ВКС потвърди условна присъда за причинена смърт на пешеходец при пътен инцидент

Текстът на акта

Ключови фрази

Причиняване на смърт по непредпазливост в транспорта * съществени процесуални нарушения * приложение на чл. 55 НК * справедливост на наказание * липса на нарушения по правилата за проверка и оценка на доказателствата * доказателствена сила на експертното заключение

Р Е Ш Е Н И Е

№ 30

Гр. София, 11 януари 2024 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение в открито съдебно заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНТОАНЕТА ДАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИРА МЕДАРОВА

БОНКА ЯНКОВА

при участието на секретаря Н. ПЕЛОВА

и след становище на прокурора от ВКП АТ. ГЕБРЕВ, като разгледа докладваното от съдия Медарова наказателно дело № 606/2023 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството пред ВКС е по реда на глава ХХІІІ от НПК.

Образувано е по касационна жалба на адв. Н.Д., в качеството на упълномощен защитник на подсъдимия И. Б. Т., както и по касационна жалба от адв. Н., упълномощен защитник на подсъдимия Т. срещу въззивно решение № 412/29.12.2022 г. на Софийски Апелативен съд, Наказателно отделение, 8-ми състав по в.н.о.х.д. № 972/22 г.

В касационните жалби на защитниците на подсъдимия се релевират всички касационни основания по чл.348, ал.1 от НПК и се правят алтернативни искания за отмяна на въззивното решение и оправдаване на подсъдимия /в жалбата на адв. Н./; за връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на въззивния съд, поради допуснати съществени процесуални нарушения или за намаляване на наложеното наказание при условията на чл. 55, ал.1, т.1 от НК и прилагане на разпоредбата на чл.55, ал.3 от НК. В подкрепа на релевираните касационни основания в жалбата на адв. Д. се твърди доказателствена необезпеченост на фактическите изводи на въззивния съд за механизма на настъпване на пътното произшествие, неправилна оценка на свидетелски показания на очевидци и отказ за допускане на допълнителна авто-техническа и видеотехническа експертизи за изясняване на обстоятелствата, свързани с видимостта на водача и предотвратимостта на удара. Навежда се довод за допуснато съществено процесуално нарушение чрез участие на повереника на частните обвинители в друго процесуално качество, като адвокат при разпита като свидетел на лице, което е било привлечено в качеството на обвиняем и производството спрямо него е прекратено. В заключение се иска отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане с цел назначаване на допълнителна авто-техническа експертиза, като алтернативно се поддържа искането за намаляване на наложеното наказание.

В касационната жалба на адв. Н. се твърди, че въззивното решение е постановено при доказателствен дефицит и превратна оценка на наличните доказателства за придвижването на пострадалата в района на произшествието и състоянието на автомобила на подсъдимия след настъпването на удара, поради отказ на въззивния съд да допусне допълнителна автотехническа експертиза. Защитата не споделя направената от САС оценка на показанията на свидетелката Я., за която счита, че е довела до неправилни изводи по фактите на обвинението. В писмено допълнение към касационната жалба на адв. Н. с излагане на допълнителни аргументи се поддържат исканията за отмяна на решението на апелативния съд и за оправдаване на подзащитния му, алтернативно, за намаляване на наказанието при условията на чл. 55 от НК.

В съдебно заседание пред касационната инстанция подсъдимият Т. се представлява от упълномощените си защитници, които поддържат касационните жалби по изложените в тях съображения и с направените алтернативни искания.

Защитникът на подсъдимия адв. Д. акцентира върху наличието на противоречиви експертни заключения по делото и на доказателствената им сила, съгласно която те не са задължителни за решаващите съдилища. Намира, че кредитираното от САС експертно заключение не кореспондира с доказателствата по делото за начина на пресичане на пешеходката и повредите по автомобила на неговия доверител, като счита, че инициалният удар е бил причинен от автомобилът на другия водач, който също е осъществил удар с тялото на пострадалата и е оставил следи от счупени стъкла на това място.

Защитникът на подсъдимия, адв. Н. поддържа касационната жалба.

Подсъдимият Т. в последната си дума пред ВКС изразява съжаление за пътния инцидент, като заявява, че няма вина за неговото настъпване и семейството му живее с несправедливо обвинение. Моли съда за справедливост, като твърди, че в личния си и професионален живот е отговорен гражданин.

Пред ВКС частните обвинители И. П. Д. и Й. В. Й. се явяват лично. Представляват се от упълномощен повереник, адв. Л., който намира въззивното решение за правилно и законосъобразно и моли да се остави в сила, като се отхвърлят касационните жалби на защитата на подсъдимия.

Прокурорът от ВКП пред настоящата инстанция застъпва становище, че жалбата срещу въззивното решение е неоснователна, същото е правилно и законосъобразно и следва да се остави в сила. Намира, че въззивният съд е извършил цялостна проверка на първоинстанционната присъда и не е констатирал съществени процесуални нарушения, поради което я е потвърдил изцяло. Наложеното на дееца наказание намира за справедливо и съответно на тежестта на смекчаващите и отегчаващи обстоятелства и съобразено с целите на наказанието по чл. 36 от НК.

Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, след като обсъди наведените в касационните жалби на защитниците на подсъдимия основания и като съобрази доводите на страните от съдебно заседание, в рамките на законовите си правомощия по чл.347, ал.1 от НПК, намира за установено следното:

С присъда № 260033/23.05.2022 г. на Софийски Градски съд, постановена по н.о.х.д. № 3341/2019 г. по описа на същия съд, подсъдимият И. Б. Т. е признат за виновен в това, че на 05.01.2017 г. около 07.38 ч. в [населено място], при управление на моторно превозно средство /МПС/, лек автомобил /марка/, модел /модел/ с рег. [рег.номер на МПС] в нарушение на правилата за движение по чл.20, ал.2 от Закона за движение по пътищата / ЗДП/ по непредпазливост причинил смъртта на Ж. И. Д., поради което и на осн. чл. 343,ал.1, б. „в“, вр. чл.342, ал.1, пр.3 от НК и чл. 54 от НК е осъден на лишаване от свобода за срок от две години, изтърпяването на което е отложено на осн. чл. 66, ал.1 от НК с изпитателен срок от 3 години, считано от влизане на присъдата в сила.

Със същата присъда подсъдимият Т. е бил лишен от право за управление на МПС за срок от две години, считано от влизане на присъдата в сила.

С присъдата съдът е възложил в тежест на подсъдимия направените по делото разноски и съответни държавни такси.

С въззивно решение № 412/29.12.2022 г. на Софийски Апелативен съд, Наказателно отделение, 8-ми състав по в.н.о.х.д. № 972/22 г. присъдата на градския съд е потвърдена изцяло.

Касационните жалби на защитниците на подсъдимия Т. са подадени в законовия срок по чл.350, ал.2 от НПК и от активно легитимирани страни, поради което подлежат на разглеждане, като разгледани по същество се явяват неоснователни.

По оплакването за допуснати съществени процесуални нарушения:

Изложените аргументи от жалбите на двамата защитници в подкрепа на това оплакване са до голяма степен идентични, което позволява общото им обсъждане и отговор на доводите за тяхната основателност.

Основното възражение спрямо процесуалната дейност на въззивния съд е отнесено до неправилната оценка на наличните по делото доказателства и експертните заключения, на базата на които е възприет фактическият извод за механизма на настъпване на пътното произшествие, съгласно който инициалният удар в тялото на пострадалата е бил причинен от лекия автомобил, управляван от подсъдимия Т.. Твърди се, че експертното заключение на повторната комплексна експертиза, което е поставено в основата на възприетата фактическа обстановка не е съобразено в пълна степен с конструкцията на автомобилите, които са участвали в пътния инцидент и с причинените на пострадалата телесни увреждания, поради което съдът не е следвало да го кредитира безусловно, а да назначи допълнителна експертиза за изясняване на релевантните факти.

Възражението е неоснователно.

Въззивният съд е изпълнил стриктно задължението си по чл.314, ал.1 от НПК за цялостна проверка на първоинстанционната присъда, като е извършил самостоятелен пълен анализ на доказателствената съвкупност и на съдържанието на изготвените по делото експертни заключения. Отказът на САС да назначи допълнителна авто-техническа експертиза е обстойно аргументиран в съдебно заседание, като съдът правилно се е позовал на наличните по делото заключения, които съдържат ясни и обосновани отговори на поставените от защитата въпроси, които са еднозначни, както и на устните разяснения на експертите, с които е дадено пояснение по същите.

Първоинстанционният съд е допуснал две допълнителни и една повторна комплексни медицински и авто-технически експертизи, с помощта на които в пълнота са били изяснени всички въпроси относно механизма на пътното произшествие, за които са били необходими специални знания. Поставените в искането на защитата пред въззивния съд въпроси са получили еднопосочни отговори в наличните по делото експертизи и в устните разяснения на експертите при тяхното изслушване, поради което не е било необходимо да се поставят отново като допълнителни задачи единствено с цел пълната им формулировка да се изготви в писмен вид. В писмените заключения се съдържат отговори на поставените въпроси, които са пълни, ясни и обосновани, докато устните разяснения на експертите са в отговор на поставените от страните въпроси в хода на съдебното следствие при тяхното изслушване и са закрепени в съдебния протокол, поради което не е необходимо допълнителното им преповтаряне в писмен вид под формата на допълнителна експертиза. В настоящият случай дадените устни разяснения/изключително подробни поради множеството поставени към вещите лица въпроси/ кореспондират изцяло с писмените отговори на експертите и между тях не е налице несъответствие, както и не съдържат противоречиви становища на застъпените в писмените заключения, поради което не се налага закрепването им в писмен вид. Такова би било необходимо ако в хода на изслушване на експертизите вещите лица дадат устни разяснения, които не кореспондират с писмения вариант на заключението, което са изготвили, каквото противоречие по делото не се констатира.

От материалите по делото е установено, че процесният пътен инцидент е настъпил при усложнена обстановка, като тялото на пострадалата е било ударено последователно от два автомобила, които са се движели в района на произшествието, респективно лекият автомобил на подсъдимия Т. и товарният автомобил/марка/,управляван от свидетеля Д.. Контролираните съдилища са приели от фактическа страна, че инициалният удар в тялото на пострадалата е настъпил между дясната й подбедрица /долна част на крака под коляното/ и лявата предна част на автомобила на подсъдимия около областта на левия фар или в ляво от надлъжната средна линия, в лявата част на предната броня. Последвал е удар на тялото в горната част на капака на автомобила, а след това в основата на предното стъкло и лявото странично огледало, след което тялото се е отделило от този автомобил и е извършило полет напред и наляво, при което се е ударило в товарния автомобил на свидетеля Д., който се е движел в насрещната за подсъдимия пътна лента. При удара с този втори автомобил тялото на пострадалата е било с главата надолу/главата е била на около 0,8 м. от терена/ с лице към предния ляв фар и крака в посока нагоре, поради което ударът за Д. е бил в дясната част на лицето, а лявата му част е останала извън габаритите на автомобила.

Цитираните фактически положения относно механизма на настъпване на произшествието правилно са основани на заключенията на изготвените експертизи, при отчетената пълна кореспонденция с доказателствата по делото за вида и характера на нанесените травматични увреждания на пострадалата и повредите по двата автомобила. Изводът на решаващия въззивен съд относно това кой удар е бил инициален за пострадалата е аргументиран от една страна със съдържанието на повторната комплексна експертиза, изготвена по метода на механоматематичното модулиране и с помощта на компютърна симулация от експерти, които са доказани специалисти в съответната област, което е ясно и обосновано по отношение движението на тялото след първоначалния удар и от друга, поради пълната му кореспонденция с доказателствата относно получените от пострадалата травматични увреждания и повредите по двата автомобила, както и с обективните находки в района на местопроизшествието.

Съдът правилно е отдал съществено значение при определянето на това кой е бил първоначалният удар с пострадалата, на медицинската част на комплексното заключение, съгласно която единственият удар в тялото на пострадалата, който й е бил причинен, докато тя се е намирала в изправено положение е ударът в дясната й подбедрица, за който е установено, че е от предната част на лекия автомобил /марка/. Възприемането на становището на експерта медик по отношение инициалността на този удар е обстойно аргументирано в решението на САС с характеристиката на полученото увреждане /образуване на т.н. „джоб“, травматичен деколман, резултат от размачкване на кожа от подкожие/ и кореспондиращото движение на тялото след този удар, съгласно механоматематичното модулиране и компютърната симулация с получените повреди по капака, предното стъкло и страничното огледало на автомобила на подсъдимия. Обстойно е обсъдено и възражението за липса на съществени увреждания по предния фар и бронята на лекия автомобил /марка/, както и данните от техническата експертиза за установените при огледа на автомобила повреди, / съгласно описанието от огледа за целите на експертизата - „забърсване по предната броня в ляво; по предния капак и преден ляв калник, които са подбити; счупен пластмасов корпус на ляво странично огледало“/ които правилно са оценени в насока неговата неоснователност. При изслушване на основната комплексна експертиза експертите са изяснили, че описаните следи върху предната част на лекия автомобил /марка/, описани като „забърсване“ и „подбитост“ представляват реални деформации по тази част, получени от съприкосновение с тялото на пострадалата. По отношение възражението, че по делото липсват данни за височината на предните фарове на лекия автомобил /марка/ и експертизите са изготвени при липса на достатъчно информация за техническите му характеристики следва да се посочи, че при изслушване на основното комплексно заключение вещите лица са изяснили, че най-изпъкналата предна част на лекия автомобил /марка/ се намира на отстояние около 35 см от земята, което съответства на горна част на подбедрицата и коляното на тялото на пострадалата/където е настъпил инициалният удар/. В същата насока са и разясненията за еластичността на предната броня, която поради естеството си и обстоятелството, че е ударена от човешко тяло и предвид не толкова високата скорост на автомобила / бронята се чупи при удар с тяло при скорост от 70-80 км/ч/ не е получила по-тежки деформации. Всички тези обстоятелства са намерили отражение в решението на САС, като защитните възражения са получили обстоен и аргументиран отговор за тяхната неоснователност, поради което не може да се възприеме за основателен упрекът от жалбата към доказателствената дейност на въззивния съд, която не страда от процесуални пороци.

В заключение, при наличните данни за това, че единственият удар в изправено положение на пострадалата е в дясната й подбедрица и последващото движение на тялото й, обусловило съответстващите повреди по автомобила на подсъдимия и установеното относно механизма на останалите увреждания, получени при съприкосновението с товарния автомобил /марка/, докато тялото й е било с главата надолу, изводът на САС за механизма на настъпване на произшествието е доказателствено обезпечен и при вярна интерпретация на доказателствените източници.

Касационната проверка не констатира нарушение на разпоредбата на чл. 154 от НПК относно доказателствената сила на експертното заключение, което не е задължително за съда, но несъгласието със специалните знания на експертите следва да бъде обосновано и да почива на обективни факти. Направената от САС оценка на доказателствената тежест на повторната комплексна експертиза е изцяло съобразена с изискванията на процесуалния закон и чрез кредитирането й съдът не е допуснал нарушение при формиране на вътрешното си убеждение по фактите на обвинението.

Не се намери за основателно и възражението срещу кредитирането на допълнителната авто-техническа експертиза, която е изследвала записите от камерата в района на произшествието с цел да установи наличието на други автомобили, които са се движели преди подсъдимия и са препятствали видимостта му към пострадалата, при което не е установила такива данни. Правилно въззивният съд е възприел цитираното заключение за ясно и обосновано, като е отчел, че становището на експертите, които са я изготвили е при отчитане на всички налични по делото доказателства, в това число и показанията на свидетеля Х., на които се позовава защитата в жалбата. В експертизата са разгледани всички възможни хипотези на преминаване на автомобил в платното за движение на подсъдимия, по време на произшествието, в това число и поддържаната от защитата версия за отклоняване на същия в странична пресечка или паркинг на магазин, като на база съпоставката им с данните от видеозаписа е даден категоричен отговор, че при така заснетата пътна обстановка не се установява преминаващ автомобил, който да е попречил на видимостта на подсъдимия спрямо пострадалата пешеходка преди настъпване на удара с нея.

Цитираната в жалбата позиция на експертите относно необходимостта от допълнителни данни, за да отговорят на въпроса с видимостта на подсъдимия преди произшествието е застъпена преди изготвянето на допълнителната експертиза. В отговорите на последната са съобразени всички налични по делото доказателства от значение за изясняване на поставените въпроси, които са получили обоснован и категоричен отговор по въпроса с видимостта на подсъдимия, който е в кореспонденция с доказателствата по делото, поради което и контролираният съд е имал всички законови основания да откаже назначаването на допълнителна експертиза по същите въпроси.

На последно място доводите за неправилно установени факти относно посоката на движение на пострадалата, механизма на позициониране на счупени стъкла от автомобили в района на пътния инцидент, което е във взаимовръзка с позицията на тялото на пострадалата след удара и дали същото е преместено от подсъдимия преди огледа на местопроизшествието представляват изцяло доводи за необоснованост на въззивното решение, която е извън пределите на касационната проверка. Касационната инстанция проверява само юридическата правилност на изводите на решаващите съдилища по оценката на доказателствата, на които са основани изводите им по фактите, а не и приетите факти по същество.

Апелативният съд е изложил ясни аргументи в подкрепа на доказателствената обезпеченост на изводите си по фактите за настъпване на инициалния удар с пострадалата и автомобилът, с който е нанесен и за мястото на установяване на тялото й след втория удар с товарния автомобил, които се споделят изцяло от настоящият състав и не е необходимо да се преповтарят. В това число и за приетия механизъм на оставяне на стъкла по пътното платно, който е бил динамичен, поради движението на тялото напред след втория удар, при който е бил счупен предния фар на товарния автомобил от главата на пострадалата, която след удара „увлича“ този стъклен поток от счупения фар на товарния автомобил и го придвижва в посоката на движението на нейното тяло. Изводът за неустановена посока на придвижване на пешеходката също е обстойно аргументиран с експертното становище за характеристиката и механизма на получаване на увреждането в областта на дясната подбедрица, което е получено в изправено положение на пострадалата, докато е била обърната с дясната си част към автомобила и тялото й се е намирало в покой или в бавно движение /при тази позиция е еднакво възможно пресичането да е било и от двете посоки на пътното платно, като по делото липсват други доказателства, от които това обстоятелство да се установи по несъмнен начин/.

Възражението срещу интерпретацията на показанията на свидетелката Я. също не намира обективна опора в материалите по делото. Показанията й са оценени от САС съобразно действителното им съдържание, от което е установено, че тя е чула шум от два удара докато е била вътре в стаята на жилището си, но непосредствено след това е излязла на балкона на апартамента, откъдето е възприела местоположението на тялото на пострадалата./в мотивите към присъдата на л.13 се съдържа подробно описание на местоположението на свидетелката по време на произшествието, като въззивният съд изрично е посочил, че възприема изцяло установената в присъдата фактическа обстановка, поради което не е било необходимо да я преповтаря в детайли/.

Не се намери за основателен и доводът за допуснато съществено процесуално нарушение чрез участието на повереника на пострадалите в друго процесуално качество, поради това, че е присъствал на разпита на свидетеля Д., който впоследствие е бил привлечен в качеството на обвиняем по делото , като производство спрямо него е прекратено във фазата на досъдебното производство. От материалите по делото се установява, че при привличането на Д. като обвиняем до прекратяването на наказателното производство спрямо него той е бил защитаван от адв. П. и адв. В. не е участвал по делото като негов защитник. Адв. В. е присъствал при разпита на Д. в качеството на свидетел, заедно с друг адвокат, при условията на чл.122, ал.2 от НПК. Съгласно последната разпоредба свидетелят има право да се консултира с адвокат при разпита му, ако смята че се засягат неговите права, което не придава на консултиралия го адвокат процесуалното качество на страна в процеса и не се явява процесуална пречка да участва като повереник на частните обвинители, поради което и не е налице допуснато нарушение на разпоредбата на чл.100, вр. чл.91, ал.1 от НПК.

С оглед изложеното, възражението за допуснати съществени процесуални нарушения от въззивния съд при потвърждаването на първоинстанционната присъда е напълно неоснователно.

В хода на касационната проверка не се установи и допуснато нарушение на материалния закон от въззивната инстанция при постановяване на решението за потвърждаване на присъдата на първия съд, което да е основание за упражняване на правомощията на ВКС по чл.354,ал.3, т.3 от НПК за неговата отмяна.

Нарушението по чл.20, ал.2 от ЗДП се намира в причинна връзка с настъпването на произшествието, на основание експертните изводи от повторната комплексна експертиза, че ударът е бил предотвратим за подсъдимия при движението с избраната от него скорост за съответния пътен участък скорост от 56 км/ч. При тези данни искането на защитата за оправдаване на подсъдимия не може да бъде удовлетворено и жалбите в тази им част следва да се оставят без уважение.

С оглед изложеното, в рамките на установените факти, материалният закон е приложен правилно, поради което не е налице касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК .

По оплакването за явна несправедливост на наложеното наказание:

Същото се поддържа в жалбата на защитникът на подсъдимия адв. Д., като се иска наказанието на подзащитния му да се определи при условията на чл. 55, ал.1 и 3 от НК. В жалбата не са изложени конкретни аргументи в подкрепа на застъпената позиция на защитата, които да се обсъждат при отговора на релевираното оплакване.

Апелативният съд е определил наказанието на подсъдимия Т. при условията на чл. 54 от НК, като е отчел категоричен превес на смекчаващите обстоятелства, които са изчерпателно установени – подсъдимият е с чисто съдебно минало, има добри характеристични данни, изразява искрено съжаление за извършеното деяние, което е осъществено при съществено съпричиняване от страна на пострадалата, от извършването му е изтекъл продължителен период от време, понастоящем в рамките на 7 години.

Едновременно с това е приел за отегчаващи отговорността му факти пътната обстановка в района на произшествието, реализирано в натоварен участък от булевард в оживена градска част в непосредствена близост до спирка на градския транспорт, по време когато множество пешеходци се придвижват към работните си места. Отделно е била налице недобра видимост, произшествието е настъпило в т.н. „граждански сумрак“ и при мокра пътна настилка. Всички тези фактори са налагали повишено внимание от страна на дееца при движението му в процесния участък и избиране на подходяща скорост, като той се е движел и с превишена скорост, малко над разрешената от 50 км/ч.

Съотношението между посочените обстоятелства от значение за наказателната отговорност на подсъдимия правилно е обусловило становището на контролирания въззивен съд, че приложимата разпоредба за определяне на наказателната му отговорност е чл. 54 от НК и не са налице основания за реализиране на намалената отговорност при условията на чл. 55 от НК. Независимо от немалкия брой смекчаващи обстоятелства, напълно правилна е преценката на апелативния съд, че предвиденото най-ниско наказание от две години лишаване от свобода не се явява прекомерно тежко за извършеното деяние, за да намери приложение текста на чл. 55 от НК.

С оглед горното, от страна на въззивния съд не е допуснато нарушение на разпоредбата на чл.56 от НК и наложената на подсъдимия санкция е правилно и законосъобразно индивидуализирана при отчитане на конкретната обществена опасност на деянието и личната такава на дееца, в това число и съпричиняването от пострадалото лице.

Продължителността на наказателното производство при всички случаи е смекчаващ отговорността факт, който е отчетен на общо основание от решаващите съдилища, но срокът от шест години, /понастоящем седем/съотнесен към фактическата и правна сложност на делото не дава основание да бъде оценено като изключително смекчаващо обстоятелство, което да се отрази върху редукцията на санкцията чрез прилагане на чл.55 от НК. Продължителният срок на наказателното производство до голяма степен е обусловен от срока на провеждането на съдебното производство пред първата инстанция, в което по искане на защитата са назначавани няколко експертизи, за изготвянето на които е било необходимо по-продължително време, докато въззивното производство е приключило в рамките на 6 месеца, поради което не може да се приеме, че е налице т.н. „бездействие на властите“ което да наложи необходимост от компенсация за дееца чрез намаляване на наложеното му наказание.

По изложените съображения жалбите на защитата срещу въззивното решение следва да се оставят без уважение като неоснователни, а решението на САС като правилно и законосъобразно – да се остави в сила.

Водим от горното и на осн. чл.354 ал.1 т.1 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 412/29.12.2022 г. на Софийски Апелативен съд, Наказателно отделение, 8-ми състав по в.н.о.х.д. № 972/22 г.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: