Изясняване статута на заменен държавен имот като гора или урбанизирана територия

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 605

гр. София, 22.10.2024 год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ІІ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и втори януари две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: ГЕРГАНА НИКОВА

СОНЯ НАЙДЕНОВА

при участието на секретаря Т. Иванова, като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 4506 по описа за 2022 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 и сл. ГПК.

Образувано е по касационни жалби с вх. № 3051 от 30.06.2022 г., подадена от И. П. Ц., приподписана от адв. В. С. и вх. № 3183 от 07.07.2022 г., подадена от С. И. Д., М. А. А., П. Е. К., наследниците на Н. А. – Л. А. А., А. Н. А., И. Н. А. и С. Н. А., С. А. А., наследниците на В. П. – Д. К. П., Е. В. Й. и К. В. Й., също представлявани от адв. В. С., срещу решение № 117 от 26.05.2022 г. по въззивно гр. д. № 38/2022 г. на Шуменския окръжен съд. С него е потвърдено първоинстанционното решение от 8.10.2021 год. по гр. д. № 2744/2019 год. на Шуменския районен съд в частта му, с която са отхвърлени исковете на касаторите срещу „Сий сайд” ЕООД за собственост на реална част от 1 100 кв. м. от имот с идентификатор *** по КК на [населено място], м. „Т.”, целият с площ от 21, 704 декара, номер по предходен план *, ЕКАТТЕ *, както и в частта, с която исковете за собственост на „Сий сайд” ЕООД по чл. 108 ЗС срещу настоящите касатори за конкретно посочени площи от горния имот са уважени в установителната им част, а след частична отмяна на първоинстанционното решение същите са уважени и в осъдителната им част срещу всеки от касаторите, както са уважени и исковете на дружеството срещу тях по чл. 59 ЗЗД за заплащане на обезщетение за неоснователното ползване на тези реални части от поземления имот. Установено е, че физическите лица – касатори, имат постройки в спорния имот, които представляват част от рибарско селище, като претенцията си те обосновават с довода за осъществявано съвладение върху посочената реална част от имота, при равни квоти, за срок от 10 години. На свой ред дружеството се позовава на нотариален акт № 183/05.08.2009 г. за закупуване на процесния имот от Я. и В. Х.. Последните се легитимират като собственици по силата на договор за замяна с Държавата, сключен на 26.01.2009 г., в който имотът е част от по-голяма площ, третирана от страните като горски фонд.

Касаторите поддържат оплаквания за неправилност на въззивното решение поради съществени нарушения на материалния и процесуалния закон, като съдът в противоречие на императивните разпоредби на Закона за горите приел, че процесният имот бил гора, въпреки данните по делото, че територията е урбанизирана още от 1937 год., че липсват данни да е осъществена процедурата по същия закон за включване на имота в горски фонд, липсва утвърден лесоустройствен план, скиците не са издадени от компетентните органи след одобряването на кадастралната карта, недопустимо е вписването на актовете въз основа на тях, недопустимо са издадени и актовете за държавна собственост, както и че договорът за замяна е годно придобивно основание, въпреки въведената забрана в закона.

Касаторите искат отмяна на обжалваното решение и вместо това предявените от тях искове бъдат уважени, а предявените срещу тях искове за собственост и заплащане на обезщетение за ползване на реални части от имота да се отхвърлят, както и им се присъдят направените по делото разноски.

Ответникът по касационната жалба – „Сий сайд” ЕООД, по изложените в писмените отговори и защита, чрез пълномощника му адвокат Ив. К. и в съдебно заседание, чрез адвокат Д. П., съображения счита решението за правилно и иска същото да се потвърди, с присъждане на разноските в производството, евентуално делото да се върне за ново разглеждане.

Касационното обжалване на въззивното решение е допуснато с определение № 3416 от 8.11.2023 год. на основание чл. 280, ал. 2 ГПК – за проверка на извода, че процесният имот е представлявал земя от горския фонд към момента на извършване на замяната с договора от 26.01.2009 г., поради съмнения за очевидна неправилност и явно противоречие с разпоредбите на действащия към този момент Закон за горите .

Като прецени данните по делото във връзка с доводите на страните, настоящият състав на ІІ г. о. на ВКС, приема следното:

Касаторите са предявили срещу „Сий Сайд” ЕООД субективно съединени установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за собствеността върху имот с площ от 1100 кв. м., представляващ реална част от поземлен имот с идентификатор ***, целият от 21 702 кв. м., при граници на процесната реална част, подробно описани, като се позовават на давностно владение, считано от 1998 год. Дружеството е предявило обективно съединени искове срещу същите физически лица, като е поддържало, че е собственик на целия поземлен имот, с искане същите да му предадат владението на съответно посочените площи от този имот, които всеки от тях заема с построяването на незаконни постройки, както и да му заплатят съответно обезщетение за ползването им. Поддържа становище, че липсва съвладение от тях на реалната част от имота с площ 1 100 кв. м., извън поддържания основен довод за неоснователност на исковете им поради това, че имотът представлява част от държавния горски фонд.

Исковете са съединени за общо разглеждане в едно производство.

Физическите лица, сега касатори, са поддържали, че дружеството е купило имота от несобственик –продавачите Я. и В. Х. не били собственици на имота поради нищожност на тяхното придобивно основание – договорът за замяна с държавата противоречи на Закона за горите, тъй като имотът е бил урбанизирана територия, а не гора, и не е бил държавна собственост. Затова и договорът за продажба в полза на дружеството от 5.08.2009 год. не е произвел вещно-прехвърлително действие, а всеки от тях е придобил при равни права посочената реална част от целия имот с площ на тази част от 1 100 кв. м. по давностно владение.

Въззивният съд приел, че с договор за покупко-продажба от 5.08.2009 год. /нот. акт № 183/2009 год./ „Сий Сайд” ЕООД е купил от Я. и В. Х. три недвижими имота, един от които, посоченият в т. 1.3, е процесният с идентификатор *** по кадастралната карта на [населено място], с площ 21.704 дка, с номер по предходен план *, находящ се в [населено място], м. „Т.”.

Съдът посочил, че праводателите на дружеството – Хайтови, са придобили собствеността на имот *, представляващ горски фонд, част от отдел 155, подотдели „л1”, „м1”, „20” с договор за замяна, сключен на 26.01.2009 год., след което е одобрено изменението в кадастралната карта, с което е нанесен имот с идентификатор ***, с площ 21 704 кв. м., начин на трайно ползване „залесена територия”. Преди замяната, през 2008 год. са били съставени и утвърдени три акта за държавна собственост - № 7259 от 9.10.2008 год., вписан на 18.12.2008 год., № 7260 от 9.12.2008 год., вписан на 18.12.2008 год. и № 7267 от 9.12.2008 год., вписан на 18.12.2008 год., с които на основание чл. 7, ал. 1 и ал. 4 ЗГ са актувани терени от подотдели 155 „л1”, 155 „м1” и 155 „20” – държавен горски фонд. Удостоверено е от ОбСЗ – Варна, че за имот *, представляващ държавен горски фонд, не са заявени реституционни претенции. Актовете за държавна собственост са утвърдени от зам. Областен управител Б. Д., който е бил надлежно оправомощен да утвърждава актовете със заповед от 24.08.2007 год., издадена от обл. управител П. К., и е разполагал с тази компетентност и към датата на издаване на актовете, въпреки че правомощията на областния управител К. са били прекратени с решение на МС от 8.05.2008 год.

Въззивният съд приел направените от ответниците, сега касатори, възражения срещу претендираното от дружеството право на собственост върху целия поземлен имот за неоснователни. Изложени са съображения за спазване на предвидената в Закона за горите /ЗГ,отм./ административна процедура относно замяната на гори и земи от горския фонд - частна държавна собственост, с гори и земи, собственост на физически или юридически лица, като и прието, че сключването на договора за замяна между праводателите на дружеството и държавата от 26.01.2009 год. не е нищожен поради сключването му преди изтичане на срока за обжалване на заповедта на Председателя на ДАГ по чл. 15б, ал. 5 ЗГ в редакция с ДВ бр. 91/21.10.2008 год., тъй като подписването му от страните по него представлява всъщност допускане на предварително изпълнение на заповедта, съгласно предвиденото в приложимата разпоредба на чл. 90, ал. 2, т. 1 АПК.

За неоснователно е прието и възражението, че към момента на сключване на договора за замяна имотът е бил урбанизирана територия, а не е бил част от горския фонд. Съдът е обосновал извода си въз основа на данните в представените по делото актове за частна държавна собственост, съставени за имоти от ДГФ с посочване на конкретни подотдели, данните в издадените от ДГС скици, както и на тези в кадастралната карта за имот с идентификатор *** относно начита на трайно ползване на имота като „залесена територия“, какъвто е бил и заличения с изменението от 27.02.2009 год. на КК поземлен имот.

Съдът е приел за установено и, че към 1992 год. имотът е извън границите на с. о. „Д. т.“, намиращ се в територия, заснета като залесена, с условни знаци за залесено „габър-дъб“ и дере, т. е. в територия извън строителните граници на населено място, както и че в КВС процесният имот, като част от по-голям такъв, е посочен с трайно предназначение „горска територия“. Изложените съображения са мотивирали извод, че към датата на сключване договора за замяна процесният имот е част от горския фонд, като едва с одобряване на ОУП на община Варна /окончателен проект, одобрен със заповед на министъра на МРРБ от 3.09.2012 год./, същият попада в отреждане „ТЗСП“- Терени за специализирани паркове в урбанизирани територии.

Липсват данни за промяна на предназначението на имота, поради което и съдът приел, че отразяването на имота като урбанизирана територия при одобряване на КК през 2008 год. /допълнителна съдебно-техническа експертиза – т. 5/ е без значение.

Въззивният съд приел и, че процедурата по издаване и утвърждаване на актовете за държавна собственост е спазена.

Въз основа на доказателствата по делото съдът приел, че не се установява и недействителност на договора за замяна поради накърняване на добрите нрави. Същият е произвел вещно-правен ефект, съответно такъв има и договорът за продажба, легитимиращ дружеството като собственик. Ответниците, физически лица, поддържат да осъществяват владение в спорната част от имота, където са построените и ползвани от тях постройки /в този смисъл са и показанията на разпитаните свидетели/, за което нямат правно основание, което е обосновало и извод за основателност на исковете по чл. 108 ЗС срещу всеки от тях за тези части, установени от заключението на вещото лице и приложените скици към него, респ. уважаване и на исковете по чл. 59 ЗЗД в размери на обезщетенията, установени въз основа на приетото заключение на експертизата.

За да потвърди първоинстанционното решение, с което са отхвърлени предявените от касаторите срещу дружеството установителни искове за собственост на реална част от целия имот, с площ 1 100 кв. м., въззивният съд приел, че липсват доказателства за упражняване на фактическа власт върху претендираната реална част от всички ищци общо или чрез някой от тях, както и относно общото им намерение да владеят тази част съвместно, при установеното от разпитаните свидетели застрояване на отделните постройки и владението им от всеки един поотделно.

Липсва спор между страните, а е и установено от заключението на съдебно-техническата експертиза, че спорният имот с площ 1 100 кв. м. /според експертизата 1064 кв. м./ е част от поземления имот с идентификатор ***. Следователно, изводът на съда, че последният е земя в ДГФ обуславя и извода за неоснователност на довода на касаторите за давностно владение като придобивен способ за легитимацията им като собственици на претендираната от тях реална част от същия имот.

Касационното обжалване е допуснато за проверка на извода на въззивния съд, обусловил изхода на спора по предявените обективно и субективно съединени искове, за статута на имота като земя от ДГФ към момента на извършване на замяната с договора от 26.01.2009 год. с оглед разпоредбите на действащия към този момент Закон за горите /обн. ДВ бр. 125/29.12.1997 год. и отменен с ДВ бр. 19/8.03.2011 год., отмяната в сила от 9.04.2011 год., в редакцията му към м. октомври 2008 год.

Съгласно чл. 2, ал. 1 ЗГ в действащата към датата на сключване договора за замяна редакция, гора е земя, заета от горскодървесна растителност с площ не по-малко от 1 декар. Чл. 2, ал. 2 с. з. определя горски фонд като територията, предназначена основно за гори, обхващаща гори и храсти, както и земите за залесяване и недървопроизводителните земи, посочени в кадастъра, а ал. 3 разпорежда, че не се включват в горския фонд земите, които са урбанизирани, отделните урегулирани имоти по ЗУТ, както и земеделските земи.

Според приетото първоначално заключение на съдебно-техническата експертиза от 24.01.2020 год., по одобрената със заповед от 14.10.2008 год. кадастрална карта процесният имот е част от друг, по-голям с идентификатор ***, впоследствие е нанесен с идентификатор ***, като е посочено трайното му предназначение на територията „урбанизирана“, начин на трайно ползване „друг вид горски имот“. Данните по делото са за включването на имота в лесоустройствения проект на ДГС – Варна, актуализацията на който е утвърдена от председателя на ДАГ на 19.11.2008 год. От заключението на експертизата се установява, че спорният имот попада в отдел 155, описаните терени от който в посочените в съставените АДС са актувани като частна държавна собственост.

По делото е представена заповед № КД-14-03-24 от 27.02.2009 год. на началника на СГКК-Варна, с която е одобрено изменението в КККР на гр. Варна. В нея е посочено, че заличеният обект - поземлен имот с идентификатор ***, в който е бил включен процесният, е бил с начин на трайно ползване „залесена територия“. В допълнителното заключение на вещото лице инж. Р. Х. в т. т. 4 и 5 е посочено, че спорният имот е бил включен в друг имот – с идентификатор *** по КК преди това изменение, и този имот е с предназначение на територията „урбанизирана“ и начин на трайно ползване „за друг вид застрояване“. Посочено е също, че част от процесния имот е попадал в обхвата на кадастрален и регулационен план от 1937 год., без в приложението /№ 2/ да е посочена тази конкретна част къде попада.

Така констатираното противоречие в приетите заключения на техническата експертиза относно статута на процесния имот в контекста на събраните писмени доказателства в тази насока, липсата на данни по делото да е процедиран ПУП и да е изключван имота от горския фонд, както и актуването му с АДС препятстват да бъде даден отговор на основния въпрос за статута на спорния имот към момента на сключване на договора за замяна. Направеният от въззивния съд извод, че същият е бил гора, при данните за урбанизирана територия, част от която е процесният имот, съгласно данните в едно от противоречивите заключения на техническата експертиза, е необоснован. От разрешаването му зависи изхода на спора, тъй като съгласно чл. 2, ал. 3 ЗГ в действащата към релевантния момент редакция, не се включват в горския фонд земите, които са урбанизирани. Определянето на статута на процесния имот предполага изясняване на въпроса – в територията на кой имот от КК преди изменението й попада същият, какво предназначение е имала тази територия, като се вземе предвид и индивидуализацията на придобития по договора за замяна имот.

Отговорът на въпроса изисква специални знания и въпреки положените от страните усилия, същият е останал неизяснен поради непълнота на приетите заключения на техническата експертиза, както и съдържащи се в тях противоречия. Като не е констатирал същите, въззивният съд е направил необоснован извод за статута на процесния имот. Неизясняването на този въпрос представлява съществено процесуално нарушение, което обосновава извод за неправилност на въззивното решение и неговата отмяна изцяло и връщане за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, тъй като се налага извършването на нови съдопроизводствени действия за изясняване на статута на поземления имот, от който въпрос зависи решаване на спора за собствеността на имотите, предмет на предявените обективно съединени искове между страните.

При новото разглеждане на делото следва да се назначи нова съдебно-техническа експертиза, с участие на вещо лице с необходимата компетентост по специалност Горско стопанство, респ. геодезия, която да обсъди всички събрани по делото доказателства и направи допълнителни проучвания и да даде заключение по въпроса какъв е статутът на поземлен имот с идентификатор ***, реална част от който е площта от 1 100 кв. м., предмет на исковете, към момента на сключване на договора за замяна от 26.01.2009 год., като се вземе предвид отразеният в кадастралната карта към този момент начин на трайно ползване, представляващ негов идентификационен белег по плана /в този смисъл е решение № 111 от 11.03.2010 год. по гр. д. № 2217/2008 год. на ВКС, ІV г. о./, както и обстоятелството, че имотът попада в актуализирания лесоустройствен план. С оглед данните в приетите по делото заключения на техническата експертиза за съществуване на регулационен план от 1937 год. за територията, да се постави задача на експертизата да посочи конкретно на скицата, приложение № 2 към допълнителното заключение, къде се намира частта от процесния имот /реалната част от 1 100 кв. м., представляваща част от имот с посочения идентификатор …*/, попадаща в регулацията /както се сочи в заключението/, съответно какво е отреждането в плана за него. Същата нагледна конкретизация следва да се направи и по КВС от 1992 год., с оглед възможността гори в земеделски земи да се включват в горския фонд, с оглед начина на трайно ползване на спорния имот, респ. настъпили промени в него, за което вещите лица следва да направят проверка в ОСЗ – Варна и ДГС-Варна. На експертизата следва да се постави и задача да се посочи графично и местоположението на спорния имот в утвърдения лесоустройствен план, като се даде заключение какво представлява този имот на място, ако е залесена територия да се посочат видовете дървета и възрастта им. Въз основа на допълнителните проучвания и проверки експертизата следва да даде заключение относно статута на имота, за което делото следва да се върне на въззивната инстанция за ново разглеждане.

По искането на страните за присъждане на разноски следва да се произнесе при новото разглеждане на делото въззивният съд, съгласно чл. 294, ал. 2 ГПК.

По изложените съображения и на основание чл. 293, ал. 3 ГПК, настоящият състав на ВКС, ІІ г. о.

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯВА изцяло въззивното решение № 117 от 26.05.2022 год. по гр. д. № 38/2022 год. на Шуменския окръжен съд и

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: