Връчване на заповед за уволнение при отказ за получаване

Текстът на акта

Ключови фрази

РЕШЕНИЕ

№ 46
гр. София, 13.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ 4-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Жива Декова

Членове: Александър Цонев Филип Владимиров

при участието на секретаря Албена В. Рибарска

като разгледа докладваното от Александър Цонев Касационно гражданско дело № 20228002103764 по описа за 2022 година
Производството е по чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от Р. А. Р. срещу решение №1890/22г. на СГС, ГО, III-В въззивен състав, с което е обезсилено решението на СРС и е прекратено производството по искове, предявени по чл. 344, ал.1, т.1, 2 и 3 КТ, поради липса на правен интерес, тъй като ищцата въвела твърдения в исковата молба, че заповедта за уволнение не й е била връчена.
Насрещната страна по делото „Кока- Кола Хеленик Ботълинг Къмпани България"АД е възразила срещу касационната жалба, а след това е изразила становище за наличие на основанията за спиране на делото по чл. 292 ГПК, заради формирана противоречива практика по въпроса дали заповедта за уволнение следва да бъде връчена, или е достатъчно да бъде узнато съдържанието й, за да може да бъдат предявени исковете по чл. 344, ал.1, т.1, 2 и 3 КТ.
Допуснато е касационно обжалване по въпроса дали връчването на заповедта за уволнение е положителна предпоставка на иска по чл. 344 КТ.
Въпросът е поставен във връзка с приетото от въззивния съд, че ищцата нямала правен интерес от предявяване на искове по чл. 344, ал.1, т.1,2 е т.3 КТ, тъй като трудовото й правоотношение не било прекратено, във връзка с твърденията на ищцата, че заповедта за уволнение не й е била връчена.
Трайна и непротиворечива е практиката на ВКС, че заповедта за уволнение следва да е връчена на работника или служителя, за да се прекрати трудовото правоотношение, откъдето възниква правен интерес и право за работника и служителя да иска отмяна на уволнението и възстановяване на заеманата длъжност. Съгласно чл. 335 КТ трудовото правоотношение се прекратява с едностранно писмено волеизявление, което е с адресат, т.е. от момента на получаване. По аргумент за противното, в останалите случаи трудовото правоотношение не е прекратено и работникът или служителя може да иска обезщетение за недопускане до работа, а не да предяви искове по чл. 344, ал.1, т.1, 2 и 3 КТ. Няма противоречие в практиката и, че заповедта за уволнение може да се връчи включително при отказ на работника или служителя да я получи, тъй като в този случай работникът или служителят сам и недобросъвестно е попречил да се сбъдне условието за прекратяване на трудовия договор (чл.25, ал.1 ЗЗД- но прекратяването на трудовото правоотношение винаги е занапред). Когато работникът или служителят е отказал да получи заповедта за уволнение, е без значение за делото как работникът или служителят е разбрал или не съдържанието на заповедта за уволнение- дали устно, чрез трудовата книжка и след справка в НАП, защото отказът да се получи заповедта за уволнение е на негов риск за узнаване на съдържанието й, доколкото е длъжен своевременно да въведе с исковата молба основания за незаконност на уволнението (чл.358, ал.1, т.2 КТ). Не съществува и спор в практиката на ВКС, че работникът или служителят следва да въведе твърдения в исковата молба за връчване на заповедта за уволнение, включително и при условията на отказ за получаване, тъй като това е правопораждащ факт за упражняване на права по чл. 344, ал.1, т.1,2 и 3 КТ, доколкото ищецът е длъжен да въведе твърдения за осъществилите се правопораждащи факти (чл. 127, ал.1, т.4 ГПК).
Доколкото не се констатира противоречие в практиката на ВКС, липсва основанието за спиране по чл. 292 ГПК. Освен това, без значение за настоящото дело е дали трудовото правоотношение се прекратява с връчване на заповедта за уволнение или от узнаването. Решаващо за спора между страните е дали е връчена заповедта за уволнение при отказ и ищецът въвел ли е твърдения за това обстоятелство.
В случая делото е било образувано по искова молба на Р. Р. срещу „Кока- Кола Хеленик Ботълинг Къмпани България"АД, с искане за отмяна на незаконно уволнение, възстановяване на работа и плащане на обезщетение за оставане без работа. Ищцата първоначално е въвела твърдения, че заповедта за уволнение не й е била връчена. В съответствие със закона исковата молба е оставена без движение, с указание да се обоснове правен интерес от исковете, тъй като твърдението, че заповедта за уволнение не е връчена, означава, че трудовото правоотношение не е прекратено. В дадения срок ищцата е уточнила, че на 09.03.21г. работодателят се е опитал да й връчи някакъв документ, а след това работодателят я е уведомил с писмена покана, че на 09.03.21г. й е връчил заповед за уволнение при условията на отказ за получаване, удостоверен с подписите на двама свидетели. Районният съд е приел, че ищцата е изпълнила указанието за отстраняване на нередовност, тъй като тя е била въвела твърдения за връчена заповед за уволнение при условията на отказ за получаване.
Въззивният съд, сезиран с жалба на работодателя, е приел, че ищцата няма правен интерес от предявените искове, тъй като освен в исковата молба, но и в молбата- уточнение ищцата била потвърдила, че заповед за уволнение не й е била връчена нито лично, нито по пощата, както и че е научила от устно съобщение, че е уволнена дисциплинарно, както и от справка в НАП.
Въззивният съд обаче, само частично е възпроизвел и се е позовал на молбата-уточнение, подадена от ищцата, като не е взел и обсъдил онази част, където са въведени твърдения, че на 09.03.21г. работодателят се е опитал да й връчи някакъв документ, а след това работодателят я е уведомил с писмена покана, че на 09.03.21г. й е връчил заповед за уволнение при условията на отказ за получаване. Твърдението, на което се позовава въззивния съд, че не е връчена заповед за уволнение „лично" или по пощата, не изключва обстоятелството, че заповедта е връчена при условията на отказ за получаване, защото е трайна практиката на ВКС, че заповедта за уволнение може да бъде връчена по всички възможни начини. Освен това самият работодател е приложил към отговора на исковата молба своя жалба срещу решение на ЛКК, в която изрично е посочил, че заповедта за дисциплинарно уволнение на ищцата е връчена на 09.03.21г. при условията на отказ, удостоверен с подписите на двама свидетели. И от заключението на вещото лице, депозирано по делото, е констатирано, че заповедта за дисциплинарно уволнение е оформена като връчена при условията на отказ на 09.03.21г.. В отговора към въззивната жалба ищцата отново е потвърдила изявлението си, че заповедта за уволнение е оформена като връчена на 09.03.21г. при условията на отказ за получаване.
При това положение, решението на въззивния съд, с което е приел, че за ищцата липсва правен интерес от предявяване на исковете по чл. 344, ал.1, т.1, 2 и 3 КТ, е неправилно и следва да се отмени, като делото се върне за ново разглеждане.
Воден от горното, ВКС, състав на III ГО
РЕШИ:

ОСТАВЯ без уважение искането за спиране делото по чл. 292 ГПК.
ОТМЕНЯ решение №1890/22г. на СГС, ГО, III-В въззивен състав и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на съда.
Решението не подлежи на обжалване.

Председател:

Членове:

1.

2.