Спирането на изпълнението по воля на кредитора не спира срока за прекратяването му

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 50013

гр. София, 27.12.2024 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА БОНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ

МАРИЯ ХРИСТОВА

при участието на секретаря Александра Карамфилова, като разгледа, докладваното от съдия Боян Цонев, гр. дело № 2188 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 290 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ищцата по делото Б. К. К. срещу решение от 10.03.2020 г., постановено по възз. гр. дело № 17/2020 г. на Монтанския окръжен съд. С обжалваното въззивно решение, като е потвърдено първоинстанционното решение № 316/22.11.2019 г. по гр. дело № 2956/2017 г. на Ломския районен съд (ЛРС), е отхвърлен, предявеният от жалбоподателката срещу „Финанс инфо асистанс“ ЕООД, отрицателен установителен иск по чл. 439 от ГПК, че същата не дължи, поради погасяването им по давност, сумите по изпълнителен лист от 03.10.2005 г., издаден по ч. гр. дело № 621/2005 г. на Монтанския районен съд, а именно: 9 081.94 лв. – главница, лихва върху главницата от 21.09.2005 г., 245.79 лв. – просрочена (изтекла) лихва и общо 506.38 лв. – разноски, за събирането на които суми е образувано изп. дело № 1218/2005 г. по описа на държавен съдебен изпълнител (ДСИ) при ЛРС.

За да постанови този резултат, въззивният съд е приел за установени следните обстоятелства по делото: Изп. дело № 1218/2005 г. е било образувано по молба на взискателя „ЦКБ“ АД, която е посочила способ за изпълнение – опис и публична продан на ипотекиран в нейна полза имот на ищцата – длъжник по изпълнението. По-късно процесното вземане е било цедирано на ответника по настоящото дело „Финанс инфо асистанс“ ЕООД, което е встъпило в изпълнителния процес като взискател. С молба от 05.11.2008 г. взискателят е поискал определяне на нова начална цена, по която да бъде проведена публичната продан на ипотекирания имот, а с молба от 19.11.2008 г. е поискал спиране на изпълнителното производство на основание чл. 432, т. 2 от ГПК. На 02.05.2012 г. взискателят е поискал възобновяване на производството и в периода февруари-март 2015 г. е била извършена публичната продан на имота на длъжницата-ищца.

При така приетите за установени обстоятелства, въззивният съд е посочил, че спорно по делото е дали на 06.11.2010 г. – две години след искането за определяне на нова оценка, е настъпила последицата на прекратяване на изпълнителното производство по силата на закона поради двугодишно бездействие на взискателя (чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК) и от този момент да е започнала да тече петгодишната погасителна давност по чл. 110 от ЗЗД. Окръжният съд е изложил съображения, че съгласно ТР № 2/2013 от 26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС, в изпълнителния процес всяко действие на принудително изпълнение прекъсва давността, но това тълкувателно решение е постановено на 26.06.2015 г. – след осъществяването на обсъдените по делото правнозначими факти, поради което е неприложимо в случая. Съдът е приел също, че преди приемането на това тълкувателно решение съдилищата са обвързани от задължителните постановки на ППВС № 3/18.11.1980 г., съгласно което по време на изпълнителния процес погасителната давност е спряла, като осъществилите се до приемането на ТР № 2/2013 от 26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС факти и техни правни последици следва да се преценяват с оглед обвързващото тълкуване, съществувало към момента на настъпването им. Изхождайки от това разрешение, въззивният съд е приел, че за да се прецени дали е настъпило погасяване на процесното вземане по давност, като начален момент следва да се приеме датата на евентуалното прекратяване на изпълнението на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. Съдът е намерил обаче, че такова прекратяване ex lege на изпълнителното производство в случая не е настъпило, по следните съображения: След последното действие на взискателя – молбата от 05.11.2008 г., е последвало спиране на изпълнителното производство на основание чл. 432, т. 2 от ГПК. При спряно производство е налице временна недопустимост да се извършват процесуални действия; запазена е висящността на процеса и възможността да се поднови развитието му, но в периода на спирането спирали да текат всички процесуални срокове и нямало как взискателят да бъде санкциониран заради бездействието си, каквато е целта на прекратяването по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, щом той не може да осъществява валидни процесуални действия. Окръжният съд е приел и че изпълнителното производство било възобновено на 02.05.2012 г., след което (в периода февруари-март 2015 г.) са извършени изпълнителните действия, довели до проданта на имота и до частично плащане на взискателя. С оглед това, въззивният съд е извел и крайния си извод, че дългът на жалбоподателката-ищца не е погасен по давност, поради което искът ѝ по чл. 439 от ГПК правилно е отхвърлен от първоинстанционния съд.

В касационната жалба на ищцата К. се поддържат оплаквания за неправилност на така постановеното въззивно решение, поради нарушения на процесуалния и материалния закон – касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК. Жалбоподателката излага съображения, че неправилно въззивният съд е приел, че след поисканото от взискателя спиране на изпълнителното производство спрял да тече двугодишният срок по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, както и че погасителна давност не е текла съгласно ППВС № 3/18.11.1980 г. по време на висящността на изпълнитения процес. Поддържат се и доводи, че след настъпилата перемпция на 06.11.2010 г., изпълнителните действия, включително проведената публична продан през периода 18.02.2015 г. – 18.03.2015 г., били невалидни и не прекъсвали давността.

Насрещната страна – ответникът „Финанс инфо асистанс“ ЕООД, в отговора си на касационната жалба излага съображения за неоснователност на същата. В откритото съдебно заседание заявява становище, че отговорът на поставения по делото правен въпрос е положителен, но поддържа доводи, че въпреки настъпилата в случая перемпция, взискателят е предприемал редовно изпълнителни действия, с които е прекъсвал давността.

С постановеното по делото по реда на чл. 288 от ГПК определение № 50019/22.10.2024 г., касационното обжалване на въззивното решение е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, по следния правен въпрос: при спиране на изпълнителното производство на основание чл. 432, ал. 1, т. 2 от ГПК, тече ли срокът по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.

Настоящият съдебен състав възприема следното разрешение на въпроса: Спирането на изпълнителния процес означава временно преустановяване на предприетите изпълнителни действия, като извършените до спирането действия остават в сила и се запазва възможността изпълнението да се възобнови при отпадане на основанието за спиране. В хипотезата на чл. 432, ал. 1, т. 2 от ГПК както спирането, така и възобновяването на изпълнителното производство, т.е. временната забрана за извършване на изпълнителни действия зависи изцяло от волята на взискателя. От друга страна, целта на перемпцията по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК е да се санкционира именно бездействието на взискателя – ако той не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, изпълнителното производство се прекратява по право, като съдебният изпълнител е длъжен незабавно да вдигне служебно наложените запори и възбрани (чл. 433, ал. 3 от ГПК). Следователно, максималният срок, за който изпълнението може да се спре по искане на взискателя е двегодишният срок по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, който продължава да тече в тази хипотеза на спиране по чл. 432, ал. 1, т. 2 от ГПК, считано от последното поискано или предприето изпълнително действие. В противен случай би се стигнало до правно нетърпимо положение – единствено по волята на взискателя да се поддържа висящността на изпълнителния процес за неограничен период от време, през който да запазят действието си всички предприети изпълнителни действия, в това число – наложените възбрани и запори върху имуществото на длъжника. Такава намеса върху имуществената сфера на последния – неограничена във времето и единствено по волята на неговия кредитор, макар и да преследва легитимна цел, е непропорционална спрямо постигането на същата. В подобен смисъл, макар и по друг правен въпрос, е и приетото в решение № 45/30.03.2017 г. по търг. д. № 61273/2016 г. на IV-то гр. отд. на ВКС.

При извършената служебна проверка, касационната инстанция не откри пороци, водещи до нищожност или недопустимост на обжалваното въззивно решение, поради което намира, че същото е валидно и процесуално допустимо.

По оплакванията на жалбоподателката за неправилност на въззивното решение съдът намира следното:

Неоснователни са касационните доводи, че погасителна давност не е текла съгласно ППВС № 3/18.11.1980 г. по време на висящността на изпълнитения процес. Съображенията и изводите на въззивния съд, че по време на висящността на изпълнителното производство по изп. дело № 1218/2005 г. – до неговото евентуално прекратяване на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, погасителната давност за процесното вземане е била спряна и не е текла, са в пълно съответствие със задължителните указания и разяснения, дадени както с ТР № 3/2020 от 28.03.2023 г. на ОСГТК на ВКС, така и в мотивите към т. 3 от ТР № 2/2023 от 04.07.2024 г. на ОСГТК на ВКС.

По въпроса, по който е допуснато касационното обжалване, въззивният съд обаче се е произнесъл в противоречие с дадения по-горе отговор и е допуснал нарушение на процесуалния закон, като неправилно е приел, че в периода на спирането на изпълнението на основание чл. 432, ал. 1, т. 2 от ГПК, бил спрял да тече двугодишният срок по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, респ. – неправилно е приел, че изпълнителното производство не било прекратено на 06.11.2010 г., когато този срок е изтекъл, считано от молбата от 05.11.2008 г., с която взискателят е поискал определяне на нова начална цена за публичната продан на ипотекирания имот на ищцата.

Горният неправилен извод обаче не е довел до неправилност на крайния резултат, постановен с обжалваното въззивно решение. Това е така, защото са неоснователни касационните доводи на жалбоподателката, че след настъпилата перемпция на 06.11.2010 г., извършените изпълнителни действия, включително проведената публична продан през периода 18.02.2015 г. – 18.03.2015 г., били невалидни и не прекъсвали давността. Съгласно задължителните указания, дадени с т. 3 от ТР № 2/2023 от 04.07.2024 г. на ОСГТК на ВКС и подробните разяснения в мотивите към нея, погасителната давност се прекъсва от изпълнително действие, извършено по изпълнително дело, по което е настъпила перемпция. В случая от доказателствата по делото е установено, че с молбата си от 02.05.2012 г. взискателят, освен възобновяване на изпълнителното производство, е направил и искане за ново изпълнително действие – повторно разгласяване на публичната продан на ипотекирания имот на ищцата, с което погасителната давност, започнала да тече на 06.11.2010 г., е била прекъсвана както с тази молба от 02.05.2012 г., така и след това – със самото извършване на публичната продан през периода 18.02.2015 г. – 18.03.2015 г., като считано от последната дата до подаването на исковата молба по делото на 13.11.2017 г., давностният срок също не е изтекъл, респ. – предявеният отрицателен установителен иск по чл. 439 от ГПК правилно е отхвърлен от въззивния съд.

В заключение, въпреки допуснатото от окръжния съд нарушение на закона, обжалваното въззивно решение е правилно като краен резултат, поради което следва да се остави в сила.

Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решението от 10.03.2020 г., постановено по възз. гр. дело № 17/2020 г. на Монтанския окръжен съд.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: