Законосъобразно връчване на съобщения на търговско дружество чрез уведомление

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 673

София, 06.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в открито заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА

ЧЛЕНОВЕ: МАЙЯ РУСЕВА

ДЖУЛИАНА ПЕТКОВА

при участието на секретаря Цветанка Найденова,

като изслуша докладваното от съдия Папазова гр.д.№ 2709 по описа за 2025г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.303, ал.1, т. 5 ГПК.
Образувано е въз основа подадена от „Ауто Рефреш 7“ООД [населено място], представлявано от управителя Х., чрез процесуалния представител адвокат С., молба за отмяна с вх.№ 20326 от 12.05.2025г. на влязло в сила на 29.01.2025г. решение № 2744 от 18.12.2024г. по гр.д. № 2679/2024г. на Районен съд Бургас. С решението, чиято отмяна се иска е осъден настоящия молител да заплати на Х. Е. Я. сумите от 21 291.55лв.,неплатени трудови задължения за периода м.03.2019г.- м.06.2021г., 9 029.73лв., обезщетение за забава в размер на законната лихва върху всяко месечно трудово възнаграждение, считано от 1.05.2019г. до 26.04.2024г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 27.04.2024г., както и 1 080лв., разноски по делото. Молителят твърди, че е научил за така постановения съдебен акт на 12.02.2025г., въз основа на получена от управителя на дружеството друга искова молба /по гр.д.№ 8318/24г.на БРС/.
Молителят счита, че е бил лишен от възможност за участие в делото, поради допуснати нарушения на правилата за уведомяване на търговско дружество, което представлява. Твърди, че адресът на търговска регистрация на дружеството съвпада с адреса на ищеца по делото, приключило с влязлото в сила решение, чиято отмяна се иска, който е и съдружник в същото дружество. По делото ответникът е призован и по телефон, който също съвпада с телефона, ползван от ищеца в производството. Освен посочените нередности, според молителя не е спазена и процедурата за призоваване, доколкото във върната призовка, призовкарят не е посочил – дали търговецът е напуснал вписания в регистъра адрес или не е намерен достъп до канцеларията му. Счита, че вписването: „няма такава фирма“ не покрива законовите изисквания, още повече че не е посочено и от кого е получена тази информация.
Изразеното в отговора от ответната страна Х. Е. Я., чрез процесуалния представител адвокат Б. становище е за недопустимост поради просрочие и за неоснователност на направеното искане. В съдебно заседание не се явява.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като обсъди направеното искане, изразените становища и доказателствата по делото, намира следното :
Възражението за недопустимост на подадената молба поради просрочие е недоказано. Молителят доказва твърдението си, че е научил за постановения съдебен акт на 12.02.2025г., като представя искова молба, въз основа на което е образувано друго дело /гр.д.№ 8318/24г.на БРС/ и съобщение, с което е уведомен, от което е видно, че то е получено на 12.02.2025г., а ответникът който оспорва този факт не представя никакви доказателства за оборването му.
Разгледана по същество, молбата за отмяна е неоснователна.
Молителят „Ауто Рефреш 7“ ООД [населено място] е търговец и юридическо лице. Като такъв, съгласно чл.50, ал.1 ГПК, мястото за връчване на призовки и съобщения е „последният посочен в регистъра адрес“. Не се спори и се установява от приложеното по делото извлечение, че последният вписан в регистъра адрес на „Ауто Рефреш 7“ ООД [населено място] е : [населено място],[жк], [жилищен адрес] тел........ В съответствие със закона, съобщението с препис от исковата молба е било изпратено на същия адрес. То се е върнало с отбелязване:“По сведение на г-н С. апартамента има нов собственик.Отдавна е продаден. Няма такава фирма“.Отбелязването е направено на 8.05.2024г.от призовкаря Ю., която е поставила своите печат и подпис. На същата дата, тя е залепила „уведомление на входната врата на посочения адрес“, в което е отбелязано, че в „двуседмичен срок от 9.05.2024г. П. Х. в качеството на представител на „Ауто Рефреш 7“ ООД [населено място] следва да се яви в ОС Бургас, партер за да получи съобщение по гр.д.№ 27679/2024г. и ако не се яви, „документите ще се приложат към делото и ще се считат за редовно връчени“. След изтичане на срока, с разпореждане от 28.05.2024г., съдията-докладчик е разпоредил призоваване по телефона. Издадена е служебна справка, че на 29.05.2024г., във връзка с разпореждане на съдията-докладчик, е извършено позвъняване на обявения в търговския регистър телефон, за да бъде осъществена връзка с „Ауто Рефреш 7“ ООД [населено място], но „телефонът е активен, дава свободен сигнал, но никой не вдига“. Съдът е насрочил делото. Събщението на ответника е върнато с отбелязване: „На адреса живее майката на съдружника на П., Х.. Х. Я. не приема съобщения“. Отбелязването е направено на 27.06.2024г.от призовкаря Ю., която е поставила печат и подпис. На същата дата, тя е залепила „уведомление на входната врата на посочения адрес“, в което е отбелязано, че в „двуседмичен срок от 28.06.2024г. П. Х. в качеството на представител на „Ауто Рефреш 7“ ООД [населено място] следва да се уви в ОС Бургас, партер за да получи съобщение по гр.д.№ 27679/2024г. и ако не се яви, „документите ще се приложат към делото и ще се считат за редовно връчени“. Съдът е приел уведомяването за редовно, на основание чл.50, ал.4 ГПК. За постановеният съдебен акт отново е изпратено съобщение на адреса на търговска регистрация. Съобщението е върнато в цялост с отбелязване: „На адреса живее майката на съдружника Х. Я.. Тя нима нищо общо с фирмата. Не приема съобщения“. Отбелязването е направено на 20.12.2024г.от призовкаря Ю., която е поставила печат и подпис. На същата дата, тя е залепила „уведомление на входната врата на посочения адрес“, в което е отбелязано, че в „двуседмичен срок от 23.12.2024г. П. Х. в качеството на представител на „Ауто Рефреш 7“ ООД [населено място] следва да се уви в ОС Бургас, партер за да получи съобщение по гр.д.№ 27679/2024г. и ако не се яви, „документите ще се приложат към делото и ще се считат за редовно връчени“.
При така изложените факти, настоящият съдебен състав намира, че не е налице допуснато нарушение на установените правила за връчване на съобщения на юридическото лице. Всички съобщения са били изпращани на посоченото в чл.50, ал.1 ГПК от законодателя място. Установено е наличието на хипотезата на чл.50,ал.2 ГПК–лицето е напуснало адреса и в регистъра не е бил вписан новия му адрес. За това, тъй като връчителят не е намерил достъп до канцеларията и не е намерил някой, който да е съгласен да получи съобщението, в съответствие с изискванията на чл.50, ал.4 ГПК, е било залепяно уведомление. Независимо, че съгласно закона – второ уведомление не е необходимо да се залепя, в конкретния случай – три пъти е залепяно уведомление и съдът е приемал процедурата за изпълнена едва след изтичане на установения срок. Изпълнени са и изискванията на чл.47, ал.2 ГПК относно уведомлението, доколкото в нето е посочено, че книжата са оставени в канцеларията на съда и могат да бъдат получени в двуседмичен срок от залепване на уведомлението, както и последиците от неявяването. Хипотезата на чл.303, ал.1, т.5 ГПК не е налице, защото законоустановената процедура за призоваване на юридическото лице по чл.50 ГПК е спазена от съда. Възраженията на молителя са недоказани. Той не е установил нито, че адресът на търговска регистрация на дружеството съвпада с адреса на ищеца по делото, нито че обявеният телефон при регистрацията е телефонът на ищеца /още повече че на същия никой не е отговорил/. Обстоятелството,че в две от съобщенията е отразено, че на адреса живее майката на Х. Я. не дава основание за друг извод, защото – нито майката на Я., нито Х. Я. са приемали съобщенията, заради което и са били поставяни уведомления. Целта на уведомлението е представителят на фирмата, който знае че е предоставил именно този адрес за получаване на адресираните до него съобщения, да направи необходимото, така че да го посещава, за да е възможно съобщенията да достигнат до него. /В случая, трикратно за период от по 2 седмици, т.е. за около месец и половина, на адреса е имало поставени уведомления и представителят на дружеството, ако беше положил дължимата грижа да посети предоставения от него адрес, щеше да е известен/.
С оглед на изложеното, като не констатира страната да е била лишена от участие в делото вследствие на нарушаване на съдопроизводствени правила, по смисъла на чл.305, ал.1, т.5 ГПК, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „Ауто Рефреш 7“ООД [населено място], със седалище и адрес на управление : [населено място],[жк], [жилищен адрес] представлявано от управителя Х., за отмяна на влязлото в сила на 29.01.2025г. решение № 2744 от 18.12.2024г. по гр.д. № 2679/2024г. на Районен съд Бургас.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ :