Собственост и обезщетение за ползване на реституирани имоти

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 761

София, 18.12. 2025 год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в публично съдебно заседание на девети декември през две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛКА МАРЕВА

ЕМИЛИЯ ДОНКОВА

при секретаря Даниела Танева, като изслуша докладваното от съдия Камелия Маринова гр. д. № 2649 по описа за 2024 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 – чл. 293 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на В. М. Б. чрез пълномощника й адвокат К. Б. против решение № 474 от 18.12.2023 г., постановено по гр. д. № 323 по описа за 2023 г. на Окръжен съд - Перник, с което е потвърдено решение 260160 от 23.03.2022 г. по гр.д. 4256/2019 г. на Районен съд - Перник за отхвърляне на предявените от В. М. Б. против Н. Б. К., Р. Б. С. (двете и като правоприемници на починалата на 29.09.2024 г. Н. Т. Н.), Н. А. Д., Т. А. К., М. Н. Н., А. Л. А. и С. Л. А. установителен иск за собственост на 12/72 (1/6) ид. ч. от

поземлен имот с идентификатор *** с площ 417 кв. м. в [населено място], ул. „*“ № 32, съставляващо парцел * в кв.30 по плана от 1930 г,, а по сега действащия план от 1993 г. УПИ * а в квартал 238 по плана на [населено място] ЦГЧ, с площ от 420 кв.м.;

гараж и къща, застроени върху 80 кв. м. и незастроено място от 310 кв. м. в [населено място], ул. „*“ № 32, съставляващо парцел * в кв. 30 по плана от 1930 г., а по сега действащия план от 1993 г. имот пл.№ *, с площ от 310 кв.м., с идентификатор на поземления имот *** с площ 312 кв. м. и на жилищната сграда *** с площ 123 кв. м. на един етаж;

дюкян ведно със съответните идеални части от общите части на сградата и съответната идеална част от незастроено място от 480 кв.м., находящи се на ул. ”*” № 32 в [населено място] съставляващо парцел * в кв. ЗО по плана от 1930 г., а по сега действащия план от 1993 г. УПИ * в кв.238 по плана на града ЦГЧ с площ от 331 кв.м., съставляващо ПИ с идентификатор *** с площ от 332 кв.м., застроен със сгради с идентификатор *** със застроена площ 136 кв.м. брой етажи-два, предназначение - жилищна сграда и *** с площ от 5 кв.м. - етаж един с предназначение стопанска постройка;

както и предявения от В. М. Б. против Н. Б. К. иск за обезщетение, равняващо се на наемоподобните доходи за периода от 15.07.2014 г. до 15.07.2019 г., общо от 14 100 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба, както следва: за магазин от 60 кв. м. (магазин за дрехи) на [улица]; за малкия магазин на [улица]; за терена, върху който е поставен павилион за продажба на козметика на [улица]; за терена, върху който е поставен павилион за продажба на пици на [улица].

Н. Б. К. чрез пълномощника си адвокат А. А. е подала отговор по реда и в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, с който оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване и претендират възстановяване на направените разноски.

Р. Б. С., Н. А. Д., Т. А. К., М. Н. Н., А. Л. А. и С. Л. А. не са изразили становище по касационната жалба.

С определение № 1476 от 26.03.2025 г., постановено по настоящото дело, е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса „ следва ли въззивната инстанция да обсъди всички доводи и възражения във въззивната жалба и да изложи мотиви са тях, както и следва ли да направи анализ на всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност в рамките на наведените в жалбата доводи“ с цел преценка съответствието на въззивното решение с практиката на ВКС по т. 19 от Тълкувателно решение 1 от 4.01.2001 г., ОСГК на ВКС и т. 2 от Тълкувателно решение № 1 от 9.12.2013 г. по т. д. № 1/2013 г., ОСГТК на ВКС, решение № 243 от 15.01.2021 г. по гр. д. № 481/2020 г., ІV г. о. на ВКС, решение № 50281 от 11.09.2023 г. по гр. д. № 766/2022 г., ІV г. о. на ВКС.

Данните по делото са следните:

Във въззивната си жалба В. М. Б. е навела доводи, че първоинстанционния съд е постановил решението си при съществдени процесуални нарушения, изразяващи се в необсъждане на събраните по делото писмени и гласни доказателства в тяхната съвкупност, както и необсъждане на заключенията на в. л. А. относно това кои имоти са били одържавени по ЗОЕГПНС, кои от тях са възстановени на наследниците на М. Т. Д. и К. Х. Д. и кой от тези имоти е бил предмет на превдърлителните сделки в полза на Н. Б. К., като районния съд не е направил реално разграничение на одържавените имоти и тези, които са оставени в собственост на общия наследодател и въз основа на това е достигнал до погрешни правни изводи относно това кои имоти са били предмет на прехвърлителите сделки, както и кои имоти не са могли да бъдат предметна същите с оглед одържавяването им.

Окръжният съд е констатирал, че ищцата е основала претендираните вещни права на наследяване от М. Т. Й. (Д.) - бивш жител на [населено място], починал на 06.07.1960 г. и К. Х. Д. (Й.) - бивш жител на [населено място], починала на 26.01.1973 г., като процесните недвижими имоти са били одържавени по ЗОЕГПНС и са възстановени на наследниците на М. Т. Д., а претендираните вземания – на твърденията, че всички имоти се отдават под наем, който за коляното на ищцата се събира изцяло от Н. Б. К., която оспорва правата й.

Н. Т. Н. (правоприемници на която са Н. Б. К. и Р. Б. С.) е оспорила исковете с твърдения, че не всички имоти на наследодателя са били одържавени, а ищцата се е разпоредила с наследените права от имот пл. № * в кв. 32 по плана от 1962 г., идентичен с УПИ * и УПИ * в кв. 238, като понастоящем правата, с които се е разпоредила са собственост на Н. Б. К., а сградите, предмет на иска са разрушени преди образуване на делото.

С идентични твърдения исковете за собственост са оспорени и от Н. Б. К., а облигационните искове и с твърденията, че не ползва имотите и вземанията са погасени по давност.

М. Н. Н., А. Л. А. и С. Л. А. са оспорили допустимостта на исковете поради липса на правен интерес, тъй като не съществува спор относно наследствените права от общите наследодатели, а самите те са наследници от друго коляно, а не от коляното на ищцата.

Въззивният съд е възпроизвел съдържанието на писмените доказателства, представени за установяване кои имоти са били одържавени по ЗОЕГПНС от М. Т. и К. Т. и кои не са били одържавени, кои имоти са били деактувани и предадени на наследниците с оглед реституцията по ЗВСОНИ; експертните заключения относно индивидуализацията на отчуждените и освободените от отчуждаване имоти по действащите регулационни планове и наличното застрояване, както и относно предмета на прехвърлителните сделки с нотариални актове № 92, том IV, дело № 1719/1977 г. и № 64, том IV, дело № 1623/1981 г. и свидетелските показания.

Посочил е, че правилно първоинстанционния съд е установил от съдебно-техническите експертизи, че е налице частична идентичност между недвижимия имот, който по сега действащия план от 1993 г. представлява УПИ * в кв. 238 с площ 331 кв. м., а по кадастрална карта поземлен имот с идентификатор *** с площ 332 кв. м., застроен с двуетажна сграда на 136 кв. м. и едноетажна стопанска сграда с площ 5 кв. м., като видно от нотариален акт за дарение № 7, том V, дело № 1890/1971 г., нотариален акт за покупко-продажба № 92, том IV, дело № 1719/1977 г., нотариален акт № 64, том IV, дело № 1623/1981 г., нотариален акт за дарение № 90, том II, дело № 720/1990 г. Н. К. е придобива собствеността на 1/3 ид. ч., като има разлика в площта по сега действащата регулация и отразеното в нотариалните актове.

Въззивният съд е посочил, че споделя фактическите и правни изводи на районния съд и препраща към тях на основание чл. 272 ГПК. За правилен е приет извода, че не всички имоти на общите на страните наследодатели М. Т. Д. и К. М. Т. са били одържавени, като не са били отчуждени: 1) дворно място с къща и стопански постройки застроени върху 200 кв.м. незастроено място от 4590 кв. метра образуващи парцел * и * в кв. *. и * в кв. 18 по плана на [населено място]; 2) две стаи кухня и антре от къща, находящи се в [населено място] застроени върху 40 кв. м., в едно със съответстващите идеални части от новопостроеното място; 3) Дюкян със стая към него и етажа от къщата, застроена върху 90 кв. м. ведно със съответните идеални части от сградата и съответните идеални части от незастроеното място от 480 кв. м., находящо се на ул. „*“ № 32, съставляващо парцел * в кв. 30 по тогава действащия регулационен план от 1930 г. За правилен е приет и извода, че ищцата не е оборила доказателствената сила на представените по делото № 92, том IV, дело № 1719/1977 г., № 64, том IV, дело № 1623/1981 г и № 90, том II, дело № 720/1990 г., поради което Н. Б. К. се легитимира като собственик на 1/3 ид. ч. от имот представляващ дворно урегулирано място, цялото от 594 кв. м., което е част от имот с пл. № * в кв. 33 по регулационния план на [населено място], който по сега действащия регулационен план на [населено място], одобрен със Заповед № 4 от 04.1.1993 г. на Кмета на [община], представлява ли УПИ * в кв. 238 и построените в него сгради.

Приел е, че по делото не се установява идентичност на отчуждените от общите наследодатели и възстановените имоти, както и идентичност на заявените с исковата молба имоти и сега съществуващите имоти, поради което и доколкото няма заявена претенция за признаване правото на собственост на реална част от имот, когато тази реална част е част от бивш имот, възстановен по реда на ЗСПЗЗ, ЗВСОНИ или ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС, то искът следва да бъде отхвърлен, до какъвто извод е достигнал и първоинстанционния съд. Посочено е и че не е доказано от страна на ищеца, че процесните недвижими имоти са били реституирани по силата на ЗВСОНИ, тъй като по делото не се събрани доказателства, от които да може да се направи несъмнен и единствено възможен извод, че имотите, предмет на настоящото дело, съществуват реално до размерите, в които са били отчуждени (в т. см. Тълкувателно решение № 1/1995 г., ОСГК на ВКС), което от своя страна е задължителна предпоставка за възстановяването им.

Изводът за недоказаност на вещните права на ищцата е обусловил и извода за неоснователност на облигационните искове.

По основанието за допускане на касационно обжалване:

По поставения въпрос е налице трайна практика на ВКС, израз на която са и актовете, посочени в определението по чл. 288 ГПК. Според тълкуването в практиката на ВКС мотивите към съдебното решение отразяват решаващата дейност на съда и начина, по който той е формирал изразената в решението си воля по съществото на спора. Освен, че са източник на информация за осъществената от съда решаваща дейност, мотивите дават възможност да се извърши проверка за начина на формиране на волята на съда и за правилността на постановеното от него решение и са средство за защита на правата и интересите на страните производството. От тях се черпи информацията за това дали съдът е спазил задължението си по чл. 235, ал. 2 ГПК, а именно да установи правно релевантните за спора факти като ги подведе под приложимата за същите правна норма и оттам да направи извод за начина, по който последиците от нея се прилагат по отношение на спорното право. Установяването на релевантните за спорното право факти се извършва чрез обсъждане и преценка на събраните по делото доказателства като разпоредбата на чл. 12 ГПК задължава съда да обсъди всички надлежно събрани по делото доказателства, които са релевантни за спорното право. Съдът е задължен да обсъди всички събрани по делото доказателства както поотделно, така и в тяхната съвкупност и взаимовръзка, а не избирателно само някои от тях. При това обсъждане съдът е длъжен да посочи, кои факти приема за установени и кои не, както и въз основа на кои доказателства е достигнал да този извод. При наличието на противоречиви доказателства съдът трябва да посочи, кои от тях и защо приема за достоверни и защо, и кои не. Съгласно разпоредбата на чл. 153 ГПК съдът извършва преценка на събраните по делото доказателства, доколкото те се отнасят до спорните факти от значение за решаване на делото и връзките между тях. Тези факти не могат да бъдат въвеждани в предмета на спора от съда, а по силата на чл. 6, ал. 2 и чл. 8, ал. 2 ГПК се сочат от страните по делото, като това правило се отнася не само до фактите, но и до правните възражения, които са от значение за спорното право. Именно след установяването на тези факти и възражения въз основа на обсъждането на събраните по делото доказателства съдът е длъжен да се произнесе с решението си за съществуването на спорното право. При това по силата на чл. 235, ал. 2 и ал. 3 ГПК съдът е задължен да установи действителното състояние на спорното право, такова каквото е към момента на съдебното заседание, в което е даден ход на устните състезания. Затова, при постановяването на решението си, той е длъжен да вземе предвид всички посочени от страните факти и възражения, които са от значение за спорното право, в какъвто смисъл е и императивната разпоредба на чл. 12 от ГПК. Задълженията на съда по чл. 12 ГПК, наред с тези по чл. 235, ал. 2 и ал. 3 ГПК са предвидени като гаранция за правилното и законосъобразно разрешаване на спора и за това, че даден факт или възражение, който е въведен в предмета на спора, няма да бъде преклудиран от силата на присъдено нещо на постановено по делото решение, в случай че не е бил обсъден от съда. Затова съдът е длъжен при постановяване на решението си да обсъди всички доводи и възражения на страните, които са от значение за съществуването или не на спорното правоотношение. Неизпълнението на това задължение, целта на което е установяване на действителните отношения между страните и постановяване на законосъобразно решение по спора, представлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е основание за отмяна на решението. Тези правила са общи и намират приложение както за първата, така и за въззивната инстанция.

По основателността на касационната жалба:

Основателни са доводите на касаторката, че въззивното решение е неправилно, като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Между страните не е съществувал спор, че имотите, одържавени от М. Т. Й. (Д.) по ЗОЕГПНС са били възстановени на основание ЗВСОНИ, като по делото са представени доказателства кои имоти, индивидуалиирани по плана от 1930 г. са били одържавени, както и кои са били деактувани с оглед реституцията по ЗВСОНИ. Н. Б. К. и праводателката й Н. Т. Н. са оспорили исковете с възражение, че ищцата не е съсобственик на УПИ * и УПИ *, тъй като тези имоти не са били одържавявани, правата върху тях са прехвърлени от Н. Б., чийто наследник е ищцата, като са придобити от Н. К.. Следователно спорът е бил дали процесните имоти са част от отчуждените по ЗОЕГПНС или от тези освободени от отчуждаване, а не дали е настъпила реституцията по ЗВСОНИ. Изводът на въззивния съд, че не е доказано, че имотите, предмет на делото, съществуват реално до размерите, в които са отчуждени, поради което не е настъпила реституция по ЗВСОНИ, е направен при грубо несъобразяване с чл. 12 и чл. 235, ал.2 ГПК.

По делото е установено, че М. Т. Д., починал на 6.07.1960 г. и съпругата му К. Х. Д., починала на 26.01.1973 г. са наследени от трите си деца Н. М. Б., Т. М. Н. и А. М. Д.. Ищцата В. Б. и ответницата Н. К. са внучки на Н. Б. и правата им от наследството на М. Д. са 1/6 за първата и 1/18 за втората.

Ответниците М. Н. Н., А. Л. А. и С. Л. А. са наследници на М. и К. Д. от коляното на тяхната дъщеря Т. М. Н.. Неоснователно е възражението на тези ответници, че искът против тях е недопустим, тъй като те не оспорват правата на ищцата като наследник на общите наследодатели и като наследник на Н. М. Б.. Спорът по делото е не дали В. М. Б. е наследник, а дали притежава права от процесните имоти, като ищцата заявява, че наследниците от коляното на Т. Н. оспорват правата й, тъй като не притежава титул за собственост, а такъв има само Н. К.. По делото липсват данни тези ответници, които в хода на процеса не са признали правата на ищцата, да са ги признали извънсъдебно, поради което предявения против тях иск е процесуално допустим.

Видно от представените решения на комисията по чл. 11 ЗОЕПНС, удостоверения, заповеди за деактуване от актовите книги за държавни и общински недвижими имоти и експертните заключения на вещото лице А., процесните недвижими имоти са били част от одържавените от М. Т. Д. имоти или идеални части от имоти по реда на ЗОЕГПНС и са възстановени на основание ЗВСОНИ. Към момента на одържавяването е действала регулацията от 1930 г., по която процесните имоти са попадали в одържавените парцел * и парцел *, всеки с площ от 1288 кв. м. През 1962 г. е одобрена нова регулация, по която имотите са били предвидени за отчуждаване като са отразени с пл. № * от 749 кв. м. (част от парцел * по плана от 1930 г.) и пл. № * от 815 кв. м. (част от парцел * по плана от 1930 г.). След реституцията по силата на закона, през 1993 г. е одобрена действащата регулация, по която възстановените имоти са заснети с: пл. № * от 310 кв. м., отразен в одобрената през 2008 г. кадастрална карта като имот с идентификатор *** на [улица], парцел * от 331 кв. м. с идентификатор *** на [улица] парцел * от 420 кв. м. с идентификатор *** на [улица]. Идентичността е установена както от индивидуализацията, направена от [община] при деактуването на имотите, така и от експертните заключения, поради което неоснователно е възражението на Н. К., че процесните имоти не са били одържавявани.

Поземлен имот * с идентификатор *** на [улица] съсобствен между наследниците на М. Т. Д., а съответно и установителния иск, че ищцата В. Б. притежава 1/6 (12/72) ид. ч. от същия е основателен.

Поземлен имот * с идентификатор *** на [улица] реституиран заедно с находящите се в него гараж и къща, които също са предмет на установителния иск за собственост. По делото от представени към исковата молба документи, експертното заключение и свидетелските показания е установено, че сградите в имота са разрушени. Доколкото е допустим иск за собственост на вещни права, които съществуват към момента на предявяване на иска и приключване на съдебното дирене пред инстанциите по същество, то установителния иск на В. Б. за собственост на 1/6 от гараж и къща в поземлен имот с идентификатор ***, които са били разрушени е процесуално недопустим.

Спорен по делото е въпросът за правата на ищцата в съсобствеността на УПИ * и УПИ *, като Н. К. твърди, че по силата на сделки е придобила всички идеални части (1/3), следващи на коляното на Н. М. Б..

Установено е, че с нотариален акт № 7, том V, дело № 1890/15.12.1971 г. Н. Б. е дарила на сина си Б. Н. (наследодател на Н. К.) 1/12 ид. ч. от дворно урегулирано място, цялото от 594 кв. м., което е част от имот пл. № *, при граници: улица, н-ци на С. П. З., н-ци на М. Т. Д. и общинско, заедно с 1/12 ид. ч. от построената в това място масивна двуетажна жилищна сграда с дюкянско помещение. С нотариален акт № 64, том ІV, дело № 1623/10.12.1981 г. Б. Н. е дарил придобитите през 1971 г. права на дъщеря си Р. Б. Н., която от своя страна ги е дарила на сестра си Н. К. с нотариален акт № 90, том ІІ, дело № 720 от 12.06.1987 г. С нотариален акт № 92, том ІV, дело № 1719/2.12.1977 г. Н. М. Б. е продала на внучката си Н. К. 1/4 ид. ч. от същото дворно място и сграда. Във всички нотариални актове предмета на сделките е описан по начина, по който е индивидуализиран имота при първото дарение от 15.12.1971 г.

От представеното с отговора на исковата молба на Н. Т. Н. удостоверение № 07/ТР-4834 от 4.07.207 г. на [община] и скиците към експертното заключение от 20.10.2020 г. е видно, че УПИ * и УПИ * от действащия план от 1993 г. са идентични с част от имот пл. № * по плана от 1962 г. Според експертното заключение сделките по посочените нотариални актове касаят част от имот пл. № * по плана от 1962 г., която част по действащия план от 1993 г. съставлява УПИ *. Този експертен извод се подкрепя и от описанието на предмета на сделките по посочените нотариални актове, който ясно е индивидуализиран като реална част от имот пл. № * и с оглед посочената граница: н-ци на М. Т. Д., доколкото към момента на сключване на договорите единствено не са били одържавени по ЗОЕПНС един дюкян и жилищния етаж от сградата, заедно със съответните идеални части от дворното място (което в отчуждителното решение е посочено с площ от 480 кв. м., каквато е била декларирана от М. Д., но е установено, че се касае до парцел * по плана от 1930 г., който е бил с площ от 1288 кв. м.

Тези факти обуславят извода, че УПИ * не е бил предмет на извършените от Н. Б. през 1971 и 1978 г. разпореждания и с оглед правата на ищцата от наследството на М. Т. Д. и реституцията по ЗВСОНИ установителният иск за собственост на 1/6 ид. ч. от този имот е основателен.

Ищцата В. Б. претендира от Н. К. обезщетение за терена от УПИ *, съставляващо поземлен имот с *** на [улица], върху който е поставен павилион за продажба на козметика и павилион за продажба на пици за периода 15.07.2014 г. до 15.07.2019 г. съответно за 1000 лв. и за 2000 лв. Експертното заключение установява, че за периода средния месечен наем за терена, върху който е поставен павилиона за продажба на козметика е 6 000 лв., а за терена, върху който е поставен павилиона за продажба на пици е 12 000 лв. или съобразно правата си в съсобствеността от 1/6 ид. ч. на ищцата, същата има право съответно на сумата 1000 лв. и 2000 лв.

Неоснователно е възражението на Н. К., че не дължи обезщетение на ищцата, тъй като последната не е отправила писмена покана, че иска да ползва имотите съгласно чл. 31, ал. 2 ЗС. По делото са представени писмени доказателства за отдаване под наем от наследници на М. Д. на съсобствени по наследяване имоти преди процесния период, както и в хода на делото. Обстоятелството, че съсобствените имоти, включително и процесните са отдавани под наем, който е бил разпределян между съсобствениците от трите наследствени колена до 2005 г., след което за коляното на ищцата наемите са събирани само от Н. Н. и дъщеря й Н. К. се установява и от показанията на ангажираните за това обстоятелство свидетели. В случая представените доказателства обосновават извода, че съсобствениците са постигнали съгласие ползването на имотите да се осъществява чрез събиране на гражданските плодове, които да се разпределят между тях и следователно отношенията между съсобствениците следва да се уредят по правилото на чл. 30, ал. 3 ЗС. В тази хипотеза изискуемостта на вземането на съсобственика, който не е страна в облигационното отношение с третото лице, е от момента на реализиране на всеки доход и не е необходима покана за възникване на вземането, както е в хипотезата на чл. 31, ал. 2 ЗС. Н. К., която е страна по представените писмени наемни договори и за която свидетели установяват, че е събирала доходите за коляното на Н. Б. и за процесния период, не е ангажирала доказателства за размера на получените в процесния период доходи от имота, поради което дължи на ищцата сума в размер на средния месечен наем.

Неоснователно е и евентуалното възражение на Н. К., че претендираните от ищцата вземания са погасени по давност. С тригодишната давност по чл. 111, б. „в“ ЗЗД се погасяват вземанията за наем в отношенията между наемодателя и наемателя, т. е. между страните по облигационното правоотношение. Вземанията по чл. 30, ал. 3 ЗС се погасяват с петгодишна погасителна давност, която не е изтекла, тъй като ищцата претендира заплащане на припадащата й се част от получения доход за период от пет години.

Неоснователно е и възражението на Н. К., че е собственик на припадащата се на наследственото коляно на Н. Б. 1/3 ид. ч. от УПИ * и намиращата се в него двуетажна сграда, отразена още в плана от 1930 г. Към 1971 г. и 1977 г., когато Н. Б. се е разпоредила с правата си от този имот, същата е притежавала идеална част от жилищния етаж и от едно дюкянско помещение, описано като освободени от отчуждаване дюкян и стая към него (сега ползвано за кафе-сладкарница) със съответните към тях идеални части от общите части на сградата и дворното място. Именно тези обекти са били предмет на прехвърлителните сделки и същите не са предмет на предявения иск.

Другото дюкянско помещение (източния дюкян) е било одържавено по ЗОЕГПНС заедно със съответните идеални части от общите части на сградата и дворното място (като с отчуждаването сградата е преминала в режим на етажна собственост), не е било предмет на разпорежданията на Н. Б., което е видно и от обстоятелството, че същата е прехвърлила правата си от жилищния етаж и едно дюкянско помещение) и е реституирано на наследниците на М. Д. по ЗВСОНИ. От свидетелските показания се установява, че след 1990 г. е извършено преустройство на търговските помещения, като от екпертното заключение от 26.05.2021 г. е видно, че реституирания дюкян понастоящем се ползва за магазин за дрехи, като се състои от търговско помещение с вход от [улица]с площ от 38.90 кв. м. и приобщено към него вътрешно помещение с площ от 13.20 кв. м. или обща площ от 52.10 кв. м. и принадлежащо му складово помещение от 16.40 кв. м. От този обект, заедно с принадлежащите му идеални части от терена (УПИ *) ищцата притежава 1/6 ид. ч.

От същите доказателства е видно, че малкия магазин с площ от 9.20 кв. м., находящ се в сградата на [улица] образуван от преградена част от коридора, който преди преустройството е водел до помещенията, разположени на първия етаж и е с изход към двора, намира се между кафе-сладкарницата и магазина за дрехи и понастоящем се ползва като магазин за имитационна бижутерия. Коридорът е обща по естеството си част на сградата в режим на етажна собственост, но доколкото между страните липсва спор, че „малкия магазин“ е самостоятелен обект на вещни права (спорът е само дали собствеността е премирала въз основа на разпоредителните сделки на Н. Б. към Н. К.), то следва, че по общо съгласие на страните по делото е променено предназначението на тази част от коридора, като същата е придобила статут на самостоятелен обект и при липса на други данни следва да се приеме, че ищцата се легитимира като собственик на 1/6 ид. ч.

Въз основа на доказателствата и по съображенията относно дължимостта на обезщетение за площта, заета от поставени павилиони в УПИ *, Н. К. дължи на В. Б. обезщетение по чл. 30, ал. 3 ЗС за ползването на реституираните и съсобствени помещения в сградата в УПИ *. Експертното заключение установява, че за процесния период 15.07.2014 г. – 16.07.2019 г. средния месечен наем за търговското помещение ползвано за магазин на дрехи е 57 600 лв., а за търговското помещение, ползвано за магазин на имитационна бижутерия е 9000 лв. или на ищцата като съсобственик с права 1/6 ид. ч. се дължат съответно сумите 9600 лв. и 1500 лв.

С оглед заявеното в исковата молба искане върху присъдените суми се дължи и законната лихва от датата на предявяване на исковете – 17.07.2019 г. до окончателното им изплащане.

Съобразно изложените мотиви въззивното решение и потвърденото с него първоинстанционно решение, с които е разгледан иск за собственост на разрушените гараж и къща, които са съществували в имот № *, съставляващ поземлен имот с идентификатор *** са процесуално недопустими и следва да бъдат обезсилени, а делото за тези сгради да бъде прекратено. В останалата си част въззивното решение е неправилно и следва да бъде отменено, като вместо него се постанови друго, с което да бъдат уважени предявените искове за признаване, че ищцата е съсобственик на процесните имоти (с установеното по делото описание по регулацията от 1930 г., при която е извършено одържавяването по ЗОЕГПНС, регулацията от 1962 г. и действащата регулация от 1993 г., одобрена след възстановяване на собствеността по ЗВСОНИ и кадастралната карта за поземлените имоти и съобразно описанието в акта за одържавяване, за деактуване и настоящото състояние за самостоятелните обекти в сграда) с права 1/6 (12/72) ид. ч. като наследник на М. Т. Д. и К. Х. Д. и за заплащане от Н. Б. К. на обезщетение по чл. 30, ал. 3 ЗС.

С оглед изхода на спора ответниците следва да възстановят направените по установителните искове за собственост от ищцата разноски за съдебното производство в размер общо на 2504.73 лв. Н. К. следва да възстанови на ищцата разноските, които е направила по предявените искове по чл. 30, ал. 3 ЗС общо в размер на 2210 лв. В представените от В. Б. доказателства за заплатен адвокатски хонорар, възнаграждението на адвокат Б. е уговорено общо за всички искове и съдът при разпределение отговорността за разноски включва към исковете за собственост 1/2 от това възнаграждение и към облигационните искове 1/2.

По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОБЕЗСИЛВА решение № 474 от 18.12.2023 г., постановено по гр. д. № 323 по описа за 2023 г. на Окръжен съд - Перник и потвърденото с него решение 260160 от 23.03.2022 г. по гр.д. 4256/2019 г. на Районен съд - Перник в частта, с която са разгледани предявените от В. М. Б. против Н. Б. К., Р. Б. С. (двете и като правоприемници на починалата на 29.09.2024 г. Н. Т. Н.), Н. А. Д., Т. А. К., М. Н. Н., А. Л. А. и С. Л. А. установителен иск за собственост на 12/72 (1/6) ид. ч. от гараж и къща, застроени върху 80 кв. м. в дворно място в [населено място], ул. „*“ № 32, съставляващо по сега действащия план от 1993 г. имот пл. № *, с площ от 310 кв.м. на [улица], с идентификатор на поземления имот *** и ПРЕКРАТЯВА съдебното производство като процесуално недопустимо с оглед разрушаване на застроените обекти.

ОТМЕНЯ решение № 474 от 18.12.2023 г., постановено по гр. д. № 323 по описа за 2023 г. на Окръжен съд - Перник в останалата му част и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Н. Б. К., ЕГН [ЕГН] (лично и като правоприемник на починалата на 29.09.2024 г. Н. Т. Н.), [населено място], [улица][жилищен адрес] съдебен адрес: [населено място], [улица], адвокат А. А., Р. Б. С. (лично и като правоприемник на починалата на 29.09.2024 г. Н. Т. Н.), ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица][жилищен адрес] Н. А. Д., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица], Т. А. К., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица], М. Н. Н., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица][жилищен адрес] А. Л. А., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица], [жилищен адрес] и С. Л. А., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица][жилищен адрес] че В. М. Б., ЕГН [ЕГН], съдебен адрес: [населено място],[жк], [жилищен адрес] адвокат К.Б. е собственик по наследство от М. Т. Д., починал на 6.07.1960 г., съпругата му К. Х. Д., починала на 26.01.1973 г. и дъщеря им Н. М. Б., починала на 16.05.1988 г. и реституция по ЗВСОНИ на 1/6 (12/72) ид. ч. от следните недвижими имоти, които по регулационния план от 1930 г. на [населено място] са попадали в парцел * и парцел * в кв. 30:

- имот пл. № * от кв. 238 по действащия план за регулация и застрояване на [населено място] – ЦГЧ от 1993 г. с площ от 310 кв. м., съставляващ поземлен имот с идентификатор *** на [улица] площ 312 кв. м.;

- УПИ * от кв. 238 по действащия план за регулация и застрояване на [населено място] – ЦГЧ от 1993 г. от 420 кв. м. с идентификатор *** на [улица] площ от 417 кв. м., съставляващ част от имот пл. № * в кв. 33 по регулационния план на [населено място] от 1962 г.;

- дюкян, ведно със съответните идеални части от общите части на сградата и съответната част от незастроено място от 480 кв. м., находящи се на ул. „*“ № 32 в [населено място], което дворно място е част от парцел * от кв. 30 по регулационния план на [населено място] от 1930 г., част от имот пл. № * в кв. 33 по регулационния план на [населено място] от 1962 г. и съставляващо УПИ * от кв. 238 по действащия план за регулация и застрояване на [населено място] – ЦГЧ от 1993 г. от 331 кв. м., имот с идентификатор *** на [улица] площ от 332 кв. м., който дюкян съставлява самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** и към момента на приключване на съдебното дирене пред въззивния съд съставлява магазин за дрехи, като се състои от търговско помещение с вход от [улица]с площ от 38.90 кв. м. и приобщено към него вътрешно помещение с площ от 13.20 кв. м. или обща площ от 52.10 кв. м. и принадлежащо му складово помещение от 16.40 кв. м., отразени на скицата на вещото лице А. към заключението от 26.05.2021 г. (лист 336 от първоинстанционното дело), която е приподписана от съда и е неразделна част от съдебното решение, ведно с принадлежащите му идеални части от общите части на сградата и съответната идеална част от УПИ * от кв. 238 по действащия план за регулация и застрояване на [населено място] – ЦГЧ от 1993 г.

ОСЪЖДА на Н. Б. К., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица][жилищен адрес] съдебен адрес: [населено място], [улица], адвокат А. А. да заплати на В. М. Б., ЕГН [ЕГН], съдебен адрес: [населено място],[жк], [жилищен адрес] адвокат К. Б. обезщетение по чл. 30, ал. 3 ЗС за периода 15.07.2014 г. до 15.07.2019 г., както следва:

- сумата 1000 лв. за терена от УПИ *, съставляващо поземлен имот с *** на [улица], върху който е поставен павилион за продажба на козметика, ведно със законната лихва от предявяването на иска на 17.07.2019 г. до окончателното изплащане;

- сумата 2000 лв. за терена от УПИ *, съставляващо поземлен имот с *** на [улица], върху който е поставен павилион за продажба на пици, ведно със законната лихва от предявяването на иска на 17.07.2019 г. до окончателното изплащане;

- сумата 9600 лв. за магазин за дрехи, който се състои от търговско помещение с вход от [улица]с площ от 38.90 кв. м. и приобщено към него вътрешно помещение с площ от 13.20 кв. м. или обща площ от 52.10 кв. м. и принадлежащо му складово помещение от 16.40 кв. м., отразени на скицата на вещото лице А. към заключението от 26.05.2021 г. (лист 336 от първоинстанционното дело), която е приподписана от съда и е неразделна част от съдебното решение, ведно със законната лихва от предявяването на иска на 17.07.2019 г. до окончателното изплащане;

- сумата 1500 лв. за търговското помещение, ползвано като магазин за имитационна бижутерия в сграда с с идентификатор ***, посочено на скицата на вещото лице А. към заключението от 26.05.2021 г. (лист 336 от първоинстанционното дело), която е приподписана от съда и е неразделна част от съдебното решение, ведно със законната лихва от предявяването на иска на 17.07.2019 г. до окончателното изплащане.

ОСЪЖДА Н. Б. К., ЕГН [ЕГН] (лично и като правоприемник на починалата на 29.09.2024 г. Н. Т. Н.), [населено място], [улица][жилищен адрес] съдебен адрес: [населено място], [улица], адвокат А. А., Р. Б. С. (лично и като правоприемник на починалата на 29.09.2024 г. Н. Т. Н.), ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица][жилищен адрес] Н. А. Д., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица], Т. А. К., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица], М. Н. Н., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица][жилищен адрес] А. Л. А., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица], [жилищен адрес] и С. Л. А., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица][жилищен адрес] да заплатят на В. М. Б., ЕГН [ЕГН], съдебен адрес: [населено място],[жк], [жилищен адрес] адвокат К. Б. разноски за съдебното производство по установителните искове за собственост в размер общо на 2504.73 лв.

ОСЪЖДА Н. Б. К., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица][жилищен адрес] съдебен адрес: [населено място], [улица], адвокат А. А. да заплати на В. М. Б., ЕГН [ЕГН], съдебен адрес: [населено място],[жк], [жилищен адрес] адвокат К. Б. разноски за съдебното производство по исковете по чл. 30, ал. 3 ЗС в размер общо на 2210 лв.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: