Осъждане за държане на наркотици с цел разпространение

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 262

гр.София, 08 ЮНИ 2026 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ТРЕТО НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на шестнадесети октомври две хиляди двадесет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛ ЛУКОВ

ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ДЖУРКОВСКИ

ВЛАДИМИР АСТАРДЖИЕВ

при участието на секретаря Н. ПЕЛОВА и прокурора К. СОФИЯНСКИ, разгледа докладваното от съдия АСТАРДЖИЕВ н.д. № 808 по описа за 2025 год ., за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по реда на Глава 23 от НПК.

Образувано е по жалба на подсъдимия А. Г. М. чрез служебния защитник адв.И. И. срещу Решение № 279 от 28.07.2025г. по ВНОХД № 699/2025г. по описа на Апелативен съд-гр.София, НО, 3 състав, с което е изменена присъда № 28 от 26.02.2025г. по НОХД № 2841/2024г. по описа на Софийски градски съд, НО, 28 състав.

С присъда № 28 от 26.02.2025г. по НОХД № 2841/2024г. на Софийски градски съд, НО, 28 състав, подсъдимият А. Г. М. е признат за виновен за това, че на 03.10.2023г. около 14.15 часа в [населено място],[жк], ул. /улица, номер/ без надлежно разрешително по ЗКНВП държал с цел разпространение високорисково наркотично вещество - коноп с общо нетно тегло 102,66 гр. на обща стойност 2 053,20 лв., поради което и на основание чл.354а, ал.1, изр.1, пр.4, алт.1 от НК и чл.54 от НК е осъден на две години лишаване от свобода, което да се изтърпи при първоначален строг режим, както и на глоба в размер на 5 000 лв.

Със същата присъда на основание чл.68, ал.1 от НК по отношение на подсъдимия М. е приведено в изпълнение наказание от осем месеца лишаване от свобода, наложено по НОХД № 1452/2022г. по описа на СРС, НО, 1 състав, като е определен първоначален общ режим за неговото изтърпяване.

Съдът се е произнесъл по веществените доказателства, като на основание чл.354а, ал.6 от НК е отнел в полза на държавата предмета на престъплението и е разпоредил неговото унищожаване, както и по разноските по делото, които е възложил върху подсъдимия А. Г. М..

По въззивна жалба на подсъдимия А. Г. М. чрез служебния защитник - адв.И. И. е образувано ВНОХД № 699/2025г. по описа на Апелативен съд-гр.София, НО, 3 състав. По това дело е постановено обжалваното в касационното производство Решение № 279 от 28.07.2025г., с което първоинстанционната присъда е изменена, като наложеното на подсъдимия М. наказание е намалено при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК на една година и осем месеца лишаване от свобода и глоба в размер на 3 000 лв. Присъдата на първата инстанция е потвърдена в останалата част.

В касационната жалба на подсъдимия А. Г. М. се твърди наличието на касационните основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК - нарушение на закона и допуснато съществено нарушение на процесуалните правила. Сочи се, че инстанционните съдилища неправилно и превратно са обсъдили доказателствата по делото, а в мотивите на въззивното решение липсва отговор на поставени от защитата въпроси относно съставомерността на деянието и умисъла за държане на наркотичното вещество с цел разпространение. Оспорва се доказаността на обвинението и се твърди, че решението на въззивния съд почива на фрагментарен доказателствен анализ и в него се изграждат версии за участие в престъплението на трето лице, за което липсва обвинение. В жалбата се излагат доводи за липса на факти в обвинителния акт в нарушение на чл.246, ал.2 от НПК и за обстоятелствен дефицит на обвинението. В заключение се иска отмяна на решението на въззивния съд и оправдаване на подсъдимия М. на основание чл.24, ал.1, т.1 от НПК.

В съдебно заседание пред настоящия състав служебният защитник на подсъдимия А. Г. М. - адв.И. И. поддържа депозираната касационна жалба и иска преквалификация на деянието в по-леко - в такова по чл.354а, ал.3, т.1 от НК с прилагане на чл.55 от НК и намаляване на определеното наказание. Излага доводи за недоказаност на обвинението за държане на наркотичното вещество с цел неговото разпространение и иска отмяна на обжалваното решение и оправдаване на подсъдимия.

Подсъдимият А. Г. М. поддържа своя защитник и в последната си дума иска да бъде оправдан.

Прокурорът изразява становище за неоснователност на жалбата на подсъдимия, като счита, че липсват допуснати от въззивния съд процесуални нарушения. Намира, че съдебните състави са анализирали в пълнота доказателствата по делото и установените факти съответстват на обвинението. Сочи, че материалният закон е приложен правилно и предлага решението на Софийски апелативен съд да бъде оставено в сила.

Върховният касационен съд, след като обсъди доводите в жалбата на подсъдимия М., както и тезите, изложени от страните в съдебно заседание‚ намери следното:

Жалбата на подсъдимия А. Г. М. срещу решението на Апелативен съд-гр.София е допустима, но разгледана по същество е неоснователна.

Жалбата е подадена в срок от легитимирана страна срещу акт, който подлежи на касационна проверка по силата на чл.346, т.1 от НПК.

Преди всичко ВКС следва да се произнесе по изложените в жалбата доводи, свързани с твърдения за наличие на съществени процесуални нарушения, които биха наложили връщането на делото за ново разглеждане от друг състав на апелативния съд.

Такива процесуални нарушения по делото не са допуснати.

Въззивното съдебно решение не страда от сочените в касационната жалба пороци, ограничаващи правото на защита на подсъдимия М..

В решението са обсъдени доказателствата, събрани по делото, като са изложени логични съждения, за да се отхвърлят възраженията на защитата относно авторството на деянието и наличие на изискваната от чл.354а, ал.1 НК цел за разпространение на наркотичното вещество.

На стр.12-стр.13 от решението на САС (л.41-л.42 от ВНОХД №699/2025г.) въззивният съд подробно е изложил своите съображения за наличие на разпространителска цел в действията на подсъдимия М. и е отговорил на отправените от защитата възражения в тази насока, поради което не могат да се приемат за основателни доводите в касационната жалба за липса на мотиви на въззивното решение по този въпрос.

Въззивният съд е направил собствен доказателствен анализ и са посочени доказателствените източници, въз основа на които съдът е заключил, че подсъдимият М. е съзнавал, че държи наркотично вещество без надлежно разрешително и че това наркотично вещество е предназначено за разпространение от трето лице.

Задълбочено и подробно са обсъдени всички налични по делото противоречия и са изложени убедителни доводи за възприетата от съда фактическа обстановка. Анализирани са както обясненията на подсъдимия М., така и показанията на неговата майка - св.Л. М. и логично и обосновано въззивният съд е посочил противоречията и недостоверността на твърденията на двамата, които е съпоставил с показанията на свидетелите Ю. Б. и О. Ш., с писмените доказателства по делото, както и с приетите по делото експертни заключения.

Доказателствената дейност на първата и на въззивната инстанции не страдат от пороци и непълноти, а се отличават с прецизност и логичност. Не са подминати възраженията на защитата за липса на дактилоскопни отпечатъци по опаковките на седемте обекта с наркотични вещества, обсъдени са показанията на свидетелите Б. и Ш. в съответствие с разпоредбата на чл.118, ал.2 от НПК и практиката на ВКС по прилагане на допълнението на тази разпоредба от 2024г., съпоставени са показанията на разпитаните по делото поемни лица с протоколите за извършените действия по претърсване и изземване в жилището на подсъдимия и в апартамента на св.И., посочени са причините да не се даде вяра на твърденията на св.С. И., като в пълнота са анализирани показанията на св.Р. за начина на закупуване на наркотичното вещество и причините да предаде именно на подсъдимия М. при проведената среща на /автогара/ паричните средства, дължани от него на св.И. за закупуването на наркотика.

Не отговаря на действителността твърдението в касационната жалба за изграждане на недопустими версии за неинкриминирана престъпна деятелност във въззивното решение.

Въззивният съд правилно е обосновал своите фактически и правни заключения с категорично установеното по делото обстоятелство, че св.Р. е закупил наркотично вещество от св.И., който е изпратил подсъдимия М. да получи част от уговорената продажна цена за наркотика. В тази насока са използвани само допустими източници на доказателства, които са подложени на оценка за тяхната достоверност и са съпоставени с останалия доказателствен материал, събран в съдебното производство. Тези фактически изводи на съда са направени в отговор на възраженията срещу първоинстанционната присъда, като по този начин съставът на САС пълноценно е изпълнил своите задължения по чл.339, ал.2 от НПК да даде отговор на доводите, направени във въззивната жалба и в устните състезания пред въззивния съд. В правомощията на прокуратурата на Република България, установени в чл.127 от Конституцията на Република България, е да прецени дали да привлече св.С. И. към наказателна отговорност и тази преценка не подлежи на съдебен контрол.

За пръв път в касационната жалба се повдига въпрос за годността на обвинителния акт да инициира съдебно производство, като се излагат твърдения, че в него не били посочени факти за държане на наркотичното вещество от подсъдимия с цел разпространение. Такива твърдения не са излагани пред инстанционните съдилища нито в разпоредителното заседание на първата инстанция, нито в устните прения, нито във въззивната жалба. По силата на чл.351, ал.2 от НПК такива възражения не могат да се правят пред касационния съд, но с оглед пълнота на изложението трябва да се посочи, че на стр.3 от обвинителния акт прокурорът надлежно е посочил фактите, които според него водят до извод, че наркотичните вещества са били държани от подсъдимия с цел тяхното разпространение (л.6 от НОХД №2841/2024г.). Тези факти са били проверени и възприети от първата инстанция и от въззивния съд и са обосновали прилагането на чл.354а, ал.1 от НК.

В касационната жалба и пред съда не се излагат някакви други доводи за наличие на основания за отмяна на въззивното решение по процесуални причини.

По изложените по-горе съображения Върховният касационен съд не констатира да са били допуснати процесуални нарушения, които да са ограничили правото на защита на подсъдимия М. и да са довели до липса на мотиви на проверявания съдебен акт.

В касационната жалба се излагат декларативно доводи за допуснато нарушение на материалния закон, но не се посочва в какво се изразява това нарушение, извън твърдението, че е осъден невинен човек.

На първо място трябва да се отбележи, че при приетите от съдилищата фактически положения, които не могат да бъдат променяни от касационния съд освен в процедурата по чл.354, ал.5, изр.2 от НПК, каквато настоящата не е, не може да се удовлетвори искането за оправдаване на подсъдимия при условията на чл.354, ал.1, т.2 от НПК вр. чл.24, ал.1, т.1 от НПК. Установените фактически положения налагат извод, че подсъдимият А. Г. М. е извършил престъпление по чл.354а, ал.1, изр.1, пр.4, алт.1 от НК.

Настоящият състав на Върховния касационен съд не констатира да се е стигнало до неправилно прилагане на закона, доколкото наказателната отговорност на подсъдимия М. е ангажирана в съответствие с установените по делото факти, като въззивният съд е изложил подробни съображения за приетите от него правни изводи - обективното наличие на високорисково наркотично вещество в стаята на подсъдимия, разпределено в шест малки пликчета с приблизително еднакъв грамаж и в един плик, съдържащ близо 100 грама коноп, знанието на подсъдимия М. за съдържанието на седемте обекта и за това, че той ги съхранява в своята стая, подробно е обосновал връзката между държаните наркотици и тяхното разпространение от св.И. със съдействието и знанието на подсъдимия М., за да достигне до извод, че следва да ангажира наказателната отговорност на подсъдимия М. именно по силата на чл.354а, ал.1 от НК.

В касационната жалба се излагат твърдения за това, че държането на наркотичните вещества е било от майката на подсъдимия М. - св.М., както и за това, че наркотичните вещества били съхранявани от двамата свидетели поради страх от св.С. И..

Въззивният съд подробно е изяснил въпроса за участието на св.М. в приемането на наркотичните вещества и обосновано е отхвърлил версията, че тя е държала тези наркотици без знанието и въпреки несъгласието на своя син - подсъдимия М..

Що се отнася до твърденията за наличие на някакви страхови изживявания в подсъдимия, които да са налагали държането на наркотичните вещества от него, трябва да се посочи, че по делото липсват всякакви доказателства за наличието на отправяни заплахи, закани или сплашване по отношение на подсъдимия и на негови близки, които да позволят да се преценява наличието на някаква непосредствена опасност за него или за св.М. и няма основание да се обсъжда прилагането на института на крайната необходимост по чл.13 от НК.

С оглед на тези съображения настоящият касационен състав намери, че липсват основания за отмяна на решението на АС-гр.София на основание чл.348, ал.2 вр. ал.1, т.1 от НПК.

В касационната жалба не се излага твърдения за явна несправедливост на наложеното наказание, но доколкото в нея се иска изцяло оправдаване на подсъдимия А. Г. М. и доколкото пред съда се прави искане за намаляване на наказанието лишаване от свобода под една година, трябва да се отбележи, че въззивният съд е приложил разпоредбата на чл.55, ал.1, т.1 от НК и е определил наказание под предвидения в закона минимум от две години лишаване от свобода, като е редуцирал и размера на наложената на подсъдимия глоба. По-нататъшно намаляване на наложеното наказание не би способствало да се постигнат целите на генералната и най-вече на специалната превенции, установени в чл.36 от НК, и би представлявало необосновано снизходително третиране на подсъдимия М., чиято личност с оглед на предходните му осъждания, разкрива завишена обществена опасност.

По всички изложени мотиви съдът не приема да са налице предпоставките по чл.348, ал.1, т.1, т.2 или т.3 от НПК за отмяна или изменение на атакувания съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила.

Водим от всичко изложено и на основание чл.354‚ ал.1, т.1 от НПК‚ Върховен касационен съд, Трето наказателно отделение

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 279 от 28.07.2025г. по ВНОХД № 699/2025г. по описа на Апелативен съд-гр.София, НО, 3 състав.

Решението не подлежи на обжалване и протест.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.