Придобиване по давност на имот, предаден от наследодател приживе

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 60123

София, 16.11.2021 год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в публично съдебно заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛКА МАРЕВА

ЕМИЛИЯ ДОНКОВА

при секретаря Даниела Танева, като изслуша докладваното от съдия Камелия Маринова гр.д. № 50 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 – чл. 293 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Д. С. К. и С. С. К., чрез пълномощника им адвокат Д. П., против решение № 231 от 4.09.2020 г., постановено по гр.д. № 115 по описа за 2020 г. на Окръжен съд-Ямбол, с което е потвърдено решение № 896 от 9.12.2019 г. по гр.д. № 1962/2019 г. на Районен съд-Ямбол за допускане на съдебна делба на жилище-апартамент, представляващо самостоятелен обект в сграда с идентификатор *****, ведно с принадлежащото му избено помещение от 30 кв.м. със самостоятелно стълбище в южната част на сградата със съответните идеални части от общите части на сградата и прилежащата 1/2 ид.ч. от ПИ с идентификатор *** в [населено място], [улица] между съделителите и при права в съсобствеността: Х. С. С. – 28/224 ид.ч., В. С. К. – 28/224 ид.ч., Д. С. К. – 69/224 ид.ч., С. С. К. – 69/224 ид.ч., З. С. К. – 10/224 ид.ч.. Х. С. Х. – 10/224 ид.ч. и М. С. Д. – 10/224 ид.ч.

Х. С. С., чрез пълномощника си адвокат П. С. оспорва и претендира възстановяване на направените разноски.

В. С. К., З. С. К. и М. С. Д. не са изразили становище в настоящото производствто.

С определение № 175 от 21.04.2021 г., постановено по настоящото дело, е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса: необходимо ли е наследникът да демонстрира спрямо останалите завладяването на имота в хипотеза, когато владението е предадено от наследодателя на лице, което след смъртта му има качеството наследник по закон с цел преценка съответствието на въззивното решение с практиката на ВКС по решение № 32 от 8.02.2016 г. по гр.д. № 4591/2015 г., I гр.о., решение № 60 от 7.06.2018 г. по гр.д. № 2420/2017 г., I гр.о. и решение № 3 от 25.01.2016 г. по гр. д. № 3973/2015 г., 1 гр.о.

Въпросът, обусловил допускане на касационното обжалване, е относим към изхода на спора, по който въззивният съд е констатирал, че доводите във въззивната жалба на настоящите касатори са, че делбата е неправилно допусната, като първоинстанционният съд, въпреки, че е дал вяра на показанията на разпитаните свидетели, всъщност не ги е зачел. От фактическа страна е приел за установено, че представените писмени доказателства установяват, че процесният апартамент е придобит в режим на съпружеска имуществена общност от З. В. Й., починала на 5.12.1998 г. и наследена от съпруга си С. С. К., дъщеря си Х. С. С. и синовете си В. С. К. и С. С. К.. С. С. К. е продал на 1.04.2003 г. на С. С. К. 5/8 ид.ч. от процесния имот. С. С. К. е починал на 18.10.2013 г. и е наследен от Х. С. С., В. С. К. и С. С. К.. Съпругата на С. С. К. – Н. Б. К. е починала на 26.07.2016 г. и е наследена от съпруга си /С. С. К./, синовете си Д. С. К. и С. С. К. и дъщерите си З. С. К., М. С. К., Х. С. К. и М. С. К.. С. С. К. и М. С. К. са продали на 13.02.2017 г. на Д. С. К. и С. С. К. първият 54/112 ид.ч., а втората 5/112 ид.ч. от процесния имот. Саморъчното универсално завещание от 1.03.2003 г. на С. С. К. в полза на сина му С. С. К. не е породило действие по отношение на процесния имот, тъй като на 1.04.2003 г. С. К. се е разпоредил с правата си от него.

Събраните по делото гласни доказателства са показанията на свидетеля К., съсед на Д. и С. К. /който сочи, че не е запознат на кого е имота, но последните 15 години братята Д. и С. се грижат за него и с годините останал с убеждението, че е техен, тъй като влагали много средства в къщата и я променили изцяло; познавал бегло дядо им С. К., който заминал някъде и после се върнал, но познавал много добре баща им С., който живеел през цялото време в имота, познава и З. К. от дете и тя също е живяла в имота/ и на свидетеля М. Й., живеещ в същия поземлен имот /който познава общия наследодател З. Й.; леля му З. и свако му С. са били собственици на етажа; веднъж леля му З. споменала да си помагат с братовчед му С. и да се уважават, защото ще живеят заедно в общия имот; имотът представлява къща на два етажа с двор, като на втория етаж живее свидетелят, а на първия братовчед му С.; на първия етаж имало плоча и балатум, нямало баня и тоалетна; след като З. К. оставила имота на С., синовете му С. и Д. направили ремонт – баня, тоалетна с теракот, фаянс, нова "В и К" инсталация; те правили ремонта много години, след като се уволнили, т.к. ходили войници; сега се отопляват на парно с котел; направили изолация; не е виждал Х. С. С. в имота и не е чувал да има претенции; последно я видял в имота през 1990 г., когато тя дошла да види брат си; С. и децата изключително отговорно се отнасят към имота - като към собствен имот и винаги са го смятали за свой имот; знае, че имотът е закупен от дядо му В. като посредник на леля му З. и баща му Г., че къщата е построена от двамата; не знае леля му З. да е прехвърляла нещо от двора и от имота по документ, а от С. знае, че неговият баща - С., е прехвърлил неговата идеална част по документ; братовчед му С. след смъртта на съпругата си - Н. Б., преди три години, е прехвърлил своята идеална част от къщата на синовете си С. и Д.; между останалите братовчеди не му е известно да са си прехвърляли части от имота/.

При така възприетите писмени и гласни доказателства, въззивният съд е счел за неоснователно възражението на С. и Д. К. за придобиване на имота по давност при присъединяване на владението и на баща им С. К.. Посочил е, че свидетелските показания не сочат тези лица да са осъществили действия на отричане правата на ищцата и останалите сънаследници, които действия да са станали достояние за тях. Изложил е съображения, че последователна е практиката, че когато един от наследниците упражнява фактическа власт върху оставен в наследство имот, той е владелец само на притежаваната от него по наследство идеална част от имота и държател на идеалните части на останалите сънаследници. За да се приеме, че този наследник е установил владение и върху притежаваните от другите наследници идеални части от имота не е достатъчно той да упражнява фактическа власт върху целия наследствен имот, а е необходимо освен това да е отблъснал владението на останалите наследници, като е манифестирал ясно пред тях намерението си да владее целия наследствен имот само за себе си. Това следва да стане с конкретни действия на отричане на правата на останалите сънаследници върху имота, които действия са станали достояние на тези сънаследници. Такива действия могат да бъдат например отказа на ползващия имота сънаследник да допуска останалите сънаследници в имота, или доведено до знанието на останалите сънаследници намерение на сънаследника-държател да се разпореди с имота само в своя полза, или ползването на имота по начин, който ясно показва, че изключва владението на останалите сънаследници. Декларирането на имота в данъчните служби на свое име, без това деклариране да е станало известно на останалите сънаследници, не представлява действие на отричане на техните права, а в случая имотът е деклариран като съсобствен на всички съделители. Плащането на данъци и консумативни разноски за имота, извършването на ремонта в имота също не са такива действия на отричане на правата на останалите сънаследници върху имота. В случая по делото няма данни Д. и С. К. с конкретни действия да са отхвърлили правата на останалите сънаследници върху имота, които действия да са станали тяхно достояние.

По основанието за допускане на касационно обжалване

В практиката на ВКС по практиката на ВКС по решение № 32 от 8.02.2016 г. по гр.д. № 4591/2015 г., I гр.о., решение № 60 от 7.06.2018 г. по гр.д. № 2420/2017 г., I гр.о. и решение № 3 от 25.01.2016 г. по гр. д. № 3973/2015 г., 1 гр.о. е дадено тълкуване, че тълкуване, че ако приживе едно лице е предало владението върху недвижим имот другиму, следва да се приеме, че последният установява самостоятелна фактическа власт върху имота с намерението да придобие собствеността от този момент и ако до смъртта на лицето, което е предало владението, не е изтекъл предвиденият в чл. 79, ал. 1 ЗС срок, фактът на наследяването не променя обстоятелството, че в предходен момент един от сънаследниците е установил самостоятелна фактическа власт върху имота приживе на наследодателя, като не е необходимо приживе на наследодателя тази негова воля да се доведе до знанието на останалите лица, които биха могли да имат качеството „наследници по закон“ след неговата смърт.

Това тълкуване се възприема от настоящия съдебен състав и е приложимо и в случая.

По основателността на касационната жалба:

Основателни са доводите в касационната жалба, че въззивното решение е постановено в противоречие с практиката на ВКС по отношение на преценката на свидетелските показания, довело до неправилно приложение на материалния закон относно предпоставките за прилагане на презумпцията на чл. 69 ЗС.

Въззивният съд не е отчел релевантния за спора факт, че общите на страните наследодатели приживе са предали владението на имота на сина си С. К.. От показанията на свидетеля М. Й. /живеещ на втория етаж на сградата/ се установява, че З. К. е заявила воля жилището да е на С. /“да си помагаме, да се уважаваме, защото заедно ще живеем в общия имот“/, а в изпълнение на това им желание, след нейната смърт, съпругът й С. К. е прехвърлил вещните си права на сина си С. К., като преди сделката е обективирал волята си и в саморъчно универсално завещание. Тези изявления и действия на общите наследодатели /ценени като съгласие с установеното владение, а не като волеизявления, целящи да породят правни последици/ установяват, че С. К. е установил владение по смисъла на чл. 68, ал. 1 ЗС върху процесния имот още приживе на З. и С. К. с тяхно съгласие. Д. и С. К. са установили съвладение върху имота със съгласието на С. К. 2005 г., видно от показанията на свидетеля М. Й., че започнали да правят ремонти след като се уволнили, тъй като ходили войници и показанията на свидетеля А. К., че през последните петнадесет години те се грижили и изцяло променили имота. Това обстоятелство се установява от извършените от С. К. и дъщеря му М. К. разпоредителни сделки в тяхна полза /отново ценени като удостоверяващи съгласие за установеното от двамата владение, а не като волеизявления, целящи да породят правни последици/, както и от признанието на правата на Д. и С. К. от останалите наследници на Н. Б. – З. К., Х. Х. и М. Д..

При така установените факти следва, че презумпцията на чл. 69 ЗС не е опровергана. По делото не е установен момента на предаване владението върху процесния имот от общите наследодатели на С. К., но доколкото З. К. е починала на 5.12.1988 г., то следва да се приеме, че това е станало не по-късно от 4.12.1988 г. Осъществяваното от С. К., а впоследствие и от синовете му Д. и С. „К. владение е било постоянно по смисъла на чл. 81 ЗС и явно, изразяващо се в действията по основен ремонт на жилището, включващ и дейности по външните стени на сградата, които всеки е можел да възприеме, установени от свидетелските показания.

Неоснователен е доводът на Х. С. С., че не може да се приеме завладяване на целия имот, тъй като декларирането в данъчната служба е извършено при съблюдаване на квотите в съсобствеността. Съгласно чл. 3, ал. 1 ЗМДТ данъчните декларации се подават от данъчно-задължените лица по образец, а в одобрения и обнародван в Държавен вестник образец, за да се декларира имотът, е необходимо да се посочи документ за собственост. Тъй като владение по смисъла на чл. 68, ал. 1 ЗС може да се осъществява само върху чужд имот, то владелецът не би могъл да декларира имота изцяло на свое име, ако не разполага с документ за собственост или ако документът за собственост удостоверя по-малко вещни права, от тези, които са предмет на владението. Именно затова практиката на ВКС последователно приема, че данъчното деклариране и заплащането на данъци, само по себе си е ирелевантно при преценка осъществен ли е съставът на чл. 78, ал. 1 ЗС. Този факт може да се отчете само в съвкупност с останалите, установени по делото факти, но в настоящия случай ищцата Х. С. не е провела насрещно доказване, а Д. и С. К. безспорно са установили обстоятелствата по завладяването на имота от техния баща С. К. със съгласието на общите наследодатели З. и С. К., а около 2005. и завладяването от тях със съгласието на С. К., осъществяваното непрекъснато и явно владение, а съответно и придобиване на собствеността след изтичане на десетгодишния давностен срок и при извършеното в настоящия процес позоваване на последиците от придобивната давност.

С оглед горните изводи въззивното решение следва да бъде отменено като неправилно и вместо него да се постанови друго, с което да се отхвърли предявения иск за съдебна делба.

Касаторите претендират възстановяване на направените по делото разноски. Пред районния и окръжния съд обаче не са поискали присъждане на разноски, поради което направените разноски в първоинстанционното и възивното производство следва да останат в тяхна тежест. Х. С. С. следва да им възстанови направените в касационното производство разноски в размер на 585.00 лв., представляващи заплатени държавна такса от 60.00 лв. /по 30.00 лв. за всеки касатор/ за производството по чл.288 ГПК и от 25.00 лв. за разглеждане на касационната жалба и 500.00 лв. възнаграждение на адвокат Д. П..

По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 231 от 4.09.2020 г., постановено по гр.д. № 115 по описа за 2020 г. на Окръжен съд-Ямбол и вместо него ПОСТАНОВЯВА :

ОТХВЪРЛЯ предявения от Х. С. С., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица], вх.А, ет.2, ап.2, съдебен адрес: [населено място], [улица], ет.1, офис 5, адвокат П. С. против В. С. К., ЕГН [ЕГН], [населено място],[жк], [жилищен адрес] Д. С. К., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица], С. С. К., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица], последните двама със съдебен адрес: [населено място], [улица], адвокат Д. П., З. С. К., ЕГН [ЕГН], [населено място],[жк], [жилищен адрес]0, Х. С. Х., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица][жилищен адрес] и М. С. Д., ЕГН [ЕГН], [населено място],[жк][жилищен адрес] вп.А, ет.1, ап.2 иск за съдебна делба на недвижим имот, находящ се в [населено място], [улица], а именно: жилище /апартамент/, представляващо самостоятелен обект в сграда с идентификатор *****., на етаж 1, със застроена площ 94 кв.м., ведно с прилежащото му избено помещение с площ от 30.00 кв.м., състоящо се от две стаи и коридор със самостоятелно стълбище, находящо се в южната част на сградата и ведно със съответните идеални части от общите части на сградата и прилежащата му 1/2 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор *** с административен адрес: [населено място], [улица], целият с площ 729 кв.м.

ОСЪЖДА Х. С. С., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица], вх.А, ет.2, ап.2, съдебен адрес: [населено място], [улица], ет.1, офис 5, адвокат П. С. да заплати на Д. С. К., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица] С. С. К., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица], двамата със съдебен адрес: [населено място], [улица], адвокат Д. П. разноски за касационното производство в размер на 585.00 лв.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: