Определяне на обезщетение за неимуществени вреди при смърт на баща

Текстът на акта

Ключови фрази

Пряк иск на увреденото лице срещу застрахователя * обезщетение за неимуществени вреди * справедливост на обезщетението

Р Е Ш Е Н И Е

№ 110

гр. София, 22.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Второ търговско отделение,

в открито заседание на осемнадесети февруари, две хиляди и двадесет и шеста година, в състав:

Председател: Бонка Йонкова

Членове: Петя Хорозова

Иванка Ангелова
при участието на секретаря Силвиана Шишкова, като разгледа докладваното от съдията Ангелова т.д. № 1742 по описа за 2025г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 290 ГПК.

До касационна проверка е допусната обжалваната от ЗД „Евроинс“ АД, чрез процесуален представител, част от Решение № 46 от 21.05.2025 г. по в. т. д. № 57/2025г. на Апелативен съд Велико Търново, с която след частична отмяна на Решение № 128 от 19.11.2024 г. по т. д. № 110/2023 г. на Окръжен съд – Плевен е осъден касаторът да заплати на ищеца А. О. Т. допълнително сумата от 30 000 лв., разликата над присъдените с първоинстанционното решение 120 000 лв. до 150 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за причинени неимуществени вреди (болки и страдания), вследствие настъпилата на 04.05.2023 г. смърт на неговия баща О. А. Т. в резултат на ПТП, състояло се на 25.04.2023 г., причинено виновно и противоправно от Ц. С. В., при управление на МПС - трактор, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 12.05.2023 г. до окончателното й изплащане.

В касационната жалба се поддържа, че атакуваното въззивно решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, с оглед на което се претендира неговата отмяна и отхвърляне иска на А. О. Т. за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди за сумата над 120 000 лв. до присъдения размер от 150 000 лв. Сочи се за несъобразено от въззивния съд установеното от приетата по делото експертиза, че според провелото психологичното изследване вещо лице интензивните преживявания при ищеца Т. са продъжили около 5 месеца, като към датата на освидетелстването му интрапсихичният баланс и обичайното социално функциониране са почти напълно възстановени. Касаторът счита също така, че в противоречие със задължителната практика на ВКС в решаващата си дейност въззивният съд е намерил за достатъчно само да изброи релевантните за определяне на обезщетението факти, без да формира оценъчен извод за приноса им спрямо вида и обхвата на вредите, с което се нарушава критерият за справедливост, което води до незаконосъобразност на обжалваното решение. В съдебно заседание се прави искане за присъждане на разноски за всички съдебни инстанции съгласно списък по чл.80 ГПК.

Ответникът по касация А. О. Т., чрез адв. Петя К., в срока по чл.287, ал.1 ГПК, представя отговор, с който изразява становище за неоснователност на касационната жалба. В съдебно заседание процесуалният представител развива подробни съображения за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски.

С Определение № 3331 от 26.11.2025г., постановено по настоящото дело № 1742/2025г., е допуснато касационно обжалване на въззиивното решение в обжалваната част по въпроса за приложението на принципа за справедливост при определяне на обезщетението за неимуществени вреди по чл.52 ЗЗД.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като взе предвид оплакванията в жалбата, с оглед правомощията си по чл.293 ГПК, приема следното:

По спорния в касационното производство въпрос за справедливия размер на обезщетението за разликата над 120 000 до 150 000 лв., допълнително присъдено с въззивното решение на ищеца А. О. Т., след анализ и кредитиране на събраните по делото свидетелски показания и експертни заключения, от фактическа страна, като част от фактите са общи и за ищцата М. О. Т., по отношение на която въззивното решение е влязло в сила, решаващият съд е установил следното: От свидетелските показания е приета за доказана силната емоционална връзка между починалия родител и децата му – ищци в настоящото производство; Починалият е описан като добър, отзивчив, деен и ерудиран човек, отговорен и любящ родител; Връзката му с пълнолетните деца била много силна и непрекъсвана в годините - помагал им с труд, оказвал им финансова подкрепа, бил им е опора; Развел се с майка им, която заминала за Гърция преди повече от 20-25 години; Децата останали да живеят при него, като дъщеря му точно завършвала средното си образование и била пълнолетна, а синът не бил навършил пълнолетие; Когато децата му създали собствени семейства, им помагал в грижите за техните деца, прехвърлил апартамента на дъщеря си, живял известно време в едно домакинство със семейството на сина си, като няколко години преди катастофата се преместил да живее на село за да се грижи за майка си, която починала; На А. помагал в транспортния му бизнес, тъй като бил дълги години на ръководни позиции в ДАП, даже бащата бил назначен на работа при сина му; След загубата ищецът Т. започнал да пълнее и да посяга към чашката, бил по-напрегнат и изнервен.

Установено е, че при освидетелстването на ищеца А. О. Т. вещото лице по СПЕ е констатирало, че при него загубата на родителя е довела до психотравматични изживявания със значима промяна в обичайния стереотип на живот и преживяване на „усложнена скръб“, когато се прибягва до неефективни решения за справяне с негативните емоции, като завишена употреба на алкохол, прекъсване на обичайните дейности и самоизолация с емоционална и социална оттегленост и вглъбяване в собствените преживявания, свързани със загубата; Към момента на психологическото изследване същият се намирал във фаза на възстановяване, реконструиране и реорганизиране ритъма си на живот, структуриране на ежедневието, преодоляване на тъгата, планиране на бъдещето, т. е. при него е настъпила адаптация към загубата, с почти пълно възстановяване на интрапсихичния баланс и обичайно социално функциониране в период на приблизително година след травматичното събитие.

Според решаващия въззивен състав, въпреки че първата инстанция е взела предвид всички относими за определяне на претендираното обезщетение факти, неоценени в достатъчна степен са останали установените по интензитет и продължителност болки и страдания на ищците от загубата на баща им, значението на фигурата на бащата в техния живот, икономическата конюнктура в страната към 2023г. и присъжданите обезщетения в аналогични случаи, както изискват принципите на справедливост и еднакво третиране. С оглед на това апелативният съд е приел, че определеното обезщетение за неимуществени вреди от 120 000 лв. за ищеца Т. /аналогично и за ищцата Т./ е занижено, поради което справедливият размер, съгласно чл. 52 ЗЗД, възлиза на 150 000 лв., и предвид този извод е присъдил допълнително още 30 000 лв., над определените от първоинстанционния съд 120 000 лв.

Решението на Апелативен съд Велико Търново в допуснатата до касационно обжалване част е валидно и процесуално допустимо, но е неправилно.

По правния въпрос, обусловил допускането на въззивното решение до касация, настоящият състав на ВКС намира следното: Според задължителните за съдилищата постановки, дадени с ППВС № 4/1968 г. и доразвити с трайната практика на ВКС по чл.290 ГПК, справедливостта, като критерий за определяне размера на обезщетението при деликт, не е абстрактно понятие, а предпоставя преценка на всички обективно съществуващи обстоятелства, относими към обема на вредите. Те следва да бъдат оценени адекватно и в тяхната съвкупност, с посочване на значението им спрямо съдържанието на увреждането. Когато съдът само е изброил релевантните за определяне на обезщетението факти, но не е мотивирал оценъчен извод за приноса им спрямо вида и обхвата на вредите или неправилно е преценил последните, критерият за справедливост по чл.52 ЗЗД се явява нарушен. Горната преценка неминуемо изисква отчитане на общественото разбиране за понятието „справедливост” на определен етап от развитието на обществото въз основа на обществено-икономическите условия, като лимитите на застрахователно покритие по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите имат значение само като ориентир за конкретната икономическа конюнктура, при която е настъпило увреждането, без да са самостоятелен критерий за размера на обезщетението. В този смисъл са постановените от ВКС, ТК решение № 104/25.07.2014 г. по т.д.№ 2998/2013 г. на І т.о., решение № 157/28.11.2014 г. по т.д.№ 3040/2013 г. на ІІ т.о., решение № 215 от 03.02.2017 г. по т.д.№ 2908/2015 г. на І т.о., решение № 62/24.07.2020г. по т.д. № 777/2019г. на ІІ т.о. и др.

С оглед изложеното настоящият състав намира, че въззивното решение е постановено в отклонение от практиката на ВС и ВКС по приложението на чл. 52 ЗЗД.

За да уважи изцяло жалбата на ищеца Т., присъждайки разликата над 120 000 лв. до 150 000 лв., или допълнително обезщетение от 30 000 лв., въззивният съд, е посочил, че съобразява всички обстоятелства, необходими за определяне обема на неимуществените вреди, произтичащи от загубата на общия на ищците родственик съгласно задължителните постановки, дадени с ППВС № 4/1968г., а именно – датата и обстоятелствата, при които е настъпила смъртта, възрастта и общественото положение на починалия, степента на родствена близост между пострадалия и лицето, което претендира обезщетение, действителното съдържание на съществувалите между пострадалия и лицето, което претендира обезщетение житейски отношения, интензитета и продължителността на психическите страдания, както и общественото разбиране за справедливост на даден етап от развитието на самото общество, при отчитане на конкретните икономически условия в страната към датата на смъртта, а като ориентир за последните – нивата на застрахователно покритие към същия момент. Прието е, че възприетите в съдебната практика критерии са отчетени от окръжния съд, а именно, че ищецът А. е бил на 42 г. към момента на загубата; че О. е починал внезапно и ненадейно, на 69 години, вследствие ПТП, при което той е управлявал автомобил, че е бил активен и деен, отговорен, добър и трудолюбив човек, който е помагал на децата си и техните семейства / подпомагал сина си в транспортния му бизнес, предвид познанията му в тази област, а на дъщеря си прехвърлил апартамент, помагал им за децата/; че е съществувала силна емоционална връзка, близост, привързаност и подкрепа; че починалият е бил ключова фигура в живота на децата си с оглед на това, че майка им преди много години е заминала в чужбина /тогава А. не е бил пълнолетен/ и че двамата със сестра му са били отглеждани от баща им, като са живели в едно домакинство, който факт според вещото лице по СПЕ е обяснение за силната привързаност на децата към него, независимо че понастоящем те имат свои деца и семейства.

В отклонение от съдебната практиката обаче решаващият състав при обосноваване на по-високия размер на обезщетението на ищеца Т., неправилно е преценил за занижено определеното обезщетение от 120 000 лв., акцентирайки на неоценяването в достатъчна степен от първоинстанционния съд на установените по интензитет и продължителност болки и страдания от загубата на бащата, икономическата конюнктура в страната към 2023г. и присъжданите обезщетения в аналогични случаи. В тази връзка като основателно се преценява оплакването в касационната жалба на застрахователното дружество за несъобразяване от въззивния съд на установената от вещото лице, провело психологично изследване, продължителност от около 5 месеца на интензивни психични преживявания, съпроводени със значима промяна в обичайния стереотип на живот и преживяване на усложнена скръб, когато се прибягва до неефектични решения за справяне с негативните емоции като завишена употреба на алкохол, прекъсване на обичайните дейности и самоизолация с емоционална и социална оттегленост и вглъбяване в собствените преживявания, свързани със загубата. При преценка обема на търпените от ищеца Т. неимуществени вреди въззивният съд очевидно е дал превес на интензитета на преживените през първите месеци болки и страдания, но не е отчел продължителността на същите, която е в рамките на обичайния, според експерта, период от шест месеца след загуба на родител. Не е съобразено също така, че към момента на депозиране на заключението на СПЕ на 24.04.2024г., което е точно една година след пътния инцидент, при ищеца Т. /за разлика от сестра му - ищцата Т./ вещото лице е установило възстановяване с реконструиране и реорганизиране ритъма на живот, структиране на ежедневието, преодоляване на тъгата, планиране на бъдещето, въз основа на което е заключено, че при него е настъпила адаптация към загубата с почти пълно възстановяване на интрапсихичния баланс и обичайно социално функциониране. Следователно, касаторът Т. не е търпял болки и страдания извън обичайните като продължителност при загуба на възрастен родител от син на 42 години , със собствено семейство, деца и реализация, което да обоснове по-висок от присъдения от първоинстанционния съд размер на обезщетението, който при определянето му е отчел специфичните за случая обстоятелства, свързани с ключовата роля именно на починалия родител в живота на децата му. Макар да е посочил, че съобразява социално-икономическите условия в страната, в действителност въззивният съд е определил обезщетение за неимуществени вреди в размер, който не съответства на конкретната икономическа конюнктура към момента на увреждането – м. април 2023г., поради което определеното обезщетение за неимуществени вреди от 150 000 лв., или 76 693.78 евро, на ищеца А. О. Т. се явява прекомерно завишено и неотговарящо на общественото разбиране за справедливост.

С оглед изложените съображения и при съобразяване на изброените обстоятелства, както и на нивата на застрахователно покритие по риска „Гражданска отговорност“ към релевантния момент, настоящият състав намира, че справедливо обезщетение за претърпените от ищеца Т. неимуществени вреди е сумата от 120 000 лв., или 61 355 евро. Предвид изложеното, въззивното решение следва да бъде отменено за разликата над 120 000 лв., или 61 355 евро, до 150 000 лв., или 76 693.78 евро, присъдена на ищеца А. Т., и вместо него следва да се постанови друго по същество, с което искът в посочената част да бъде отхвърлен.

При този изход на спора въззивното решение следва да се отмени в частта, с която ЗД „Евроинс“ АД е осъдено да заплати в полза на Държавата по сметка на Апелативен съд – Велико Търново държавна такса за първоинстанциноното и въззивното производство над сумата от 1 800 лв.; в полза на адв. Петя К. адвокатско възнаграждение с ДДС на основание чл.38, ал.2 ЗА над сумата от 1 950 лв. за първоинстанционното производство и над сумата от 1500 лв. за въззивното производство; в полза на А. Т. сумата от 148.47 лв. / половината от присъдената му общо с ищцата М. Т. сума от 296.95лв. /, представляваща разноски за първоинстанционното производство, както и в частта, с която е отменено първоинстанционното решение в частта, с която А. Т. е осъден да заплати половината от общо дължимата с ищцата Т. сума от 256.88 лв., или 128.45 лв., представляваща разноски в полза на ответника, за които следва да бъде осъден. Наред с това, ищецът Т. следва да бъде осъден да заплати в полза на ответното дружество юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство в размер на 100 евро и за касационното производство сумите от 322.11 евро - държавна такса и 200 евро - юрисконсултско възнаграждение.

Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение № 46 от 21.05.2025 г. по в. т. д. № 57/2025г. на Апелативен съд Велико Търново в частта, с която след частична отмяна на Решение № 128 от 19.11.2024 г. по т. д. № 110/2023 г. на Окръжен съд – Плевен е осъдено ЗД „Евроинс“ АД, ЕИК[ЕИК], да заплати на ищеца А. О. Т., ЕГН [ЕГН], допълнително сумата от 30 000 лв., или 15 338.76 евро, представляваща разликата над 120 000 лв., или 61 355 евро, до 150 000 лв., или 76 693.78 евро, - застрахователно обезщетение за причинени неимуществени вреди (болки и страдания), вследствие настъпилата на 04.05.2023 г. смърт на неговия баща О. А. Т. в резултат на ПТП, състояло се на 25.04.2023 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 12.05.2023 г. до окончателното й изплащане, както и в частта с която: ЗД „Евроинс“ АД е осъдено да заплати в полза на Държавата по сметка на Апелативен съд – Велико Търново държавна такса за първоинстанционното и въззивното производство над сумата от 1 800 лв., или 920.33 евро; в полза на адв. Петя К. адвокатско възнаграждение с ДДС на основание чл.38, ал.2 ЗА над сумата от 1 950 лв., или 997.02 евро, за първоинстанционното производство и над сумата от 1500 лв., или 766.94 евро, за въззивното производство; в полза на А. О. Т. сумата от 148.47 лв., или 75.91 евро /половината от присъдената му общо с ищцата М. О. Т. сума от 296.95лв./, представляваща разноски за първоинстанционното производство, както и в частта, с която е отменено първоинстанционното решение в частта, с която А. О. Т. е осъден да заплати половината от общо дължимата с ищцата М. О. Т. сума от 256.88 лв., т.е. 128.45 лв., или 65.68 евро, представляваща разноски в полза на ЗД „Евроинс“ АД, вместо което постанови:

ОТХВЪРЛЯ иска на А. О. Т. срещу ЗД „Евроинс“ АД с правно основание чл.432 ал.1 КЗ за заплащане на застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на О. А. Т., настъпила при ПТП, реализирано на 04.05.2023 г., за разликата над 120 000 лв., или 61 355 евро, до 150 000 лв., или 76 693.78 евро, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 12.05.2023 г. до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА А. О. Т., ЕГН [ЕГН], да заплати на ЗД „Евроинс“ АД, ЕИК[ЕИК], сумата от 65.68 евро, разноски за първоинстанционното производство, юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство в размер на 100 евро и за касационното производство сумите от 322.11 евро - държавна такса и 200 евро - юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно.

П РЕДСЕДАТЕЛ : Ч ЛЕНОВЕ :1. 2.