Дисциплинарни глоби за частен съдебен изпълнител при нарушения в изпълнителния процес

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е
№ 50188

гр. София, 10.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Гражданска колегия, Трето отделение, в съдебно заседание на тринадесети октомври две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖИВА ДЕКОВА

ЧЛЕНОВЕ: 1. АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ

2. ФИЛИП ВЛАДИМИРОВ

при участието на секретаря Албена Рибарска като разгледа докладваното от съдия Владимиров гр. дело № 2453/2022 г. по описа на съда и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 73, ал. 4, вр. ал. 1 от Закона за частните съдебни изпълнители (ЗЧСИ).

Образувано е по жалба на министъра на правосъдието чрез пълномощника му С. Т. – ст. юрк. в Министерство на правосъдието срещу решение от 16.02.2022 г. по дисциплинарно дело № 15/2020 г. по описа на Дисциплинарната комисия (ДК) на Камарата на частните съдебни изпълнители (КЧСИ) на Република България, с което на ЧСИ М. В. с рег. № 797 на КЧСИ и район на действие Окръжен съд – Благоевград е наложено наказание по чл. 68, ал. 1, т. 2 ЗЧСИ – „глоба“ в размер на 1 000 лв. за извършено нарушение по чл. 428, ал. 1 във вр. с чл. 45 и чл. 50 ГПК и е отхвърлено искането на министъра на правосъдието за налагане на дисциплинарно наказание в останалата му част.

В жалбата се навеждат оплаквания, че атакуваното решение (прието с гласовете на мнозинството от членовете на дисциплинарния състав) е неправилно като постановено в нарушение на закона по искането на министъра на правосъдието в частта по пункт 1 - досежно наложеното за извършеното и там описано нарушение дисциплинарно наказание „глоба“ в минимален размер (от 1 000 лв.) и е необосновано в частта по пунктове 2 и 3 от същото. Иска се решението да бъде отменено и вместо него се постанови решение, с което на ЧСИ В. се наложи наказание „глоба“ в средния предвиден в закона размер за всяко едно от извършените нарушения, предмет на искането по чл. 70, ал. 1 ЗЧСИ. Сочи се, че в случая са нарушени императивни правни норми, пряко свързани с процесуалните гаранции за защита правата на страните в изпълнителния процес и осигурената от това възможност за упражняване на тези права в собствен интерес, при спазване на принципа за еднаквото им третиране. Тези действия осъществяват дисциплинарни нарушения и ангажират дисциплинарната отговорност на съдебния изпълнител с налагане на наказание глоба в средния размер, предвиден в чл. 68, ал. 1, т. 2 ЗЧСИ за всяко едно от тях.

Ответникът М. Д. В., вписана като частен съдебен изпълнител с рег. № 797 на КЧСИ оспорва жалбата. Представя писмени бележки, в които развива подробни съображения за неоснователност на жалбата и моли атакуваното решение на ДК на КЧСИ да бъде оставено в сила.

Ответникът Камара на частните съдебни изпълнители на Република България чрез процесуален представител юрк. И. също оспорва жалбата. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Жалбата е подадена в срока по чл. 73, ал. 2 ЗЧСИ срещу акт, подлежащ на съдебен контрол пред Върховния касационен съд, от легитимирана страна, поради което е процесуално допустима.

По съществото й, ВКС, състав на трето гражданско отделение, като съобрази въведените с нея оплаквания и провери атакуваното решение намира следното:

Производството по дисциплинарно дело № 15/2020 г. на ДК на КЧСИ е образувано на основание чл. 70, ал. 1 ЗЧСИ по искане на министъра на правосъдието с изх. № 94-С-92/10.07.2020 г., въз основа на доклад на инспектор в Инспектората на министъра на правосъдието по ЗСВ, обобщаващ резултатите от извършена проверка по образуването и движението на изпълнително дело № 221/2019 г. по описа на ЧСИ М. В. с рег. № 797 на КЧСИ и район на действие Окръжен съд – Благоевград. Искането е основано на констатации за установени нарушения в работата на съдебния изпълнител по това дело, изведени в 3 пункта. Твърди се, че същите реализират виновно неизпълнение на задължения по закон по смисъла на чл. 67 ЗКЧСИ и са основание за ангажиране на дисциплинарна отговорност на ЧСИ В., а именно : 1/ за нарушение на чл. 50, ал. 4 във вр. с чл. 47 ГПК, поради ненадлежно провеждане (при отбелязване от връчителя, че „няма такава фирма на адреса“ не са вписани датите и часовете на посещение на адреса по седалище на юридическото лице) на процедура по връчване на поканата за доброволно изпълнение (ПДИ) с изх. № 05432 от 28.11.2019 г. на длъжника „Боримекс“ ООД – отсъстват данни за залепване на уведомление за изготвената ПДИ на адреса на управление на дружеството и без да са посочени основания за причините поканата да бъде връчена едва на 05.02.2020 г. – повече от 2 месеца след изготвянето й и след като изпълнителното производство е било вече прекратено с разпореждане на ЧСИ от 28.01.2020 г. на основание чл. 433, ал. 2 ГПК; 2/ за нарушение на правилото по чл. 433, ал. 3 във вр. с ал. 2 ГПК, доколкото след приключване на изпълнителното производство с разпореждане от 28.01.2020 г. (влязло в сила на 28.02.2020 г.) на основание чл. 433, ал. 2 ГПК съдебният изпълнител не е вдигнал незабавно наложения запор върху банковата сметка на длъжника в „ОББ“ АД – съобщението за това е изготвено на 21.02.2020 г., но липсват данни за изпращането му, както и за получаването му (няма обратна разписка), респ. липсва такава разписка удостоверяваща, че не е получено. Запорът е вдигнат едва на 04.05.2020 г. съгласно приложената пощенска разписка за извършена куриерска услуга от пощенски оператор („Спиди“) и 3/ за нарушение на разпоредбата на чл. 78, ал. 1 вр. с ал. 8 и чл. 79 ГПК, тъй като в ПДИ до длъжника в размера на дълга е включена и сумата от 3 373. 41 лв., посочена като дължима за юрисконсултско/адвокатско възнаграждение по изпълнителното дело, без взискателя – [община] да е претендирал такова и без да са приложени доказателства за ползване от него на правна помощ при образуване и водене на изпълнението.

За да постанови обжалваното решение ДК при КЧСИ е приела, че по първия пункт от искането на министъра на правосъдието е извършено виновно (под формата на небрежност) нарушение на чл. 428 ГПК при връчване на ПДИ до длъжника във вр. с чл. 45 и чл. 50 ГПК – ЧСИ В. не е връчила надлежно ПДИ до длъжника в рамките на висящия изпълнителен процес, но въпреки това е извършвала периодичен доклад на делото и е успяла да го приключи поради плащане. Изтъкнато е, че е без значение за ангажиране на дисциплинарната отговорност е обстоятелството по какъв ред е била връчена ПДИ след приключване на изпълнителното дело. Развити са допълващи мотиви, че в случая е била налице хипотезата на чл. 50, ал. 2 ГПК, доколкото не е било установено от връчителя дружеството – длъжник да има на вписания адрес на управление в ТР канцелария, офис или обект, които ползва и при събраната информация от лица, ползващи съседни обекти, че на адреса няма помещение, което се ползва от търговеца.

По отношение на сочените нарушения по т. 2 и т. 3 от искането е прието, че те не осъществяват дисциплинарно нарушение като предпоставка за налагане на дисциплинарно наказание.

В първия случай е изтъкнато, че разпореждането за приключване на изпълнението е влязло в сила на 18.02.2020 г., а на 21.02.2020 г. по делото е изведено съобщение за вдигане на наложения запор на сметката на длъжника в „ОББ“ АД. Според решаващия състав съобщението е изпратено до третото задължено лице (ТЗЛ), тъй като за това свидетелства хронологичната подредба на книжата в кориците на изпълнителното дело, надлежно номерирано и представено в цялост. Развити са доводи, че веднага след като е установила, че документа не е достигнал до адресата ЧСИ В. е предприела необходимото и незабавно го е изпратила отново до банката – ТЗЛ. Прието е, че невъзможността на съдебния изпълнител своевременно да констатира невръщането на обратната разписка или пликът в цялост като недоставен произтича и от обявеното в страната извънредно положение на 13.03.2020 г., нарушило съществено нормалния ритъм на живот и работа във всички сфери на обществения живот, вкл. и на дейността на канторите на частните съдебни изпълнители. Установено е също да липсват настъпили от това поведение вредни последици, тъй като средствата по сметката над дължимия размер не са били запорирани и винаги са били на разположение на длъжника, а след приключване на изпълнението – през м. януари 2020 г. дефакто запорът е отменен. Изтъкнато е, че самата банка – „ОББ“ АД, като адресат на съобщението, е имала такава позиция по случая, доколкото със свое писмо до ЧСИ го е уведомила, че чака официалната отмяна на запора – т. е. той е изпълнен и като такъв вече няма действие, което следва да бъде документално потвърдено. При отсъствие на виновно неизпълнение на служебни задължения във връзка с незабавното вдигане на наложения запор върху банковата сметка на длъжника е счетено да няма извършено дисциплинарно нарушение, за което да се ангажира дисциплинарната отговорност.

Във втория случай неоснователността на искането за налагане на дисциплинарно наказание по твърдяното нарушение на чл. 78, ал. 1 вр. с ал. 8 и чл. 79 ГПК е изведена от фактическия извод за допусната от ЧСИ техническа грешка в ПДИ, в която е вписана и сума на дълга от 3 373. 41 лв. за юрисконсултско/адвокатско възнаграждение без да има искане на взискателя за присъждане на такова и без данни за сторен такъв разход по изпълнението. Според решаващия състав при извършения задълбочен анализ на материалите по изпълнителното дело се установява по категоричен начин, че вместо претендираната изтекла законна лихва върху двете главници (за данък недвижими имоти и такса битови отпадъци) в ПДИ същата е вписана, поради допусната грешка, като дължима неолихвяема сума – за описаното юрисконсултско/адвокатско възнаграждение. При съпоставка на приложените 2 бр. копия от бюджетни нареждания към [община] с кода на вида плащане (442400 – за сумата от 5 807. 59 лв. за ТБО и 442100 – за сумата от 2325 лв. за ДНИ) е обоснован извод, че няма нарушение на посочените в пункт 3 от искането законови разпоредби, доколкото единствено е налице допусната техническа грешка при изписване на текста.

Като е съобразил принципът по чл. 53 от Устава на КЧСИ за съразмерност и съответствие на санкцията към нарушението, фактът, че установеното като виновно извършено първо от описаните в искането нарушения е съществено от обективна страна – тъй като се касае за невръчване на основния документ по изпълнението – ПДИ, както и предвид дългогодишния юридически стаж на ЧСИ В. и чистото й дисциплинарно минало, ползването й с добро име и авторитет сред колеги и контрагенти, а също и липсата на настъпили значителни вредни последици от горното дисциплинарно нарушение, органът на дисциплинарна власт е възприел, че справедливото и законосъобразно наказание следва да бъде „глоба“, определена при превес на смекчаващите вината обстоятелства, в долния праг на предвиденото наказание – 1 000 лв. по чл. 68, ал. 1, т. 2 ЗЧСИ.

Обжалваното решение е неправилно и следва да бъде отменено, а развитите от защитата на ЧСИ М. В. доводи в подкрепа на изводите на решаващия състав на ДК не могат да бъдат споделени.

Съгласно разпоредбата на чл. 67 ЗЧСИ частният съдебен изпълнител носи дисциплинарна отговорност за виновно неизпълнение на задълженията си по закона и Устава на Камарата на частните съдебни изпълнители.

Първото от описаните в искането по чл. 70, ал. 1 ЗЧСИ нарушения е несъмнено установено в хода на дисциплинарното производство. Това провинение е особено укоримо, тъй като макар на длъжника да не е надлежно връчена поканата за доброволно изпълнение директно е проведено принудително събиране на вземането на негов кредитор без да се изчака изтичането на двуседмичния срок по чл. 428, ал. 1 ГПК. Допуснато е съществено нарушение на закона, което е накърнило правото на участие на длъжника в изпълнителното производство, който е бил поставен в положение на процесуална изненада и принуден да понесе последиците от принудително удовлетворяване на вземането, за чието иницииране по реда на изпълнителното производство не е бил уведомен – сумата на дълга е събрана от сметката му, която е била запорирана. Следва да се изтъкне, че редовността на действията по връчване на поканата за доброволно изпълнение осигурява процесуалната законосъобразност на последващите действия на принудително изпълнение. Надлежното уведомяване на длъжника за задължението му с предоставяне на възможност за доброволно изпълнение в законоустановения двуседмичен срок е процесуална гаранция за правото на защита срещу изпълнението – да бъде уведомен за наложените запори и възбрани, да се запознае с подлежащия на изпълнение акт, както и да се възползва от възможността доброволно да изпълни в двуседмичния срок по чл. 428, ал. 1 ГПК и да възпрепятства принудителното изпълнение. Всичко това в случая е осуетено. Налице е виновно неизпълнение на задълженията на съдебния изпълнител, следващи от закона, което съставлява основание за реализиране на дисциплинарната му отговорност чрез налагане на дисциплинарно наказание.

Дисциплинарната отговорност е санкционна отговорност, поради което вида и размера на наложеното наказание следва да бъде съобразено с тежестта на нарушенията, обстоятелствата, при които са извършени, други провинения на наказаното лице и цялостната му професионална дейност, изразени като критерии с установения от чл. 53 от Устава на КЧСИ принцип на съразмерност и съответност на санкцията към нарушението. Тъй като разглежданото в случая неизпълнение на ЧСИ В. е съществено, наказанието, което следва да понесе тя е глоба, но не в определения от дисциплинарния състав минимален размер по чл. 68, ал. 1, т. 2 ЗЧСИ – 1 000 лв. Последният е несъразмерен и не съответства на вида и тежестта на нарушението. Критериите по чл. 53 от Устава на КЧСИ ще бъдат изпълнени чрез определяне за нарушението по чл. 428 ГПК на наказание глоба в размер на 1 500 лв. с оглед отсъствието на данни за други провинения на наказаното лице и цялостната му професионална дейност, както и при липса на вредни последици, настъпили в резултат на виновното неизпълнение на задълженията на ЧСИ по закон. Искането на министъра на правосъдието за определяне на санкция около средния размер на наказанието глоба (от 5 000 лв.) за това провинение е неоснователно.

Второто от твърдяните нарушения на ЧСИ В. по образуването и движението на изпълнително дело № 221/2019 г. по описа на същата е за нарушение на чл. 433, ал. 3 във вр. с ал. 2 ГПК.

Съгласно разпоредбата на чл. 433, ал. 3 ГПК, във всички случаи по ал. 1 (при прекратяване на изпълнението с постановление) и ал. 2 (при приключване с изпълнение на задължението и събиране на разноските по изпълнението когато се издава разпореждане) съдебният изпълнител вдига служебно наложените възбрани и запори незабавно, след като постановлението или разпореждането влезе в сила. В разглеждания случай е очевидно, че макар и своевременно – на 21.02.2020 г. (датата на влизане в сила на разпореждането е 18.02.2020 г.) да е изготвил съобщение до ТЗЛ – търговска банка за вдигане на наложения запор на сметката на длъжника, съдебният изпълнител не е извършил действия по неговото изпращане, респ. не е осъществил контрол и взел мерки по повод на уведомяването на банката с разпореждането му да вдигне запора. Това е сторено доста късно във времето – едва на 04.05.2020 г. при връчване на съобщението на банката чрез пощенски оператор „Спиди“. Допуснатият пропуск в работата на ЧСИ В. е значим, доколкото е довел до неоправдано засягане на правната сфера на длъжника за около 2 месеца и половина предвид наложения запор на сметката, с която не е могъл да се разпорежда, макар и до размера на дълга. Изискването за незабавно (при цитираните по – горе предпоставки) и служебно процедиране в хипотезата на чл. 433, ал. 3 ГПК обуславя безусловност на задължението на съдебния изпълнител по закон и го обвързва да предприеме действия, чрез които реално да вдигне запора, а не само да създаде предпоставки за това. Обстоятелството, че било изведено такова съобщение до ТЗЛ още на 21.02.2020 г., а и прецизната хронологична подредба на книжата по изпълнителното дело сочела това действие да е извършено навреме (както е прието в обжалваното решение) не могат да наложат извод, че няма нарушение. Несъстоятелен е и аргументът на решаващия състав, че това поведение на ЧСИ е оправдано поради обявеното в страната извънредно положение на 13.03.2020 г. и сериозно нарушеният поради това ритъм на обществения живот, вкл. и на дейността на канторите на ЧСИ. В случая е установено задължение по закон, чието неизпълнение е виновно и е основание да се носи дисциплинарна отговорност от частния съдебен изпълнител съгласно чл. 67 ЗЧСИ. С оглед вида и тежестта на конкретното провинение, както и на обстоятелствата, при които е извършено и чистото съдебно минало на привлеченото към дисциплинарна отговорност лице, при спазване на правилото на чл. 53 от Устава на КЧСИ този съдебен състав намира, че за него следва да се наложи наказание глоба в минималния размер на предвиденото в закона – 1 000 лв. по чл. 68, ал. 1, т. 2 ЗЧСИ. Поради изложените доводи и по този пункт няма основание за определяне на санкцията около средния й размер, т.е. около 5 000 лв., както се иска от министъра на правосъдието.

Третото от сочените като извършени от ЧСИ В. нарушения по образуване и движение на процесното изпълнение е това, че в ПДИ е вписана и сума на дълга от 3 373. 41 лв. за юрисконсултско/адвокатско възнаграждение без да има искане на взискателя за присъждане на такова и данни за сторен такъв разход по изпълнението. Така се вменява нарушение по чл. 78, ал. 1 във вр. с ал. 8 и чл. 79 ГПК. Преценката на установените по делото факти налага извод, че такова е извършено, противно на приетото от дисциплинарния състав. В решението му са развити съображения за допусната техническа грешка от съдебния изпълнител като вместо дълг за юрисконсултско /адвокатско възнаграждение (какъвто е посочен в ПДИ) се касаело за задължение в същия размер, но за претендирана и изтекла законна лихва върху двете главници – за ТБО и НДИ. Една от целите на ПДИ, както се посочи по – горе, е да запознае длъжника с акта, подлежащ на изпълнение по смисъла на чл. 426, ал. 1 ГПК - представен изпълнителен лист или друг акт, подлежащ на изпълнение. Той очертава пределите на изпълнителното производство и предметът на изпълнението. Вън от тях съдебният изпълнител не разполага с делегирана от държавата компетентност да провежда принудително изпълнение. Действително, при изпълнението в случая се е стигнало до удовлетворяване на вземане в действителния му дължим размер, което е довело и до издаване на разпореждане за приключване на изпълнението. Допуснатия пропуск обаче макар и формален не може да се приеме за техническа грешка, предвид обвързаността на съдебния изпълнител от изпълнителния титул, която е безусловна. Изискването за законност в работата на ЧСИ касае несъмнено и въпросния аспект, тъй като очертава предмета на изпълнението – т. е. вземанията – по основание, вид и размер, които в случая е следвало да се удовлетворят. Неизпълнението на това задължение има характеристиката на такова по чл. 67 ЗЧСИ и е основание за ангажиране на дисциплинарната отговорност на ЧСИ. При преценката на релевантните обстоятелства на това провинение се налага извод, че съответно на него е наказание глоба в минималния размер по чл. 68, ал. 1, т. 2 ЗЧСИ – 1 000 лева, доколкото не се установяват настъпили за длъжника – титуляр на запорираната сметка вредни последици. И тук искането на министъра на правосъдието за определяне на размер на санкцията около средния за посочения вид (около 5 000 лв.) е неоснователно.

При този изход на делото ЧСИ М. В. следва да бъде осъдена да заплати на Министерство на правосъдието поисканите разноски за настоящото производство под формата на юрисконсултско възнаграждение. Същото се определя в размер на 100 лв. съгласно правилата на чл. 78, ал. 8 във вр. с чл. 23, т. 4 НЗПП и чл. 37 ЗПП.

Воден от горното, Върховният касационен съд, III г. о.

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение от 16.02.2022 г. по дисциплинарно дело № 15/2020 г. по описа на Дисциплинарната комисия на Камарата на частните съдебни изпълнители на Република България, с което на ЧСИ М. В. с рег. № 797 на КЧСИ и район на действие Окръжен съд – Благоевград е наложено наказание по чл. 68, ал. 1, т. 2 ЗЧСИ – „глоба“ в размер на 1 000 лв. за извършено нарушение по чл. 428, ал. 1 във вр. с чл. 45 и чл. 50 ГПК и е отхвърлено искането на министъра на правосъдието с изх. № 94-С-92/10.07.2020 г. за налагане на дисциплинарно наказание в останалата му част и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

НАЛАГА на ЧСИ М. В. с рег. № 797 на Камарата на частните съдебни изпълнители и район на действие Окръжен съд – Благоевград за извършено нарушение на чл. 428, ал. 1 във вр. с чл. 45 и чл. 50 ГПК по изпълнително дело № 221/2019 г. по описа на същия ЧСИ, предмет на пункт 1 от искането на министъра на правосъдието с изх. № 94-С-92/10.07.2020 г., дисциплинарно наказание по чл. 68, ал. 1, т. 2 ЗЧСИ „глоба“ в размер на 1 500 (хиляда и петстотин) лева.

НАЛАГА на ЧСИ М. В. с рег. № 797 на Камарата на частните съдебни изпълнители и район на действие Окръжен съд – Благоевград за извършено нарушение на чл. 433, ал. 3 вр. с ал. 2 ГПК по изпълнително дело № 221/2019 г. по описа на същия ЧСИ, предмет на пункт 2 от искането на министъра на правосъдието с изх. № 94-С-92/10.07.2020 г., дисциплинарно наказание по чл. 68, ал. 1, т. 2 ЗЧСИ „глоба“ в размер на 1 000 (хиляда) лева.

НАЛАГА на ЧСИ М. В. с рег. № 797 на Камарата на частните съдебни изпълнители и район на действие Окръжен съд – Благоевград за извършено нарушение на чл. 78, ал. 1 във вр. с ал. 8 и чл. 79 ГПК по изпълнително дело № 221/2019 г. по описа на същия ЧСИ, предмет на пункт 3 от искането на министъра на правосъдието с изх. № 94-С-92/10.07.2020 г., дисциплинарно наказание по чл. 68, ал. 1, т. 2 ЗЧСИ „глоба“ в размер на 1 000 (хиляда) лева.

ОСЪЖДА ЧСИ М. Д. В., рег. № 797 на КЧСИ, с район на действие Окръжен съд – Благоевград да заплати на Министерство на правосъдието сумата от 100 (сто) лева – разноски за юрисконсултско възнаграждение за настоящото производство.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.