Потвърждаване на наказание за контрабанда на наркотици при съкратено съдебно следствие

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 284

София, 23 юни 2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на единадесети юни две хиляди двадесет и шеста година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Невена Грозева

ЧЛЕНОВЕ: Даниел Луков

Владимир Астарджиев

при участието на секретар Ил. Петкова и в присъствието на прокурора от ВКП М. Колев, като изслуша докладваното от съдията Даниел Луков наказателно дело № 498/2026 година по описа на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

Касационното производство е образувано по жалба от защитника на подсъдимия Д. Т. и касационен протест от АП – София срещу въззивно решение № 46 от 24.02.2026г. на Апелативен съд - София, постановено по внохд № 1582/2025г. по описа на същия съд.

В жалбата се изтъква касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК. Претенцията за явна несправедливост на наказанието се обосновава с обстоятелството, че с решението си въззивният съд не бил оценил в пълнота смекчаващите отговорността на подсъдимия обстоятелства-подсъдимият бил опериран от онкологично заболяване, баща на малолетно дете, че бил извършил деянието за да изплати поет дълг за лечението си, чистото му съдебно минало, неговата трудова ангажираност, а разкаянието, съжалението и осъзнаването на стореното от страна на подсъдимия също били подценени. Претендира се наказанието да бъде определено при наличието на условията по чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, като се приложи и разпоредбата на чл. 66 от НК.

В протеста също се изтъква касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК. Като аргумент в насока необходимост от увеличаване на наложеното на подсъдимия наказание се изтъква, че въззивният съд бил приел аритметичен подход при изчисляване на броя на смекчаващите и отегчаващите обстоятелства, при което е надценил значението и относителната тежест на приетите смекчаващи отговорността обстоятелства за сметка на единственото отегчаващо такова и степента на обществена опасност на деянието и дееца. САС бил надценил чистото съдебно минало на подсъдимия, проведеното му лечение и липсата на негативни характеристични данни за него. Като антипод на същите не били отчетени особено големите размери на заловеното наркотично вещество, както и степента на обществена опасност на деянието и завишената лична опасност на дееца. В протеста се настоява, че определеното от първата инстанция наказание е справедливо и правилно индивидуализирано, като съответства на обществената опасност на деянието и дееца, на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства и на целите по чл. 36 от НК. Затова се предлага решението на въззивния съд да бъде отменено и делото да се върне на апелативната инстанция за ново разглеждане за увеличаване на наложеното на подсъдимия наказание лишаване от свобода.

В съдебното заседание пред касационната инстанция представителят на ВКП поддържа протеста по изложените в него съображения. Макар и да не е повдигнато такова обвинение, намира, че подсъдимият е част от добре организирана престъпна организация, за което свидетелствал начина на опаковане на наркотичното вещество и неговото разполагане в камиона. Жалбата намира за неоснователна по съображенията в самия протест.

Подсъдимият Т. поддържа жалбата от защитника си. От негово име адв. Н. поддържа жалбата по изложените в същата доводи и съображения. Намира протеста за неоснователен.

Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на правомощията си по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери за установено следното:

С присъда № 28 от 25.09.2025г. на Окръжен съд - София, постановена по н.о.х.д. № 280/2025г., подсъдимият Д. Т. е бил признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 242, ал. 2 пр. първо от НК, като на основание чл. 58а, ал. 1 от НК му е било наложено наказание от осем години лишаване от свобода, както и глоба в размер на 100 000лв.

Бил е определен първоначален строг режим за изтърпяване на наказанието, на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б.а от ЗИНЗС.

Било е приспаднато задържането на подсъдимия, считано от 15.08.2024г., от така наложеното му наказание лишаване от свобода.

Съдът се е произнесъл по веществените доказателства и разноските по делото.

По въззивна жалба от защитника на подсъдимия, с въззивно решение № 46 от 24.02.2026г. на Апелативен съд - София, постановено по внохд № 1582/2025г. по описа на същия съд, присъдата на първата инстанция е била изменена, като е бил намален размера на наложеното на подсъдимия наказание лишаване от свобода от осем години на шест години и осем месеца.

В останала й част присъдата е била потвърдена.

Касационната жалба и протест са подадени в срок, поради което и се явяват допустими. Разгледани по същество, същите са неоснователни.

Тъй като двата сезиращи ВКС документа касаят едно и също касационно основание, а именно явна несправедливост на наложеното на подсъдимия наказание, но с обратен знак, съответно с искане за намаляване на наказанието и приложението на чл. 66 от НК, и обратно-за увеличаване на същото в размера, определен от първата инстанция, това от своя страна предпоставя възможността ВКС да се произнесе едновременно по тях, без да е необходимо едни и същи аргументи да бъдат използвани в едната или другата посока на направените искания.

Производството пред първата инстанция се е развило по реда на чл. 371, т. 2 от НПК, като подсъдимият признал фактите по обвинението. Приложението на тази диференцирана процедура закономерно е довело до определяне на отговорността му по реда на чл. 58а, ал. 1 от НК.

Въззивният съд е приел като смекчаващи отговорността обстоятелства чистото съдебно минало на подсъдимия, изразеното съжаление за стореното, добрите му характеристични данни, неговото здравословно състояние, което, видно от приложените медицински документи, касае онкологично заболяване и проведено скъпоструващо лечение. Към тях е пропуснато да бъде отнесена ниската степен на обществена опасност на дееца, приета от първата инстанция, макар съставът на въззивния съд да се е съгласил, че констатираните от първата инстанция смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства преобладават, но не са отчетени при определяне на наказанието на подсъдимия Т..

Като отегчаващо отговорността обстоятелство е отчетено само едно-количеството на наркотичното вещество, попадащо в обхвата на понятието „особено големи размери“.

Като правилно е анализирал съотношението между смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, съдът е приел, че следва да намали размера на наложеното на подсъдимия наказание с две години, т.е. десет години лишаване от свобода, което редуцирал при условията на чл. 58а, ал. 1 от НК с една трета и определил на Т. наказание от шест години и осем месеца лишаване от свобода. Само като допълнение ВКС намира, че към наличните смекчаващи обстоятелства е необходимо да бъде отнесено и семейното положение на подсъдимия и факта, че е баща на малолетно дете. Това обаче не променя констатацията, че преценката на контролирания съд за отсъствие на многобройни или изключителни смекчаващи обстоятелства, при които и най-лекото, предвидено в закона наказание би се оказало несъразмерно тежко, е правилна и се споделя от касационния съд по изложените в атакуваното решение съображения. В този смисъл не може да бъде споделен доводът на защитата, че броят и значимостта на смекчаващите обстоятелства дават основание за приложението на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК.

В същото това време, както и в касационния протест се признава, правилно инстанциите по фактите са констатирали само едно отегчаващо обстоятелство-количеството на наркотичното вещество, пренасяно от подсъдимия. В този смисъл претенцията на държавното обвинение, че съдът е надценил значението и относителната тежест на приетите смекчаващи отговорността обстоятелства за сметка на единственото отегчаващо такова, не се споделят от ВКС. Съдът е изложил аргументи защо степента на лична опасност на дееца е ниска, които не е необходимо да бъдат преповтаряни.

Така определения размер на наказанието лишаване от свобода изключва възможността за приложението на чл. 66 от НК по отношение на подсъдимия, поради което и тази претенция в касационната жалба няма как да бъде удовлетворена. От друга страна степента на обществена опасност на деянието не се отличава съществено от останалите такива случаи, като прокуратурата сама се е отказала от принципната възможност, претендирана в протеста, случаят да бъде приет за особено тежък, при което извършеното престъпление да се разглежда като такова с изключително висока степен на обществена опасност. В самия обвинителен акт държавното обвинение също е посочило наличие само на едно отегчаващо отговорността на подсъдимия обстоятелство, а именно особено големите размери на количеството наркотично вещество. При това в обвинителния инструмент начина на опаковане и разполагане на наркотичното вещество в управлявания от подс. Т. сочи на разположени в каросерията черни найлонови пликове, в които се намирали малки пликове, обвити в алуминиево фолио, сложени между първи и втори ред на подредените колети с метални изделия, иначе казано-липсва някакъв особен, специално пригоден начин за транспортиране на наркотичното вещество. Затова и изтъкнатите в протеста доводи за начина на разпределяне на наркотичното вещество, как то е било укрито, за предварително замисления, организиран и реализиран след сериозна предварителна подготовка трафик на наркотика през страната не могат да променят извода за правилността на изводите на долустепенния съд относно превеса на смекчаващите отговорността на подсъдимия обстоятелства.

С оглед тези съображения касационната инстанция намира, че при индивидуализацията на наказанието апелативният съд е отчел всички обстоятелства от значение за вида и размера му, без да надценява или подценява едни от тях за сметка на останалите. Не се констатира наличие на очевидна диспропорция между степента на обществена опасност на деянието и дееца, от една страна и отмерения обем държавна принуда, от друга, поради което не се налага изменение на проверявания съдебен акт в претендирания от касационните жалбоподатели (защита и държавно обвинение) смисъл.
Върховният касационен съд, водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК,

Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 46 от 24.02.2026г. на Апелативен съд - София, постановено по внохд № 1582/2025г. по описа на същия съд.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: