Отказ за отмяна на влязло в сила решение по спор за имотна граница

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е
№ 129

гр. София, 30.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на шестнадесети декември две хиляди и двадесета година в състав:

Председател: ПЛАМЕН СТОЕВ

Членове: ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА

РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА

при участието на секретаря Славия Тодорова, като разгледа докладваното от съдия Янчева гр. дело № 3141 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 307, ал. 2 ГПК.

Делото е образувано по молба вх. № 50545/28.07.2020 г. на И. И. М. и И. Г. М., чрез адвокат М. К., за отмяна на влязлото в сила решение № 447 от 10.04.2019 г. по гр. д. № 2806/2018 г. на Окръжен съд – Варна, с което е потвърдено решение № 2876 от 18.06.2018 г. по гр. д. № 6607/2017 г. на Районен съд - Варна, поправено с решение № 4905 от 30.11.2018 г., с което е уважен предявен от В. С. С. и Л. С. С. срещу И. И. М. и И. Г. М. иск с правно основание чл. 108 ЗС, като е признато за установено, че В. С. С. и Л. С. С. са собственици на следния недвижим имот: реална част от недвижим имот, находящ се в землището на [населено място], селищно образувание „С.“, представляващ поземлен имот с идентификатор *** по КК на гр. Варна, целият с площ (по КК) от 607 кв. м, при граници на имота: ПИ с идентификатори ***, ***, ***, ***, ***, ****, *** и *** с площ на реалната част от 104 кв. м, означена в оранжев цвят на скицата на л. 134 от делото на PC - Варна, която приподписана от съда е неразделна част от решението, при граници на реалната част: от север - ПИ * (стар *), от юг - ПИ * (стар *), от запад - останалата част от ПИ с идентификатор ***, от изток - ПИ с идентификатор *** на основание договор за покупко-продажба, сключен с нот. акт № 159, том I, peг. № 1104, дело № 94/2003 г. на нотариус М. Т., и И. И. М. и И. Г. М. са осъдени да предадат на В. С. С. и Л. С. С. владението върху гореописаната реална част.

И. М. и И. М. сочат като правни основания на молбата си: чл. 4, ал. 1, чл. 41, ал. 1, чл. 117, ал. 1, чл. 120, ал. 2 КРБ, чл. 6, т. 1 ЕКЗПЧОС, Решение на ЕСПЧ от 12.02.2004 г. по Дело „Перез срещу Франция“, Решение на ЕСПЧ от 30.09.2004 г. по Дело „Манчева срещу България“, чл. 13 ЕКЗПЧОС, във вр. чл. 1 от Протокол Първи на Конвенцията, Решение от 21.02.1975 г. на ЕСПЧ по Дело „Голдър срещу Обединеното кралство“, чл. 1, чл. 47 ХОПЕС (обн. в Официален вестник на ЕС, С303/1 на 14.12.2007 г.), чл. 14 МПГПП, чл. 4,&3, ал. 2 ДЕС - Решение на СЕС, Дело „Andrea Francovich v. Italian State“ (C-6/90 и C-9/90), чл. 296, т. 3, чл. 303, ал. 1, т. 1, т. 4, чл. 305, ал. 1, т. 1, т. 2 ГПК, Решение № 3 от 26.04.2020 г. на КС по к. д. № 5/2019 г., Решение № 4 от 12.05.2020 г. на КС по к. д. № 9/2019 г. и др.

Молителите се позовават, на първо място, на основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, като излагат, че в края на м. май 2020 г. успели да издирят и да се снабдят с нови писмени доказателства от съществено значение за изхода на имуществения спор: заповед № РД-18-64/16.05.2008 г. на изп. директор на АГКК – гр. Варна, влязла в законна сила; удостоверение № 25-24010/7.05.2014 г. на АГКК, издадена на „Геомакс“ ООД; проект за изменение на КК относно имот ***, въз основа на протокол за трасиране, означаване и координиране от 12.05.2014 г.; скици за проект за делба, въз основа на кадастралната карта и одобрената заповед № РД-18-64/16.05.2008 г. Твърдят, че обективираните в посочените документи факти и обстоятелства не са били известни на страните по ревандикационния иск и на решаващите съдилища, като същите опровергават експертното заключение, както и изводите на въззивния съд.

На второ място, молителите сочат основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, като се позовават на допуснати от съдилищата нарушения на съдопроизводствените правила, изразяващи се в: нарушения при изслушване на съдебно-техническата експертиза от първоинстанционния съд и при искането на М. за допълване на заключението; лишаване от право на участие по делото на дата 13.04.2018 г., поради провеждане на съдебното заседание в различен от предварително обявения час, което довело, по тяхно искане, до отмяна на процесуалните действия от това заседание и повторното им извършване в следващото съдебно заседание; в нарушение на чл. 4, ал. 1, чл. 6, ал. 2 и чл. 121, ал. 2 КРБ въззивният съд отказал да уважи искането на молителите за допълнителна или нова техническа експертиза – определение № 265/24.01.2019 г.; въззивният съд е следвало служебно да допусне и назначи допълнителна или тройна съдебно-техническа експертиза по спорния въпрос относно наличието на грешки в кадастралния план/кадастралната карта.

И. М. и И. М. аргументират допустимостта и основателността на молбата си за отмяна и с общностното право на ЕС.

Заявяват, че решението на Окръжен съд – Варна е очевидно неправилно; постановеният правен резултат е несъвместим със задължението на съда да даде обективна и справедлива защита на субективното им материално право; нарушен е конституционният принцип за равно третиране, поради немотивирания отказ за назначаване на съдебно-техническа експертиза; въззивният съд не е посочил ясно и конкретно какво приема за установено относно правно релевантните факти, като не е посочил върху кои свои доказателства основава приетата от него за установена фактическа обстановка, за да ги обсъди по правилата на ГПК; при разглеждане на спорното материално право въззивният съд не се е ръководил от задължителните правни постановки при наличието на две конкуриращи се права на собственост; съдът неправилно и необосновано е отказал да уважи искането на молителите за изискване по реда на чл. 186 ГПК на заповед № КД-14-03-471/16.02.2012 г. на началника на ГККК – гр. Варна, но служебно е изискал същата и въз основа на нея е достигнал до неправилни правни изводи; сочат, че с процесуалните си действия Окръжен съд – Варна не е действал за издирване на обективната истина, поради което не е изпълнил задълженията си на вътрешна национална юрисдикция, като зачете и спази правото на ЕС, като по този начин е нарушил общите принципи на правото.

От В. С. С. и Л. С. С. е постъпил отговор, в който са изложени съображения за липсата на основания за отмяна на влязлото в сила въззивно решение.

С определение по чл. 307, ал. 1 ГПК № 132/6.11.2020 г. по настоящото дело молбата е допусната до разглеждане по същество от Върховния касационен съд.

В проведеното открито съдебно заседание страните поддържат, съответно, молбата за отмяна и отговора на същата. И. М. и И. М. представят и още едно доказателство – скица изх. № 345/4.04.2002 г., представляваща според тях новоузнато доказателство, имащо съществено значение за изхода на спора.

След като разгледа молбата за отмяна и материалите по делото, Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение намира следното:

Производството по гр. д. № 6607/2017 г. по описа на Районен съд - Варна е образувано по предявен от В. С. С. и Л. С. С. срещу И. И. М. и И. Г. М. иск с правно основание чл. 108 ЗС: за признаване за установено в отношенията между страните, че ищците са собственици на реална част от 104 кв. м (допуснато изменение на иска с определение от 25.05.2018 г.) от недвижим имот, находящ се в землището на [населено място], селищно образувание „С.“, представляващ поземлен имот с идентификатор ***, целия с площ 607 кв. м, при граници: поземлени имоти с идентификатори ***, ***, ***, ***, ***, ****, *** и ***, която реална част е разположена в крайната източна част на ПИ с идентификатор ***, а преди това - крайната западна част от ПИ № * по КП от 1983 г., и при граници на реалната част: от север - ПИ * (стар *) от юг - ПИ * (стар *) от запад - останалата част от ПИ с идентификатор ***, от изток - ПИ с идентификатор ***, както и за осъждане на ответниците да предадат на ищците владението върху така описаната реална част от имота.

Първоинстанционният съд е намерил иска за основателен. Посочил е, че по делото не се спори, че ищците са собственици на недвижим имот с идентификатор *** на основание валиден договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № 159, том I, peг. № 1104, дело № 94/2003 г.; че ответниците са собственици на съседния недвижим имот с идентификатор *** на основание валиден договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № 107, т. I, peг. № 2055, дело № 98/2002 г., както не се спори и относно обстоятелството, че фактическата власт върху претендираната земна площ се упражнява от ответниците. Визирал е, че спорен е въпросът дали тази земна площ е част от имота на В. С. С. и Л. С. С., съобразно кадастралната карта (КК) на гр. Варна, одобрена със заповед № РД-18- 64/16.05.2008 г. на изп. директор на АГКК, респ. ПНИ на с.о. „Сълзица“, одобрен със заповед № РД-11-7706-36/28.01.2011 г. на областния управител на Област Варна. Съдът е приел, че отговорът на този въпрос е положителен, като се е позовал на изслушаната по делото съдебно-техническа експертиза, съгласно която материализираната на място граница между двата имота не съвпада с границата между тях, посочена в ПНИ, съответно и в КК; частта от имота на ищците с площ от 104 кв. м попада в имота, собственост на ответниците; от извършеното обследване на кадастралните планове и кадастралната карта за процесната територия не е открита нарочна заповед за изменение на имотните граници (на имоти № № * и * по КП-1983 г., и по следващите кадастрални планове и кадастрална карта). Районен съд – Варна е изложил, също така, че от събраните доказателства се установява, че ищците упражняват фактическата власт върху имота от придобиването му през 2003 г., присъединявайки владението и на праводателите си, като границите в него съществуват във вида, в който са били до 2015 г., когато оградата е била преместена от ответниците.

С решение № 447 от 10.04.2019 г. по гр. д. № 2806/2018 г. Окръжен съд – Варна е потвърдил първоинстанционното решение. Съгласно мотивите на въззивното решение, ищците В. и Л. С. се легитимират като собственици на спорната реална част от ПИ с идентификатор *** по КК на гр. Варна на основание договор за продажба, сключен с нотариален акт № 159/13.05.20103 г., том I, нот. дело № 94/2003 г., с който са придобили собствеността върху лозе с площ от 1 000 кв. м, съставляващо поземлен имот пл. № * по кадастралния план от 1999 г. на с.о. „С.“, [населено място], идентичен с бивш имот с пл. № * по предходния план на местност „П.“, [населено място]. От заключението на изслушаната съдебно-техническа експертиза се установява, че е налице несъответствие между границите на ПИ *** (на ответниците), образуван от бивш имот ***, и ПИ *** по КК (на ищците) с границите на имотите по кадастралния план на местността от 1983 г., съответно имот с пл. № * (от който впоследствие е образуван и имотът на ответниците), и имот с пл. № * - имотът на ищците. От заключението на вещото лице е видно и че грешката при заснемането на границата между двата имота е допусната при одобряването на КП на местност „Сълзица“ от 1999 г., пренесена впоследствие в одобрената през 2008 г. кадастрална карта и в одобрения през 2011 г. план на новообразуваните имоти на с.о. „Сълзица“. От заключението се установява и че изградената на място ограда между процесните имоти с идентификатори *** и *** по КК на гр. Варна е разположена (навлиза) в ПИ с идентификатор *** (имота на ищците), като навлизането е на обща площ от 104 кв. м по протежение на западната граница на имота на ищците с имота на ответниците с идентификатор ***, от север на юг. Въз основа на така изложеното въззивният съд е направил извод, че спорната реална част от 104 кв. м, показана с оранжеви щрихи на комбинираната скица № 2 към заключението на вещото лице на л. 134 от първоинстанционното дело, е погрешно заснета като част от имот с идентификатор *** по действащата КК, вместо към имот с идентификатор *** - собственост на двамата ищци, придобит по договора за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № 159/13.05.20103 г., том I, нот. дело № 94/2003 г. Ответниците И. и И. М. упражняват фактическа власт върху целия имот с идентификатор *** в границите му по кадастралната карта, включително върху спорната реална част от имота на ищците, като не е установено по делото, че владението върху последната е на основание, противопоставимо на действителните собственици В. и Л. С..

С определение № 172 от 10.04.2020 г. по гр. д. № 4347/2019 г., постановено по реда на чл. 288 ГПК, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение не е допуснал касационно обжалване на въззивното решение.

Настоящият съдебен състав на второ гражданско отделение на ВКС намира, че не са налице законови основания за отмяна на влязлото в сила въззивно решение. Съображенията му за това са следните:

Отмяната по Глава двадесет и четвърта ГПК представлява средство за извънинстанционен контрол на влезлите в сила съдебни решения. Основанията, при които тя е приложима, са изчерпателно изброени в чл. 303 и чл. 304 ГПК. Наличието на такъв извънреден способ и същевременно лимитираното му приложение са израз на принципите за върховенство на закона и за гарантиране на правната сигурност.

В конкретния случай И. И. М. и И. Г. М. са се позовали на основания за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 и т. 5 ГПК.

Отмяната на влязло в сила решение на основанието по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК е приложима, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при решаването му на страната, срещу която е постановено решението, или с които страната не е могла да се снабди своевременно и да ги представи при разглеждане на делото, въпреки положената грижа за добро водене на процеса. Отмяната на това основание е насочена срещу такава неправилност на решението, която се дължи на невиновна, обективна невъзможност да се разкрие истината по време на висящността на делото, предвид непълнота на доказателствата. Последната следва да е разкрита, след като решението е влязло в сила и да не е резултат на процесуално нарушение на съда или пък на небрежност на страната.

Видно от материалите по делото, представената с молбата за отмяна заповед № РД-18-64/16.05.2008 г. на изп. директор на АГКК е била взета предвид и обсъдена от вещото лице по делото. Скицата изх. № 345/4.04.2002 г., протоколът за трасиране, означаване и координиране от 12.05.2014 г. и скицата-проект за делба от м. май 2014 г. за имот ***, с площ от 607 кв. м са представени пред първоинстанционния съд (л. 88, л. 94, и л. 96 от първоинстанционното дело) и приети като доказателства. Ето защо, визираните четири документа не представляват нови доказателства.

Останалите три доказателства, представени от молителите, очевидно са част от преписката по приобщения към делото договор за доброволна делба от 26.06.2014 г., страни по който са и И. М. и И. М., като удостоверението изх. № 25-24010/7.05.2014 г. е изрично визирано като приложен документ в този договор. Следователно, тези доказателства са били известни на молителите, а вероятно и в тяхно държане, поради което не отговаря на обективната истина твърдението им в обратния смисъл. При полагане на необходимата грижа и процесуална добросъвестност, И. М. и И. М. са могли да ангажират същите още пред първоинстанционния съд.

От изложеното следва, че в случая не се установява да е налице основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК.

Що се отнася до основанието за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, действително, първоинстанционният съд е дал ход на откритото съдебно заседание на 13.04.2018 г. и е събрал доказателства в това заседание в нарушение на ГПК, в отсъствието на ответниците по исковата молба, респ. на пълномощника им по делото. Това процесуално нарушение е било отстранено, като в следващото съдебно заседание извършените на 13.04.2018 г. действия са били отменени и доказателствата – приети в присъствието и на двете страни по делото. По този начин М. са упражнили валидно правата си на участие в процеса.

Сочените от молителите други нарушения на съдопроизводствените правила, допуснати от съдебните инстанции при разглеждане и решаване на спора, са правно ирелевантни по отношение основанията за отмяна, а са били от значение при обжалването на постановените първоинстанционно и въззивно решения.

Визираните в молбата за отмяна разпоредби на Конституцията на Република България, Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи, Хартата на основните права на Европейския съюз, Международния Пакт за граждански и политически права, Договора за Европейската общност, решения на Конституционния съд на Република България (с уточнението, че решението по к. д. № 5/2019 г. е постановено на 28.04.2020 г., а това по к. д. № 9/2019 г. – на 14.05.2020 г.), както и решения на Европейския съд по правата на човека, не могат да послужат като основания за исканата отмяна на влязло в сила съдебно решение. Цитирането им от молителите очевидно е свързано, като цяло, с позоваването на М. на правото на защита (включително на правото на собственост) и на достъп до съд и справедлив процес от компетентен, независим и безпристрастен съд. Реализирането на въпросните права, обаче, не означава, че съдът не следва да съобрази и приложи разпоредбите на чл. 303 и сл. ГПК. Както бе отразено по-горе, след като е налице влязло в сила съдебно решение, отмяната на последното е допустима само в изключителни случаи, при наличието на строго определени предпоставки, каквито не се установяват да са налице по настоящото дело.

Ответниците по молбата за отмяна имат право на направените разноски по делото в размер на 600 лв.

Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение,

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на И. И. М. и И. Г. М. за отмяна на влязлото в сила решение № 447 от 10.04.2019 г. по гр. д. № 2806/2018 г. на Окръжен съд – Варна, с което е потвърдено решение № 2876 от 18.06.2018 г. по гр. д. № 6607/2017 г. на Районен съд - Варна, поправено с решение № 4905 от 30.11.2018 г.

ОСЪЖДА И. И. М., ЕГН [ЕГН] и И. Г. М., ЕГН [ЕГН], двамата от [населено място], с.о. „С.“ № 576, със съдебен адрес: [населено място], [улица], ет. 2 - адвокат М. К., да заплатят на В. С. С., ЕГН [ЕГН] и Л. С. С., ЕГН [ЕГН], двамата от [населено място], с.о. „С.“ № 584, със съдебен адрес: [населено място], [улица], ет. 3, ап. № 8 – адвокат Н. Т., разноски за производството пред ВКС в размер на 600 лв. (шестотин лева).

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: