Определяне на обезщетение от застраховател за неимуществени вреди след катастрофа

Текстът на акта

Ключови фрази

Пряк иск на увреденото лице срещу застрахователя * справедливост на обезщетението * неимуществени вреди

Р Е Ш Е Н И Е

№ 72

В ИМЕТО НА НАРОДА

София, 13.03.2025 година

Върховен касационен съд - Търговска колегия, I отделение, в открито заседание на двадесет и четвърти февруари, през две хиляди двадесет и пета година, в състав:

Председател: Елеонора Чаначева

Членове:Васил Христакиев

Елена Арнаучкова

с участието на секретаря Ангел Йорданов, след като изслуша докладваното от съдия Арнаучкова т.д.№ 1002 по описа на ВКС за 2024г. и, за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по чл. 290 ГПК.

С определение № 2941/12.11.2024г. е допуснато касационно обжалване на решение № 1143/13.10.2023г. по възз. гр.д.№ 2827/2022г. на САС в обжалваните от ищцата Н. К. части, с които, след частична отмяна на решение № 87 от 23.07.2022г. по гр. д. № 161/2021г. на СГС, е отхвърлен предявеният против ЗК „Лев Инс“ АД, [населено място], пряк иск, с правно основание чл.432, ал.1 КЗ, за обезщетение за неимуществени вреди за размера над 40 000лв. до 80 000лв. и са присъдени разноски.

Касационното обжалване е допуснато на основанието по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК по въпроса: Следва ли съдът, при определяне на справедливия размер на застрахователното обезщетение за неимуществени вреди, да вземе предвид, наред с указаните в ППВС № 4/1968г., и нормативно посочените нива на застрахователно покритие за неимуществени вреди, причинени от застрахования на трети лица, и икономическата конюнктура в страната, съобразено с инфлацията, обезценяването на лева и нарастването на цените? Обжалването е допуснато за преценка дали даденото по него разрешение съответства на постановените по чл.290 ГПК решение № 99/08.10.2013г. по т.д.№ 44/2012г., решение № 66/03.07.2012г. по т.д.№ 619/2011г., решение № 83/06.07.2009г. по т.д.№ 795/2008г. и решение № 83/06.07.2009г. по т.д.№ 795/2008г., всички на II т.о. на ВКС.

С подадения чрез адв.Д. Т. от САК писмен отговор ответникът по касация - ЗК „Лев Инс“ АД, [населено място], оспорва основателността на подадената касационна жалба.

В откритото съдебно заседание пълномощникът на ищцата адв.К. Д. от САК поддържа касационната жалба и претендира за присъждане на разноски, съгласно представения списък, а ответното застрахователно дружество не се представлява.

Съставът на I т.о., в изпълнение на правомощията в производството по чл.290 ГПК, въз основа на доводите на страните и данните по делото, намира следното:

Въззивният съд е сезиран с въззивна жалба на ответника ЗК „Лев Инс“ АД, [населено място], срещу първоинстанционното решение в частта, с която е осъден да заплати, на осн. чл.432, ал.1 КЗ, застрахователно обезщетение за неимуществени вреди за размера над 15 000лв. до присъдения с първоинстанционното решение размер от 80 000лв., ведно със законната лихва, считано от 26.05.2021г. до окончателното изплащане на сумата. Очертаният с въззивната жалба на ответника предмет на въззивното производство е единствено относно определяне на размера на справедливото обезщетение за неимуществени вреди. С въззивната жалба на ответника не е оспорен изводът за липса на съпричиняване на вредоносния резултат по релевираното възражение, с правно основание чл.51, ал.2 ЗЗД.

Въз основа на медицинските документи и заключението на СМЕ по делото въззивният състав е установил, че на ищцата, в пряка причинна връзка с процесното ПТП, са били причинени следните травматични увреждания: черепно-мозъчна травма, изразяваща се в счупване на тилната кост, хематом на меките черепни обвивки тилно вдясно, разкъсно- контузна рана на главата челно-париетално обхващаща и левия горен клепач, фрактури на таза, изразяваща се в счупване на сакрума/кръстеца/ на ниво трети и четвърти сакрални прешлени и травма на нервни коренчета в шиен отдел. Установил е, че претърпените от ищцата травми, съставляващи фрактури на таза, са довели до трайно затруднение на движението на долните крайници за срок от ок.2 месеца, като през първите дни ищцата е имала интензивни болки за период от ок.10-15 дни, но лечението е било изцяло консервативно и ищцата се е възстановила за период от 5-8 месеца. Приел е за установено, че претърпените травми, съставляващи черепно-мозъчна травма, са причинили на ищцата болки и страдания за период от ок.25 дни, след което са отшумели, но като трайна негативна последица е останал загрозяващ белег, съставляващ ръбец на мчелото и горния клепач на лявото око. Установил е, че общият възстановителен период е бил ок. 5 до 8 месеца, през който ищцата не е изпитвала непрекъснато болки, а на ок. третия месец вече е била във възможност да се придвижва самостоятелно, макар и с помощ, и да започне рехабилитационни процедури, както и, че не са се наложили оперативни интервенции. Констатирал е, че към настоящия момент няма данни за здравословното състояние на ищцата, тъй като тя по свой избор не е пожелала да бъде прегледана от вещото лице от СМЕ и не е представила актуална медицинска документация. Съставът на въззивния съд е приел за установено въз основа на заключението на СМЕ, че, предвид характера на претърпените увреди, приложеното лечение и изминалото време, е настъпило добро възстановяване, без трайни последици за здравето на ищцата. За определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди са преценявани характерът и тежестта на уврежданията, видът и продължителността на лечението и възстановителният период, обществено-икономическата обстановка в страната към месец април 2021г., застрахователните лимити и съдебната практика. Като краен резултат в обжалваното решение е прието, че определеният от първоинстанционния съд размер на дължимото обезщетение за неимуществени вреди е завишен, а справедливото обезщетение за репариране в пълен обем на понесените от ищцата болки и страдания, в т.ч. последиците от тях и обичайните посттравматичен стрес и тревожност, е в размер на 40 000лв.

По въпроса, обусловил допускането на обжалване:

В цитираното решение № 83/06.07.2009г. по т.д.№ 795/2008г., II т.о., е дадено казуално тълкуване относно детерминирането на критерия за справедливост от съществуващата в страната икономическа конюнктура, която стои в основата и на почти ежегодното нарастване на нивата на застрахователното покритие за неимуществени вреди, причинени от застрахования на трети лица, и от общественото възприемане на справедливостта на всеки отделен етап от развитието на обществото в страната. В него е посочено, че при определяне на дължимото застрахователно обезщетение би следвало да се отчитат и конкретните икономически условия, а като ориентир за размерите на обезщетенията би следвало да се вземат предвид и съответните нива на застрахователно покритие към релевантния за определяне на обезщетенията момент.

Съгласно решение № 66/03.07.2012г. по т.д.№ 619/2011г., II т.о., при приложение на законоустановения принцип за справедливо обезщетяване на неимуществените вреди, съгласно чл.52 ЗЗД, е от значение и общественото възприемане на справедливостта на всеки етап от развитието на обществото, както и икономическата конюнктура в страната.

В посоченото от касатора решение № 99/08.10.2013г. по т.д.№ 44/2012г., II т.о. е изтъкнато, че справедливо по см. на чл.52 ЗЗД обезщетение е само онзи точен паричен еквивалент не само на болките и страданията, понесени от конкретното увредено лице, но и на всички неудобства, емоционални, физически и психически сътресения, които съпътстват същите. За определяне на следващо се обезщетение за претърпените неимуществени вреди, наред с указаните в ППВС № 4/68г. критерии, следва да бъде взета предвид и икономическа конюнктура в страната към релевантния за спора момент, тъй като справедливостта по чл.52 ЗЗД не е абстрактна, а е всякога обусловена от общественото разбиране за вложеното в нея съдържание на определен етап от развитие на обществото, ориентир за което са и нормативно посочените нива на застрахователно покритие за неимуществени вреди, причинени от застрахования на трети лица.

По същество и на въведените касационни основания:

В допуснатата до касационно обжалване част въззивното решение е постановено в отклонение от практиката на ВС и ВКС по приложението на чл. 52 ЗЗД . При определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди въззивният съд не е отчел в достатъчна степен значението на обществено-икономическата конюнктура в страната и нормативно определените лимити на отговорността по застраховка „ГО“ на автомобилистите, чието съобразяване е посочено само формално. При анализа на установените конкретни правно-релевантни обстоятелства за определяне на размера на справедливото обезщетение за неимуществени вреди съставът на апелативния съд не е формирал оценъчен извод за приноса им спрямо вида и обхвата на вредите и неправилно е преценил последните.

Ето защо въззивното решение в допуснатата до касационно обжалване част, като неправилно, следва да бъде частично отменено и, тъй като не се налага повтаряне или извършване на нови съдопроизводствени действия, правният спор следва да бъде разрешен по същество.

Настоящият състав на касационния съд намира, че справедливото по смисъла на чл. 52 от ЗЗД обезщетение, при съобразяване на указаните в ППВС № 4/1968г . общи критерии и установените по делото конкретни правно-релевантни обстоятелства, е в размер на 60 000лв. Като обуславящи по-висок размер на обезщетението за неимуществени вреди, следва да бъдат съобразени претърпените от ищцата в пряка причинна връзка с ПТП множество травматични увреждания - черепно-мозъчна травма и фрактури на таза, изпитваните във връзка с тях физически болки и страдания, които са били интензивни за период от ок.10 до 25 дни, трайното затруднение на движението на долните крайници за срок от ок.2 месеца; претърпените психически страдания/ показанията на св.А./ и изпитваните неудобства в бита и нуждата от чужда помощ/ пок. на св.И. А./. Както е основателно поддържано в касационната жалба, следва да бъде отчетено установеното от заключението на СМЕ по делото, че е възможно за в бъдеще ищцата да изпитва болезненост в областта на фрактурите, особено при промяна на времето и при физическо натоварване/ продължително ходене, стоене права и др./, и установеното от обясненията на вещото лице-лекар по отношение на фрактурата на сакрума, че посредващо срастване и образуване на калус ще доведе до сетивни и евентуално двигателни нарушения в инервираните области, което ще остане до живот, а по отношение на фрактурата на черепа, че минимум 2 месеца след травмата може да се наблюдава главоболие, замайване и световъртеж, особено при излагане на пряко слънчево греене, и това може да се наблюдава и в по-дълъг период в зависимост от пораженията на мозъка. Следва да бъдат съобразени и повишените лимити на отговорност на застрахователите с изменението на чл. 492 КЗ през 2018г., съхранени и понастоящем, въпреки динамиката на икономическите процеси в страната.

Поради изложеното, въззивното решение в допуснатата до касация част следва да се отмени за размера над 40 000лв. до 60 000лв. и да се присъди допълнително обезщетение в размер на още 20 000лв., а в останалата част – за размера над 60 000лв.- въззивното решение следва да бъде оставено в сила.

Въззивното решение следва да бъде отменено в частта, с която са присъдени в тежест на ищцата разноски за размера над 400лв.

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК , ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата направените разноски пред касационната инстанция по съразмерност в размер на 2415лв.

На основание чл. 78, ал. 6 ГПК , ответникът следва да заплати по сметката на ВКС за ДТ върху допълнително присъденото обезщетение държавна такса в размер на 800лв.

Мотивиран от това, съставът на I т.о.:

Р Е Ш И:

Отменя решение № 1143/13.10.2023г. по възз. гр.д.№ 2827/2022г. на САС в частта, с която, след отмяна на решение № 87 от 23.07.2022г. по гр. д. № 161/2021г. на СГС, е отхвърлен предявеният от Н. К. против ЗК „Лев Инс“ АД иск, с правно основание чл.432, ал.1 КЗ, за размера над 40 000лв. до 60 000лв., както и в частта, с която са присъдени в тежест на Н. К. разноски за размера над 400лв. и вместо него постановява:

Осъжда ЗК „Лев Инс“ АД да заплати на Н. К., на основание чл.432, ал.1 КЗ, допълнително застрахователно обезщетение за репариране на причинените неимуществени вреди в размер на 20 000лв./над присъдения с въззивното решение размер от 40 000лв./, ведно със законната лихва, считано от 26.05.2021г. до окончателното изплащане.

Оставя в сила решение № 1143/13.10.2023г. по възз. гр.д.№ 2827/2022г. на САС в частта, с която, след отмяна на решение № 87 от 23.07.2022г. по гр. д. № 161/2021г. на СГС, е отхвърлен предявеният от Н. К. против ЗК „Лев Инс“ АД иск, с правно основание чл.432, ал.1 КЗ, за размера над 60 000лв. до 80 000лв.

Осъжда ЗК „Лев Инс“ АД да заплати по сметката на ВКС за ДТ държавна такса върху допълнително присъденото обезщетение в размер на 800лв.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател:

Членове: