Обезщетение от общината за пропадане на пешеходец в шахта в подлез

Текстът на акта

Ключови фрази

5

Р Е Ш Е Н И Е

№ 665

София,08.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и четвърти октомври две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

Председател: МАРГАРИТА СОКОЛОВА

Членове: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА

ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА

при секретаря Нели Първанова, като разгледа докладваното от съдия Генчева гр. д. № 4192 по описа за 2023 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на М. П. П. срещу решение № 260800 от 02.06.2023 г. по в. гр. д. № 627/2021 г. на Софийски градски съд, поправено с решение № 261037 от 27.07.2023 г.

Жалбоподателката счита, че определеният от съда размер на обезщетението за неимуществени вреди от непозволено увреждане е силно занижен. Грубо бил нарушен принципът за справедливост по чл.52 ЗЗД. Въззивният съд в недостатъчна степен възприел претърпените и търпими от ищцата неимуществени вреди.

Ответникът в производството – Столична община, оспорва жалбата. Счита, че тя е неоснователна.

С определение № 2281/13.05.2024 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса за критериите, формиращи понятието „справедливост“ по чл.52 ЗЗД и значението им при определяне на обезщетението за неимуществени вреди.

По поставения въпрос съставът на ВКС приема следното:

Съгласно приетото в т. 11 от ППВС № 4/1968 г. , понятието „справедливост“ не е абстрактно, а е свързано с цялостна преценка на обективно съществуващи конкретни обстоятелства, като при телесните увреждания те могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др. В практиката на ВКС по чл.290 ГПК се приема, че за да бъде справедливо, обезщетението за неимуществени вреди трябва да съставлява паричен еквивалент на понесените физически, емоционални и психически болки и неудобства, настъпили в резултат на конкретни увреждания, при отчитане на обстоятелствата, при които е настъпил вредоносният резултат - решение № 72 от 21.05.2019 г. на ВКС по т. д. № 2252/2017 г., II т. о., решение № 88 от 17.06.2014 г. на ВКС по т. д. № 2974/2013 г., II т. о. Съдът следва да съобрази общественото разбиране за справедливост на даден етап от развитието на обществото, за да определи точен стойностен еквивалент на всички понесени от конкретното увредено лице вреди - решение № 215 от 3.02.2017 г. на ВКС по т. д. № 2908/2015 г., I т. о. Принципът на справедливост изисква в най-пълна степен обезщетяване на вредите на увреденото лице от вредоносното действие и решението на съда е в съответствие с посочения принцип, когато са съобразени всички установени релевантни обстоятелства чрез ангажираните по делото доказателства - решение № 237 от 19.04.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1959/2023 г., III г. о.

По съществото на касационната жалба:

С обжалваното решение № 260800 от 02.06.2023 г. по в. гр. д. № 627/2021 г. на Софийски градски съд, поправено с решение № 261037 от 27.07.2023 г., след частична отмяна на решение № 180113 от 19.08.2020 г. по гр. д. № 63134/2019 г. на Софийски районен съд, е отхвърлен предявеният от М. П. П. срещу Столична община иск по чл.49 ЗЗД в частта за разликата над 4000 лв. до присъдените от първата инстанция 15 000 лв., представляващи обезщетение за неимуществени вреди от инцидент, настъпил на 14.08.2019 г. Първоинстанционното решение е потвърдено в частта, с която е присъдено обезщетение в размер на 4000 лв., ведно със законната лихва от 14.08.2019 г., както и в частта, с която искът е бил отхвърлен за разликата над 15 000 лв. до пълния предявен размер от 20000 лв.

Въззивният съд е приел, че предявеният иск е доказан по основание. На 14.08.2019 г., около 10 ч., в подлез на [улица]до бензиностанция III, кракът на ищцата пропаднал през решетка на отводнителна шахта, заклещил се и решетката се забила на 4 места в крака й. При пропадането отчупените краища на решетката причинили охлузване и кръвонасядане на дясната подбедрица на ищцата, както и четири прободни рани и една разкъсно-контузна рана в областта на десния глезен. От внезапното пропадане било причинено и охлузване на дясната пета. Раните кървели. На помощ се притекли минувачи, които подали сигнал по тел. 112. След около 20 минути пристигнали служители Главната дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“, които след половин час освободили крака на ищцата. През това време тя била в паника. След като била освободена, ищцата била откарана от екип на Центъра за спешна медицинска помощ във В. академия, където посетила спешен травматологичен кабинет. Били направени рентгенографии на дясната й глезенна става, ПХО на раните в областта на десния глезен, шевове и дренаж, мазева превръзка и противотетанична ваксина. Нейна приятелка, свидетел по делото, я транспортирала до дома й, където лечението продължило с антибиотична терапия в продължение на около един месец и трябвало да бъде сменяна превръзката. През този период на ищцата била необходима помощ за поддържането на лична хигиена, за пазаруване и готвене. Налагало й се да лежи с вдигнат крак, защото иначе получавала отоци. Била стресирана, в началото сънят й бил нарушен и трябвало да взима сънотворни медикаменти. Превръзките, дренажите и шевовете били свалени от специалист – хирург, като болките отшумели 15 – 20 дни след това. По десния глезен останали белези. Ищцата не претърпяла усложнения вследствие на претърпените травми и нямала функционален дефицит на ставата на десния глезен.

Въззивният съд приел за неоснователно възражението на общината за липса на противоправно поведение на нейни работници и служители, както и за липса на пряка причинна връзка с претърпените неимуществени вреди. Изложил е съображение, че общината е длъжна да осигури и поддържа здравословна и безопасна градска инфраструктура, длъжна е да ремонтира и поддържа пешеходните подлези на основание чл.30, ал.4 от Закона за пътищата. В нарушение на възложените от общината задължения и в нарушение на общото задължение да не се вреди другиму – чл.45 ЗЗД, работниците на Столичната община са бездействали и не са подменили ерозиралата решетка на отводнителната шахта на пешеходния подлез.

При определяне на размера на претърпените неимуществени вреди съдът е отчел разясненията, дадени в раздел II на Постановление № 4 от 23.12.1968 г. на Пленума на ВС, като е преценил възрастта на ищцата – 68 години към момента на увреждането, необходимостта от намеса на служители на Главната дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“, интензивността и продължителността на болките и страданията, проведената след това терапия, преживеният стрес и обстоятелството, че тя продължава да има видими белези. За да намали присъденото от първата инстанция обезщетение въззивният съд е отчел липсата на усложнения от травматичните увреждания, пълната функционалност на ставата на глезена и пълното отшумяване на болките в рамките на 15 – 20 дни след премахването на шевовете. Прието е, че справедливият размер на обезщетението е 4 000 лева.

Решението е отчасти неправилно. При постановяването му съдът е нарушил чл.52 ЗЗД и практиката на ВС и ВКС по прилагането му, като не е отчел в достатъчна степен видът на уврежданията - четири прободни рани и една разкъсно-контузна рана в областта на десния глезен, охлузване и кръвонасядане на дясната подбедрица; недооценен е изживеният стрес от раните и обстоятелствата, при които са получени, тъй като се касае за възрастна жена на 68 г., на която кракът е попаднал неочаквано в решетка на отводнителна шахта; не е дооценено обстоятелството, че половин час след инцидента ищцата не е могла да се освободи от решетката и се е наложило намесата на служители на ГД „Пожарна безопасност и защита на населението“; недооценени са болките и страданията при медицинското лечение, което включва дренаж, шевове и превръзки, както и свалянето им от хирург, както и периодът, в който ищцата е имала нужда от чужда помощ.

Независимо от това, че ищцата се е възстановила напълно от уврежданията, определеният размер на обезщетението от 4000 лв. не съответства на критерия за справедливост и не отчита икономическата обстановка в страната към момента на увреждането, не представлява пълен паричен еквивалент на претърпените болки и страдания, поради което обезщетението следва да бъде завишено двукратно, като се присъдят още 4 000 лв. или общо 8000 лв. за обезщетяване на вредите.

При този изход на делото следва да се определят разноските за всички инстанции. На адв. София Н., пълномощник на ищцата, следва да се определи възнаграждение по чл.38 ЗА в размер на 1200 лв. за всяка инстанция или общо 3600 лв. с оглед уважената част от иска, извършените правни действия и фактическата и правна сложност на делото. На Столична община следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение от по 100 лв. за първата и за втората инстанция или общо 200 лв. За производството пред ВКС няма искане за присъждане на разноски. Столична община следва да бъде осъдена да заплати на ищцата направените от нея разноски за държавни такси – 200 лв. за първата инстанция, 100 лв. за втората и 130 лв. за ВКС, както и на основание чл.78, ал.6 ГПК суми за държани такси и разноски – 120 лв. държавна такса и 120 лв. разноски за производството пред СРС; 60 лв. държавна такса за производството пред СГС и 60 лв. за ВКС.

Воден от изложеното , Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 260800 от 02.06.2023 г. по в. гр. д. № 627/2021 г. на Софийски градски съд, поправено с решение № 261037 от 27.07.2023 г., в частта, с която е отхвърлен предявеният от М. П. П. срещу Столична община иск по чл.49 ЗЗД за разликата над 4000 лв. до 8 000 лв. и за лихвата върху тази разлика, както и решението по гр. д. № 627/2021 г. на Софийски градски съд и решението по гр. д. № 63134/2019 г. на Софийски районен съд в частта за разноските и вместо него постановява:

ОСЪЖДА Столична община, [населено място], [улица], да заплати на основание чл.49, вр. чл.45 ЗЗД на М. П. П. от [населено място],[жк], [жилищен адрес] още 4 000 лв. над присъдените от въззивния съд 4000 лв. или общо 8000 лв., ведно със законната лихва от 14.08.2019 г. до окончателното плащане, представляващи обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания от непозволено увреждане, настъпило на 14.08.2019 г. в подлез в [населено място], [улица], в посока към площад „Ручей“.

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 260800 от 02.06.2023 г. по в. гр. д. № 627/2021 г. на Софийски градски съд, поправено с решение № 261037 от 27.07.2023 г., в останалата обжалвана част, с която е бил отхвърлен искът на М. П. П. срещу Столична община по чл.49, вр. чл. 45 ЗЗД за разликата над сумата от 8000 лв. до пълния предявен размер от 20 000 лв. и за законна лихва върху тази разлика от датата на увреждането.

ОСЪЖДА Столична община, [населено място], [улица], да заплати на адв. София Н. Н., [населено място], [улица], ет.3, възнаграждение по чл.38 ЗА в размер на 3600 лв. за всички инстанции.

ОСЪЖДА Столична община, [населено място], [улица], да заплати на М. П. П. от [населено място],[жк], [жилищен адрес] сумата от 430 лв. разноски за всички инстанции.

ОСЪЖДА М. П. П. от [населено място],[жк], [жилищен адрес] да заплати на Столична община, [населено място], [улица], сумата от 200 лв. юрисконсултско възнаграждение.

ОСЪЖДА Столична община, [населено място], [улица], да заплати по сметка на ВКС на основание чл.78, ал.6 ГПК държавна такса и разноски за всички инстанции в размер на 360 лв.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: