Практика · Върховен касационен съд · 04 Март 2025
Действие на арбитражната клауза при прекратяване на главния договор
Резюме, съставено автоматично от текста на акта. Меродавен е самият акт по-долу.
Изпълнител по договор за изработка иска отмяна на арбитражно решение, с което е осъден да заплати суми на възложителя. Той твърди, че арбитражният съд не е имал компетентност, защото договорът е бил прекратен, което е прекратило и арбитражната клауза. Върховният касационен съд отхвърля исковете за отмяна, като приема, че арбитражната клауза е самостоятелна и запазва действието си и след прекратяването на договора.
Какво приема съдът
Прекратяването на главния договор не води автоматично до прекратяване на арбитражното споразумение, тъй като то има самостоятелен характер и обхваща и споровете относно последиците от прекратяването.
Приложени разпоредби
- чл. 19, ал. 2, изр. 1 ЗМТА
- чл. 47, ал. 1, т. 2, пр. 1 ЗМТА
- чл. 20 ЗЗД
Всяка посочена разпоредба е проверена да се среща в текста на акта.
арбитражно решениеотмяна на арбитражно решениеарбитражна клаузапрекратяване на договоркомпетентност на арбитраж
Текстът на акта
Ключови фрази Иск за отмяна на арбитражно решение * отмяна на арбитражно решение-липса или недействителност на сключено арбитражно споразумение * отмяна на арбитражно решение- разрешен спор извън арбитражното споразумение или произнасяне извън предмета на спора Р Е Ш Е Н И Е № 91/28.03., Гр. София, …………….. 2025 г. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България , Търговска колегия, Първо отделение, 5-ти състав, в открито съдебно заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА БОЖИЛОВА ЧЛЕНОВЕ: АННА НЕНОВА ТАТЯНА КОСТАДИНОВА разгледа докладваното от съдия Татяна Костадинова т.д. № 1552/2024 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Предявени са искове с правно основание чл. 47, ал. 1, т. 2, пр. 1 и т. 5, пр. 1 ЗМТА. Ищецът „ВИТАДЖОЙ“ ЕООД твърди, че с арбитражно решение от 18.03.2024 г. по арб.д. № 61/2021 г. на АС при БТПП частично са уважени предявените срещу него от „ПРОПЪРТИ ТАЙМ“ ЕООД осъдителни искове за парични вземания, претендирани въз основа на договор за изработка от 01.05.2018 г., по който той е изпълнител. Поддържа, че договорът е бил прекратен неправомерно от възложителя, в резултат от което е било преустановено и действието на сключеното във връзка с него арбитражно споразумение. Счита, че липсващата арбитражна клауза не може да се презюмира по реда на чл. 7, ал. 3 ЗМТА, тъй като невъзразяването му срещу компетентността на арбитража се дължи на по-късното (едва в хода на производството) установяване на факта на прекратяване на договора. Според ищеца след констатиране на този факт решаващият орган е следвало сам да прекрати производството на основание липса на компетентност. Относно решението за връщане на сумата от 49 812,59 лв. ищецът сочи, че претенцията е разгледана при неправилната квалификация на чл. 55, ал. 1, т. 3 ЗЗД, докато действителното основание на вземането е чл. 59 ЗЗД и то е извън предмета на арбитражната клауза. Последното се поддържа и по отношение на иска за обезщетение за вреди, изразяващи се в заплащане на лихви по договор за кредит. Заявява се също, че арбитражният съд не е обсъдил доказателствата във връзка с начина на прекратяване на облигационното отношение и не е направил произтичащите от тях правнорелевантни изводи. При тези съображения ищецът моли съда да отмени арбитражното решение на основание чл. 47, ал. 1, т. 2 ЗМТА, евентуално – да го отмени в частта по исковете, които са извън предмета на арбитражното споразумение, а относно иска за неустойка – да го отмени поради това, че неизправната страна няма право на такава. Претендира разноски. Ответникът „ПРОПЪРТИ ТАЙМ“ ООД заявява, че компетентността на арбитражния съд произтича от ползващата се със самостоятелност арбитражна клауза, както и от разпоредбата на чл. 7, ал. 3 ЗМТА предвид активното участие на ищеца в производството без релевиране на възражения по процедурата. Счита също, че предмет на клаузата за арбитраж са всички спорове по договора, които са и арбитрируеми съгласно чл. 19 ГПК. По изложените съображения моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски и възразява по чл. 78, ал. 5 ГПК. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след преценка на доводите на страните и доказателствата по делото, приема следното: С процесното арбитражно решение частично са уважени предявените от „ПРОПЪРТИ ТАЙМ“ ЕООД като възложител по договор за изработка от 01.05.2018 г. срещу изпълнителя „ВИТАДЖОЙ“ ЕООД искове по чл. 265, ал. 1, пр. 2 ЗЗД за заплащане на разходите, необходими за поправка на извършената работа, по чл. 55, ал. 1, пр. 3 вр. чл. 262, ал. 2 ЗЗД за връщане на платено възнаграждение за неизвършени дейности; по чл. 92 ЗЗД за неустойка за забава и по чл. 82 ЗЗД за обезщетение за вреди от неизпълнението и некачественото изпълнение на договорените работи, ведно със законната лихва. Със същото решение са отхвърлени предявените от настоящия ищец насрещни искове за вземания, основани на процесния договор. Компететентността на арбитражния съд е обоснована с арбитражно споразумение, обективирано в чл. 33 от договора за изработка. Видно от текста на разпоредбата, страните са уговорили, че „всички спорове“ по договора, ако не могат да бъдат разрешени доброволно, ще се отнесат за разглеждане от АС при БТПП. В хода на арбитражното производство „ВИТАДЖОЙ“ ЕООД не е възразило нито срещу валидността на арбитражната клауза, нито срещу действието й по принцип или спрямо някои от предявените искове. При тези факти искът, основан на липсата на арбитражно споразумение поради прекратяване на действието му, е неоснователен. Прекратяването на договора за изработка, независимо от причините за това, няма за автоматична правна последица прекратяване и на съглашението за арбитраж. Този извод произтича от самостоятелния характер, който арбитражната клауза има според чл. 19, ал. 2, изр. 1 ЗМТА – неин източник не е главният договор (а договорът за арбитраж) и прекратяването му не влече прекратяване на арбитражното съглашение, освен ако страните с оглед свободата си на договаряне са ограничили темпорално действието му и са го обвързали с действието на договора, по повод на който то е постигнато. Такова ограничение обаче следва да е изрично и не може да се предполага, именно защото обратният принцип е законово уреден в чл. 19, ал. 2, изр. 1 ЗМТА. В настоящия случай страните не са въвели темпорално ограничение на действието на чл. 33, поради което арбитражната клауза е била валиден източник на компетентност за сезирания арбитраж, независимо от това дали договорът за изработка е прекратен. При това споровете за реалното изпълнение и за последиците от развалянето, противно на доводите на ищеца, е могло да бъдат разгледани и едновременно, тъй като се касае за договор, чието разваляне не засяга вече изпълнената (вкл. със забава) част. Изложеното води до ирелевантност на позоваването на чл. 7, ал. 3 ЗМТА, макар същото да е основателно с оглед процесуалното поведение на настоящия ищец в хода на арбитражното производство, който сам е поддържал твърдение за прекратяване на договора, но без да черпи от това доводи за прекратяване на арбитражното съглашение. От текста на арбитражната клауза може да се направи и следващият извод – че същата не ограничава предметно споровете по процесния договор, чието решаване се възлага на арбитраж. Напротив, според тълкуването й съобразно посочените в чл. 20 ЗЗД критерии волята на страните е била да направят подведомствени на арбитража спорове за всякакви вземания, които могат да произтекат както от сключения договор, така и като последица от неговата нищожност или от прекратяването му (в частност – и за соченото от ищеца вземане за връщане на даденото). Напълно ирелевантна е причината за прекратяване на договора – дали това е виновното неизпълнение на някоя от страните, обективната невъзможност за изпълнение (на която се позовава ищецът) или изчерпване на предмета му. Поради изложеното неоснователен е и искът по чл. 47, ал. 1, т. 5, пр. 1 ЗМТА. Като основание за отмяна на решението относно присъдената неустойка е въведено и твърдението, че такава не се дължи на неизправната страна. То обаче, дори да се докаже, не може да доведе до отмяна на арбитражното решение, тъй като предполага проверка на правилността му, а не на условията, при които арбитражът е имал право и при които е процедирал, каквито са основанията за извънредния способ за отмяна по чл. 47, ал. 1 ЗМТА. В устните състезания ищецът се е позовал и на нищожност на арбитражното решение, но такъв иск не е предявен с исковата молба и не включен в очертания с определението по чл. 146, ал. 1 ГПК предмет на делото. Отделно от това следва да се посочи, че фактите, с които се обосновава нищожността, са идентични с поддържаното основание за отмяна по чл. 47, ал. 1, т. 5, пр. 1 ЗМТА - разглеждане на спор, невключен в компетентността на арбитража според съдържанието на арбитражната клауза, докато основанието за нищожност съгласно чл. 47, ал. 2 ЗМТА е неарбитрируемост по закон, каквато в случая не е налице. Поради изложеното исковете следва да бъдат отхвърлени. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, Р Е Ш И: ОТХВЪРЛЯ предявените от „ВИТАДЖОЙ“ ЕООД, ЕИК [ЕГН], срещу „ПРОПЪРТИ ТАЙМ“ ЕООД, ЕИК[ЕИК], искове с правно основание чл. 47, ал. 1, т. 2, пр. 1 и т. 5, пр. 1 ЗМТА за отмяна на арбитражно решение от 18.03.2024 г., постановено по арб.д. № 61/2021 г. на АС при БТПП. ОСЪЖДА „ВИТАДЖОЙ“ ЕООД, ЕИК [ЕГН], да заплати на „ПРОПЪРТИ ТАЙМ“ ЕООД, ЕИК[ЕИК], на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 8 214,50 лв. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.
Съдебните актове са публични; имената на физическите лица в тях са заличени от съда. Резюмето не е правен съвет. Имате подобен случай? Попитайте законите.