Отговорност на поръчител при утежняващи промени в договора за кредит

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 224

гр. София, 18.12.2023г.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и осми ноември две хиляди двадесет и трета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА

ЧЛЕНОВЕ: МАЙЯ РУСЕВА

ДЖУЛИАНА ПЕТКОВА

при участието на секретаря Кристина Григорова, като разгледа докладваното от съдия Петкова гр. дело № 3978 по описа за 2022г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 от ГПК.

С определение № 820/25.04.2023г. е допуснато до касационно обжалване въззивно решение № 1903/24.06.2022г. по в.гр.д.№ 2739/21г. по описа на ОС Пловдив, с което, след отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната част, са отхвърлени предявените от „Банка ДСК“ АД против Д. Ц. Й. по реда на чл. 422 ГПК установителни искове с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД, чл.138 от ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 и ал.2 от ЗЗД, чл.82 ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД, по въпросите: 1/ Когато приема за недоказано обявяването на предсрочната изискуемост на кредита, следва ли съдът да уважи предявения иск по чл. 422 ГПК за установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост само за вноските с настъпил падеж към датата на формиране на силата на пресъдено нещо? и 2/ При постигнато по договореност между длъжника и кредитора изменение в обезпеченото правоотношение, запазва ли се отговорността на поръчителя до първоначално дължимото (преди изменението) или поръчителството се прекратява?

Касаторът „Банка ДСК“ АД иска отмяна на обжалваното решение, като обосновава неправилността му с нарушение на материалния закон, процесуалния закон и необоснованост. Твърди, че въззивният съд е излязъл извън пределите на дължимата проверка за правилността на обжалваното решение, като се е произнесъл по въпроса за редовността на връчване на длъжника на уведомлението за предсрочна изискуемост на кредита и не е съобразил, че ответникът признава факта на настъпване на предсрочна изискуемост, но твърди тя да е настъпила на различна от приетата от първата инстанция дата. Заявява, че е допуснато нарушение на процесуалните правила, като е отказано да бъде приета като доказателство по делото нотариална покана до длъжника И. И. от 04.02.2020г. Определя като неправилни изводите на въззивната инстанция за неоснователност на исковите претенции изцяло, доколкото приетото от нея, че вземанията не са предсрочно изискуеми налага обсъждане изискуемостта на падежиралите до приключване на съдебното дирене вноски по кредита. Възразява срещу правилността на извода, че сключеното между кредитора и длъжника допълнително споразумение от 30.05.2019г. е непротивопоставимо на поръчителя, тъй като същият не го е потвърдил писмено, както и срещу обосноваността на заключението, че условията в допълнителното споразумение са утежняващи отговорността на длъжника, поради което отговорността на поръчителя е отпаднала изцяло.

Насрещната страна по жалбата – ответникът Д. Ц. Й., оспорва оплакванията, свързани с влиянието на споразумението от 30.05.2019г. върху обема на отговорността му. Твърди, че с цитираното споразумение е променен срока на договора за кредит, размера на възнаградителната лихва и размера на годишния лихвен процент, поради което новите условия са утежняващи и тъй като той не ги е приел писмено, не следва да отговаря за задълженията по договора за кредит.

Отговор на въпросите, по които е допуснато касационното обжалване, е изводим от задължителните разрешения на ТР № 8/02.04.2019г. по т.д.№ 8/2017г. на ОСГТК на ВКС и от разясненията за точното прилагане на закона – чл. 139 ЗЗД, дадени в решение № 225/ 03.08.2016г. по т.д. № 3696/2014 год. по описа на ВКС, І ТО. Съгласно постановките на тълкувателното решение, предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск за установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост може да бъде уважен за вноските с настъпил падеж към датата на формиране на силата на пресъдено нещо, въпреки, че предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК. Съгласно разясненията в постановеното по реда на чл. 290 вр. с чл. 280, ал.1, т.3 ГПК решение на ВКС, последващи изменения в съдържанието на договора за кредит между кредитора и длъжника, утежняващи положението на последния, освен ако обективират новация, по смисъла на чл.107 ЗЗД и с оглед последиците на предл. второ на разпоредбата, не погасяват поръчителството, но отговорността на поръчителя остава ограничена за неизпълнение задълженията на длъжника, със съдържанието им към момента на сключване на договора за поръчителство.

Върховният касационен съд, като прецени данните по делото, с оглед заявените касационни основания и съобразно правомощията си по чл. 290, ал. 2 ГПК, приема следното:

За да отмени първоинстанционното решение и да отхвърли предявените от „Банка ДСК” ЕАД срещу Д. Й. искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК за признаване за установено съществуването на вземания за процесните суми, произтичащи от договор за кредит за текущо потребление от 21.12.2017г., сключен между банката-ищец и третото неучастващо в делото лице- кредитополучателя И. И., въззивният съд е приел, че не са налице предпоставките за ангажиране отговорността на ответника, в качеството му на поръчител, независимо от наличието на непогасени задължения по процесния договор за кредит, обезпечени със сключения от него договор за поръчителство, защото: 1/ предсрочната изискуемост на кредита не е надлежно обявена на 15.06.2020г. на длъжника И. и 2/ извършената с подписването на допълнително споразумение от 30.05.2019 г. промяна в договора за кредит не е приета писмено от поръчителя и с нея се предвиждат утежняващи отговорността на длъжника условия (размерът на ГПР е увеличен на 13,30 % ).

И двата обуславящи изхода на спора изводи на въззивния съд са неправилни.

Безспорно е по делото, че в договор за кредит от 21.12.2017г. за кредитополучателя И. Г. И. е посочен постоянен, настоящ адрес и адрес за кореспонденция в [населено място], ПК 7429, [улица]; в допълнителното споразумение от 30.05.2019г. – [населено място], [улица], а адресираното до И. уведомление за предсрочна изискуемост на вземанията по кредита е изпратено от нотариус В. Б. на адрес [населено място], [улица], който е настоящият адрес на адресата към датата на връчване през 2020г. На този адрес, при спазване предпоставките на чл.47, ал.1 ГПК, е залепено уведомлението за предсрочна изискуемост, а нотариусът е удостоверил връчването му по реда на чл.47, ал.5, вр. с ал.2 и ал.1 ГПК на 15.06.2020г. Предпоставките на чл. 47 ГПК не са били предмет на спора по делото, предвид въведените от ответника с възражението срещу заповедта за изпълнение и отговора на исковата молба възражения. Не е било спорно и обстоятелството, че предсрочната изискуемост е обявена на длъжника преди подаване на заявлението. Спорна е била единствено датата, на която това е станало – дали е 17.02.2020г. Едва с въззивната жалба ответникът е оспорил процедурата по връчване на уведомлението, като е заявил, че е опорочена, защото ответникът е търсен само на настоящия му адрес, а не на постоянния. Това възражение е преклудирано. Произнасяйки се по него, въззивният съд е допуснал процесуално нарушение. Изводът за опорочена процедура по уведомяването е направен и в пряко нарушение на закона - чл. 47, ал.5 вр. с ал.2 ГПК, който определя за надлежно връчването чрез залепване на уведомление на адрес, който съвпада с постоянния или с настоящия адрес. Следователно, предсрочната изискуемост на вземанията по договора за кредит е била надлежно обявена на длъжника на 15.06.2020г. и от тогава е започнал да тече шестмесечният срок по чл. 147, ал.1 ЗЗД. Заявлението по чл. 417 ГПК, по което е издадена оспорената от ответника заповед за изпълнение, е подадено на 31.08.2020г. т.е. срокът по чл. 147, ал.1 ЗЗД е спазен.

Правилно въззивният съд е констатирал, че с допълнителното споразумение от 30.05.2019г. годишният процент на разходите по кредита /ГПР/ е увеличен спрямо определения в договора за кредит от 21.12.2017г. - 13,30 % /т.9/ вместо 9,50 % /т.9/. Срокът на договора не е увеличен, нито пък размерът на договорната лихва, противно на заявеното от ответника по касация. Като е изследвал съдържанието на ГПР съгласно разпоредбите на ЗПК , въззивният съд правилно е определил значението на увеличението на ГПР за оскъпяване на кредита. Необоснован обаче е останал извода, че за конкретния случай увеличението на ГПР е утежняващо условие. За формирането му е необходимо да бъде изследвано конкретно дали и кои разходи по отпускане и управление на кредита, включително възнаградителната лихва, са се увеличили от промяната на ГПР на 13, 30% и ако да - с колко.

В отклонение от точното приложение на чл.139 ЗЗД е извода на въззивния съд, че липсата на писмено съгласие на поръчителя за допълнително определените по –тежки условия за длъжника по обезпеченото правоотношение, е основание отговорността на поръчителя въобще да отпадне. Предвид отговора на втория въпрос, по който е допуснато касационното обжалване, измененията в съдържанието на договора за кредит между кредитора и длъжника, утежняващи положението на последния, ако не обективират новация, по смисъла на чл.107 ЗЗД, не погасяват поръчителството, но отговорността на поръчителя остава ограничена за неизпълнение задълженията на длъжника, със съдържанието им към момента на сключване на договора за поръчителство. В тази връзка, за основателността на исковите претенции е от значение да бъдат определени неизпълнените задължения на длъжника със съдържанието им към момента на сключване на договора. Изслушаната по делото съдебно –счетоводна експертиза не дава отговор на този въпрос ( тя определя размера на задълженията при отчитане промяната от 30.05.2019г.).

С оглед гореизложеното, въззивното решение следва да бъде отменено и на основание чл. 290, ал.3 ГПК върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, който следва да назначи съдебно счетоводна експертиза, която да даде отговор на въпросите променени ли са вида и/или размерите на задълженията по договора за кредит от 21.12.2017г. с уговореното в допълнителното споразумение от 30.05.2019г. увеличение на ГПР на 13,30% и ако с тази промяна се добавят нови задължения или се увеличава размера на вече съществуващите, да се определи размера на процесните главница, договорна лихва и заемни такси съобразно уговореното с договора от 2017г., когато е сключен и договора за поръчителство.

Съгласно разпоредбата на 294, ал. 2 от ГПК, въззивният съд следва да се произнесе и по претенциите на страните относно присъждането на направените от тях за настоящото касационно производство разноски, съобразявайки изхода по съществото на спора.

Воден от горното, настоящият състав на ВКС, ІІІ ГО

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 1903/24.06.2022г. по в.гр.д.№ 2739/21г. по описа на ОС Пловдив в обжалваната част, с която са отхвърлени предявените от „Банка ДСК“ АД против Д. Ц. Й. по реда на чл. 422 ГПК установителни искове с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД, чл.138 от ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 и ал.2 от ЗЗД, чл.82 ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД, и са присъдени разноски.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на ОС – Пловдив.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: