Опит за убийство или средна телесна повреда при нанасяне на удари с острие

Текстът на акта

Ключови фрази

Убийство по чл.115 НК * опит за убийство * обезщетение за неимуществени вреди от престъпление

Р Е Ш Е Н И Е

№ 50

гр.София , 19 септември 2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и пети март две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛАДА ПАУНОВА

ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА ПАНЕВА

КРАСИМИРА МЕДАРОВА

при участието на секретаря Илияна Петкова

и в присъствието на прокурора от ВКП АТАНАС ГЕБРЕВ

като изслуша докладваното от съдия ПАУНОВА наказателно дело № 113/2022г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Касационното производство е инициирано по жалба от защитника на подс. Р. Н. Ч. – адв. К. К. и по жалба на частния обвинител и граждански ищец Г. М. А., срещу решение № 283 от 11.08.2021г. по внохд № 1350/2020г. на Софийски апелативен съд.

С присъда № 134/21.05.2019г., постановена по нохд № 1101/2018г. Софийският градски съд е осъдил подсъдимия Ч. за три престъпления: на основание чл. 115, вр. чл. 18, ал. 1 от НК му наложил наказание „лишаване от свобода” за срок от десет години; на основание чл. 354а, ал. 3, предл. 2, вр. ал. 1, т. 1 от НК му наложил наказание „лишаване от свобода” за срок от две години и глоба в размер на 2000лв. и на основание чл. 339, ал. 1, предл. 2 от НК му наложил наказание „лишаване от свобода” за срок от две години. На основание чл. 23, ал. 1 и ал. 3 от НК съдът е определил едно общо, най-тежко наказание – десет години лишаване от свобода при първоначален строг режим, и глоба в размер на 2000лв. На основание чл. 45, ал. 1 от ЗЗД, подсъдимият е осъден да заплати обезщетение за неимуществени вреди на гражданския ищец Г. А. в размер от 170 000лв., ведно със законната лихва, като е отхвърлен предявения граждански иск за разликата до 350 000лв., поради недоказаност. Съдът се е произнесъл по реда на чл. 59 от НК, по разпореждането с веществените доказателства и по разноските.

По въззивни жалби от защитника на подсъдимия и от гражданския ищец и частен обвинител е образувано внохд № 1076/2019г. С решение № 466 от 21.11.2019г. по това дело САС изменил първоинстанционната присъда, както следва: преквалифицирал деянието по чл. 115, вр. чл. 18, ал. 1 от НК, в такова по чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 от НК и наложил на подсъдимия наказание от три години лишаване от свобода; преквалифицирал престъплението по чл. 354а, ал. 3 от НК в такова по чл. 354а, ал. 5 от НК и наложил на подсъдимия наказание глоба в размер на 700лв.; на основание чл. 23, ал. 1 и 3 от НК определил общо наказание от три години лишаване от свобода, което отложил на основание чл. 66 от НК за изпитателен срок от пет години и присъединил глобата от 700лв; намалил е размера на уважения граждански иск на 60 000лв.

Това въззивно решение е било оспорено с касационен протест, касационна жалба от частния обвинител и граждански ищец А. и касационна жалба от защитника на подс. Ч.. С решение № 158/04.12.2020г. по н.д. № 419/2020г. на ВКС, първо наказателно отделение решението е било отменено и делото – върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд. В касационния съдебен акт е прието, че с прилагането на закон за по-леко наказуемо престъпление законът е приложен правилно, но е констатирана неправилност с приложението на чл. 66, ал. 1 от НК.

При новото разглеждане на делото от въззивния съд е постановено атакуваното сега решение № 283 от 11.08.2021г. по внохд № 1350/2020г. на Софийски апелативен съд. С него първоинстанционната присъда е изменена, както следва: деянието по чл. 115, вр. чл. 18, ал. 1 от НК е преквалифицирано в такова по чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 от НК и на подсъдимия е наложено наказание от три години лишаване от свобода; преквалифицирано е престъплението по чл. 354а, ал. 3 от НК в такова по чл. 354а, ал. 5 от НК и на подсъдимия е наложено наказание глоба в размер на 700лв.; на основание чл. 23, ал. 1 и 3 от НК е определено общо наказание от три години лишаване от свобода, което е отложено на основание чл. 66 от НК за изпитателен срок от пет години и е присъединена глобата от 700лв; намален е размерът на уважения граждански иск на 100 000лв., намалена е и държавната такса върху него. В останалата част присъдата е потвърдена.

С касационната жалба от защитника на подс. Ч. се оспорва въззивното решение в частта му, в която е изменена първоинстанционната присъда и е уважен гражданския иск за сумата от 100 000лв. Твърди се неправилно приложение на материалния закон. Прави се искане на основание чл. 354, ал. 2, т. 5 от НПК обжалваното решение да бъде изменено, като бъде намален размера на уважения граждански иск.

С касационната жалба от гражданския ищец и частен обвинител Г. А. се оспорва въззивното решение в изменителните му части. Излагат се доводи за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Основното оплакване в подкрепа на това основание е, че атакуваното решение е дословен препис на предходното въззивно решение, което според касатора се приравнява на липса на мотиви. Твърди се наличие на противоречия в мотивите на съдебния акт. Претендира се липса на обоснован отговор на направените от страните възражения. По-нататък се излагат съображения за неправилно приложение на материалния закон с преквалифицирането на извършеното от подс. Ч. от престъпление по чл. 115, вр. чл. 18, от НК в такова по чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, както и по отношение на уважения граждански иск. Прави се и оплакване за явна несправедливост на наложеното на подсъдимия наказание, като се акцентира върху неправилно приложение на института на условното осъждане, в какъвто смисъл е било отменителното решение на касационната инстанция. Правят се алтернативни искания – за отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане, за уважаване изцяло на предявения граждански иск.

В съдебно заседание пред касационната инстанция защитникът на подс. Ч. – адв. К., заявява, че решението на апелативния съд е правилно и законосъобразно в наказателно правната му част. Поддържа направеното с жалбата оспорване на уважения размер на гражданския иск, като излага доводи за несправедливост. Моли за изменение на решението, като бъде намален размера на уважения граждански иск. Изразява становище за неоснователност на касационната жалба на частния обвинител и граждански ищец А..

Адв. Л. Т. като повереник на гражданския ищец и частен обвинител А. поддържа подадената касационна жалба по изложените в нея съображения. Излага доводи в подкрепа на оплакването за неправилно приложение на материалния закон. Посочва, че ударите са били нанесени в долната част на тялото на пострадалия, поради това, че той се е защитавал; че те са нанесени с изключителна сила от физически превъзхождащ нападател, оръжие с широк режещ ръб; че нападението е било предварително планирано от подсъдимия като наказателна акция; че цялостната преценка на нанесените телесни повреди сочи на несъмнен опит за отнемане на живот. Излага съображения във връзка с размера на граждански иск, свързани с продължителността на лечението на пострадалия, необходимостта на бъде обслужван от медицинска сестра, че А. е прекратил кариерата си в резултат на уврежданията. Оспорва приложението на чл. 66 от НК, като акцентира върху указанията на касационната инстанция в отменителното решение, както и върху доводите за високата лична степен на обществена опасност на подсъдимия.

Другият упълномощен повереник на частния обивинител и граждански ищец А. – адв. Д., поддържа касационната жалба. Подчертава указанията в предходното решение на касационния съдебен състав, свързани с нарушение с условното осъждане на подсъдимия и с липсата на убедителни съображения относно размера на граждански иск. Пресъздава оплакването в жалбата за липса на мотиви на въззивното решение, за неизпълнение на задължението за всестранен анализ на събраните по делото доказателства и непроследимост на формирането на вътрешното убеждение на решаващия съд по правото. Оспорва аргументирано преквалифицирането на деянието в по-леко наказуемо престъпление. Излага съображения във връзка последиците от деянието за пострадалия.

Двамата повереници изразяват становище за неоснователност на касационната жалба от подсъдимия.

Представителят на ВКП изразява мотивирано становище за неоснователност и на двете касационни жалби. Счита, че не са допуснати претендираните нарушения и въззивното решение следва да бъде оставено в сила.

Подс. Р. Ч. не участва лично в касационното производство.

Върховният касационен съд, след като обсъди съображенията в касационните жалби, доводите на страните в съдебно заседание и провери обжалваното решение в пределите на правомощията си по чл. 347, ал. 1 от НПК, за да се произнесе, взе предвид следното:

Касационният жалбоподател – частен обвинител и граждански ищец, е оспорил въззивното решение само в пределите, за които разполага с процесуална легитимация – във връзка с обвинението за престъплението, от което той е пострадал и свързаните с наказването въпроси, както и по отношение на гражданския иск. В жалбата на подсъдимия се иска изменение на атакувания съдебен акт само по отношение на размера на гражданския иск. Поради това предмет на проверка от настоящата инстанция е въззивното решение само в оспорените му части.

По жалбата на частния обвинител и граждански ищец Г. А., в която се заявяват и трите касационни основания по чл. 348, ал.- 1, т. 1- 3 от НПК :

Касационният съд проверява атакувания пред него съдебен акт по посочените в жалбата касационни основания и подкрепящите го доводи. Поради това съображенията, подкрепящи заявените касационни основания, трябва да аргументират претендираните нарушения, относими към неправилно приложение на материалния закон, допуснати съществени процесуални нарушения, явна несправедливост на наложеното наказание. В случая жалбата на Г. А. съдържа доводи, на които не се дължи отговор именно поради това, че те не могат да бъдат отнесени към никое от касационните основания. Така, в иницииращия процесуален документ е пресъздадена в подробности фактологията, възприета от първата и от въззивната инстанции. Преразказването на фактите по никакъв начин не аргументира някое от заявените касационни основания. Освен това в жалбата се коментира първоинстанционната присъда, което не държи сметка за това, че предмет на касационна проверка е въззивният съдебен акт и се преценява неговата материално правна и процесуална законосъобразност. Още по-малко може да послужи като повод за касационна проверка заявеното от прокурора, участвал в първоинстанционното производство в хода на съдебните прения, цитирано в жалбата.

1.Наведените в касационната жалба доводи, аргументиращи касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК, не могат да бъдат възприети.

Основно оплакване на касатора е това, за липса на мотиви на атакуваното въззивно решение, което се обосновава с довод, че същото представлява дословен препис на предходния съдебен акт на въззивната инстанция. Прочитът на проверяваното сега решение сочи, че възприетата в него фактическа обстановка е такава, каквато е била обоснована и при предходното разглеждане на делото от друг състав на апелативния съд. Твърдението на касатора, че тя е дословно преписана, не може да послужи за извод за липса на мотиви, понеже контролираният съдебен състав е обективирал изводите си по фактите, такива, каквито е намерил за установени. Всъщност този състав на въззивния съд не е намерил основание да преразгледа основните факти, включени в предмета на доказване и значими за правилното решаване на делото и е възприел фактическата обстановка, обоснована и от първия съд, по която впрочем не е имало спор. Тук е мястото да се отбележи, че цитираната в жалбата съдебна практика на ВКС не е относима към настоящия случай – напр. в решение № 109/2017г. на първо Н.О. е обсъждана възможността да бъдат ползвани показания на свидетели, разпитани по метода "copy paste", решение № 164/2012г. на второ Н.О. е по отношение на обяснения на подсъдим.

Твърдението в касационната жалба, че въззивният съд е приел нови фактически положения, без да аргументира основанията за това, не могат да бъдат възприети. Касаторът е цитирал, че в мотивите на първоинстанционната присъда е било прието, че „пострадалият бил пресрещнат от подсъдимия, който го нападнал“, а въззивният съд е посочил, че „подсъдимият и пострадалият се засекли и подгонили“. Тези цитати са изолирани от контекста и цялостният прочит на възприетата фактология не сочи на различни факти. Това е така, понеже в решението на въззивния съд събитията пред хлебопекарна „име“ са описани по-детайлно (като е съобразено заключението на видео-техническата експертиза, изследвала записите от охранителни камери), като между останалите детайли е посочено, че подсъдимият е преминал саксиите и е нанесъл удар на пострадалия с предмет с решещ ръб. Следователно и двете инстанции приемат, че подсъдимият е демонстрирал нападателно поведение и не се касае до нови фактически положения.

Направените възражения срещу начина на формиране на вътрешното убеждение на контролирания съд са в съществена степен декларативни. Те и не намират основание, защото в решението е обективиран анализа на доказателствата по делото, като е изразена оценката за достоверност и връзката помежду им, а също са изследвани в контекста на възприетите факти за поведението на подсъдимия и на пострадалия преди и по време на физическия конфликт. Това позволява касационният съд да проследи правилността на процеса на формиране на вътрешното убеждение на решаващия съдебен състав и при това не констатира пороци в този процес, защото не се набелязва подценяване или преекспониране на определени доказателства, нито превратно тълкуване, а доказателствените източници са анализирани в тяхната пълнота и взаимна връзка.

Доводите за вътрешни противоречия в мотивите също са неоснователни. В жалбата като противоречие се сочи кредитирането или не с доверие на показанията на пострадалия свид. А.. Такова не е налично, защото в решението ясно е аргументирано, че това гласно доказателствено средство се дискредитира по отношение на твърденията за провокация от групата на подсъдимия във времето когато и подсъдимият и пострадалият са били с компанията в заведението, предхождащо физическия конфликт, като това е обосновано с изолираността им по отношение на останалите свидетелски показания. При все това заявеното от пострадалия по отношение на развитието на събитията пред хлебопекарната е възприето за достоверно отново при внимателна съпоставка с останалите доказателствени източници. Няма противоречие и по отношение на изводите за доказаност на обвиненията срещу подс. Ч., защото цитираните от касатора изречения от мотивите отново са извадени от контекст, като те са формулирани в отговор на защитни възражения на подсъдимото лице. Не е вярно, че въззивният съд е утвърдил като правилни изводите на първата инстанция за това, че подсъдимият е осъществил опит за убийство на пострадалия, и същевременно е възприел квалификация на извършеното като причиняване на телесна повреда. Решаващият съд е констатирал, че първостепенният такъв е изложил подробни мотиви за възприетата от него правна квалификация, но едновременно с това е обосновал несъгласието си с тях, аргументирайки различните си правни изводи.

От касатора се правят възражения и за това, че в атакуваното решение не е даден аргументиран и пълноценен отговор на направените възражения. В тази връзка следва да се посочи, че на възражения, релевирани пред първата инстанция, въззивната такава няма задължение на отговаря, а и касаторът не може да претендира, че не е отговорено на възражения на прокурора, след като последният не е изразил недоволство от постановения акт. Освен това, макар да са формулирано като липса на отговор, оплакванията на жалбоподателя всъщност са недоволство от правните изводи на решаващия съд. Цитираните в жалбата медицински показатели за състоянието на пострадалия, изводими от историята на заболяването, са били съобразени от приетата съдебномедицинска експертиза, като заключенията й са намерили място в мотивите на въззивното решение. Това, дали причинените четири средни телесни повреди е следвало да се квалифицират като опит за убийство, разгледани в тяхната съвкупност, е правен въпрос, който е намерил отговор при обосноваване на правната квалификация на извършеното.

Изложените съображения водят до извод, че при постановяване на атакувания съдебен акт не са допуснати нарушения на процесуалните правила от категорията на съществените по смисъла на чл. 348, ал. 3, вр. ал. 1, т. 2 от НПК и не са налице основания за неговата отмяна.

2.Съображенията за неправилно приложение на материалния закон, изложени в касационната жалба, също не се възприемат от настоящия състав на касационната инстанция.

При предходното касационно разглеждане на делото съдът е утвърдил изводите по отношение на ангажирането на наказателната отговорност на подс. Ч. за извършено престъпление по чл. 129, ал. 2 от НК. Доколкото преценката за правилното приложение на материалния закон е извършена в същите фактически рамки, то не е налице повод за отклонение от вече възприетото от касационната инстанция за това, че фактите по делото не позволяват положителен извод за наличието на пряк умисъл за убийство.

Правната квалификация на извършеното от подсъдимия като причиняване на средна телесна повреда е добре защитена в мотивите на атакуваното решение, като е извършена цялостна оценка на обективираното поведение на дееца, която е обосновала правилен извод, че умисълът на подс. Ч. е бил за причиняване на телесна повреда.

В съдебната практика константно се приема, че опит за убийство при евентуален умисъл е невъзможен (Решение № 394/1968г. на Второ НО). В Решение № 751/1970г. та Първо НО) е посочено, че „съгласно чл. 18, ал. 1 от НК опитът е наказуем само когато субектът на деянието е действал с пряк умисъл, т. е. когато той е искал настъпването на предвидените в закона общественоопасни последици на престъплението, но не и когато той е действал с евентуален умисъл“. В конкретния случай няма фактическа основа за извод, че целеният и желан резултат от подсъдимия е лишаване от живот на пострадалия, защото насочеността и силата на ударите, краткото време на нанасяне, причиняването на прорезни рани са все обстоятелства, обосноваващи извод за това, че деецът е целял нанасяне на телесни повреди. Възраженията на повереника на частния обвинител и граждански ищец за предварителна организация на нападението, за това, че раните са нанесени в краката, не намират подкрепа във възприетата фактология.

Избирателно цитираната в касационната жалба на частния обвинител и граждански ищец съдебна практика не може да подкрепи оплакването за неправилна квалификация на деянието. Касаторът многократно подчертава обстоятелството, че пострадалият е оцелял поради оказаната му навременна и компетентна медицинска помощ. Няма съмнение, че причинените увреждания и усложненията на здравословното състояние вследствие на тях са единен причинно-следствен процес, но въпросът дали ще бъде реализиран по-тежкия резултат – смъртта на пострадалия, не е от решаващо значение за квалификацията на деянието, понеже умисълът се обективира от извършените от подсъдимия действия. В тази връзка, посоченото Решение № 365/2008г. на Трето НО е неотносимо, защото в него се прави разграничение за довършеност на опита, а в случая не се касае за опит за убийство. Развитата от касатора теза, основана на Решение № 574/1975г. на Второ НО, за това, че „когато деецът иска да нанесе побой на пострадалия, но му причинява такива телесни увреждания, от които той съзнава, че може да настъпи смъртта му, и желае настъпването на този резултат, умисълът му за причиняване на телесна повреда прераства в умисъл за лишаване от живот“, също не може да аргументира различни изводи при установената по настоящето дело фактология. Действително подс. Ч. е нанесъл на пострадалия увреждания с остър режещ предмет, но посоченото вече за това, че те не са в части от тялото, в които се намират жизнено важни органи, че не са прободни, а прорезни, са обективни данни, въз основа на които не може да се изведе насоченост на поведението на подсъдимия към причиняване на смъртта и цел постигане на такъв резултат. По отношение на съображенията в касационната жалба за това, че подсъдимият е действал с алтернативен умисъл, искайки няколко възможни резултата, те също не могат да бъдат възприети. Това е така, защото когато деецът действа с евентуален неопределен умисъл, той ще отговаря за реално настъпилия, а не за по-тежкия резултат, който е предвиждал, защото не е възможен опит при евентуален умисъл.

С оглед на изложените съображения, претенциите в касационната жалба за неправилно приложение на материалния закон и свързаното с тях искане за отмяна на съдебния акт и връщане на делото за ново разглеждане, са неоснователни.

3.В касационата жалба на частния обвинител А. се възразява срещу приложението на чл. 66 от НК, като се твърди явна несправедливост на наложеното наказание.

В отменителното касационно решение е прието, че отлагането на изпълнението на наказанието на подс. Ч. е неправилно, поради неправилна оценка на значимите обстоятелства, и това е обосновало отмяната на въззивния съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане. При това обаче следва да се има предвид, че постановената отмяна не е за неправилно приложение на материалния закон, а касае преглед на оценъчната дейност на решаващия съд, така че съображенията на касационния състав за допуснати нарушения при индивидуализацията на наказанието не могат да имат задължителен характер за съда по същество, каквато е въззивната инстанция. Д ейността на съда по индивидуализацията на наказанието относно размера и начина на изтърпяване винаги е свързана с оценъчна дейност на конкретни фактически обстоятелства, присъща на съда по същество, и тази дейност е реализирана от контролираната инстанция. Няма съмнение, че формалните предпоставки за условно осъждане са изпълнени с оглед размера на определеното наказание за извършеното престъпление по чл. 129 от НК и предвид съдебното минало на подсъдимото лице. Спорът е по отношение на преценката за това, дали с отлагане на изтърпяването на наказанието са постижими целите по чл. 36 от НК.

Настоящият касационен състав няма причина да не се съгласи с изводите на въззивния съд за това, че в конкретния случай за постигане целите на наказанието не е необходимо ефективното му изтърпяване. Контролираната инстанция обстойно е мотивирала изводите си, свързани с личността на дееца и възможността за неговото поправяне и превъзпитание без прилагане на пенитенциарно въздействие. В тази връзка е съобразила обстоятелствата, че подс. Ч. е трудово ангажиран, социално вграден, че проявата му е инцидентна, не е осъждан. Изолирането на сравнително млад и активен човек от обществото би съставлявало прекомерна репресия. Макар действително деянието да не е с ниска степен на обществена опасност предвид начина на извършването му и тежестта на причинения резултат, това не може да се преценява изолирано и самостоятелно да обоснове необходимост от ефективно изтърпяване на наказанието. Въззивният съд не е оставил извън вниманието си и не е игнорирал постигането на целите на генералната превенция, каквито доводи излага касаторът. Предупредителното и възпиращо въздействие на наказанието върху членовете на обществото не се постига непременно с налагане на високо по размер и ефективно наказание, а и с това, че налагането на наказание е неотменима последица от извършеното престъпление. В тази връзка и определеният максимален по размер изпитателен срок също е в унисон с целите на наказанието, защото освен, че действа предупредително и възпиращо върху подсъдимия, показва на членовете на обществото, че за извършеното престъпление деецът следва да е обвързан с дълъг период на корекционно въздействие.

Изложените съображения сочат на неоснователност на искането на касатора за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане с оглед отмяна на приложението на чл. 66 от НК.

4.Възраженията, релевирани в обсъжданата касационната жалба по отношение на отмерения размер на обезщетението за причинени на граждански ищец А. неимуществени вреди в резултат на деянието, са неоснователни.

Размерът на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, според законовия критерий за справедливост, се определя съобразно вида и тежестта на причинените телесни и психични увреждания и продължителността и интензитета на претърпените физически и душевни болки и други страдания и неудобства. Тези обективни критерии, видно от мотивите на атакувания съдебен акт, са били съобразени. Нито едно от обстоятелствата, сочени от касатора, не е останало извън вниманието на решаващия съд, така че недоволството не може да бъде възприето.

По жалбата на защитника на подс. Ч. – адв. К. :

В нея се претендира неправилността на въззивното решение в частта му, с която е уважен гражданския иск за сумата от 100 000лв.

Тази жалба също се намери за неоснователна от касационната инстанция.

Обезщетението за причинени неимуществени вреди съобразно нормата на чл. 52 от ЗЗД се определя по справедливост, но въз основа на обективни обстоятелства. Съдът е длъжен да посочи и да извърши преценка в тяхната съвкупност на релевантните обстоятелства, което е сторено от въззивната инстанция. Оспорването на възприети в решението фактически положения, направено с жалбата, на практика е оплакване за необоснованост, каквото не подлежи на разглеждане от касационната инстанция. Поради това не може да бъде обсъждана преценка за достоверност на свидетелски показания.

Прочитът на мотивите на въззивното решение сочи, че не са налице основания за оспорване на посочените от касатора обстоятелства, взети предвид при съдебната преценка за размера на дължимото обезщетение. Няма как да бъде игнориран факта, че е било необходимо спрямо пострадалия в дома му да бъдат осъществявани манипулации от медицинска сестра в продължителен период. Установеният по експертен път факт, че при А. са останали белези от нараняванията, не може да бъде подценен, независимо, че те загрозяват само част от тялото му и че биха избледнели с времето. Доводите, че не е верен изводът за ограничена двигателната активност на А., почиват на предположения. Пълноценната оценка на всички обективни обстоятелства, позволяващи преценката за адекватния размер на обезщетението, има като резултат определяне на паричен еквивалент на неимуществените вреди, отговорящ на критериите за справедливост.

Поради тези съображения не са налице основания за изменение на въззивното решение с намаляване на размера на присъденото на пострадалия обезщетение на основание чл. 45 от ЗЗД.

Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, Трето наказателно отделение

Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 283 от 11.08.2021г., постановено по внохд № 1350/2020г. на Софийски апелативен съд.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.