Практика · Върховен касационен съд · 05 Юни 2025
Спиране на дело за отнемане на имущество при висяща наказателна конфискация
Резюме, съставено автоматично от текста на акта. Меродавен е самият акт по-долу.
Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество иска да отнеме апартамент от гражданка, срещу която се води и наказателно производство. Оказва се, че същият апартамент подлежи на конфискация по наказателното дело, чиято присъда все още не е била окончателно влязла в сила. Върховният касационен съд обезсилва въззивното решение и връща делото, тъй като съдът е трябвало да спре гражданския процес до приключване на наказателното дело.
Какво приема съдът
Когато отнемането на даден имот е предмет както на гражданска конфискация, така и на наказателно дело за конфискация, гражданското производство задължително трябва да бъде спряно до влизане в сила на присъдата.
Приложени разпоредби
- чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК
- чл. 290 ГПК
- чл. 74 ЗОПДНПИ (отм.)
- чл. 255, ал. 3 НК
Всяка посочена разпоредба е проверена да се среща в текста на акта.
отнемане на имуществоконфискацияспиране на производствонаказателна присъдаобезсилване на решение
Текстът на акта
Ключови фрази 3 Р Е Ш Е Н И Е № 340 гр.София, 19.06.2025 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в публичното съдебно заседание на дванадесети юни две хиляди двадесет и пета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емил Томов ЧЛЕНОВЕ: Драгомир Драгнев Геновева Николаева при участието на секретаря Росица Иванова, като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 3325 по описа за 2024 г. приема следното: Производството е по реда на чл.290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Д. С. Ф. срещу решение №353 от 28.03.2024 г., постановено по в. гр. д. № 3303 по описа за 2023 г. на Софийския апелативен съд, 1-ви граждански състав, с което е потвърдено решение №260871 от 23.06.2023 г. по гр. д. № 9958 по описа за 2015 г. на Софийския градски съд, I ГО, I-15 състав, в обжалваната от Д. С. Ф. част. С тази част на първоинстанционното решение на основание чл.74 във връзка с чл.62 и чл.63, ал.2, т.1 от ЗОПДНПИ/отм./ е отнет от Д. С. Ф. апартамент № 68, находящ се в [населено място],[жк], [жилищен адрес] заедно с таван № 36, съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж. Касаторът твърди, че обжалваното решение е недопустимо и неправилно поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила Моли то да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което искът за отнемане на апартамента да бъде отхвърлен. Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество застъпва становището, че касационната жалба е неоснователна и решението в обжалваната част следва да бъде потвърдено. Върховният касационен съд на Република България, състав на Трето отделение на Гражданска колегия, след като обсъди становищата на страните по посочените в жалбите основания за касация на решението, приема следното: Касационната жалба срещу решението на Софийския апелативен съд е допустима: подадена е от легитимирана страна в срока по чл.283 от ГПК и срещу решение на въззивен съд по иск с правно основание чл.74 във връзка с чл.62 и чл.63, ал.2, т.1 от ЗОПДНПИ/отм./ за отнемане на незаконно придобито имущество с цена над 5 000 лв., подлежащо на касационно обжалване. Решението е допуснато до касационно обжалване с определение №1057 от 6.3.2025 г. по настоящото дело поради вероятна недопустимост- съществуването на процесуална за произнасяне по съществото на спора, състояща се в наличието на друго висящо дело от значение за изхода на делото. Установено е, че Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество/сега КОНПИ/ е започнала проверка срещу ответницата след уведомление за образувано срещу нея досъдебно производство за извършени в периода от 1.01.2012 г до 9.5.2013 г. престъпления по чл.321, ал.3 от НК и чл.255, ал.3 от НК, попадащи в обхвата на чл.22, ал.1, т.18 и т.23 от ЗОПДНПИ/отм./. След края на проверката комисията е предявила пред Софийския градски съд искане за отнемане в полза на държавата на имущество на Д. С. Ф., сред което е и апартамент № 68, находящ се в [населено място],[жк], [жилищен адрес]. С присъда №8 от 4.02.2020 г. по НОХД № 322 по описа за 2016 г., намираща се на стр.98 по описа на СГС, Д. С. Ф. е призната за виновна в престъплението по чл.32, ал.3, т.2 във връзка с ал.2 от НК, за което е образувано наказателното производство. Наказателният съд е осъдил Д. С. Ф. на основание чл. 255, ал.3 във връзка с ал.1, т.6 и т.7 от НК на наказание „лишаване от свобода за срок от седем години“ и конфискация на апартамента. Към момента на приключване на устните състезания пред първата инстанция/9.12.2022 г./ тази присъда все още не е влязла в сила. В мотивите на обжалваното въззивно решение също е прието, че присъдата не е влязла в сила. В изложението към касационната жалба касаторът твърди, че в тази част присъдата е потвърдена с присъда № 38 от 1.12.2023 г. по ВНОХД № 21/2023 г. на Софийския апелативен съд, 10-ти наказателен състав. От изложеното дотук се изяснява, че апартаментът, който е отнет в полза на държавата на основание чл.74 от ЗОПДНПИ/отм./, е предмет и на конфискация, наложена като наказание на основание чл.255, ал.3 от НК с присъда на наказателния съд. Влизането в сила на присъдата по време на гражданското производство би отнело от ответницата правото на собственост върху апартамента и тя вече не би притежавала това имущество, което означава, че искането за повторното негово отнемане би било неоснователно. Ето защо изходът от наказателното дело е бил от значение за правилното решаване на спора и на основание чл.229, ал.1, т.4 от ГПК производството е следвало да бъде спряно. Вместо да изпълни това свое задължение обаче, въззивният съд е постановил решение по съществото на спора. Основанието по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК за спиране на производството по делото е абсолютна процесуална пречка за надлежното упражняване правото на иск, поради което обжалваното решение се явява недопустимо/т.1 на Тълкувателно решение № 1 от 9.07.2019 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2017 г. на ОСГК/. В същия смисъл за конкретната хипотеза при конкуренция между отнемане на имущество в наказателния процес и по реда на гражданската конфискация е и практиката на ВКС, съдържаща се в решение № 140 от 30.10.2023 г. по гр. д. № 3565 по описа за 2022 г. на III ГО. Ето защо обжалваното въззивно решение трябва да бъде обезсилено и делото следва да бъде върнато на друг състав на Софийския апелативен съд. Новото разглеждане се налага заради необходимостта да се установи дали присъдата за конфискация на апартамента е влязла в сила, както твърди касаторът. Тази преценка не може да се извърши от ВКС, тъй като не е съд по същество, а единствено контролна инстанция за проверка на материалноправната и процесуална законосъобразност на решението на въззивния съд. Касационният съд проверява правилността на решението на въззивния съд, изхождайки от приетата от него за установена фактическа обстановка/ т.8 от ТР № 1 от 17.07.2001 г. на ВКС/. Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение Р Е Ш И : ОБЕЗСИЛВА решение №353 от 28.03.2024 г., постановено по в. гр. д. № 3303 по описа за 2023 г. на Софийския апелативен съд, 1-ви граждански състав. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Софийския апелативен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Съдебните актове са публични; имената на физическите лица в тях са заличени от съда. Резюмето не е правен съвет. Имате подобен случай? Попитайте законите.