Действие на тълкувателните решения върху погасителната давност при изпълнение

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 50118

гр.София, 11.10.2023 г.

в името на народа

Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, четвърто отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и осми септември две хиляди двадесет и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА БОНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ

МАРИЯ ХРИСТОВА
при секретаря Александра Карамфилова, като изслуша докладвано от съдията Албена Бонева гр.дело № 3802/2021 г. , за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК и е образувано по касационна жалба, подадена от от „Ретис“ ООД, представлявано от ликвидатора С. Е. Б., против въззивно решение № 701/23.06.2021 г., постановено по въззивно гр.д. № 2476/2020 г. от Софийския апелативен съд.

Касаторът твърди неправилност на атакувания съдебен акт поради противоречие с материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Моли за присъждане на разноски по делото, сторени във всички инстанции.

Ответникът по касация И. Л. В., чрез адв. В. Х., отговаря, че касационната жалба е неоснователна. Изразява становище с отговора по чл. 287, ал. 1 ГПК, както и в съдебно заседание, че жалбата е неоснователна. Счита, че ТР 3/2020 г. има действие от 28.03.2023 г., когато е обявено, а противното разбиране би било в нарушение на чл. 6, ал. 1 ЕКПЧОС. Моли за присъждане на съдебноделоводни разноски за инстанцията.

„Ретис“ ООД прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, платено на адв. Х. от И. В..

Касационното обжалване е допуснато по следния въпрос: от кой момент поражда действие отмяната на ППВС № 3/18.11.1980 г.

Разрешението се съдържа в Тълкувателно решение № 3/2020 г. на ОСГТК на ВКС. В съдържателната част на същото е обяснено, че до обявяването на задължителен тълкувателен акт, с последващ такъв, за загубил сила, обективираното в него тълкуване не може да бъде пренебрегнато по съображения, че има съществена промяна в обществените условия. Ако преди постановяване на новото тълкувателно решение са се осъществили факти, които са от значение за съществуващото между страните правоотношение, които са породили правните си последици, то тези последици трябва да бъдат преценявани с оглед тълкувателния акт, който е бил действащ към момента на настъпването на последиците. В контекста на изложеното, конкретно, относно постановките в ППВС 2/1980 г. и ТР 2/2015 г., е прието, че докато е траел изпълнителният процес относно вземанията по образувани изпълнителни дела преди обявяването на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, давност за тези вземания не е текла. За тях давността е започнала да тече от 26.06.2015 г., от когато е обявено за загубило сила ППВС № 3/ 1980 г. Неоснователни са доводите, че разясненията в ТР 3/2022 г. имат действие само занапред. Тълкувателните актове не съставляват правила за поведение, а само изясняват действителното съдържание на правна норма, по чието прилагане има противоречия или неясноти; съдържанието на тълкуваната разпоредба е било такова, каквото е изяснено със задължителното тълкуване, още от момента на приемането й и с това принципно разбиране несъмнено винаги се е обосновавало ретроактивното действие на даденото задължително тълкуване от ВС на РБ и от ВКС на РБ. Само в случите, в които, без законите, предмет на тълкуване, да са отменени или съществено изменени, веднъж даденото задължителното тълкуване бъде изрично обявено за загубило сила с нов тълкувателен акт, който дава различно тълкуване, последващите тълкувателни решения нямат, подобно на първоначалните, обратно действие, а започват да се прилагат от момента, в който са постановени и обявени по съответния ред. В този случай решението, с което се постановява тълкувателният акт, се състои от две части. С първата от тях се дава новото тълкуване на правната норма, а с втората се обявява за загубил сила предшестващият тълкувателен акт. Второто поражда действие от момента на обявяването на новия акт, поради което и от този момент предшестващият тълкувателен акт престава да се прилага. Казаното е в съответствие с основните принципи за последователност и предвидимост в правоприлагането и в този смисъл не противоречи на чл. 6 ЕКПЧОС. Напротив, нарушение на цитираната разпоредба би било автоматичното прилагане на ново задължително тълкуване, дадено с ТР 2/2015 г. по отношение на факти, осъществили се при действието на обявено за загубило сила тълкуване в ППВС № 3/ 1980 г., което от своя страна е било задължително до 26.06.2015 г. за органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите на местното самоуправление, както и за всички органи, които издават административни актове.

По касационните оплаквания:

Съставът на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

Въззивният Софийски апелативен съд, като потвърдил решението на първостепенния Софийски градски съд, признал за установено, че И. Л. В. не дължи на „Ретис“ ООД, [населено място] сумата от 30 655 лв. – главница и законната лихва, считано от 29.10.2002 г. до окончателното издължаване, признати с влязло в сила решение по гр.д. № 1714/2011 г. по описа на ВКС.

За да постанови този резултат, съдът установил, че И. В. е осъден да заплати горните суми на „Ретис“ ООД, [населено място] с влязло в сила съдебно решение. По молба на кредитора е образувано изпълнително дело през 2011 г. Последното изпълнително действие, с което давността е прекъсната, е извършено от ЧСИ на 16.10.2013 г. От тогава е започнал да тече нов срок, който съгласно чл. 117, ал. 2 ЗЗД е петгодишен, като е вече изтекъл към 29.10.2018 г., когато е образувано ново изпълнително дело. Посочил, че по казуса приложение намират разясненията, дадени с ТР № 2/2013г., обявено на 26.06.2015 г. Съдът, също така установил, че образуваното през 2011 г. изпълнително дело е перемирано на осн. чл. 433, ал. 1,т. 8 ГПК на 17.10.2015 г. и това е признато с влязло в сила решение от 19.10.2018 г. на СГС. Заключил, че вземането е погасено по давност, след изтичане на пет години, считано от 16.10.2013 г.

По въпроса, допуснат до касационно обжалване въззивният съд се е произнесъл в противоречие с даденото в тълкувателния акт разрешение. Решението е неправилно поради противоречие с материалния закон. Налице е касационното основание по чл. 281 т. 3 пр. 1 ГПК и въззивният акт следва да бъде отменен. Не се налага извършване на допълнителни съдопроизводствени действия, поради което спорът следва да бъде разрешен по същество от касационната инстанция.

По делото не е спорно и се установява, че изпълнителното производство е образувано през 2011 г. по изпълнителен лист, издаден на основание невлязло в сила осъдително въззивно решение. Погасителната давност за вземането е започнала да тече от влизане в сила на осъдителното решение, което в случая е станало с обявяване на решенето на последната (касационна) инстанция – на 20.06.2013 г, от когато е започнала да тече новата давност, която е петгодишна – чл.117, ал.2 ЗЗД. Към 26.06.2015 г. изпълнителното дело е било висящо, т.е. давност за вземането не е текла до този момент според задължителните разяснения в ППВС 3/1908 г.; такава е започнала да тече от 26.05.2015 г., от когато е обявено за загубило сила посоченото Постановление на Пленума на ВС, независимо, че последното изпълнително действие към този момент е било предприето на 16.10.2013 г. С влязло в сила съдебно решение между страните е установено, че перемция е настъпила на 17.10.2015 г., от която дата е постановено, че изпълнителното производство е прекратено по право. Следва да се изясни, че перемцията е без правно значение за давността, като общото между двата правни института е, че едни и същи факти могат да имат значение, както за перемцията, така и за давността.

По изследваното изпълнение, за давността е от значение датата 26.06.2015 г., откогато разясненията по ППВС 3/1980 г. не се прилагат. До тази датата, след като делото е било висящо, независимо дали преди или след това са настъпили обстоятелства от значение за перемиране, давност не тече. Новият срок е бил прекъснат с предприемането на следващите изпълнителни действия по образуваното на 29.10.2018 г. ново изпълнително дело. Нещо повече, от 26.06.2015 г. и без да се отчитат последващите действия на съдебния изпълнител, с които давността се прекъсва, към датата на подаване на исковата молба - 13.02.2020 г., не е изтекъл предвиденият в закона 5–годишен срок за погасяване на вземането, а след този момент давността не тече.

В заключение, искът е неоснователен и следва да се отхвърли, като тежестта за съдебноделоводните разноски се възложи върху ищеца по делото. Той трябва да заплати на „Ретис“ ООД сумата в размер на 1228,70 лв.

МОТИВИРАН от горното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ въззивно решение № 701/23.06.2021 г., постановено по въззивно гр.д. № 2476/2020 г. от Софийския апелативен съд.

и вместо това ПОСТАНОВИ:

ОТХВЪРЛЯ иска на И. Л. В. ЕГН [ЕГН] за приемане на установено в отношенията му с „Ретис“ ООД, [населено място] (в ликвидация), че не дължи сумата от 30 655 лв. – главница и законната лихва, считано от 29.10.2002 г. до окончателното издължаване, признати с влязло в сила решение между същите страни по гр.д. № 1714/2011 г. по описа на ВКС, на осн. чл. 439 ГПК.

ОСЪЖДА И. Л. В. да заплати на Ретис“ ООД, [населено място] (в ликвидация), представлявано от С. Е. Б. ЕГН [ЕГН], сумата в размер на 1228,70 лв., представляващи разноски по чл. 78, ал. 3 ГПК , направени в производството по делото във всички инстанции.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: