Практика · Върховен касационен съд · 07 Октомври 2022
Отхвърляне на молба за отмяна на влязло в сила решение поради липса на нови обстоятелства
Резюме, съставено автоматично от текста на акта. Меродавен е самият акт по-долу.
Осъдено лице иска отмяна на влязло в сила съдебно решение за обезщетение за вреди от смърт при катастрофа, като се позовава на чуждестранни закони, съдебна практика и призовка като нови доказателства. Върховният касационен съд оставя молбата без уважение. Съдът приема, че чуждото право не представлява новооткрито писмено доказателство или факт, а за представения документ страната е знаела още по време на първоначалния процес.
Какво приема съдът
Чуждестранните нормативни актове и съдебна практика не представляват новооткрити обстоятелства или писмени доказателства по смисъла на закона за отмяна на влязло в сила решение, а забавеното им посочване не се дължи на обективна невъзможност, а на небрежност при воденето на делото.
Приложени разпоредби
- чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК
- чл. 307, ал. 2 ГПК
- чл. 43, ал. 2 КМЧП
- чл. 51 ЗА
Всяка посочена разпоредба е проверена да се среща в текста на акта.
отмяна на влязло в сила решениенови писмени доказателствачуждо правозастрахователно обезщетениепропусната полза
Текстът на акта
Ключови фрази Р Е Ш Е Н И Е № 50214 гр. София, 28.10.2022 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, четвърто отделение, в открито съдебно заседание на единадесети октомври две хиляди и двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ АНЕЛИЯ ЦАНОВА при участието на секретаря Кристина Първанова, като изслуша докладваното от съдия Цанова гр. д. № 4958 по описа за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производство по чл.307, ал.2 ГПК. Образувано е по молба на Е. И. К., с която се иска отмяна на влязло в сила решение № 260000 от 12.08.2020г. на АС- Варна, постановено по гр. д. № 470/19г., с което е отменено решение № 3/16.02.2017г. на ОС- Разград по гр.д. № 192/16г. в частта, с която са отхвърлени предявените от В. И., Д. З. и З. З., действащ чрез своята майка и законен представител В. Г., искове срещу Е. И. К. за заплащане на сумата от по 25100лв., предявени като частични от общ размер от 120 000 лв., ведно със законната лихва и в частта за разноските и вместо него е постановено друго, с котето Е. К. е осъдена на осн. чл.51 ЗА да заплати на В. И., на Д. З. и на З. З., действащ чрез своята майка и законен представител В. Г., сумата от по 25 100 лв. за всеки от тях- пропусната полза от изгубена възможност да получат застрахователно обезщетение за претърпени болки и страдания от смъртта на Ю. З. И., предявени като частичен иск от иск в пълен размер от 120 000лв., ведно със законната лихва от 22.08.2016г. до окончателното изплащане, с присъждане на разноски. В молбата за отмяна се твърди основанието по чл.303, ал.1 ГПК- нови обстоятелства и нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са й били известни при решаването му и с които, като страна в процеса, не е могла да се снабди своевременно, а именно: закон № 32/2000, решение № 1/15.02.2016г. на ВКСП на Р.Румъния, решение на правителството № 906/16.12.1998г., закон № 172/14.05.2004г., заповед № 20/07.11.2008г., закон № 172/14.05.2004г., заповед на Комисията за застраховане от 29.06.2005г., нормативен документ от 29.06.2005г., издаден от Комисията за застрахователен надзор ЗН, закон № 172/14.05.2004г., закон № 136/1995г., призовка от РС- Себеш по дело № 1335/298/2009г. По делото е постъпила писмена молба от адв. Б.- пълномощник на В.И., Д. З. и З. З., с която заявява, че молбата за отмяна е неоснователна, тъй като несвоевременното запознаване със законите и съдебната практика не е ново обстоятелство, нито писмено доказателство по см. на чл.303, ал.1, т.1 ГПК, а не било ясно и дали приложените актове от 1954, 1998, 2000, 2004, 2005 и 2008 г. са актуални и са били действащи към момента на процесното ПТП. Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че в случая не са налице предпоставките за отмяна на влязлото в сила съдебно решение. Производството за отмяна по реда на чл.303, ал.1,т.1 ГПК е процесуално средство за извънинстанционен контрол на влезли в сила съдебни решения, чиято цел е да се избегне неправилното решаване на спора, когато то не е резултат на процесуално нарушение на съда или на небрежност на страната при водене на делото. По смисъла на посочената разпоредба, новооткритите писмени доказателства и обстоятелства за юридически или доказателствени факти следва да са релевантни за спорното право и да не са били включени в доказателствения материал по делото, без да са новонастъпили, т.е. заинтересуваната страна да не е знаела за съществуването на новото обстоятелство или на новото писмено доказателство, без обаче незнанието и непредставянето му да се дължат на липса на нормално дължимата грижа за водене на делото или на процесуално нарушение на съда. В случая представените от молителката „чужди нормативни актове и ..решение №1 от 15.02.2016 г. на ВКСП на Р. Румъния“ не попадат в приложното поле на чл.303, ал.1, т.1 КТ, тъй като не могат да бъдат определени нито като писмени доказателства, нито като факти на действителността, които имат спрямо спорното правоотношение значение на юридически или доказателствени факти. Дори да се сподели становището на молителката, че приложеното с молбата й чуждо право попада под основанието на чл.303, ал.1, т.1 ГПК, то не може да се приеме, че неустановяването му по делото се дължи на невиновна невъзможност, а не на процесуално нарушение на съда или небрежност на страната. Съдът е длъжен служебно да установи съдържанието на чуждото право, неизпълнението на което му задължение следва да се квалифицира като процесуално нарушение. Молителката, като страна по делото, съгл. чл. 43, ал. 2 КМЧП, също е участвала процеса на установяване на приложимото право, като е представила документи, установяващи съдържанието на разпоредбите на чуждото право, но сама не е положила грижата да узнае чуждото право и го приложи по делото или изиска неговото прилагане, полагайки нормално дължимата грижа за добро водене на делото. Представената с молбата призовка, издадена на 27.08.2009г. от РС- Себеш по дело № 1355/2009 г., също не може да бъде подведена под основанието на чл.303, ал.1, т.1 ГПК, тъй като още с отговора на исковата си молба Е. К. е заявила, че е запозната с постановената по това дело присъда, т.е. не се касае за новооткрито доказателство. Ето защо и молбата за отмяна следва за бъде оставена без уважение като неоснователна. По делото липсват ангажирани от ответната страна доказателства за извършени разноски, поради което и такива не се дължат. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на ІV гр. отд, Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба на Е. И. К., ЕГН: [ЕГН], съдебен адрес: [населено място], [улица], за отмяна на влязло в сила на влязло в сила решение № 260000 от 12.08.2020г. на АС- Варна, постановено по гр. д. № 470/19г., с което е отменено решение № 3/16.02.2017г. на ОС- Разград по гр.д. № 192/16г. в частта, с която са отхвърлени предявените от В. И., Д. З. и З. З., действащ чрез своята майка и законен представител В. Г., искове срещу Е. И. К. за заплащане на сумата от по 25100лв., предявени като частични от общ размер от 120 000 лв., ведно със законната лихва и в частта за разноските, и вместо него е постановено друго, с което Е. К. е осъдена на осн. чл.51 ЗА да заплати на В. И., на Д. З. и на З. З., действащ чрез своята майка и законен представител В. Г., сумата от по 25 100 лв. за всеки от тях- пропусната полза от изгубена възможност да получат застрахователно обезщетение за претърпени болки и страдания от смъртта на Ю. З. И., предявени като частични от иск в пълен размер от 120 000лв., ведно със законната лихва от 22.08.2016г. до окончателното изплащане, с присъждане на разноски. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Съдебните актове са публични; имената на физическите лица в тях са заличени от съда. Резюмето не е правен съвет. Имате подобен случай? Попитайте законите.