Отмяна на оправдателна присъда при пътен инцидент с пешеходец

Текстът на акта

Ключови фрази

3

Р Е Ш Е Н И Е

№ 281
гр. София, 12.06.2025 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ВТОРО НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ , в публично заседание на двадесет и първи май, през две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БИСЕР ТРОЯНОВ

ЧЛЕНОВЕ: ВЕСИСЛАВА ИВАНОВА

ПЛАМЕН ДАЦОВ

при секретаря И.Рангелова и в присъствието на прокурор Б.Джамбазов, като разгледа докладваното от съдия Дацов КНОХД №362/2025 година и въз основа на закона и доказателствата по делото, взе предвид следното:

Касационното производство е инициирано по протест от прокурори на Апелативна прокуратура – Велико Търново срещу Присъда №14/25.11.2024 год. по ВНОХД№38/2024 год. на Апелативен съд – Велико Търново. Визираните касационни основания са по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 НПК, като в тази връзка се моли за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

Депозирано е писмено възражение срещу касационния протест с молба същият да бъде оставен без уважение, тъй като постановената присъда на апелативния съд е правилна и законосъобразна.

Пред заседанието на ВКС, представителят на ВКП поддържа касационния протест и моли същият да бъде уважен.

Защитникът и подсъдимият редовно призовани не се явяват.

Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт, установи следното:

Окръжен съд – Велико Търново с Присъда №25/01.12.2023 год. е признал подсъдимия Д. Б. А. за виновен в извършено престъпление по чл.343, ал.1, б.“в“, пр.1 вр. чл.342, ал.1, пр.3 и във вр. с чл.54 НК го е осъдил на 2 години „лишаване от свобода“ при 4 годишен изпитателен срок и 3 години „лишаване от право да управлява МПС“. Произнесъл се е и по чл.59, ал.1 и ал.4 НК. Признал е подсъдимия за невинен в това да е нарушил чл.5, ал.1 и ал.2 ЗДвП и чл.20, ал.1 и ал.2 ЗДвП относно това да се съобразява с атмосферните условия, релефа на местността, състоянието на пътя, превозното средство и превозвания товар, както и по чл.116 ЗДвП, като го е оправдал за тези обвинения.

Апелативен съд – Велико Търново с Присъда №14/25.11.2024 год. е отменил горецитирания съдебен акт в частта, с която подсъдимият е признат за виновен, като го е оправдал за това и е потвърдил първоинстанционната присъда в останалата й част.

Разгледан по същество касационният протест е основателен.

В случая се констатира допуснатото съществено процесуално нарушение от апелативната инстанция.

В мотивите си въззивната инстанция отбелязва, че не е нарушен чл.20, ал.2 ЗДвП, тъй като не били събрани доказателства, които да установяват, че подсъдимият е бил длъжен или е могъл да предвиди настъпването на общественоопасните последици. Контролираната инстанция е извела своите изводи от обстоятелството, че е настъпило изменение в пътната обстановка с пресичането на пострадалото лице, което било неочаквано и не дало възможност на подсъдимия технически да предотврати удара. Твърди се, че последният не е създал предпоставки за осъществяване на ПТП, а последното се е реализирало единствено поради неправомерното поведение на пострадалия, което изключва причинно-следствената връзка.

Настоящият състав на ВКС констатира, че при анализа на доказателствата по делото, апелативният съд не е взел предвид всички онези обстоятелства, които имат отношение към изясняване на обективната истина по делото. Следвало е да се изследва от събраните писмени и гласни доказателства и доказателствени средства и на основата на извършената повторната комплексна автотехническа и съдебно медицинска експертиза (ПКАТСМЕ) от кой точно момент подсъдимият е имал обективна възможност да забележи пострадалия и при тази възможност разполагал ли е с техническата възможност да предотврати произшествието, като намали скоростта или спре, каквото е и предписанието в чл.20, ал.2 ЗДвП. Не е обърнато достатъчно внимание и не е анализирано по подходящия начин като може да се каже, че дори е игнорирана, онази част от заключението на ПКАТСМЕ, където изрично е отбелязано, че поведението на пешеходеца е позволявало същият да бъде възприет, което представлявало намерение за продължаващо пресичане и изчислено като надвишаващо опасната зона за спиране. Именно на основата на тази предпоставка е следвало да се отговори на въпроса след внимателен анализ на съответното заключение, а именно - след като подсъдимият не се е съобразил с тази опасност, която е представлявал пешеходецът и имайки техническата възможност да предотврати удара, ще бъде ли налице виновно поведение.

В контекста на горното съдът не е анализирал по подобаващия начин и още нещо, че в повторната експертиза вещите лица са категорични, че наличието на други движещи се МПС пред лекия автомобил на подсъдимия не ограничават обективната възможност за постоянно възприемане на намиращия се извън платното пешеходец до момента на започване на неговото пресичане (т.1.13 от експертизата). При това положение и с оглед отговора на задачата свързана с определяне на местоположението на пострадалия, когато подсъдимият е имал за първи път обективна възможност да го възприеме, вещите лица са отговорили, че това разстояние е по-голямо от опасната зона за спиране, а именно 100 метра (т.1.12 от експертизата), а в по-ранен момент, когато пострадалият е навлязъл на разделителната линия (затревен разделителен остров, без еластични огради-мантинели), разстоянието е било още по-значително от опасната зона за спиране, което е допълнителен довод за това, че от техническа гледна точка е имало възможност ударът да бъде предотвратен. Последното също не е взето предвид от въззивната инстанция и не е анализирано обективно, всестранно и пълно, за да се достигне до правилно приложение на материалния закон. На посоченото разстояние пешеходецът е бил видим за подсъдимия - когато е бил върху разделителната линия, преди той да навлезе на платното за движение. Важното е тук да се подчертае, че е бил изпуснат основният въпрос при анализа от апелативната инстанция, а именно не кога реално е бил възприет, а кога е имал обективна възможност да бъде възприет. Въззивната инстанция е игнорирала това, като е пояснила, че няма доказателства, които да установяват това обстоятелство. В случая, обаче, причините за невъзприемането на пострадалия когато е имало възможност да го направи са от субективен характер. Не е за пренебрегване и още нещо, на което отново не е обърнато достатъчно внимание от съда, че експертите са категорични за причината на ПТП, а именно - неправилното поведение на водача, който не е предприел спиране спрямо момента на навлизане на пострадалия върху платното за движение при обективна видимост на по-ранен етап.

С оглед на всичко изложено е налице съществено процесуално нарушение, тъй като съдът не е анализирал задълбочено всички относими доказателства, въпреки че е имало възможност за това и, които биха могли да имат съществено значение за изясняване на фактите. Апелативният съд е следвало да се фокусира върху всички налични доказателства, а не само върху тези, които подкрепят една определена теза, като е игнорирал доказателства, които й противоречат или поставят под съмнение изводите на съда. Последното прави разглеждания анализ непълноценен. В допълнение, контролираният съд е игнорирал противоречията в доказателствения материал и не е извършил адекватна съпоставка на различните източници. Неговите изводи почиват на предположения и логически неиздържани аргументи, въпреки констатациите на ПКАТСМЕ. Не е извършена надлежна проверка на всички версии и обстоятелства по делото.

Отбелязаното представлява нарушение на чл.348, ал.1, т.2 НПК, което налага отмяна на постановената присъда и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

С оглед изложеното и на основание чл. 354, ал. 1, т.5 вр. ал.3, т.2 от НПК, ВКС, второ наказателно отделение,

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Присъда №14 от 25.11.2024 година по ВНОХД №38 от 2024 година по описа на Апелативен съд – гр. Велико Търново, втори наказателен състав.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Апелативен съд – гр. Велико Търново.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.