С. К. Ш. и К. Н. Ж. да предадат на А. П. Ж. и К. Н. Ж. владението върху тази реална част.

ОСЪЖДА С. К. Ш. и Ц. Г. Г. на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да заплатят на А. П. Ж. и К. Н. Ж. сумата от 6530лв. (шест хиляди петстотин и тридесет лева), представляваща направените по делото разноски.

Решението е окончателно.

Председател:

Членове: