Спор за 33 кв.м. по кадастрална карта и придобиване по давност на част от парцел

Текстът на акта

Ключови фрази

1

8

8

Р Е Ш Е Н И Е
№ 730
София, 11.12.2024 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в открито заседание на деветнадесети ноември две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

Председател: БОНКА ДЕЧЕВА

Членове : ВАНЯ АТАНАСОВА

АТАНАС КЕМАНОВ

при участието на секретаря Даниела Никова като разгледа докладваното от съдията Атанасова гр.дело № 1868 по описа за 2023 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 290-293 ГПК.

Подадена е касационна жалба от ищцата С. Г. Ж., чрез адв. С. Х., против решение № 1546 от 1. 12. 2022 г. по в. гр. д. № 998/2022 г. на ОС – Варна, 5 състав, с което, след отмяна на решение № 260043 от 17. 01. 2022 г. по гр. д. № 14753/2020 г. на ВРС, 26 състав, е отхвърлен предявеният от С. Г. Ж. против М. В. Б. и Д. П. Б. иск за признаване за установено в отношенията между страните по делото, че С. Г. Ж. е собственик на реална част с площ от 33 кв.м. от поземлен имот с идентификатор ***, целият с площ от 1257 кв.м., заключена между точки Б1, Б2, Б3, В3 и В1 на комбинирана скица - приложение № 4 към заключението на съдебнотехническата експертиза (л. 155 от делото на РС), подписана от съда и съставляваща част от съдебното решение, която реална част неправилно е отразена като част от поземлен имот с идентификатор ***, собственост на ответниците М. В. Б. и Д. П. Б., вместо към поземлен имот с идентификатор ***, собственост на ищцата С. Г. Ж.. Поддържа се неправилност на решението поради постановяването му при допуснати съществени процесуални нарушения, необоснованост на изводите на съда и противоречие с материалния закон. Иска се отмяната му и уважаване на предявения иск.

Подаден е отговор на касационната жалба от ответниците М. В. Б. и Д. П. Б., чрез адв. Т. П., с който се излагат съображения за неоснователност на касационната жалба и правилност на въззивното решение.

С определение № 3434 от 13. 07. 2024 г. по гр. д. № 1868/2023 г. на ВКС, 1 г.о., е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. на основание чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК – поради очевидна необоснованост на извода на съда за наличие на придаваеми части от имота на ответниците към парцела на ищците по силата на ДРП от 1974 г. и очевидна неправилност на извода за приложимост на разпоредбите на пар. 6 и 8 ПР ЗУТ, както и на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК – по въпрос, свързан с прилагането на чл. 59 ЗТСУ /отм./ и чл. 200 ЗУТ и касаещ възможността за придобиване по давност на реална част от парцел/урегулиран поземлен имот, неотговаряща на изискванията за минимални размери на площ и лице, в периода от 1982 г. до 16. 11. 2020 г. (предявяване на иска).

Въпросът, по който е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, е обсъждан в практиката на ВКС. До 1.01.2001 г. (изменението на чл. 59 ЗТСУ със ЗИДЗТСУ , обн. ДВ, бр. 34/2000 г., в сила от 1.01.2001 г.) е действала забраната на чл. 59 ЗТСУ (отм.) за придобиване по давност на реална част от парцел, независимо дали отговаря на изискванията за минимални размери за площ и лице. От 1.01.2001 г. до 31.03.2001 г. (отмяната на ЗТСУ ) реално определени части от поземлени имоти в границите на населените места могат да се придобиват чрез правни сделки или по давност само ако отговарят на изискванията за минимални размери за площ и лице, определени с ППЗТСУ /отм./, освен в случаите, когато частта от поземления имот се присъединява към съседен имот при условията на чл. 28 , а оставащата част отговаря на изискванията за минимални размери за площ и лице или също се присъединява към съседен имот. От 31.03.2001 г. (влизане в сила на ЗУТ ) действа разпоредбата на чл. 200 ЗУТ, установяваща забрана за придобиване по давност на реални части от урегулирани поземлени имоти, неотговарящи на изискванията за минимални размери по чл. 19 ЗУТ . Изключението, предвидено в алинея 2 на чл. 200 ЗУТ , допускащо придобиване по давност на реална част от поземлен имот, неотговаряща на изискванията на чл. 19 ЗУТ , е приложимо само в случаите, при които тази част се присъединява към съседен имот по реда на чл. 17 ЗУТ – при първоначално урегулиране на два неурегулирани имота. Присъединяване на реална част от урегулиран поземлен имот към съседен урегулиран поземлен имот, ако тази част не отговаря на изискванията на чл. 19 ЗУТ , може да се извърши само по реда на чл. 15 ЗУТ . В този смисъл е решение № 102 от 30.05.2016 г. по гр. д. № 5728/2015 г. на ВКС, I-во г. о., решение № 67 от 16.06.2017 г. по гр. д. № 3533/2016 г. на ВКС, II-ро г. о. и др.

