Възобновяване на дело при противоречие за задочно осъждане в чужбина

Текстът на акта

Ключови фрази

Производство по ЗПИИСАННЛСМВЛС * възобновяване на наказателно производство * съществени процесуални нарушения

Р Е Ш Е Н И Е

№ 396

гр.София , 01 ноември 2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и девети септември две хиляди двадесет и трета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНТОАНЕТА ДАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: БЛАГА ИВАНОВА

ДАНИЕЛ ЛУКОВ

при участието на секретаря Невена Пелова

и прокурора от ВКП Ваня Илиева

след като изслуша докладваното от съдия ДАНОВА наказателно дело № 671/2023 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на глава ХХХIII от НПК.

Образувано е по искане, депозирано от осъдения В. Г. А., чрез защитника му адв.Й., за възобновяване на наказателното производство по чнд №774/2022 г. по описа на Софийски окръжен съд, НО, на основание чл.422 ал.1 т.5 от НПК.

В искането за възобновяване се релевират касационните основания по чл.348 ал.1 т.1 и т.2 от НПК. Твърди се, че окръжният съд е допуснал съществено процесуално нарушение при разглеждане на производството по ЗПИИСАННЛСМВЛС, намерило израз в това, че удостоверението по чл.3 от закона, изпратено от издаващата държава- Р.Гърция, е непълно и несъответстващо по съдържание на постановеното от гръцките компетентни органи съдебно решение, касателно отразената в удостоверението информация по чл.15 ал.1 т.9. При това положение се посочва, че въпросът за наличието на основания за признаване и изпълнение на съдебния акт, постановен в издаващата държава, е преждевременно разрешен от българския съд, тъй като събраната информация е била противоречива относно това, дали делото пред гръцкия съд е било разгледано в отсъствие на В. А.. Оплакването за допуснато нарушение на материалния закон се свързва с това, че неправилно е било констатирано, че първото престъпление, за което В. А. е бил осъден в Р.Гърция съответства на чл.253 ал.4 във вр.с ал.2 от НК на Р.България, като са изложени съображения, че престъпното поведение на осъдения следва да бъде квалифицирано по чл.215 ал.1 от НК, за което максимално предвиденото наказание лишаване от свобода е в размер по-нисък от този, наложен му в издаващата държава, поради което българският съд е следвало на основание чл.13 ал.1 от ЗПИИСАННЛСМВЛС да намали наложеното с гръцкото съдебно решение наказание. Моли се да бъде възобновено наказателното производство по чнд №774/2022 г. на СОС, да бъде отменено постановеното по това дело решение №12 от 27.01.2023 г. и делото върнато за ново разглеждане на същия съд, друг съдебен състав.

В съдебното заседание пред Върховния касационен съд, защитникът на осъдения –адв.Й. поддържа искането за възобновяване на наказателното дело по съображенията и с исканията, направени в него.

Представителят на Върховната касационна прокуратура взема становище за неоснователност на искането за възобновяване, тъй като счита, че не са налице претендираните нарушения на процесуалния и материален закон. Посочва, че в удостоверението по чл.3 от закона е посочено, че лицето е уведомено за провежданото срещу него наказателно производство в Р.Гърция, а описаните факти в постъпилите от издаващата държава документи са относими към престъплението по чл.253 ал.4 във вр.с ал.2 от НК. Предлага да бъде оставено без уважение искането за възобновяване.

В последната си дума осъдения В. Г. А. моли да бъде възобновено делото и върнато за ново разглеждане на СОС, за да се поправи правната квалификация.

Върховният касационен съд след като обсъди основанията, изложени в искането на осъдения А., становищата на страните от съдебното заседание и след проверка на данните по делото, в рамките на правомощията си, намери за установено следното:

С решение №12 от 27.01.2023 г., постановено по чнд №774/2022 г., Софийски окръжен съд е признал и приел за изпълнение в Р.България решение №120/2018 г. на Тричленен апелативен съд тежки престъпления в /населено място/, Р.Гърция, постановено на 19.04.2018 г., влязло в сила на 07.08.2021 г., с което българският гражданин В. Г. А. е осъден на общо наказание лишаване от свобода за срок от осем години, за извършени на територията на издаващата държава престъпления по членове 1, 5 §1, 14, 18, 26 §1а, 27, 45, 47, 84 §2а, 94 §1, 216§1,2, 372 от НК на Р.Гърция и чл.1, 2 §2 сл.Б и В, 3 слу.К, 4, 45§1а, 5, 48 З.3691/2008, както следва:

-изпиране на имущество, придобито от престъпление- на 26.03.2013 г., В. А. без да има това право, притежавал и използвал, пътувайки от /държава/ през /държава/ до /държава/ , автомобил с български регистрационен номер /рег. №/, въпреки че знаел, че автомобилът е бил откраднат от Ч. на 21.12.2009 г., за което му е определено наказание лишаване от свобода за срок от седем години- съответстващо на чл.253 ал.4 във вр.с ал.2 от НК на Р.България и

-ползване на неистински официален документ- на същата дата представил на инспектора на ГКПП /граничен пункт/. фалшива шофьорска книжка и фалшива международна застрахователна карта, за което му е определено наказание за срок от две години- съответстващо на престъпление по чл.316 във вр.с чл.308 ал.2 от НК на Р.България.

С решението на основание чл.57 ал.1 т.2 б. „а“ от ЗИНЗС във вр.с чл.12 ал.8 от ЗПИИСАННЛСМВЛС е бил определен първоначален строг режим на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода.

На основание чл.12 ал.2 от ЗПИИСАННЛСМВЛС е била приспадната изтърпяната част от наказанието, а именно от 11.04.2022 г. до влизане в сила на решението, както и времето на предварителното задържане от 26.03.2013 г. до 29.03.2013 г.

Посоченото съдебно решение не е било обжалвано и е влязло в сила на 11.02.2023 г.

ВКС намира, че искането за възобновяване на наказателното производство е процесуално допустимо, тъй като е направено от процесуално легитимиран субект по чл. 420, ал. 2 от НПК и се отнася до влязъл в сила съдебен акт от визираните в чл. 419, ал. 1 от НПК, непроверен по касационен ред. Подадено е в шест месечния срок от влизане в сила на съдебното решение, съгласно чл.421 ал.3 от НПК.

Разгледано по същество, искането на осъдения В. А. е ОСНОВАТЕЛНО.

На първо място е необходимо да бъдат обсъдени наведените доводи за допуснати от окръжния съд съществени процесуални нарушения, доколкото тяхното наличие води по необходимост до възобновяване на наказателното дело, отмяна на постановеното по него решение и връщането му за ново разглеждане, без да се разглеждат оплакванията за нарушение на материалния закон.

Съгласно разпоредбата на чл.3 от ЗПИИСАННЛСМВЛС, съдебните актове, или заверени копия от тях се придружават с удостоверение по образец съгласно приложение №1, издадено от компетентен орган на държавата членка. Пред Софийски окръжен съд са били постъпили както протоколите и решението на Тричленния апелативен съд за тежки престъпления в Т., Р.Гърция, така и изискуемото се приложение №1. Извършената съпоставка между съдържанието на съдебното решение на издаващата държава и това на приложение №1 показва наличие на противоречие относно обстоятелството, дали лицето, в случая В. А., се е явило лично пред съда, постановил решението в издаващата държава. В приложението е отразено, че „ лицето се е явило лично пред съда, което доведе до издаване на съдебното решение “, а в самото решение няколкократно е записано, че обвиняемият не се е явил в съдебното заседание. Така, на стр.1 от решение №120/2018 г. на Тричленния апелативен съд за тежки престъпления в Т. е посочено, че „ обвиняемият В. Г. А., роден през 1976 г. в България, жител на /населено място/, България отсъства“ ; на същата страница по-долу- „ Надзирателят на съдилищата, с заповед на Председателя, е произнесъл по реда на графика името на обвиняемия, който не се е явил “ ; на стр.2 от решението- „ Така, че след като обвиняемия не се е явил , се осъжда все едно присъства…“. ; на стр.9 от решението- „поради тези причини осъжда без да присъства обвиняемия В. Г. А.…“. Посоченото обосновава извод, че е налице явно несъответствие между приложението по чл.3 от ЗПИИСАННЛСМВЛС и съдебния акт, постановен в Р.Гърция. Това обстоятелство не е било констатирано от окръжния съд, поради което е останало и неизяснено, въпреки че разпоредбата на чл.14 ал.1 от ЗПИИСАННЛСМВЛС създава възможност за българския съд да изиска от компетентния орган на издаващата държава да отстрани нередовностите в 14 дневен срок. Дали съдебният акт на съда в Р.Гърция е постановен в съдебен процес, на който осъденото лице не се е явило лично или макар и да не се е явило е налице някоя от хипотезите на т.9 букви „а“, „б“ и „в“ на чл.15 от ЗПИИСАННЛСМВЛС е от значение за преценка наличието, респективно липсата на основания за отказ от признаване и изпълнение. Независимо, че основанията, посочени в горната разпоредба са факултативни, това не освобождава от задължение съда да изясни дали съдебния процес пред Тричленния апелативен съд за тежки престъпления в /държава/,/държава/ е протекъл с личното участие на осъдения ,или в негово отсъствие.

По настоящето дело, окръжният съд е приел, че В. А. се е явил лично, така както е било отразено в приложение №1, но не се е възползвал от възможността по чл.14 ал.1 от ЗПИИСАННЛСМВЛС за изясняване на коментираното по-горе явно противоречие. Ако съдът е решил да не изисква от компетентния орган на издаващата държава отстраняване на нередовностите, съгласно чл.14 ал.1 от закона, доколкото тази разпоредба не е императивна, а създава само една правна възможност, същият е бил задължен да изложи мотиви за причините, поради които не се възползва от нея.

Посоченото съставлява съществено нарушение на процесуалните правила, налагащо възобновяване на производството по наказателното дело, отмяна на постановеното по него решение и връщането му за ново разглеждане. С оглед на това, ВКС счита, че доводът за допуснато нарушение на материалния закон, релевиран в искането за възобновяване, не следва да бъде обсъждан. Същият подлежи на преценка при новото разглеждане на делото, като новият съдебен състав следва да обсъди разликите между престъпленията по чл.253 от НК и чл.215 от НК /в каквато насока е претенцията на защитника на осъдения/ и мотивира преценката си за правната квалификация на престъпленията по българския Наказателен кодекс.

По изложените съображения, ВКС намира, че следва да бъде уважено искането за възобновяване на чнд №774/2022 г. по описа на Софийски окръжен съд, НО, на основание чл.422 ал.1 т.5 от НПК.

Водим от горното и на основание чл.425 ал.1 т.1 от НПК, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето наказателно отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯВА ПО РЕДА НА ВЪЗОБНОВЯВАНЕТО решение №12 от 27.01.2023 г., постановено по чнд №774/2022 г. на Софийски окръжен съд.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане на същия съд, друг съдебен състав, от стадия на съдебното заседание.

РЕШЕНИЕТО не може да се обжалва.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1/ 2/