Намаляване на наказания за длъжностно присвояване и прилагане на условно осъждане

Текстът на акта

Ключови фрази

Длъжностно присвояване в големи размери * намаляване на наказание * условно осъждане * липса на нарушения по правилата за проверка и оценка на доказателствата * обществена опасност на деец

Р Е Ш Е Н И Е

№ 479

гр. София, 08 октомври 2024 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ – трето наказателно отделение в открито съдебно заседание на седемнадесети септември през две хиляди и двадесет и четвърта година в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : БЛАГА ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ : ДАНИЕЛА АТАНАСОВА

НЕВЕНА ГРОЗЕВА

с участието на секретаря Ил. Петкова, в присъствието на прокурора от ВКП Калин Софиянски, след като разгледа докладваното от съдия Грозева н.д. № 479 /24 г. и за да се произнесе, взe предвид следното :

Производството е образувано на основание чл. 346, т. 1 от НПК по касационни жалби на подс. И. А. С. чрез защитниците му адв. А. Р. и адв. Б. Ж., на адв. Й. К. –защитник на подсъдимите М. М. С. и К. В. А. и на адв. Д. П. защитник на подс. Б. Й. А. срещу решение № 37 от 24.03.2024 г. постановено по внохд № 214/23 г. на Апелативен съд- Варна.

В жалбата на подс. И. С. са релевирани касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 2 и т. 3 от НПК като се настоява ВКС да отмени въззивния съдебен акт и върне делото за ново разглеждане на АС- Варна , алтернативно да го измени като намали наказанието и приложи чл. 66, ал. 1 от НК. В подкрепа на оплакването за допуснати съществени процесуални нарушения защитниците са посочили, че в решението липсват мотиви по отношение на основното възражение в жалбата им касаещи размера на наложеното от ОС наказание - нарушение от категорията на абсолютните такива. Твърди се също така, че съдът не е оценил в достатъчна степен наличието на многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, измежду които се откроява продължителността на воденото наказателно производство, поради което определеното наказание не съответства на степента на обществена опасност на подс. С..

В касационната жалба на адв. К. за двамата подсъдими К. А. и М. С. се съдържат доводи за наличие на трите касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от НПК, като въззивният съд ненужно е преповторил мотивите към присъдата на Окръжния съд, с които се е солидаризирал, игнорирал е обясненията на подс. М.С. относно това на каква длъжност е назначен и при какви обстоятелства му е било възложено да осъществява действия по управление и пазене на имущество. Освен това не са изследвани показанията на св. Д. и св. А., от които можело да се направи извод за липсата на длъжностно качество на подс. М. С. и подс. А.. Наложените наказания са определени като явно несправедливи, тъй като не е отдадено значение на тежкото им семейно положение, на дадените от подс. С. обяснения, с които е съдействал за разкриване на обективната истина по делото и на продължителния период на водене на наказателното производство. Направено е искане ВКС да направи самостоятелен анализ на събраните доказателства и да измени въззивното решение като намали размера на наложените наказания, позволяващи приложението на чл. 66 от НК за подсъдимите. Алтернативно се иска отмяна на съдебния акт и връщане на делото за ново разглеждане на първата инстанция за отстраняване на допуснатите от нея съществени процесуални нарушения, довели до неправилно приложение на материалния закон.

В касационната жалба на адв. П. са развити съображения за явна несправедливост на наложеното наказание на подс. А., с които се поддържа наличието на касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК. Съдът не е съобразил, че той е дал подробни обяснения с които е съдействал още в хода на ДП, че е изразил съжаление, че семейното му положение е тежко, наказателното производство е продължило прекомерно дълго, поради което се настоява за намаляване на размера на наказанието и отлагане на неговото изтърпяване при условията на чл. 66, ал. 1 от НК.

В съдебно заседание пред ВКС подс. И. А. се яви лично и със защитниците си адв. Р. и адв. Ж., които пледират за това че въззивният съд е допуснал съществено процесуално нарушение, тъй като не е изложил собствени мотиви, а повторил тези на първия съд. Твърдят също така, че съдът не е отговорил на оплакване, което са направили в съдебно заседание за явна несправедливост на наказанието. Настояват за наличието и на третото касационно основание и поради това алтернативно, ако ВКС не счете, че е допуснато съществено нарушение на процесуалните правил и не отмени решението, то да измени същото като намали размера на наказанието под най- ниския предел и и да приложи чл. 66 от НК.

Подс. И. С. моли жалбата му да бъде уважена.

Подс. М. С. се явява лично и с упълномощения си защитник адв. К..

Подс. К. А. се явява лично и с адв. К., който пледира за отмяна на въззивния акт, поради наличие на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК, алтернативно за неговото изменение с намаляване на размера на наложените наказания за подс. М. С. на три години лишаване от свобода и отлагането му за подходящ изпитателен, а за редуциране на наказанието и за подс. А.. Акцентира на начина, по който е определено наказанието и счита същия за неправилен, тъй като не са съобразени всички обстоятелства по делото и най- вече факта, че общото дете на двамата подсъдими е с пожизнен ТЕЛК и родителите и се намират в трудно положение сблъсквайки се необходимостта от ежедневни грижи за дете, което е в неравностойно положение. Освен това обръща внимание на срока на водене на наказателното производство, който счита за неразумно дълъг и настоява за това, че той се явява самостоятелна предпоставка за намаляване на наказанията.

По отношение на подс. М. С. счита, че въззивният съд не е положил усилия за да изясни дали с оглед заеманите от него длъжности той може да субект на престъплението длъжностно присвояване, поради което твърди, че липсата на отговори в тази насока предпоставя наличието на касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК.

В последната си дума подсъдимите молят жалбите им да бъдат уважени и наказанието да бъде намалено.

Подс. Б. А. се явява пред ВКС лично и с адв. П. поддържа релевираното с жалбата касационно основание – явна несправедливост на наказанието лишаване от свобода и пледира за намаляването му до размер позволяващ приложението на чл. 66 от НК. Основните акценти са приноса на подсъдимите за разкриване на престъплението и тежкото семейно положение на подс. А., който за кратко време загубил най- близките си хора в живота.

Подс. А. в последната си дума заявява, че е имал желание да започне възстановяване на сумата предмет на обвинението, но не е имал физическа възможност за това.

Повереникът на гражданският ищец /фирма/- адв. М. смята решението в гражданската му част за правилно. Управителят на дружеството- граждански ищец иска да бъде даден шанс на подсъдимите и да върнат сумата, с която е ощетено дружеството.

Представителят на ВП на РБ не намира релевираните касационни основания за налични и счита, че атакувания съдебен акт не страда от посочените в жалбите пороци, поради което следва да остане в сила.

ВКС, трето наказателно отделение, след като обсъди доводите залегнали в жалбата, материалите по делото, в пределите на предоставените си правомощия и поискания касационен контрол, намери следното :

Жалбите на подсъдимите И. С., М. С. и Б. А. са частично основателни.

Жалбата на подс. К. А. е неоснователна.

С присъда № 7 от 1.06.2023 г. постановена по нохд № 236/22 г. Окръжен съд- Търговище признал подсъдимите М. М. С., И. А. С., Б. Й. А. и К. В. А. за виновни в извършването на престъпление по чл. 202, ал. 2, т. 1 вр. чл. 201, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, за подс. А. по чл. 201, вр. чл. 20, ал. 4 от НК за това, че в условията на продължавано престъпление в различни периоди, в съучастие като съизвършители по между си, а подс. М. С. и сам от 9.09.2017 г. до 13.02.2019 г. в [населено място] в качеството си на длъжностни лица присвоили движими вещи – употребявани акумулатори, собственост на /фирма/, поверени им да ги пазят и управляват както следва :

-за подс. М. С. на обща стойност 135 389,34 лв. сам и в съучастие подс. А. и подс. И. С. и Б. А., като присвояването е в големи размери , поради което и на основание чл. 202, ал. 2, т. 1,вр. чл. 201, вр. чл. 20 , ал. 2, вр. чл. 26 , ал. 1 от НК му е наложено наказание пет години лишаване от свобода,при първоначален общ режим, като на основание чл. 37, ал. 1 т. 7 от НК е лишен от право да заема държавна и обществена длъжност , както и да професия свързана с управление и пазене на обществени пари и стоки за срок от седем години, като е оправдан това деянието да е в особено големи размери и да представлява особено тежък случай – по чл. 203, ал. 1от НК и за сумата от 2 031,43 лв.

- подс. И. С. в съучастие с подс. А. и подс. М. С. присвоил сумата от 116 975,50 лв. като присвояването е в големи размери , поради което и на основание чл. 202, ал. 2, т. 1,вр. чл. 201, вр. чл. 20 , ал. 2, вр. чл. 26 , ал. 1 от НК му е наложено наказание четири години лишаване от свобода, при първоначален „общ“ режим, като на основание чл. 37, ал. 1 т. 7 от НК е лишен от право да заема държавна и обществена длъжност , както и да професия свързана с управление и пазене на обществени пари и стоки за срок от шест години, като е оправдан това деянието да е в особено големи размери и да представлява особено тежък случай – по чл. 293, ал. 1от НК и за сумата от 1 444, 57 лв.

-подс. Б. А. в съучастие с подс. А. подс. М. С. присвоил сумата от 116 955,50 лв. като присвояването е в големи размери , поради което и на основание чл. 202, ал. 2, т. 1,вр. чл. 201, вр. чл. 20 , ал. 2, вр. чл. 26 , ал. 1 от НК му е наложено наказание четири години лишаване от свобода, при първоначален „общ“ режим, като на основание чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК е лишен от право да заема държавна и обществена длъжност, както и да професия свързана с управление и пазене на обществени пари и стоки за срок от четири години, като е оправдан за това деянието да е в особено големи размери и да представлява особено тежък случай – по чл. 293, ал. 1от НК и за сумата от 1 444,57 лв.

-за подс. К. А. за това, че в качеството си на помагач с подс. М. С. – извършител, присвоила 14 710,40 кг употребявани акумулатори на стойност 18 167,35 лв. –престъпление по чл. 201, ал. 1,вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 4 от НК , като е наложено наказание две години лишаване от свобода, което на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложено за изпитателен срок от четири години, като е лишена от право да заема държавна и обществена длъжност, както и да професия свързана с управление и пазене на обществени пари и стоки за срок от четири години и е оправдана за разликата в предмета на престъпление от 586,86 лв.

На основание чл. 45 от ЗЗД подсъдимите са осъдени да заплатят на ощетеното юридическо лице /фирма/ представлявано от управителя Д. И. обезщетение за причинените от тях имуществени вреди, всеки един от тях солидарно с останалите сумите за които са признати за виновни, в едно със законната лихва считано от 12.02.2019 г. до окончателното им изплащане, като съдът е отхвърлил частично като неоснователен иска срещу всеки от тях, съобразно размера на сумата за която всеки един от тях е оправдан.

Подсъдимите са осъдени да заплатят в полза на държавата направените по делото разноски на досъдебната фаза и тези от ОС- Търговище, както и направените разноски от гражданския ищец за възнаграждение на повереници и съответен размер 4% държавна такса върху уважения размер на гражданския иск за всеки от тях.

Съдът се е разпоредил с веществените доказателства по делото и е постановил връщането им на ощетеното юридическо лице.

По жалби на подсъдимите и защитниците им в АС- Варна е образувано внохд № 214/23 г. С решение № 37 от 24.03.2024 г. присъдата е потвърдена изцяло.

По касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК

Оплакването за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила се поддържа в жалбите със сходни доводи и това позволява да им бъде даден отговор едновременно за това :

-че вътрешното убеждение на въззивният съд е останало неясно за подсъдимите, поради това, че в решението са преповторени мотивите на първоинстанционната присъда, без да са изложени собствени разсъждения и без да са подложени на обсъждане представените допълнителни доказателства, отнасящи се до обстоятелствата по чл. 54 от НК и

- че съдът не е отговорил на доводите за явна несправедливост на наказанието „лишаване от свобода“,

-че въпросът за това дали подс. подс. М. С. притежава качеството на „длъжностно лице“, на което са поверени вещи за пазене и управление е останал неразрешен.

Настоящият съдебен състав на ВКС счете, че при осъществяване на аналитичната си дейност, обективирана в постановения съдебен акт, решаващата съдебна инстанция е изпълнила процесуалните си задължения и не е допуснала касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК.

1.Съдебният акт не страда от порок - липса на мотиви и съдържанието му позволява на страните и касационната инстанция да узнаят действителната воля на съда, която той е защитил убедително. Неоснователно е твърдението, че такава яснота липсва, поради това че въззивната инстанция е възприела изцяло фактическите, правни изводи на първия съд и съображенията му при определяне на наказанието „лишаване от свобода“. Решението е синтезиран вид на първоинстанционния съдебен акт и отговоря на заложения в чл. 339, ал. 2 от НПК стандарт.

Обстоятелствата, относими за преценката по чл. 54 от НК са намерили своя индивидуализиращ прочит при това с детайлен анализ на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства конкретно за всеки подсъдим –с отчитане на семейния му статус, съдебно минало, характеристични данни и конкретната степен на обществена опасност. Посочено е, че наказанията са определени при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства „необременено съдебно минало, направени самопризнания още в хода на досъдебното производство и пред съдебното производство, изразено желание да възстановят причинените вреди“.

2.Съдът не е оставил в страни от вниманието си възраженията на защитника на подс. И. С., на които на л. 17 е дал отговори какви са съображенията за определеното наказание лишаване от свобода конкретно за него - изхождайки от броя на извършените от подсъдимия деяния - 47 на брой, размера на присвоената сума, надхвърляща с 40 000 лв. критерия за „големи размери“, отработена и организирана схема, ясно разпределение на ролите за тримата съизвършители, поради което оплакването в жалбата, че липсват мотиви за подс. И. С. е лишено от основание. Въззивният съд е отбелязал изрично, че определените на подс. И. С. и подс. Б. А. наказания са с една година по- ниски от наложеното на подс. М. С., имайки предвид, че последният е имал ръководна роля за осъществяване на престъпленията, а останалите имат „по- малък принос“.

3. Въззивният съд е изпълнил основното си задължение, произтичащо от чл. 339, ал. 2 от НПК, като е дал отговори на основните възражения на страните, направени пред него и те се съдържат на л. 18, л. 19 и л. 20 от съдебния акт и касаят : оплакванията за противоречия в мотивите към присъдата, за нарушенията на материалния закон, касаещи длъжностното качество на подс. М. С., основанията, с които е отказано искането на защитата за приложение на чл. 55 от НК. Следва да се припомни, че тогава когато въззивният съд споделя фактическите изводи не е длъжен да обсъжда подробно всичко, което е задължително за мотивите на първоинстанционен съдебен акт и в случаите, когато въззивният съд постановява нова присъда- чл. 305, ал. 3 от НПК./ Р №181/12 г. по н. д. 486/12 г. на 1-во НО на ВКС и др./, поради което отправения упрек към съдържанието на съдебния акт не държи сметка на константната съдебна практика по въпроса. Липса на мотиви като касационно основание би била налице тогава, когато въззивният съд механично е възпроизвел съдържанието на проверявания от него съдебен акт, без изобщо да обсъди наведени пред него съображения, като по този начин лишава страните от яснота по какъв начин е формирал вътрешното си убеждение. Настоящият случай не е такъв.

4. Съдебният състав е изложил прецизни съображения на л. 19, съобразени с устойчивата съдебна практика касаеща престъплението „длъжностно присвояване“, съобразно задължителните указания дадени от ВС по приложението на закона в ТР 3/71 г. на ОСНК в раздел 3, т. 1 и т. 6 и раздел 7, т. 4, с които е отговорил изчерпателно на възражението на адв. К. за длъжностното качество на подс. И. С., като е приел, че той е годен субект на престъплението, тъй като е придобил това качество след устно възлагане от управителя на дружеството; че обективно е имал достъп до складовете, в които се намират акумулаторите; че за всяко едно от деянията е действал при една и съща обстановка и еднородност на вината, като е запазил отношението си към предмета на престъпление, независимо от длъжностите, които е заемал по трудов договор към съответното предприятие, поради което твърдението на касатора, че въпросът за длъжностното качество на подс. И. С. е останал неизяснен и не е намерил своето вярно разрешение в атакувания съдебен акт е неоснователно.

По изложените до тук съображения, ВКС прецени, че заявеното в жалбите касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК не е налично и въззивната съдебна инстанция не се е дистанцирала от процесуалните си задължения разписани в чл. 13, чл. 14 и чл. 107, ал. 5 от НПК, постановявайки ясен, прецизен и убедителен в съдържателно отношение съдебен акт.

По касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК.

Основната претенция в жалбите касае размера на определените наказания „лишаване от свобода“ : за подс. М. С. -пет години лишаване от свобода, четири години за подс. Б. А. и подс. И. С. и една година за подс. К. А..

Касационната проверка на подържаните оплаквания, не дава повод да се приеме, че наказанията са индивидуализирани без да бъдат съобразени наличните смекчаващите отговорността обстоятелства, за сметка на отегчаващите такива и че в дейността си по тяхното определяне съдът е допуснал релевираното касационно основание.

Съдът е направил балансирана преценка отчитайки превеса на смекчаващите отговорността обстоятелства - дадените обяснения, с които са спомогнали за разкриване на обективната истина, чистото съдебно минало, тежкото семейно положение на подс. А., М. С., като правилно е преценил, че техният брой не е значителен и не предполага приложението на чл. 55 от НК. Правилно е съобразено, че наказанията са определени към средния размер- близко до предвидения от закона минимум от три години лишаване от свобода, което е съпоставено на фона на значителния размер на присвоената сума и броя на деянията и упоритостта, с която те са извършвани в продължение на 14 месеца.

Касационната инстанция счете, че въззивният съд неправилно е отчел в тежест на подсъдимите размера на присвоената сума, тъй като тя е елемент от състава на престъплението – „големи размери“ и не може да е самостоятелно основание за определяне на по- тежко наказание.

На следващо място въззивният съд е приел, че изброените от него по- горе отегчаващи отговорността обстоятелства не дават основание да се определи наказание от три години лишаване от свобода, което е минимума в закона, извод с който ВКС не може да се съгласи, поради следното :

Решаващите съдебни състави са подценили един съществен факт по делото, който е с решаващо значение при определяне на наказанието и той е цялостното процесуално поведение на подсъдимите – от началото на досъдебното производство, където те са дали подробни и конкретни обяснения по обвинението, разкривайки своя личен принос към осъществената престъпна дейност. В разпитите си като обвиняеми те са предоставили информация за времето, мястото и механизма на извършване на деянията, признавайки вината си, подпомагайки и насочвайки разследването. Обясненията им са били проверени чрез писмените документи – протоколи за доброволно предаване, опис на покупко-изплащателни сметки от /фирма/ , записи от охранителни камери на АПИ за движението на МПС използвани за товарене на акумулаторите, от показанията на св. И., св. П., св. С. Д., св. И. Д., св. А., св. Г. Д., св. Х. И. и резултатите от назначените графологическа и Техническа експертизи.

Изложеното следва да даде отражение при преценка на степента на личната им обществена опасност и при определяне на размера на наказанието, като следва да се има предвид, че доказването на престъплението се дължи на направения от тях избор –да съдействат за разкриване на обективната истина по делото.

Последното без съмнение е ясен знак пред обществото, че процесът на тяхното поправяне е започнал и то позволява да се направи извод, че изпълнението на една от целите на чл. 36 от НК е започнало. Това налага преосмисляне на тежестта на наказателният отговор, който държавата следва да даде и той е чрез смекчаване на санкцията на подс. М. С., И. С. и Б.А..

По отношение на подс. К. А. не може да бъде направен извод за несправедливост на наказанието от една година лишаване от свобода, тъй като то е пропорционално, отчитайки незначителната й ролята като помагач, невисоката стойност на присвоената сума, трудностите свързани с отглеждането на детето й и необходимостта да бъде придружител на детето си пожизнено.

По отношение на подс. Ив. А. значение следва да се отдаде на факта, че е започнал възстановяване на причинените от деянието имуществени вреди на ощетеното юридическо лице.

Това налага ВКС да упражни правомощията по чл. 354, ал.1, т.4, вр. ал.2, т.1 от НПК като намали наказанията „лишаване от свобода“ с по една година, както следва за :

-подс. М. М. С. от пет години лишаване от свобода на четири години лишаване от свобода,

-подс. И. А. С. от четири на три години лишаване от свобода,

-подс. Б. Й. А. от четири на три години лишаване от свобода.

Направената корекция в размера на наказанията на три години лишаване от свобода, позволява да се обсъди възможността за приложението на чл. 66, ал. 1 от НК по отношение на подс. И. С. и подс. Б. А.. Налице са материалните предпоставки за това, тъй като те са неосъждани на лишаване от свобода за престъпление от общ характер и целите на чл. 36 от НК могат да се постигнат чрез отлагане изтърпяване на определените им наказания за изпитателен срок от пет години. Максималният изпитател срок би следвало да бъде достатъчен контрамотив от извършване на нови престъпления. По отношение на определеното наказание от четири години лишаване от свобода на подс. М. С., чл. 66 от НК не може да намери приложение.

Изменението на решението в тази му част не налага корекция на допълнителното наказание по чл. 37, т. 7 от НК на подс. М. С., подс. И. С. и Б. А., тъй като лишаването от права не надхвърля с повече от три години наложеното наказание лишаване от свобода, съгласно чл. 49, ал. 2 от НК.

Не са налице основания за промяна на режима на изтърпяване на наложеното на подс. М. С. наказание лишаване от свобода, който е бил определен от съда като първоначален „общ“.

В заключение следва да се посочи, че оплакването за прекомерност на срока на водене на наказателното производство, който е пет години не е основание за допълнително смекчаване на наказателното положение на подсъдимите, тъй съгласно практиката на ЕСПЧ и ВКС, разумният срок на водене на наказателното производство се поставя в зависимост от броя на подсъдимите лица, продължителността на извършване на престъпната дейност, необходимостта от събиране и проверка на доказателствата и етапът, на който се намира наказателното производство. В случая, с оглед посоченото критерии / броя на подсъдимите и периода, който е разследван, както и факта че делото се намира пред касационна инстанция/, срокът не е неразумен и не може да се противопостави на изискването на чл. 6 от КЗПЧ.

Поради изложените до тук съображения и на основание чл. 354, ал.1 т.4, вр. ал.2, т.1 от НПК

ВКС, трето наказателно отделение

Р Е Ш И :

ИЗМЕНЯ решение № 37 от 24.03.2024 г. на Апелативен съд –Варна постановено по внохд № 214/23 г. като намалява размера на наказанията лишаване от свобода, както следва :

-за подс. М. М. С. от пет години лишаване от свобода на четири години лишаване от свобода,

-за подс. И. А. С. от четири на три години лишаване от свобода,

-за подс. Б. Й. А. от четири на три години лишаване от свобода.

На основание чл. 66, ал. 1 от НК отлага изтърпяването на наказанието лишаване от свобода за срок от три години по отношение на подс. И. С. и Б. А. за изпитателен срок от пет години, считано от влизане на присъдата в сила.

ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му част.

Решението е окончателно.

Председател :

Членове: 1.

2.