Практика · Върховен касационен съд · 05 Юни 2026
Оправдаване за шофиране след наркотици при опорочена процедура за кръвна проба
Резюме, съставено автоматично от текста на акта. Меродавен е самият акт по-долу.
Прокуратурата протестира оправдателната присъда на шофьор, обвинен в управление на мотоциклет след употреба на наркотици. Въззивният съд го е оправдал, тъй като кръвната проба не е взета по надлежния ред и произходът ѝ е съмнителен. Върховният касационен съд оставя оправдателната присъда в сила поради неизпълнение на законовите правила за вземане и изследване на биологичните проби.
Какво приема съдът
Употребата на наркотични вещества трябва да бъде установена по строго определения в Наредбата надлежен ред, като съществените процедурни нарушения при вземането, обема и съхранението на кръвните проби водят до недоказаност на престъплението и оправдаване на водача.
Приложени разпоредби
Всяка посочена разпоредба е проверена да се среща в текста на акта.
наркотични веществакръвна пробауправление на МПСнадлежен редоправдателна присъдахимико-токсикологична експертиза
Текстът на акта
Ключови фрази РЕШЕНИЕ № 304 гр. София, 30 юни 2026 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав: Председател: Лада Паунова Членове: Елена Каракашева Светла Букова при участието на секретаря Елеонора Тр. Михайлова в присъствието на прокурора Б. Г. Д. като разгледа докладваното от Лада Паунова Касационно наказателно дело от общ характер № 20258002201064 по описа за 2025 година Производство пред ВКС е образувано по касационен протест и допълнение към него от прокурор при Окръжна прокуратура - Благоевград, срещу нова въззивна присъда № 37 от 22.10.2025г., постановена по ВНОХД № 612/2025г. на Окръжен съд - Благоевград. С присъда № 27 от 11.03.2025г. по НОХД № 998/2022г. по описа на Районен съд - Петрич, подсъдимият К. И. Ч. е признат за виновен в това, че на 25.02.2021г., около 15:50 часа, в гр. Петрич по ул. "Рокфелер" и път №ІІІ-198, в участък от пътя гр. Петрич, разклона за с. Ръждак, общ. Петрич, в посока с. Ръждак е управлявал моторно превозно средство — мотоциклет марка „Х.“, модел ****, без рег. №, с рама № *****, собственост на М. Д. М. от гр. Петрич, след употреба на наркотични вещества, а именно марихуана/канабис — тетрахидроканабинол /ТНС/, установено по надлежен ред, предвиден в Наредба №1/19.07.2017г. изм. ДВ бр.81/2018г. за реда на установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, със съдебна химико-токсикологична експертиза на ВМА София, поради което и на основание чл. 343б, ал. 3 от НК и чл. 54 от НК е осъден на наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 1 /една/ година и наказание „Глоба“ в размер на 500 (петстотин) лева. На основание чл. 343г НК подсъдимият е лишен от право да управлява МПС за срок от 20/двадесет/ месеца. Със същата присъда подсъдимият К. И. Ч. е признат за виновен в това, че на 25.02.2021г. около 15:50 часа, в гр. Петрич по ул. "Рокфелер" и път № Ш-198, в участък от пътя гр. Петрич, разклона за с. Ръждак, общ. Петрич, в посока с. Ръждак е управлявал моторно превозно средство — мотоциклет марка „Х.“, модел ****, с рама № ****, собственост на М. Д. М. от гр. Петрич, което не е регистрирано по надлежния ред, съгласно чл. 140, ал.1 от ЗДвП и Наредба № І-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства (Загл. изм. и доп. - ДВ, бр. 105 от 2002г., изм., бр. 67 от 2012 г., бр. 20 от 2018г.), поради което и на основание чл. 345 ал.2, във вр. с ал.1 от НК, е осъден на наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 6 /шест/ месеца. На основание чл. 23, ал. 1 от НК му е определено общо най-тежко наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 1 /една/ година и “Глоба” в размер на 500 /петстотин/ лева. На основание чл. 68, ал. 1 от НК е приведено в изпълнение отложеното по реда на чл. 66, ал. 1 от НК наказание лишаване от свобода в размер на 6/шест/ месеца, наложено по НОХД № 261/2020г. по описа на Районен съд - Ботевград, като и на двете наложени наказания „лишаване от свобода“ е определен „общ режим“ на изтърпяване. По жалба от защитника на подсъдимия Ч. срещу първоинстанционната присъда е било образувано ВНОХД № 612/2025г. по описа на Окръжен съд - Благоевград. С нова присъда № 37 от 22.10.2025г. първоинстанционната присъда е отменена изцяло. Подсъдимият Ч. е признат за невиновен в частта, с която е осъден в това, че на 25.02.2021 г., около 15:50 часа, в гр. Петрич по ул. "Рокфелер" и път №ІІІ-198, в участък от пътя гр. Петрич, разклона за с. Ръждак, общ. Петрич, в посока с. Ръждак е управлявал моторно превозно средство - мотоциклет марка „Х.“, модел ***, без рег. №, с рама № *****, собственост на М. Д. М. от гр. Петрич, след употреба на наркотични вещества, а именно марихуана/канабис — тетрахидроканабинол /ТНС/, установено по надлежен ред, предвиден в Наредба №1/19.07.2017г. изм. ДВ бр.81/2018г. за реда на установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози със съдебна химико-токсилогична експертиза на ВМА София, поради което и на основание чл. 304, ал. 1 от НПК е оправдан по обвинението по чл. 343б, ал. 3 от НК. На основание чл. 24, ал. 1, т. 3 от НПК производството е прекратено по отношение на повдигнатото обвинение по чл. 345, ал. 2, във вр. с ал.1 от НК поради изтекла абсолютна давност. В касационния протест срещу новата присъда е релевирано единствено касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК. Твърди се, че неправилно подсъдимият Ч. е оправдан по обвинението по чл. 343б, ал. 3 от НК, тъй като при вярно установената фактическа обстановка е направен погрешен правен анализ относно несъставомерността на инкриминираното деяние по повдигнатото обвинение. Прави се искане за отмяна на въззивната присъда и връщане на делото за ново разглеждане с указание да бъдат отстранени нарушенията на материалния закон. В допълнението на протеста се излагат конкретни доводи относно материалната незаконосъобразност на оспорения акт. Според прокурора в процесния случай неправилно въззивният съд е приел, че не е бил спазен надлежният ред по Наредба № 1/19.07.2017г. за реда за установяване на концентрация на алкохол в кръвта и/или употреба на наркотици. Застъпва се становището, че не е обсъдена възможността иззетите кръвни проби да са били обект на изследване в две различни лаборатории по реда на чл. 19, ал. 3 от Наредба № 1/19.07.2017г. Излагат се съображения, че кръвните проби са били първо предадени на 01.03.2021г. в НТЛ Благоевград за изследване на налична концентрация на алкохол, а впоследствие на химико-токсикологичната лаборатория във ВМА на 02.03.2021г., като при възникнало съмнение е следвало съдът да изиска допълнителни доказателства за безспорно установяване на обстоятелството. В съдебно заседание пред касационната инстанция представителят на ВКП не поддържа подадения протест. Развива съображения, че не е спазена разпоредбата чл. 19, ал. 3 от Наредбата и вследствие на допуснатите процедурни нарушения не става ясно по какъв начин е била взета кръвната проба, която е била обект на изследване. Аргументира се, че съмненията относно наличието на наркотици в кръвната проба не биха могли да бъдат преодолени нито чрез направените искания в протеста, нито чрез повторно изследване на пробата, поради изтичането на сроковете по чл. 26 от Наредбата. Упълномощеният защитник на подс. Ч. — адв. П., намира подадения протест за неоснователен и се солидализира с позицията на представителя на ВКП. В подаденото в законоустановения срок възражение срещу протеста развива подробни съображения за опровергаване на обвинителната теза. Посочва тези доводи и в пледоарията си и моли въззивният съдебен акт да бъде оставен в сила. Подсъдимият К. И. Ч., редовно призован, не участва в касационното производство. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и провери обжалваната присъда в пределите на правомощията си по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери следното: Подаденият касационен протест е НЕОСНОВАТЕЛЕН. За да оправдае подсъдимия, окръжният съд е достигнал до извода, че повдигнатото обвинение по чл. 343б, ал. 3 от НК не може да бъде доказано по несъмнен начин, тъй като липсват безспорни доказателства относно управлението на МПС след употреба на наркотици, и по-специално, не е бил спазен „надлежният ред“ за установяването й. Приел е, че макар деянието да е било извършено (25.02.2021г.) преди датата на влизане в сила на изменението на чл. 343б, ал. 3 от НК доп. с ДВ бр. № 67 от 2023г., следва да бъде обсъдено спазването на надлежния ред, тъй като е очертан като съставомерен обективен признак в диспозитива на обвинителния акт. По отношение на „надлежния ред“ следва да се има предвид, че преди и след изменението на чл. 343б, ал. 3 от НК, доп. с ДВ бр. № 67 от 2023г., редът по Наредба № 1/19.07.2017г. за реда за установяване на концентрация на алкохол в кръвта и/или употреба на наркотици (Наредбата) винаги е бил меродавен и допустим инструмент за осигуряване на доказателства при повдигнато обвинение по този законов текст. Разликата между редакциите на приложимата разпоредба е, че с новата такава този ред вече се явява единственият законоустановен способ за безспорното установяване на елемента от състава на престъплението. (в същия смисъл и Решение № 529 от 30.10.2024 по н.д. № 757/2024 г. на ВКС, I НО). По отношение на съставомерния признак „надлежен ред“ практиката е константна, макар и тя основно да се отнася до приложението на чл. 343б, ал. 1 от НК, че при нарушения на „надлежния ред“, подсъдимият не следва да носи наказателна отговорност. (виж Решение № 35 от 27.01.2025 г. по н. д. № 724 / 2024 г. на Върховен касационен съд; Решение № 509 от 22.10.2024 г. по н.д. № 713 /2024 на ВКС; Решение № 34/01.03.2019 по н. д. № 105/19III ВКС; Решение № 46/16.02.1999 г., по н. д. № 443/1998 на ІІІ н. о. ВКС и др.) При това положение се налага извод, че последвалото изменение в диспозицията на нормата по чл. 343б, ал. 3 от НК се явява с по-благоприятни последици за подсъдимия, тъй като по този начин се въвежда нов, допълнителен елемент към обективния състав на престъплението, а именно употребата на наркотични вещества и техни аналози да е установена по „надлежния ред“. По този начин се стеснява приложното поле при доказването на престъплението, тъй като се конкретизират начините, по които следва да бъде установена тази употреба. По аргумент от чл. 103, ал. 1 от НПК това задължение лежи безспорно в тежест на прокуратурата, като последиците от неизпълнението му са именно оправдаване на подсъдимия по повдигнатото обвинение поради обективна несъставомерност. С оглед изложеното, въззивният съд е подходил правилно, като е концентрирал усилията си именно по въпросите за спазването на императивните изисквания на Наредбата. Но даже и да се беше насочил към преценка на съставомерността на деянието съобразно предходната редакция на нормата (неизискваща установяване на употребата по надлежен ред и позволяваща установяване на признака „употреба на наркотични вещества“ с всички допустими доказателствени средства), то крайният извод би бил същият, понеже в настоящия казус липсват други доказателствени източници, които са относими и допринасят за изясняването обективния признак на чл. 343б, ал. 3 от НК, а и в протеста не сочи наличието на такива. Поради тази причина основен въпрос по настоящото дело е този, дали е спазен редът по Наредбата при изземването на кръвните проби, доколкото в конкретния случай употребата на наркотични вещества като признак от състава може да бъде изведена само от резултата от изследването на кръвната проба. В рамките на приетите факти решаващият съд правилно е преценил, че не може да се установи по безспорен и несъмнен начин, че с поведението си подс. Ч. е осъществил от обективна страна състава на престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК. Не е спорно по делото, че подсъдимият е управлявал на 25.02.2021 г. мотоциклет и след изгубване на управление се ударил в паркиран в банкета автомобил, при което е изпаднал в тежко физическо състояние, изискващо незабавна медицинска помощ. Правилно е прието, че в този случай на основание чл. 3а, т. 3 от Наредбата е било невъзможно да му бъде направен полеви тест, поради което е било необходимо да бъде проведено медицинско изследване в болницата, където е активно лекуван, а последващо взетите кръвни проби да бъдат предмет на лабораторно изследване. При така изведената фактическа обстановка по делото не може да бъде възприета изложената в протеста позиция, че е бил спазен надлежният ред за изследването на процесните кръвни проби. Първо, не е доказано по безспорен начин дали е била взета проба от подсъдимия Ч. за установяването на наличие на наркотици или техни аналози в кръвта му. Въззивният съд правилно е извел от протокола за медицинско изследване и вземане на биологични проби от 25.02.2021г. (л. 6-7 от том 2 на ДП), съставен от св. д-р А. П., както и от неговия последващ разпит във въззивното съдебно следствие (л. 35-36 от ВНОХД № 612/2025 г.), че кръв от подсъдимия е била взета за изследването й за наличие на алкохол. В тази връзка правилно въззивният съд разсъждавал по въпроса за изрично определения брой на издадените 8 стикера към талона за изследване съгласно чл. 3, ал. 3 от Наредбата. На основание чл. 6, ал. 1 от Наредбата стикерите № 1 и № 2 са залепени към първите два екземпляра на талона за медицинско изследване, а тези от 5-8 са прикрепени отзад на втория екземпляр, като остават единствено стикерите със серийни номера № № 0061299-3 и № 0061299-4, които са били залепени върху взетите проби. По-нататък, в протокола за медицинско изследване липсва отбелязване на номерата на стикерите на взетите проби, противно на изискването на чл. 17, ал. 4 от Наредбата, който протокол се явява свързващото звено между изследваното лице и предоставената за изследване кръв. Следва също така да се отбележи, че при изследването за наличие на наркотици задължително се взима и проба урина съобразно изискването на чл. 15, ал. 3 от Наредбата, което в случая не е сторено. Всичко това води до извода, че вместо изискуемите четири епруветки с кръв, отговарящи на съответните изисквания, да бъдат взети от подсъдимия, то в действителност по делото се установява наличието само на две кръвни проби, предназначени за нарочно изследване за наличие на алкохол. Поради гореизложените съображения, правилни са изводите в атакувания съдебен акт, за липса на безспорна установеност, че изследваните кръвни проби в химико-токсикологичната експертиза (л. 72-74 от т. 2 на ДП) действително принадлежат на подсъдимия Ч., още повече, че на датата на предаването им във ВМА (02.03.2021г.) кръвни проби с идентични стикери са били обект на изследване за наличие на концентрация на алкохол в СНТЛ-Благоевград в химическото изследване (л. 3 от т. 2 на ДП). Дори да се възприеме тезата на обвинението, че едни и същи проби се явяват обект на изследване на двете експертизи, то предадените във ВМА епруветки не отговарят на минималните изисквания за вместимост по чл. 15, ал. 3 от Наредбата (епруветки, всяка с обем не по-малко от 7 мл), което се явява в съществено отклонение с императивните правила на Наредбата и само по себе си компрометира по-нататъшното им изследване за наличие на наркотични вещества. Неоснователни са изложените доводи в протеста, че в случая пороците биха могли да бъдат отстранени по реда на чл. 19, ал. 3 от Наредбата. Този ред е приложим, когато е налице необходимост едни и същи проби да бъдат обект на изследване едновременно за наличие на алкохол и наркотици в една и съща специализирана химико-токсикологична лаборатория по чл. 20, ал. 1 от Наредбата. В конкретния случай са били проведени две отделни лабораторни изследвания в две различни лаборатории, като задачата на едната експертиза е била установяването на концентрация на алкохол в кръвта, а другата — на наркотични вещества, което е в разрез с установената процедура по чл. 19, ал. 3 от Наредбата. Освен това, поради изложените съображения относно съмнителния произход на изследваните проби и безспорното нарушение на минималното изискване за обем на епруветките, този ред не би могъл да санира допуснатите пороци при взимането на пробите. Относно направеното възражение, че въззивният съд при съмнение за произхода на пробите е следвало да събере и провери медицинската документация, свързана с движението им между двете болници, то не следва да бъде разглеждано, тъй като в законоустановения срок за обжалване на присъдата в протеста са били релевирани само доводи в подкрепа на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, не и такива за допуснати съществени процесуални нарушения. По изложените съображения касационната инстанция намери подадения касационен протест и допълнение към него за неоснователен, поради което същият следва да бъде оставен без уважение. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, Първо наказателно отделение РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА присъда № 37 от 22.10.2025 г., постановена по ВНОХД № 612/2025г. на Окръжен съд - Благоевград. Решението е окончателно. Председател: Членове: 1 . 2 .
Съдебните актове са публични; имената на физическите лица в тях са заличени от съда. Резюмето не е правен съвет. Имате подобен случай? Попитайте законите.