Преквалифициране на пътно произшествие при оказана помощ на пострадалия

Текстът на акта

Ключови фрази

Причиняване на смърт по непредпазливост в транспорта * справедливост на наказание * оказване помощ на пострадалия * материална незаконосъобразност

Р Е Ш Е Н И Е

№ 520

София, 25.10.2024 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година, в състав: Председател: Бисер Троянов

Членове: 1. Петя Шишкова

2. Весислава Иванова

при секретаря Илияна Рангелова и с участието на прокурора Николай Любенов разгледа докладваното от съдия Троянов к.н.д. № 848 по описа за 2024 г.

Касационното производство е образувано по жалба на частните обвинители М. Г. Д., С. П. Д., К. П. Д. и С. В. Д., чрез повереника им адв. А. М., против въззивно решение № 134 от 23.07.2024 г. по в.н.о.х.д. № 218/ 2024 г., по описа на Пловдивския апелативен съд, ІІ въззивен наказателен състав, с довод за явна несправедливост на наказанието по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК.

Касаторите считат, че условно определеното на подсъдимия наказание от две години лишаване от свобода, както и кумулативно наложеното лишаване от правоуправление на МПС за срок от две години, са явно несправедливи на степента на обществена опасност на деянието и на дееца. С писмено възражение адвокат П. С., защитник на подсъдимия Й. К., оспорва доводите на частните обвинители, тъй като наказанието е справедливо определено, след внимателна преценка на събраните по делото смекчаващи и отегчаващи обстоятелства и правилен извод за превес на смекчаващите.

В открито съдебно заседание по касационното дело частните обвинители М. Г. Д., С. П. Д., К. П. Д. и С. В. Д. не вземат становище. Техният повереник адвокат М. Г. поддържа касационната жалба по изложените в нея съображения. Настоява за отмяна на въззивното решение и повторно разглеждане на делото, на което наказанието лишаване от свобода да бъде увеличено на максималния размер от 6 години при ефективно изпълнение.

Подсъдимият Й. К. не взема становище в касационното производство. Неговият защитник адв. П. С. намира исканията на жалбоподателите за неоснователни и предлага те да бъдат отхвърлени.

Представителят на Върховната прокуратура счита наказанието за справедливо и съответно на обществената опасност на деянието и на дееца, поради което изразява становище за оставянето на жалбата на частните обвинители без последици.

Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на постъпилата жалба, изложените от страните съображения в открито съдебно заседание и извърши касационна проверка в законоустановените предели, намери следното:

С въззивно решение № 134 от 23.07.2024 г. по в.н.о.х.д. № 218/ 2024 г. Пловдивският апелативен съд, ІІ въззивен наказателен състав потвърдил присъда № 11 от 15.03.2024 г. по н.о.х.д. № 77/2024 г., по описа на Хасковския окръжен съд, с която подсъдимият Й. К. (Y. K.), гражданин на Република Турция, е признат за виновен в това, че на 06.07.2023 г., на 215 метра от пътна връзка за товарни автомобили на автомагистрала „Марица“, в посока към ГКПП „Капитан Андреево“, община Свиленград, област Хасково, при управление на товарен автомобил марка „М.“ с рег. № ********, с прикачено към него полуремарке с рег. № ********, нарушил чл. 20, ал. 1 от Закона за движението по пътищата и по непредпазливост причинил смъртта на П. С. Д., на 61 г., от гр. Свиленград, поради което и на основание чл. 343, ал. 1, б. “в“ във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК и чл. 58а, ал. 1 от НК му наложил наказание лишаване от свобода за срок от две години, изпълнението на което отложил, на основание чл. 66, ал. 1 от НК, за изпитателен срок от четири години, считано от влизане на присъдата в сила, а на основание чл. 343г от НК му наложил и наказание лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от две години.

Преди образуване на касационното производство частният обвинител С. П. Д., баща на пострадалия П. Д., починал. Негови наследници са частните обвинители: С. Д. (негова съпруга и майка на пострадалия П. Д.), В. Д. (негов син и брат на пострадалия), както и С. Д. (негова дъщеря и сестра на пострадалия). Всички те, без В. Д., участват като жалбоподатели пред ВКС.

Касационната жалба на частните обвинители е процесуално допустима, подадена е в законовия срок, от легитимирано лице и срещу съдебен акт, подлежащ на касационна проверка.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Наказанието на подсъд. К. е отмерено при изясняване на всички смекчаващи и отегчаващи обстоятелства по делото, а изводът на въззивната инстанция за превес на смекчаващите обстоятелства е правилен. Основателно решаващият съд е отхвърлил възражението на частните обвинители, което е подновено пред ВКС, че административните санкции на подсъдимия не могат да имат онова значение, което им се придава от жалбоподателите – изминал е твърде дълъг период от време от последно наложената санкция на водача, което не го представя за лице с висока степен на обществена опасност. Заедно с останалите смекчаващи обстоятелства – неосъждан, дисциплиниран водач, трудещ се и грижовен към двете си деца, оказал съдействие за разкриване на обективната истина с направените от него самопризнания на досъдебното производство и проявил загриженост към състоянието на пострадалия, разкриват справедливо отмерената санкция на три години лишаване от свобода (приложен е по-благоприятният към деянието закон), който размер допълнително е редуциран с 1/3 по чл. 58а, ал. 1 от НК.

Несъстоятелно е твърдението в касационната жалба, че по делото не били събрани доказателства за личността на подсъдимия – дали полага възмезден труд, след като не са изискани съответните договори, както и че е бил семеен с две деца, едното от които е непълнолетно. Тези обстоятелства се установяват по реда на чл. 272, ал. 1 НПК и тъкмо по този ред са разкрити от първата инстанция.

Деянието също не разкрива висока степен на обществена опасност. Съгласно фактическата обстановка по делото подсъд. К. подвел товарния автомобил с ниска скорост, подреждайки се след возилото на пострадалия, за да изчака преминаване през граничните власти в посока Република Турция. Преди да установи автомобила си в пълен покой и да обезпечи нужните мерки против движение, турският гражданин се разсеял, не контролирал превозното средство, което бавно потеглило напред и се сблъскало с предния товарен камион, затискайки тялото на водача Д., който по това време се намирал между двата камиона. Подсъд. К. изместил своето возило незабавно назад, преценил състоянието на пострадалия като недобро и веднага се отправил към граничния пункт, уведомявайки българските власти (служители от Национално Тол Управление) за инцидента и за необходимостта от медицинска помощ. Служителите заварили пострадалия с полуотворени очи, дишал бавно и тежко. Починал малко преди пристигането на линейката.

При така изложените и признати от подсъдимия факти в обвинителния акт, описани и от съдилищата, се разкрива важно обстоятелство по делото, а именно – оказана помощ на пострадалия приживе. Деецът е направил всичко зависещо от него, за да окаже помощ, което обстоятелство е предвидено като признак от обективната страна на привилегирования състав по чл. 343а, ал. 1, б. „б от НК. Това обстоятелство не е съобразено от обвинителната власт, която е повдигнала обвинение по основния състав на чл. 343, ал. 1 , б. „в“ от НК, а съдилищата го пренебрегнали при постановяване на присъдата и въззивното решение. Деянието е следвало да се квалифицира в по-леко наказуемо. Допуснато е нарушение на материалния закон – не е приложен законът, който е трябвало да бъде приложен. Касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 във вр. с ал. 2 от НПК е проявено по делото, макар да не е наведено от жалбоподателите, а подсъдимият и прокурорът не подали касационна жалба или протест, в интерес на подсъдимия. Нарушението на материалния закон в случая е отстранимо от касационната инстанция, защото се касае до прилагане на по-леко наказуем закон и защото е в полза на подсъдимия. Нарушенията на материалния закон се следят от ВКС служебно, както и онези от съществените процесуални нарушения, които препятстват касационната проверка. Още в мотивите по т. 2.2. на тълкувателно решение № 1 от 25.10.2011 г. по тълк.д. № 1/ 2011 г. на ОСНК е указано: „Във всички останали случаи, когато касационната инстанция констатира нарушение на материалния закон, е длъжна да го отстрани.“ Поради това, въззивното решение следва да бъде изменено и деянието на подсъд. К. преквалифицирано по по-лекия закон на чл. 343а, ал. 1, б. „б във вр. с чл. 343, ал. 1 , б. „в“ във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК. Санкционната му част предвижда наказание до 4 години лишаване от свобода. Тази преквалификация не налага допълнително занижаване на наказанието, за чиято справедливост вече бяха изложени мотиви.

Воден от изложените мотиви настоящият съдебен състав намери искането на частните обвинители за увеличаване на наказанието за неоснователно, а служебно откри нарушение на материалния закон, налагащо преквалифициране на престъплението в по-леко наказуемо.

Върховният касационен съд, на основание чл. 354, ал. 2, т. 2 във вр. с ал. 1, т. 4 от НПК

Р Е Ш И :

ИЗМЕНЯ въззивното решение № 134 от 23.07.2024 г. по в.н.о.х.д. № 218/ 2024 г. на Пловдивския апелативен съд, ІІ въззивен наказателен състав, като ПРЕКВАЛИФИЦИРА извършеното от подсъдимия Й. К. (Y. K.), гражданин на Република Турция, престъпление по чл. 343, ал. 1, б. “в“ във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК в по-леко наказуемо престъпление по чл. 343а, ал. 1, б. „б във вр. с чл. 343, ал. 1 , б. „в“ във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.