По основателността на касационната жалба:

По делото е установено, че с нотариален акт № 173/1969 г. Г. Д. Ж. е призната за собственик на парцел *** – за имот ***, в кв. ***по РП на [населено място] от 1931 г., с площ от 2185 кв.м. С н.а. № 168/1969 г. Г. Ж. продава на дъщеря си Ж. Ж. М. 3/4 идеални части от описания парцел. Г. Ж. умира през 1970 г. и оставя за наследници децата си Ж. Ж. М., С. Ж. П. и М. Ж. Ж.. Ж. Ж. и М. Ж. са се отказали от наследството, оставено от Г. Ж. и непрехвърлената 1/4 идеална част от парцела е наследена от С. Ж.. Така върху парцел *** – за имот ***, в кв. ***по РП на [населено място] от 1931 г., с площ от 2185 кв.м., възниква съсобственост между Ж. Ж. – с дял 3/4 ид.ч. и С. Ж. – 1/4 ид.ч.

По следващия РП на [населено място] от 1974 г. парцел *** – за имот ***, в кв. ***по РП на [населено място] от 1931 г., с площ от 2185 кв.м., е разделен на два парцела: парцел ***-за имот ***, с площ от 1150 кв.м. и парцел ***-за имот ***, в кв. ***. Към парцел ***има придадени части от съседни имоти, но към югозападната външна граница на парцела (80 кв.м. от имот пл. № ***и 10 кв.м. от [улица] към заключението на СТЕ и стр. 5 от заключението на л. 145 от делото на ВРС), регулационните сметки за които са уредени, а към парцел ***има придадени части от съседни имоти, но също откъм външната регулационна граница (13 кв.м. от имот пл. № ***, 13 кв.м. от имот пл. № ***и 13 кв.м. от имот пл. № ***- комбинирана скица № 2 към заключението на СТЕ и стр. 5 от заключението на л. 145 от делото на ВРС ), за които няма данни за уреждане на регулационните сметки. Тези придаваеми части обаче нямат отношение към регулационната линия, разделяща парцел ***на два парцела, отредени за един имот. Двата парцела са отредени за един имот – имот пл. № ***, съсобствен между С. Ж. и Ж. Ж.. Следователно, по ДРП от 1974 г. няма придаваеми части, касаещи общата регулационна граница между парцели ***и ***, и двата отредени за имот пл. № ***. Съсобствениците на двата парцела са Ж. Ж. – с дял 3/4 ид.ч. и С. Ж. – 1/4 ид.ч., които са били съсобственици на имота, за който са отредени.

С н.а. № 48/1975 г . С. Ж. дарява на дъщеря си Г. Р. В. парцел ***-за имот ***, с площ от 1150 кв.м., като договорът е породил вещнопрехвърлително действие за 1/4 идеална част от парцела.

Със съдебно решение от 26. 02. 1980 г. по гр. д. № 4101/1979 г. на ВРС, 9 състав, е прието за установено, по предявения от Ж. Ж. против С. Ж. и Г. Р. В. положителен установителен иск за собственост, че Ж. Ж. М. е собственик на 3/4 идеални части от парцели ***-за имот ***, с площ от 1150 кв.м. и парцел ***-за имот ***, с площ от 1270 кв.м., в кв. ***по РП от 1974 г.

Така, към предявяване на иска за делба на посочените по-горе два парцела, съсобственици на парцел ***-за имот ***са Ж. Ж. М. – с дял 3/4 и Г. В. – с дял 1/4, а съсобственици на парцел ***-за имот ***са Ж. Ж. М. – с дял 3/4 ид.ч. и С. Ж. П. – с дял 1/4 ид.ч.

Цитираното по-горе решение е представено в делбено дело № 867/1980 г. на ВРС, образувано по искова молба, подадена на 11. 03. 1980 г. от С. Ж. П. против Ж. Ж. М., за делба на процесните парцели. На 25. 03. 1980 г. е одобрена съдебна спогодба за делба на двата парцела, постигната между Ж. Ж. и С. Ж., по силата на която Ж. Ж. получава в дял парцел ***за имот ***, в кв. ***, с площ от 1150 кв.м., в кв. ***, а С. Ж. получава в дял парцел ***-за имот ***, в кв. ***. Съдът е приел, че след като при делбата парцел ***-за имот ***, в кв. ***се е паднал в дял на наследника-прехварлител С. Ж., то договорът за дарение, сключен с н.а. № 48/1975 г., с който С. Ж. дарява на дъщеря си Г. В. 1/4 идеална част от имота, „се е санирал“ и Г. В. е придобила собствеността върху целия парцел ***-за имот ***, в кв. ***.

С н.а. № 37/1981 Г. Р. В. продала на М. В. Б. и Д. П. Б. парцел ***-за имот ***, в кв. ***.

Ж. Ж. е починала през 1985 г. и е оставила за наследници децата си Н. Г. М., И. Г. Г. и С. Г. Ж.. Н. и И. Г. са се отказали от наследството, оставено от майка им, поради което изключителен собственик на парцел ***за имот ***, в кв. ***, е станала ищцата С. Г. Ж..

Установено е, от събраните гласни доказателства и заключението на съдебнотехническата експертиза, че по регулационната граница между парцели ***-за имот ***, с площ от 1150 кв.м. и парцел ***-за имот ***, с площ от 1270 кв.м., в кв. ***по РП от 1974 г. минавала пътечка. През 1981 – 1982 г., след като купили парцел ***, ответниците Б. направили телена ограда. Оградата не е съвпадала напълно с регулационната граница между двата парцела, тъй като в южната част навлизала с 33 кв.м. в парцела на ищцата. В периода 2006 г. – 2012г. (свидетелските показания не са единни) ответниците Б. премахнали телената ограда и на нейно място изградили ограда от бетонни блокчета и телена част. От 1981 г. до предявяване на иска ответниците владели парцел ***-за имот ***, с площ от 1150 кв.м. и спорната реална част от 33 кв.м.

По одобрената през 2018 г. кадастрална карта парцел ***-за имот ***, кв. ***, е нанесен като поземлен имот с идентификатор ***, а парцел ***-за имот ***, кв. ***е нанесен като поземлен имот с идентификатор ***. Границата между двата поземлени имота не минава по регулационната линия между парцели ***и ***, и двата отредени за имот пл. № ***, а минава по съществуващата ограда, изградена на мястото на съществуващата преди това телена ограда, при което спорната площ от 33 кв.м., съставляваща реална част от парцел ***-за имот ***, кв. ***, на ищцата, е нанесена като част от поземлен имот с идентификатор ***на ответниците, а не като част от поземлен имот с идентификатор ***на ищцата.

При тези факти въззивният съд е приел, че искът по чл. 54, ал. 2 ЗКИР е неоснователен, тъй като по силата на ДРП от 1974 г. процесните 33 кв.м. от имота на ответниците са придадени към парцела на ищцата. Няма данни за уреждане на регулационните сметки, нито има данни ищцата да е завладяла придадената реална част от 33 кв.м. Напротив, ответниците от закупуване на имота до предявяване на иска непрекъснато владеят тази реална част от 33 кв.м. След като регулационният план от 1974 г. не е бил приложен по някой от начините и в сроковете по пар. 6, ал. 2 ПР ЗУТ, то отчуждителното действие на РП от 1974 г. е отпаднало на основание пар. 8, ал. 1 ЗУТ, границата между имотите на ищцата и ответниците следва да преминава не по регулационната, а по имотната граница, по която е преминавала и преминава новата и старата ограда. В одобрената през 2018 г. кадастрална карта не е допусната грешка, тъй като имотната граница между поземлените имоти на ищцата и ответниците е нанесена по линията на съществуващата ограда.

Въззивното решение е неправилно.

Основателно е оплакването в касационната жалба за неправилност на същото поради необоснованост на извода на въззивния съд за наличие на придаваеми части от имота на ответниците към парцела на ищците по силата на ДРП от 1974 г., поради противоречие с разпоредбите на пар. 6 и 8 ПР ЗУТ на извода за приложимост на цитираните норми при разрешаване на процесния спор, както и поради противоречие с разпоредбите на чл. 59 ЗТСУ /отм./ и с чл. 200 ЗУТ на извода за възможността за придобиване по давност на спорната реална част от 33 кв.м. от ответниците.

По регулационния план на [населено място] от 1931 г. процесните имоти са съставлявали парцел *** – за имот ***, в кв. ***, с площ от 2185 кв.м. По ДРП от 1974 г. този парцел е разделен на два парцела: парцел ***-за имот ***, в кв. ***и парцел ***-за имот ***, в кв. ***, поради което не би могло да има и няма придадени по регулация части от съседни имоти, касаещи общата регулационна линия между двата парцела и спорната реална част от 33 кв.м. Придадените към парцелите реални части по регулация касаят външните им граници и не засягат спорната реална част от 33 кв.м. Поради това, при извършването на преценката относно местоположението на общата имотна граница между поземлен имот с идентификатор ***, собственост на ответниците, и поземлен имот с идентификатор ***, собственост на ищцата С. Г. Ж., разпоредбите на пар. 6 и 8 ПР ЗУТ са неприложими.

Налице е невъзможност за придобиване по давност на спорната реална част от 33 кв.м. от ответниците, чрез упражнявано владение от 1981 г. до предявяване на иска на 16.11.2020 г. Това е така, тъй като в периода от 1981 г. до 1.01.2001 г. (изменението на чл. 59 ЗТСУ със ЗИДЗТСУ , обн. ДВ, бр. 34/2000 г., в сила от 1.01.2001 г.) е действала забраната на чл. 59 ЗТСУ (отм.) за придобиване по давност на реална част от парцел. От 1.01.2001 г. до 31.03.2001 г. (отмяната на ЗТСУ ) реално определени части от поземлени имоти в границите на населените места могат да се придобиват чрез правни сделки или по давност само ако отговарят на изискванията за минимални размери за площ и лице, определени с ППЗТСУ /отм./, освен в случаите, когато частта от поземления имот се присъединява към съседен имот при условията на чл. 28 , а оставащата част отговаря на изискванията за минимални размери за площ и лице или също се присъединява към съседен имот. От 31.03.2001 г. (влизане в сила на ЗУТ ) до предявяване на иска действа разпоредбата на чл. 200 ЗУТ, установяваща забрана за придобиване по давност на реални части от урегулирани поземлени имоти, неотговарящи на изискванията за минимални размери по чл. 19 ЗУТ . Изключението, предвидено в алинея 2 на чл. 200 ЗУТ , допускащо придобиване по давност на реална част от поземлен имот, неотговаряща на изискванията на чл. 19 ЗУТ , е приложимо само в случаите, при които тази част се присъединява към съседен имот по реда на чл. 17 ЗУТ – при първоначално урегулиране на два неурегулирани имота. Присъединяване на реална част от урегулиран поземлен имот към съседен урегулиран поземлен имот, ако тази част не отговаря на изискванията на чл. 19 ЗУТ , може да се извърши само по реда на чл. 15 ЗУТ .

Спорната реална част от 33 кв.м. е собственост на ищцата С. Г. Ж., придобита по наследство от майка й Ж. Ж. М. и отказ от наследство на останалите наследници. Наследодателката е била собственик на основание договор за продажба от 1969 г., сключен с Г. Ж., и одобрена от съда на 25. 03. 1980 г. съдебна спогодба по делбено дело № 867/1980 г. на ВРС. Няма придаваеми по регулация части, касаещи спорната реална част от 33 кв.м. и е била налице законова забрана за придобиването й по давност от ответниците и праводателите им, чрез упражнявано владение от 1981 г. до предявяване на иска.

Вярата имотна граница между поземлен имот с идентификатор ***, собственост на ответниците, и поземлен имот с идентификатор ***, собственост на ищцата С. Г. Ж., следва да съвпада с регулационната линия между парцел ***-за имот ***, в кв. ***и парцел ***-за имот ***, в кв. ***по КРП от 1974 г. а не по линията на изградената от ответниците ограда, приобщаваща реалната част от 33 кв.м. към собствения им имот. В кадастралната карта е допусната грешка, която следва да бъде поправена.

Като неправилно, въззивното решение следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което предявеният иск бъде уважен.

С оглед изхода на делото касаторите следва да бъдат осъдени, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да заплатят на ищцата сумата 3330 лв. разноски за трите инстанции, включваща: сумата 1750 лв. разноски, направени в първоинстанционното производство, сумата 500 лв. разноски за въззивната инстанция и сумата 1080 лв. разноски за касационната инстанция.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение № 1546 от 1. 12. 2022 г. по в. гр. д. № 998/2022 г. на ОС – Варна, 5 състав, с което, след отмяна на решение № 260043 от 17. 01. 2022 г. по гр.. д. № 14753/2020 г. на ВРС, 26 състав, е отхвърлен предявеният от С. Г. Ж. против М. В. Б. и Д. П. Б. иск за признаване за установено в отношенията между страните по делото, че С. Г. Ж. е собственик на реална част с площ от 33 кв.м. от поземлен имот с идентификатор ***, целият с площ от 1257 кв.м., която реална част е заключена между точки Б1, Б2, Б3, В1 и Б1 на комбинирана скица -приложение № 4 към заключението на съдебнотехническата експертиза (л. 155 от делото на РС), подписана от съда и съставляваща част от съдебното решение, която реална част неправилно е отразена като част от поземлен имот с идентификатор ***, собственост на ответниците М. В. Б. и Д. П. Б., вместо като част от поземлен имот с идентификатор ***, собственост на ищцата С. Г. Ж., ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по предявения от С. Г. Ж. против М. В. Б. и Д. П. Б. иск с правно основание чл. 54, ал. 2 ЗКИР, че С. Г. Ж. е собственик на реална част с площ от 33 кв.м. от поземлен имот с идентификатор ***, целият с площ от 1257 кв.м., която реална част е заключена между точки Б1, Б2, Б3, В3, В1 и Б1 на комбинирана скица -приложение № 4 към заключението на съдебнотехническата експертиза, подписана от съда и съставляваща част от съдебното решение, която реална част в одобрената кадастрална карта от 2018 г. неправилно е отразена като част от поземлен имот с идентификатор ***, собственост на ответниците М. В. Б. и Д. П. Б., вместо като част от поземлен имот с идентификатор ***, собственост на ищцата С. Г. Ж..

ОСЪЖДА М. В. Б. и Д. П. Б., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да заплатят на С. Г. Ж. сумата 3330 лв. разноски за трите инстанции.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: