ВКС потвърди присъда за незаконно съхранение на немаркирана дървесина

Текстът на акта

Ключови фрази

Престъпления в отделни стопански отрасли * незаконно укриване на дървен материал * неоснователност на касационна жалба

Р Е Ш Е Н И Е

№ 383

гр.София , 18 септември 2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на осемнадесети март две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛАДА ПАУНОВА

ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ЯНКОВА

НИКОЛАЙ ДЖУРКОВСКИ

при участието на секретаря Илияна Петкова

и в присъствието на прокурора Ивайло Симов

като изслуша докладваното от съдия ПАУНОВА наказателно дело №111/2025 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Касационното производство е образувано по повод постъпила касационна жалба и допълнение към нея от адвокат Т. К., защитник на подсъдимия М. Р. К., срещу нова въззивна присъда № 48 от 01.11.2024г. по в.н.о.х.д. № 984/2024г. по описа на Окръжен съд Благоевград.

В жалбата на подсъдимия К. и депозираното към нея допълнение се релевират касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК. Навежда се твърдение за липсата на доказателства за съпричастност на подсъдимия К. в извършването на престъпление. Сочи се, че предвид събраните по делото материали не е доказана по несъмнен и безспорен начин вината на подсъдимия. Твърди се, че контролираният съд е изградил доводите си на базата на предположения. Възразява се относно правилността на доказателствения анализ и изводите, направени въз основа на този анализ от въззивната инстанция. Изтъкват се аргументи за неправилно игнориране на част от обстоятелствата по делото. Посочва се, че не е било извършено разпознаване на лицето, пристигнало в цеха по време на доставката и приемането на предмета на престъплението. На фона на продължителността на производството се сочи неизясненост на относимите факти. Подчертава се липсата на установена кражба на дървен материал. Моли се въззивната присъда да бъде отменена и подсъдимият да бъде изцяло оправдан по повдигнатото обвинение за престъпление по чл. 235, ал. 2 от НК. Прави се и алтернативно искане за отмяна на акта на контролирания съд и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда.

В съдебното заседание пред Върховния касационен съд адв. К., защитник на подсъдимия М. Р. К., поддържа изцяло касационната жалба по съображенията, изложени в нея. Акцентира на оплакването за недостатъчност на доказателства, обосноваващи осъществяването на състава по чл. 235, ал. 2 от НК. Твърди, че липсва предмет на престъпление, доколкото няма липси в /горско стопанство/ и има представени документи за внос на дървесина от /държава/, които обстоятелства изключват незаконното придобиване на дървения материал.

Жалбоподателят и подсъдим М. Р. К., редовно призован не се явява.

Представителят на ВКП моли жалбата на подсъдимия да бъде оставена без уважение, тъй като не са налице претендираните касационни основания. Посочва, че осъществяването на състава на престъплението по чл. 235, ал. 2 от НК е доказано по несъмнен начин, като въззивният съд е спазил всички законови изисквания при постановяване на присъдата.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето наказателно отделение като обсъди доводите, релевирани в касационната жалба и депозираното към нея допълнение, становището на страните от съдебното заседание и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт в рамките на правомощията си, установи следното:

С присъда № 500263 от 31.03.2023г., постановена по нохд № 250/2019 г., Районен съд-Разлог е признал подсъдимия М. Р. К. за невиновен и на основание чл. 304 от НПК го е оправдал по повдигнатото му обвинение по чл. 235 ал. 2, пр. 5 от НК.

Срещу първоинстанционната присъда е подаден въззивен протест. С нова присъда № 48 от 01.11.2023г. по в.н.о.х.д. № 984/2024г. по описа на Окръжен съд - Благоевград, постановената от Районен съд - Разлог първоинстанционна присъда е изцяло отменена и подсъдимият М. Р. К. е признат за виновен в това, че на 31.08.2016г. в дървопреработвателен цех, находящ се в местността /местност/, землището на [населено място], стопанисван от /фирма/ с пълномощник М. Р. К., е съхранявал незаконно добита от другиго дървесина – 15.53 куб. метра широколистна дървесина от бук на обща стойност 1232,85 лева, поради което на основание по чл. 235, ал. 2, пр. 5 от НК и чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б“ от НК, подсъдимият е осъден да изтърпи наказание пробация за срок от 6 /шест/ месеца. Определени са пробационна мярка „задължителна регистрация по настоящ адрес“ с явяване и подписване пред пробационен служител или определено от него лице два пъти седмично, както и пробационна мярка „задължителни периодични срещи с пробационен служител“. Всяка от пробационните мерки е с определена продължителност от шест месеца. На основание чл. 235, ал. 7 от НК е отнет предмет на престъплението.

Касационната жалба и допълнението са НЕОСНОВАТЕЛНИ.

На първо място следва да се има предвид, че в голямата си част посочените от жалбоподателя твърдения, свързани с нарушение на материалния закон, са относно обосноваността и правилността на фактическите изводи в акта на въззивния съд. Направеният собствен анализ на доказателствата, посочените аргументи за неправилни изводи на контролираната съдебна инстанция при анализа на доказателствените материали, изложените собствени фактически твърдения, не подлежат на коментар. На тези доводи настоящата инстанция не е допустимо да отговори, доколкото необосноваността не съставлява самостоятелно касационно основание.

С оглед на правомощията си, в съответствие с разпоредбите на чл. 347 – чл. 348 от НПК, както многократно ВКС е изтъквал в своите решения, следва да се посочи, че касационната инстанция не може да установява нови фактически положения, като проверката относно правилното приложение на материалния закон се извършва на плоскостта на установените такива от инстанциите по същество, стига при формиране на вътрешното убеждение да не са били допуснати процесуални нарушения. Преценката относно достоверността, надеждността и достатъчността на конкретни доказателства да обусловят един или друг фактически извод, е изразна форма на това убеждение и също не подлежи на касационен контрол, ако почива на съвкупна оценка на доказателствените материали, ако са изложени конкретни и убедителни съображения поради какви причини се кредитира една група доказателствени източници, а други не, и това кореспондира на действителното им съдържание. С изпълнението на тези процесуални изисквания се гарантира, че вътрешното убеждение на решаващия съд е било изградено в съгласие с принципите по чл. 13, чл. 14 и чл. 15 от НПК и излагането му в мотивите е съобразено с правилата по чл. 339, вр. чл. 305 от НПК.

ПО ОПЛАКВАНИЯТА ЗА НАЛИЧИЕ НА КАСАЦИОННОТО ОСНОВАНИЕ ПО чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК.

В подкрепа на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК, изразяващо се в допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, се навеждат възражения, свързани с доказателствената дейност на контролирания съд. В отговор на това е уместно да се отбележи, че въззивната инстанция, за са постанови новата осъдителна присъда, е извършила много задълбочен и логически издържан анализ на цялостната доказателствена съвкупност. Открояването на спорните фактически обстоятелства и преценката на противоречащите си доказателства за тези обстоятелства са допринесли за убедителността на съдебния акт.

Конкретно оплакване на касатора е, че един от съществените фактически изводи, свързан с присъствието на подсъдимия при разтоварването на дървения материал, почива на предположения, както и че по делото не е извършено разпознаване по реда на НПК, с оглед на което няма как да бъде установено кое е лицето, пристигнало в работилницата, за да приеме за съхранение незаконния дървен материал. В мотивите на проверяваната присъда се съдържа аргументация на оспорения фактически извод, като е посочено, че се кредитират показанията на свидетелите М., Ш. и М. относно възприетото от тях пристигане на белия микробус при прегледа на записа от охранителна камера на съседен обект, като са обсъдени и противоречията с показанията на свид. Г.. Свид. М. е заявил, при осъществен преглед на камерите на съседен обект, е видял как подсъдимият е пристигнал в цеха, отворил е вратите му и камионът с щипка и с натоварена дървесина е влязъл. От мотивите на въззивния съдебен акт, става ясно, че свидетелят М. е познавал служебно М. Р. К.. Съгласно разпоредбата на чл.169, ал.1 от НПК, разпознаване се извършва, когато за изясняване на обстоятелствата по делото е необходимо да се потвърди идентичността на лица и предмети. В случая предвид факта, че свид. М. е познавал подсъдимия, извършването на разпознаване не е било необходимо, тъй като подсъдимият фактически вече е бил идентифициран.

На следващо място в допълнението към касационната жалба се сочат доводи за игнориране от контролирания съд на обстоятелството, че в товарния автомобил, транспортирал незаконно добития дървен материал не могло да бъде натоварено такова количество дървесина, равняващо се на предмета на престъплението, за което е повдигнато обвинение. Тези възражения не могат да бъдат споделени. На страница 7 от въззивния съдебен акт е изяснено, че съгласно приета по делото експертиза, посоченият товарен автомобил може да превозва дървесина, вид бук до 15 куб.метра, каквато е кубатурата на предмета на престъплението и по този начин е отговорено на възражението на защитата.

Без основание е и касационният довод относно необсъждане на съображенията, свързани с начина на маркиране на дървесината – внос от /държава/. Това защитно възражение е било изследвано от въззивния съд, който е обсъдил в тази връзка заключението на вещото лице Ч. по отношение на обстоятелството, че доставка от/държава/ е отразена в счетоводството на/фирма/. през м. април 2016г., като липсат счетоводни данни за по-нататъшното движение на тази дървесина. Всъщност въпросът за това, дали намерената в цеха, стопанисван от подсъдимия немаркиран дървен материал, е възможно да е бил внос от/държава/, е без значение, доколкото за този материал не са налице документи, установяващи неговия произход и редовно добиване.

По отношение на възраженията, свързани с количеството незаконно дървесина, въззивният съд е съобразил, че гласните доказателствени средства са еднопосочни по отношение на това, че са иззети само дървета без марка и с нечетлива марка, наредени на рампата, не и такива, които са били разхвърляни в двора или до банцига. Свидетелските показания в тази насока са намерени за кореспондиращи с писмените материали, съставени при извършваната от горските служители проверка.

Предвид изложеното, не са налице съществени нарушения на процесуалните правила, допуснати при постановаване на атакуваната присъда, поради което и претенцията на касатора за нейната отмяна и връщане на делото за ново разглеждане е без основание.

ПО ОПЛАКВАНИЯТА ЗА НАЛИЧИЕ НА КАСАЦИОННОТО ОСНОВАНИЕ ПО чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК.

По отношение на оплакванията за наличие на касационното основание по чл. 348, ал. 1, представляващо нарушение на материалния закон се изтъкват аргументи, че по делото не е доказана по несъмнен, безспорен и категоричен начин вината на подсъдимия и от събраните доказателствени материали не може да бъде направен извод за съпричастност на М. Р. К. към деянието по чл. 235, ал. 2, пр. 5 от НК.

Съобразно правилно оценената доказателствена съвкупност и извършения от въззивния съд обективен, всестранен и пълен анализ на събраните доказателства, подсъдимият М. Р. К. е поръчал доставката на предмета на престъплението и е участвал при установяване на фактическа власт върху доставената незаконна дървесина при получаването й в дървопреработвателния цех. Предвид безпротиворечиво приетия от инстанциите по същество факт, че подсъдимият е пълномощник на /фирма/, се налага извод, че именно той е лицето, което организира и ръководи работата в цеха, стопанисван от ЕТ и има възможност да разпореди незаконната дървесина да бъде приета и да бъде съхранявана там. По-нататък, той е извършил действия отваряне на цеха за разтоварване на товара от камиона и поставянето на предмета на дървесината на рампата. Също така подсъдимият е този, който е представил пред проверяващите документи, отнасящи се съм дървения материал и е подписал съставените протоколи. Дейността по съхраняване на определен предмети – в случая дървесина, представлява упражняване на фактическа власт върху предмета на престъплението. А посочените по-горе фактически обстоятелства сочат, че подс. К. е осъществил изпълнителното деяние по чл. 235, ал. 2, пр. 5 от НК, като е осъществил фактическа власт върху индивидуализирания дървен материал.

Касационният жалбоподател изтъква доводи за наличието на превозен билет още в деня на осъществената от горските служители проверка. В мотивите на проверявания акт подробно е изяснено въз основа на кои данни въззивният съд приема, че превозният билет е предоставен на следващия ден, като същевременно е установено, че издаденият превозен билет не отговаря на иззетия като предмет на престъплението дървен материал. Това всъщност е едно от обстоятелствата, обосноваващи извод за това, че съхраняваната от подсъдими дървесина е незаконно придобита.

Несъстоятелно е възражението на жалбоподателя, че материалът не е незаконно придобит, от което следва да бъде направен извод за липсата на субективната страна за осъществяване на деянието по чл. 235, ал. 2 от НК. При анализа на доказателствената съвкупност конролираната инстанция е приела, че извършителят не е притежавал изискуемите документи за съхранявания дървен материал, а също така дървесината не е била маркирана или е била с неясна маркировка. Тези обстоятелства са достатъчни да обосноват извод за незаконно придобиване на дървесината. В тази връзка е без основание възражението на касационния жалбоподател, с което оборва съставомерността на деянието, че не е установена кражба на дървен материал от /горско стопанство/. На това възражение е отговорил подробно съставът на окръжния съд, като правилно и аргументирано е приел, че за осъществяване на простъпния състав по чл. 235, ал. 2 от НК не е необходимо да бъде установено кога, къде и от кого е била добита незаконно дървесината – предмет на последващо съхранение.

От субективна страна за осъществяване на състава на чл.235, ал.2 НК се изисква в съзнанието на извършителя да е формирана ясна представа, че материалът е незаконно добит, без да е необходимо субектът на престъплението да съзнава личността на лицето, осъществило незаконния добив и конкретиката на време и място на придобиване.

За вината на подсъдимия правилно е направи извод от действията му по приемане на предмета на престъплението и поставянето му на място отделно от останалия съхраняван дървен материал. Следва да се вземе предвид и обстоятелството, че представеният превозен билет с цел да бъде установена законността на предмета на престъплението не отговаря на иззетия материал. Същевременно подсъдимият е лице, занимаващо се с дейност по бичене на букови трупи в дървопреработвателен цех, с оглед на което следва да е съзнавал, че приема за съхранение немаркиран дървен материал без да има необходимите за това документи.

В допълнението към касационната жалба се съдържа възражение за продължителността на наказателното производство. Необоснованата продължителност на наказателния процес е отчетена от въззивния съд като изключително смекчаващо отговорността обстоятелство, с оглед на което при индивидуализацията на наложеното от предходната съдебна инстанция наказание, правилно е приложена разпоредбата на чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б“ от НК и предвиденото в чл. 235 от НК наказание лишаване от свобода е заменено с пробация.

Предвид изложените съображения касационният съдебен състав намира, че не са допуснати нарушения на материалния закон с осъждането на подс. К. и не е налице хипотезата на чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК за неговото оправдаване.

Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, Трето наказателно отделение

Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА присъда № 48 от 01.11.2024 г. постановена по в.н.о.х.д. № 984/2024 г. по описа на Окръжен съд Благоевград.

Решението не подлежи на обжалване.

` ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.