Задължение за посочване на датите на деянията при продължавано престъпление

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 351

гр . София , 14.07.2025г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и трети юни през две хиляди и двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ТРИФОНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЛАМЕН ДАЦОВ

ИВАН СТОЙЧЕВ

при секретар Г.ИВАНОВА

и в присъствието на прокурора ДЖАМБАЗОВ

изслуша докладваното от съдията Н.Трифонова н. д. № 485/2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Касационното производство е образувано по повод постъпила жалба на подсъдимата З. П. А., подадена чрез защитника ѝ адв. А. М. срещу въззивно решение № 47 от 14.04.2025г. на Апелативен съд-гр.Варна, постановено по ВНОХД № 398/2024г. Релевират се касационните основания по чл.348,ал.1,т.1,2 НПК. Като съществени процесуални нарушения са посочени незаконосъобразни процесуални действия на съдилищата в резултат, на които подсъдимата е призната за виновна и осъдена по непредявено обвинение. Иска се от касационната инстанция да отмени въззивното решение и да върне делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.

В съдебното заседание пред Върховния касационен съд, защитникът на подсъдимата – адв.М. заявява, че поддържа касационната жалба. Развива доводите си за наличие на съществени процесуални нарушения и нарушения на материалния закон, като изразява несъгласие с тезата на въззивния съд, относно същността на продължаваното престъпление и нуждата от изменение на обвинението при промяна на датите на включените в него отделни деяния. Подчертава, че действията на предходните две инстанции накърняват правото на защита на подсъдимата.

Подс.А. не се явява пред настоящата инстанция и не взима отношение по жалбата си.

Представителят на Върховна прокуратура е на становище, че касационната жалба е неоснователна и не споделя оплакванията на защитата за нарушения на процесуалните правила и материалния закон. Подчертава, че с промяната на конкретните дати на деянията, включени в периода на продължаваното престъпление, не се е променила времевата му рамка, поради което осъждането на подсъдимата за различни дати от посочените в обвинителния акт, не рефлектира негативно върху правото ѝ на защита. Намира, че законът е приложен правилно и предлага решението на апелативната инстанция да се остави в сила.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, второ наказателно отделение, като обсъди доводите, релевирани в касационната жалба, становището на страните от съдебното заседание и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт в рамките на правомощията си, установи следното:

С присъда № 18 от 21.12.2023г., постановена по НОХД № 180/2023г., Окръжен съд Търговище е признал подсъдимата З. П. А. за виновна в това, че за времето от 25.11.2022г. до 12.12.2022г. в [населено място], при условията на продължавано престъпление, използвала чужд платежен инструмент- дебитна карта, като изтеглила чрез 24 транзакции различни суми, без съгласието на титуляра М. Н. Х., като по този начин получила неправомерно парична сума в общ размер 8950лв., като деянието не съставлява по-тежко престъпление, поради което и на основание чл.249, ал.1, вр. чл.26, ал.1 НК ѝ е определено наказание от три години „лишаване от свобода“ и „глоба“ от 1000лв. Определен е първоначален „строг“ режим за изтърпяване на наказанието. На основание чл.68 НК е приведено в изпълнение наложено по НОХД № 728/2021г. наказание от осем месеца „лишаване от свобода“.

Със същата присъда подсъдимата е призната за невиновна и оправдана по първоначално повдигнатото обвинение, да е извършела престъплението за периода от 10.11. до 25.11.2022г, както и за разликата от 8950лв. до 9250лв.

Уважен е предявеният от гражданската ищца М. Н. иск за претърпени имуществени вреди в размер на 8950лв, ведно със законната лихва от деня на увреждането, като е отхвърлен същият до пълно предявения размер от 9250лв..

Подсъдимата е осъдена да заплати направените по делото разноски и държавна такса върху уважената част от гражданския иск. Съдът се е произнесъл и по въпроса за веществените доказателства.

С въззивно решение № 47 от 14.04.2025г. постановено по ВНОХД № 398/2024г. Варненският апелативен съд е потвърдил изцяло присъдата на първата инстанция.

Върховният касационен съд намира касационната жалба за основателна.

Настоящото производство е второ по ред пред касационната инстанция, което изисква преценка относно това, дали са изпълнени дадените указания в първото отменително решение на ВКС, както и извършването на анализ на наведените от касатора възражения. Тъй като последните са пряко свързани с установените от първия касационен състав пропуски, разглеждането им ще се направи през призмата на констатираните нарушения и нуждата от преодоляването им.

Произнасянето по настоящото дело изисква кратка ретроспекция на случилото се до момента пред предходните инстанции, тъй като основен довод на касатора е свързан с възражение срещу законосъобразността на проведените пред първия съд и потвърдени от втората инстанция процесуални действия.

Срещу подс.А. е бил внесен обвинителен акт, с който същата е предадена на съд за извършено престъпление по чл.249, ал.1, вр. чл.26, ал.1 НК, затова, че за времето от 10.11.2022г. до 12.12.2022г. в [населено място], при условията на продължавано престъпление, използвала платежен инструмент- дебитна карта, без съгласието на титуляра ѝ- М. Х., по който начин получила неправомерно 9250лв., като деянието не съставлява по-тежко престъпление, по дати и транзакции, както следва :

на 10.11.2022г. -една транзакция за 300лв.,

на 28.11.2022г.- четири транзакции всяка по 400лв.,

на 29.11.2022г.- две транзакции всяка по 400лв.

на 30.11.2022г. -две транзакции всяка по 400лв

на 02.12.2022г.- една транзакция за 400лв

на 05.12.2022г. -десет транзакции – една за 200лв., три за по 300лв. и шест за по 400лв

на 06.12.2022г. -две транзакции всяка по 400лв

на 07.12.2022г. -една транзакция за 400лв

на 12.12.2022г. -две транзакции- една за 250лв. и една за 400лв.

В хода на производството пред първата инстанция, след приемане на назначена от съда съдебно счетоводна експертиза, е дадено заключение, че на голяма част от инкриминираните от обвинението дати, на които се твърди, че подсъдимата е теглила пари с дебитната карта на пострадалата, без разрешението ѝ, всъщност е извършвано осчетоводяване на операциите. Датите, на които са теглени суми от картата ѝ са всъщност: 10.11.2022г., 25.11.2022г. -две транзакции, 26.11.2022г.- една транзакция / осчетоводени на 28.11.2022г./, 28.11.2022г.- две транзакции, осчетоводени на 29.12.2022г., 29.11.2022г.- една транзакция, осчетоводена на 30.12.2022г., 30.12.2022г. – една транзакция, 01.12.2022г. -транзакция осчетоводена на 02.12.2022г., 03.12.2022г.- четири транзакции, осчетоводени на 05.12.2022г., 04.12.2022г.- две транзакции, осчетоводени на 05.12.2022г., 05.12.2022г.- четири, две от които осчетоводени на 06.12.2022г. , на 06.12.2022г.- една транзакция, осчетоводена на 07.12.2022г. и на 09.12.2022г. -две транзакции, осчетоводени на 12.12.2022г.

Така в резултат на приетата ССЕ се е установило, че инкриминираните в обвинителния акт дати, на които държавното обвинение твърди, че подсъдимата е ползвала картата на пострадалата и без съгласието ѝ е изтеглила посочените в обвинителния акт суми, са всъщност датите на осчетоводяване на транзакциите, а не датите на които платежният инструмент е използван без знанието и съгласието на титуляра. Приемайки, че по този начин съществено се изменя обстоятелствената част на обвинението, прокурорът е направил искане по реда на чл.287 НПК, изменяйки обвинението съобразно датите, посочени в експертизата, а именно, че подсъдимата е осъществила състава на престъплението по чл.249, ал.1, вр. чл.26 НК, като датите на отделните деяния, включени в него са 25.11.2022г., 26.11.2022г., 28.11.2022г., 29.11.2022г., 30.11.2022г., 01.12.2022г., 03.12.2022г., 04.12.2022г., 05.12.2022г., 06.12.2022г. и на 09.12.2022г. Отказал се е да включи деянието осъществено на 10.11.2022г. в рамките на продължаваното престъпление.

С определение от съдебно заседание проведено на 21.12.2023, когато е направено искането за изменение на обвинението, съдът е отказал да приеме същото. С постановената на същата дата присъда, първоинстанционният съд е признал подсъдимата за виновна в това, че за времето от 25.11.2022г. до 12.12.2022г., в [населено място], е осъществила състава на чл.249, ал.1, вр. 26, ал.1 НК, без да посочва датите на конкретните деяния. Оправдал е подсъдимата за това, да е осъществила деянието на 10.11.2022г. В мотивите към присъдата обаче, описвайки фактическата обстановка, която счита за установена, окръжният съд е посочил дати на осъществяване на деянията, включени в рамките на продължаваното престъпление, както прокурорът е уточнил същите в искането си за изменение на обвинението. Така при предявено обвинение и предаване на съд за извършено продължавано престъпление по чл.249, ал.1, вр. чл.26, ал.1 НК в периода 10.11.2022г.-12.12.2022г. с дати на конкретните деяния- 10.11.2022г., 28.11.2022г., 29.11.2022г., 30.11.2022г., 02.12.2022г., 05.12.2022г., 06.12.2022г., 07.12.2022г., и 12.12.2022г., подсъдимата била призната за виновна в извършването на същото престъпление в периода 25.11.2022г.-12.12.2022г., но вече с дати на отделните деяния, включени в продължаваното престъпление, както следва- 25.11.2022г., 26.11.2022г., 28.11.2022г., 29.11.2022г.,30.11.2022г., 01.12.2022г., 02.12.2022г., 03.12.2022г., 04.12.2022г., 05.12.2022г., 06.12.2022г., 09.12.2022г.

За датата 10.11.2022г. тя е оправдана поради недоказаност на обвинението.

Осъждането на подсъдимата по този начин, е дало повод за първата ѝ въззивна жалба, в която са изложени доводи за нарушено право на защита, в резултат на признаването ѝ за виновна по непредявено обвинение. С първото въззивно решение присъдата е изменена, като е отменена само оправдателната ѝ част и потвърдена в останалата.

В резултат на касационна проверка, инициирана от защитата на подсъдимата, с решение № 597 от 22.11.2024г. на Върховния касационен съд, първо наказателно отделение, постановено по НД № 563/2024г., въззивното решение № 55/22.04.2024г. по ВНОХД № 5/2024г по описа на Варненския апелативен съд, е било отменено. Касационната инстанция е върнала делото за ново разглеждане на въззивния съд, поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Същите са точно посочени, като ясно е дефинирана необходимостта от преодоляването им, с оглед спазване изискванията за законосъобразност при провеждане на съдебното следствие и гарантиране правото на защита на подсъдимата. Касационният съд е изложил пространни разсъждения , както относно правомощията на съда в процедурата по чл.287 НПК, така и относно института на изменение на обвинението и спецификите на продължаваното престъпление като форма на усложнена престъпна дейност. Дадени са насоки за преодоляване на процесуалните пропуски.

При второто разглеждане на делото от въззивния съд, чието решение е предмет на настоящата проверка, апелативната инстанция е коригирала виждането си относно нуждата от изменение на обвинението в настоящия казус, аргументирайки се с доводите, че тъй като продължаваното престъпление е единно, не е необходимо да се измени обвинението, когато без да се променя времевият му параметър, в него се променят датите на деянията, тъй като самите те нямат самостоятелно значение. Датите на деянията не се отнасяли до обективната или субективната страна на престъплението, поради което и не е необходимо изменение на обвинението при промяната им / стр.13 от решението/ . Именно тези правни аргументи на съда се оспорват пред настоящата инстанция от касатора.

Възприетият в решението на апелативния съд, аналитичен подход в правния му анализ, налага следните отговори на направените в касационната жалба възражения: Основните въпроси са два- правилно дефинирани като материалноправен и процесуален, а именно- изисква ли се при повдигнато обвинение за извършено продължавано престъпление да се индивидуализират датите на конкретните деяния и производният от него процесуален въпрос- налага ли се изменение на обвинението, ако в хода на съдебното производство се установят обстоятелства, от които е видно, че датите на тези деяния не са посочените от обвинението, а са различни, но все пак не излизащи от времевата рамка на повдигнатото и предявено обвинение.

Легалната дефиниция на продължаваното престъпление, дадена в чл.26, ал.1 НК изисква, за да е налице тази форма на усложнена престъпна дейност, да са извършени от дееца две или повече отделни единични деяния, които осъществяват поотделно един или различни състави на едно и също по вид престъпление, да са извършени през непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, като последващите деяния се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите. И въпреки, че в продължаваното престъпление отделните единични деяния не се оценяват като самостоятелни престъпления, „при разглеждане на дела с обвинения за продължавано престъпление органите на предварителното производство, прокуратурата и съдилищата са длъжни да съберат доказателства и да установят какви деяния, кога и къде са извършени и чрез определяне времето, когато е започнало първото и завършило последното деяния, да определят времето, в което е извършено цялото продължавано престъпление“. /Тълкувателно решение № 3 от 15.II.1971 г. по н. д. № 32/70 г., ОСНК/.

Безспорно датите на първото и последното деяние имат отношение към определяне времевия период на продължаваното престъпление, но това не освобождава от задължение обвинението да посочи, а съдът да се произнесе относно датите на отделните деяния, осъществени между тях. Това е така, защото като отделна проява на дееца, всяко деяние настъпва в определено време и на конкретно място, а законът изисква, освен обективна и субективна връзка между тях, да е налице и темпорална такава. Или за да се квалифицират тези деяния като едно продължавано престъпление, между тях следва да има непродължителен период от време. Посочената характеристика разграничава продължаваното от продълженото престъпление, което се осъществява само с едно отделно деяние, което продължава трайно и непрекъснато в определен период. Следователно времето на извършване на конкретното деяние, като компонент в продължаваното престъпление, е не само относимо към неговото конкретизиране, но и е основа за преценка дали отделните деяния са осъществени през непродължителен период от време, за да бъдат включени в рамката на едно единно продължавано престъпление, естествено при наличието на останалите законови предпоставки .

За това и правните изводи на съда следва да включват описание на отделните деяния, включени в продължаваното престъпление, а не само периода на осъществяването им и техния брой. В конкретния случай предходните инстанции са сторили точно това, посочвайки единствено броя на транзакциите през инкриминирания период, без да дефинират деянията, очевидно в защита на тезата си, че това не е необходимо. И ако в диспозитивната част на присъдата на първия съд не е нужно да се опишат конкретните деяния, включени в рамките на продължаваното престъпление, то съдът, включително и въззивната инстанция, дължат в мотивите си поизнасяне по този въпрос. Продължаваното престъпление по чл.249, ал.1,вр. чл.26 НК в конкретния случай, не се осъществява с изпълнителното деяние- извършване на 24 транзакции, без съгласието на титуляра за посочения период, а изисква конкретизиране на извършени деяния, индивидуализирани по време и място, носещи всяко едно от тях характеристиките на съответното престъпление по чл.249,ал.1 НК и обосноваване от съда на изводите дали са изпълнени изискванията на чл.26 НК, за да се обединят тези отделни деяния в едно единно престъпление.

Разсъжденията на апелативната инстанция относно правната природа на продължаваното престъпление и липсата на необходимост конкретните деяния да се точно посочени, стига да са във времевата му рамка, не съответстват на смисъла и същността на този материално правен институт.

Изложените до тук аргументи мотивират и извода, че времето през което са осъществени отделните деяния, включени в продължаваното престъпление, са съществено обстоятелство изменението, на което изисква реализиране на процедурата по чл.287, ал.1 НПК, ако са се разкрили нови обстоятелства при проведеното съдебно следствие пред първия съд, както се е случило и в настоящия казус. Констатирано е от представителя на държавното обвинение, че подсъдимата е осъществила състава на чл.249, ал.1, вр. чл.26 НК- при условията на продължавано престъпление, е използвала платежния инструмент- дебитна карта , без разрешението и знанието на титуляра, като е изтеглила определени суми пари от пост терминали в [населено място]. Но отделните деяния, включени в рамките на продължаваното престъпление- от 10.11.2022г. до 12.12.2022г., не са осъществени на посочените в обвинителния акт дати, а на 25.11.2022г, 26.11.2022г., 28.11.2022г., 29.11.2022г., 30.11.2022г., на 01.12.2022г, 02.12.2022г., 03.12.2022г, 04.12.2022г., 05.12.2022г, 06.12.2022г. и на 09.12.2022г. Датата 10.11.2022г. не се коментира, доколкото подсъдимата е оправдана за същата и не е постъпил протест. Приемайки, че направеното изменение на обвинението е недопустимо, първият съд не го е приел, като с крайния си акт фактически е признал подсъдимата за виновна и я е осъдил за деянията, извършени на датите, посочени от прокурора в искането за изменение на обвинението, но не предявени й по съответния ред.

Действията на първата инстанция неправилно не са отчетени от въззивния съд като процесуален пропуск, въпреки възраженията, направени от защитата в този смисъл.

Както въз основа на изложените доводи относно същността на продължаваното престъпление и значението на датите, на които са осъществени отделните деяния, включени във времевата му рамка, така и съобразявайки се с правото на защита на подсъдимата, касационната инстанция намира, че въззивният съд е допуснал по този начин съществено процесуално нарушение, съгласявайки се с мотивите на окръжния съд относно липсата на необходимост от изменение на обвинението /Тълкувателно решение № 57 от 4.XII.1984 г. по н. д. № 13/84 г., ОСНК/. Били са налице основания за това тъй като събраните на съдебното следствие доказателства изменят фактическите обстоятелства на деянието в обвинителния акт и дават основание за прилагане на закон за същото наказуемо престъпление, по което подсъдимата не се е защитавала. Правото на защита включва възможността обвиняемото лице, съответно подсъдимата, да знае точно и ясно параметрите на повдигнатото и предявено обвинение, сред които са и фактите относно времето на извършване на инкриминираните деяния. Отсъствието на тази информация препятства подсъдимата да изгради защитната си теза и най-малко да ангажира доказателства за това / р.№75/16.08.2017г. по нд № 89/2017г. на II н.о., р.№ 216/12.01.2018г. по нд № 833/2017г. на I н.о. на ВКС//.

И тъй като настоящото производство е второ пред касационната инстанция, следва да се подчертае, че констатираните в първото касационно решение съществени процесуални нарушения, не са отстранени изцяло. За това и възраженията на защитата изложени в касационната жалба, са основателни. С оглед спецификата на процесуалните действия до момента, следва да се отбележи, че съществеността на процесуалните пропуски налага отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.

Въпреки че нарушението е допуснато при първоинстанционното разглеждане на делото, настоящата инстанция не разполага с правомощия да го върне за ново разглеждане на окръжния съд. Отказът да се приеме направеното от прокурора изменение на обвинението и липсата на протест срещу това, доколкото фактически са били удовлетворени исканията на прокурора и стадият, на който се намира понастоящем делото, правят невъзможно санирането на процесуалния пропуск. За въззивния съд остава възможността, като инстанция по фактите и правото, да коригира първоинстанционния акт, като се произнесе по предявеното с обвинителния акт обвинение срещу подсъдимата, гарантирайки в пълен обем правото ѝ на защита. Това трябва да стане съобразно надлежно приобщените и вярно интерпретирани доказателства, относими към обвинението от фактическа и правна страна, които да се преценят съобразно датите на конкретните деяния, включени в продължаваното престъпление, обуславящи и законосъобразното произнасяне по въпросите за виновността на подсъдимата.

Предвид изложеното, касационният съд намира, че възраженията на защитата за допуснати съществени процесуални нарушения и нарушения на материалния закон при постановяване на решението, са основателни. Същите ще се отстранят при реализиране правомощията на касационния съд по чл.354, ал.1,т.5, вр. ал.3,т.2 НПК- отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на апелативния съд.

Водим от горното и на основание чл.354, ал.3, т.2 и 3 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ въззивно решение № 47 от 14.04.2025г. на Апелативен съд-гр.Варна, постановено по ВНОХД № 398/2024г

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивната инстанция от стадия на съдебното заседание.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.