Допустимост на иск за собственост при премахнати вътрешни стени

Текстът на акта

Ключови фрази

6

Р Е Ш Е Н И Е

№ 36

София, 22.03. 2022 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в съдебно заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и втора година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Маргарита Соколова

ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова

Гълъбина Генчева

при участието на секретаря Емилия Петрова

като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова

гражданско дело №4313 от 2019 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 290-293 ГПК.

Образувано е по касационна жалба с вх.№ 738/28.02.2019г., подадена от Д. А. Д. от [населено място] чрез процесуалния ѝ представител адв.И. Н., срещу решение №46/07.01.2019г., постановено от Трети въззивен състав на ГО на Окръжен съд-Благоевград по в.гр.д.№840/2018г., в частта, с която въззивният съд е обезсилил решението на първоинстанционния съд, с което е признато за установено по отношение на Н. П. Д., Н. Н. Д. и Д. Н. Д., че Д. А. Д. е собственик на основание реализирано право на строеж на 1/2 идеална част от коридор с площ от 7.52 кв.м., разположен по протежението на партерния етаж между гараж и работилница с площ от 23.5 кв.м. и мазе №2 с площ от 16.6 кв.м., който приземен етаж се намира в сграда с идентификатор ............по КК и КР на [населено място], с административен адрес [населено място], [улица], построена в имот с идентификатор ............по КККР на [населено място] и са осъдени да ѝ предадат владението на описания имот и е прекратил производството по делото в тази част.

Касаторът поддържа, че обжалваното въззивно решение е неправилно – при постановяването му е нарушен материалният закон, допуснати са съществени нарушения на съдопроизводствените правила, вследствие на което съдебният акт се явява и необоснован. За неправилен счита извода на въззивния съд, че по реда на чл. 108 ЗС може да се иска признаване за установено на право на собственост и предаване на владението само по отношение на вещ, която съществува фактически и физически към момента на предявяването на иска. Поддържа, че по делото е установено, че коридорът, осигуряващ достъпа до поставеното в неин дял мазе, е приобщен към помещенията на ответниците по предявения иск, като са премахнати само преградните ограждащи го стени и по този начин тя е лишена от възможността да упражнява правото си на собственост върху притежаваните от нея идеални части от коридора, който представлява обща част на сградата, като съгласие на етажните собственици за промяна на предназначението на тази обща част липсва. Поради това счита, че в качеството си на етажен собственик е запазила правото си на собственост, което може да защити с иск с правно основание чл. 108 ЗС, както и че е налице правен интерес от предявяването на иск по реда на чл. 108 ЗС, тъй като коридорът не е погинал, а чрез разрушаване на преградни стени, коридорът, който е обща част на сграда в режим на етажна собственост, е приобщен към притежаваните от ответниците помещения и по този начин се ползва единствено от тях. Поддържа, че следва да бъде взето предвид и обстоятелството, че ответниците с отговора на исковата молба отричат правата ѝ на собственост върху разпределителния коридор, като счита, че в подобна хипотеза следва да бъде взето предвид, че целта на иска с правно основание чл. 108 ЗС е на първо място да бъде признато правото на собственост, което в случая е безспорно установено, и на следващо място отричащите правата ѝ ответници да бъдат осъдени да ѝ предадат владението. Моли обжалваното решение да бъде отменено. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

Допълнителни съображения излага в писмена защита.

Ответниците по касационна жалба Н. П. Д., Н. Н. Д. и Д. Н. Д., чрез процесуалния си представител адв. В. С. от АК-Б., изразяват становище, че касационната жалба е неоснователна, по съображения, изложени в представена по делото писмена защита. Претендират присъждане на направените по делото разноски.

С определение №143/07.04.2020г., постановено по настоящето дело, въззивното решение на Окръжен съд-Благоевград е допуснато до касационно обжалване по реда на чл.280, ал.1, т.3 ГПК в обжалваната от Д. А. Д. част по въпроса налице ли е погиване на обект, който е обединен с друг чрез разрушаване на преградните стени помежду им, загубил ли е собственикът на така присъединения обект правата си върху вещта и поставен ли е в невъзможност да защити правото си на собственост по реда на чл. 108 ЗС.

Според настоящия състав на I г.о. на ВКС, обстоятелството, че един обект е обединен с друг чрез разрушаване на преградните стени помежду им, само по себе си не обосновава извод, че обектът е погинал и собственикът на така присъединения обект е загубил правата си върху вещта. При подобно присъединяване хипотезата на чл. 97 ЗС не е налице, в пространствено отношение обектът продължава да съществува, макар да не е обособен с преградни стени и не съществува пречка да се иска неговото възстановяване във вида, в който е съществувал преди преустройството. Подобно преустройство би могло да има за последица възникването на нов обект, респ. присъединяване на един обект към друг по начин първият обект да изгуби своята самостоятелност, само в хипотеза, при която едно и също лице е собственик и на двата обекта, респ. в хипотеза, при която между собствениците на двата съседни обекта е постигнато съгласие както за извършване на присъединяването, така и за правните последици от това. Извършването на каквато и да е промяна на обща по естеството си част, каквато представлява коридорът, се извършва по волята на всички етажни собственици и след спазване на установените в ЗУТ правила. Присъединяване на такава обща част към обект, който принадлежи в индивидуална собственост на един от етажните собственици, извършено от този етажен собственик без съгласието на останалите и без промяна в одобрения инвестиционен проект, е непротивопоставимо на останалите етажни собственици и не би могло да има за правна последица нито промяна в предназначението на обекта (общата част), нито промяна в принадлежността на правото на собственост върху присъединената част.

Както е прието в решение №113 от 18.01.2021г. по гр.д.№1160/2020г., I г.о. на ВКС, общите части на сгради, изградени в режим на етажна собственост, не са самостоятелни обекти на права. Такива обекти са отделните жилища, а общите части са нужни, за да могат да се използват отделните жилища. Затова според определението на закона (чл. 38, ал. 1 ЗС) те са общи на всички собственици и служат за общо ползване. Поради това общите части не могат да бъдат предмет на предаване на владението в отношенията между етажните собственици. Засегнатият етажен собственик може да иска осигуряване на достъп до съответната обща част, но не може да претендира нейната ревандикация. При спор относно естеството на дадена част от сградата съдът следва да се произнесе, след като се съберат необходимите доказателства и се прецени дали се касае за обща част (по естеството си или по предназначение) и дали не е извършено преустройство, в резултат на което общата част да е променила своето предназначение и да се е превърнала в помещение, присъединено към някой от самостоятелните обекти в сградата.

В подобна хипотеза, ако установи, че съответният обект е обща по естеството си част, съдът следва да се произнесе по същество по предявения по реда на чл. 108 ЗС иск.

Искът по чл. 108 ЗС е недопустим, ако е погинала сградата, част от която е и обектът, правото на собственост върху който се претендира. Именно към такава хипотеза е относимо разрешението, дадено в решение №245 от 16.12.2015г., постановено по гр.д.№3263/2015г. на I г.о. на ВКС.

По съществото на правния спор Върховният касационен съд, като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и като извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл. 290, ал. 1 и чл. 293 ГПК, приема следното:

По реда на чл.108 ЗС Д. А. Д. е предявила срещу Н. П. Д., Н. Н. Д. и Д. Н. Д. иск за признаване право на собственост и предаване владението на 1/2 ид.част от коридор с площ от 7.52 кв.м., намиращ се по протежение на партерния етаж на сградата между гаража и работилницата и мазе №2 и обекта с предназначение – гараж, с твърдението, че този коридор е съсобствен между нея и ответниците и представлява обща част на сградата, като ответниците са премахнали без нейно съгласие 2.95 метра от стената, обща за коридора и гаража-работилница, както и 3.23 метра от стената, обща за коридора и мазе №2 и обособили самостоятелно помещение, за което заявили, че е тяхна собственост.

Ответниците оспорват така предявения иск като твърдят, че Д. А. Д. не е собственик на 1/2 ид.част от коридора, за който претендира.

Постановявайки обжалваното решение, въззивният съд е приел, че предявеният от Д. А. Д. ревандикационен иск е недопустим, тъй като процесният коридор, предмет на предявения ревандикационен иск, е разрушен и не съществува фактически на място, тъй като още преди подаването на исковата молба, през 1996., ответникът Н. Д. е съборил обособяващите и отграничаващите площта на същия преградни, странични стени и то е приобщил като част от притежаваните на същия етаж от него и другите ответници гараж и работилница с площ от 23.5 кв.м. и мазе №2 с площ от 16.6 кв.м., по които обстоятелства страните не спорят, а са установени и от събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и приетата по делото СТЕ.

Изложени са съображения, че искът е недопустим, като насочен към защита на несъществуващ самостоятелен, корпорален обект на правото на собственост. Взето е предвид, че чл.108 ЗС дава възможност за защита правата на невладеещия собственик срещу неправомерно владеещия несобственик или съсобственик, като предявяването и правният интерес от търсената защита предполага към датата на предявяване на исковата молба поне наличие на твърдения за съществуващо и защитимо право на собственост. Прието е, че по реда на чл.108 ЗС може да се иска признаване за установено правото на собственост и предаване владението само по отношение на вещ, която съществува фактически и физически към момента на предявяване на иска, а така предявеният иск може да бъде уважен само ако вещта съществува и към момента на приключване на съдебното дирене пред въззивната инстанция, която разглежда спора по същество. В случая е взето предвид, че такъв обект на правото на собственост още в исковата молба се твърди, че не съществува от години, поради което е прието, че с погиването на вещта /коридора/ правото на собственост върху нея се е прекратило, независимо от причините за това.

Така постановеното въззивно решение е валидно, процесуално допустимо, но по същество неправилно.

Както беше посочено по-горе, предявеният по реда на чл. 108 ЗС иск би бил недопустим в хипотеза, при която сградата, в която се намира обектът, правото на собственост върху който се претендира от ищеца, е погинала и не съществува към момента на предявяване на иска, респ. към момента на приключване на устните състезания по делото. Ако сградата съществува, но в нея е извършено вътрешно преустройство, имащо за последица присъединяване на един обект към друг, предявеният по реда на чл. 108 ЗС иск за предаване владението върху единия от тези два обекта, е допустим, но при произнасянето по неговата основателност съдът следва да прецени дали обектът, предмет на ревандикация, е правно обособен и представлява самостоятелен обект на вещни права или има по-особено предназначение, което сочи на правен интерес от друга по вид защита на собствеността. Ревандикационният иск обаче и в подобна хипотеза е допустим, тъй като съдът извършва преценката за възможността защитата на претендираното право да се осъществи по този ред едва при постановяване на решение по съществото на спора. Още повече, между страните може да съществува спор не само за естеството и предназначението на вещта (обекта на претендираното право), но и за принадлежността на правото на собственост, в който случай не съществува пречка предявеният по реда на чл. 108 ЗС иск да бъде уважен само в установителната му част. Особено като се вземе предвид, че според разясненията, дадени в т.2 на ТР №4 от 06.11.2017г., постановено по тълк.д.№4/2015г. на ОСГК, с предявения по чл. 109 ЗС иск не се признава правото на собственост върху недвижим имот - вън от предмета на делото по негаторния иск са както правото на собственост върху имота, собственост на ищеца, така и правото на собственост върху имота, собственост на ответника.

По така изложените съображения следва да се приеме, че предявеният по реда на чл. 108 ЗС от Д. А. Д. иск за предаване владението върху 1/2 идеална част от коридор е допустим. По реда на чл.293, ал. 3 въззивното решение следва да бъде отменено в обжалваната част и делото бъде върнато за ново разглеждане от друг въззивен състав на Окръжен съд-Благоевград.

По изложените по-горе съображения, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ въззивно решение №46, постановено на 07.01.2019 г. от Окръжен съд – Благоевград, Гражданско отделение, Трети въззивен състав по в.гр.д.№840/2018 г. в частта, с която въззивният съд е обезсилил решението на първоинстанционния съд, с което е признато за установено по отношение на Н. П. Д., Н. Н. Д. и Д. Н. Д., че Д. А. Д. е собственик на основание реализирано право на строеж на 1/2 идеална част от коридор с площ от 7.52 кв.м., разположен по протежението на партерния етаж между гараж и работилница с площ от 23.5 кв.м. и мазе №2 с площ от 16.6 кв.м., който приземен етаж се намира в сграда с идентификатор ................по КК и КР на [населено място], с административен адрес [населено място], [улица], построена в имот с идентификатор ...............по КККР на [населено място] и са осъдени да ѝ предадат владението на описания имот и е прекратил производството по делото в тази част и

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг въззивен състав на Окръжен съд – Благоевград.

Решението е окончателно.

Председател:

Членове: