Оправдаване за закана с убийство при ограничен касационен контрол

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 257

гр. София, 02.06.2025 година

Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на деветнадесети май две хиляди двадесет и пета година в състав:

Предедател: Теодора Стамболова

Членове: Петя Шишкова

Милена Панева

при секретар Галина Иванова и в присъствието на прокурора от ВКП Петя Маринова, като разгледа докладваното от съдията Шишкова КНД № 407/25 г. по описа на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 346, т. 2 от НПК.

Образувано е по протест на прокурор от Софийска градска прокуратура срещу присъда № 208 от 29.11.24г., постановена по ВНОХД № 6135/2024г. на Софийски градски съд. С атакуваната присъда е отменена изцяло присъда от 14.05.2024г. по НОХД № 16357/20г. на Софийски районен съд и подсъдимият Т. И. Ч. е признат за невиновен в това, на неустановена дата в края на месец юни 2019г., в дома му в [населено място],[жк], [улица], да се е заканил на П. П. К. с убийство, като й казал, че ще плати на негов приятел да я убие, че той лично ще я убие, че ще я залее с киселина, и това заканване би могло да възбуди у К. основателен страх за осъществяването му, и е оправдан по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.144, ал.3, вр. ал.1 от НК.

Касаторът се позовава на касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК, като твърди, че при изяснена фактическа обстановка, въззивният съд е направил погрешни правни изводи за авторството и съставомерността на деянието. Иска връщане на делото за ново разглеждане с указания за правилно приложение на материалния закон.

След срока за обжалване на присъдата е постъпило допълнение към протеста, с което се аргументира несъгласие с доказателствения анализ на въззивната инстанция и с игнорирането на заключението на съдебно-психиатричната и психологична експертиза.

В съдебно заседание представителят на прокуратурата заявява, че поддържа протеста, но не излага аргументи в негова подкрепа. Изтъква, че прокурорът от СГП се е позовал само на едно касационно основание и то е нарушение на материалния закон, което изключително много ограничава възможностите за анализ на допуснатите от съда нарушения.

Защитникът на подсъдимия пледира протестът да не бъде уважен. Счита, че в мотивите въззивният съдебен състав достатъчно подробно е разяснил основанията, покади които е признал Ч. за невиновен.

Самият подсъдим моли въззивната присъда да бъде оставена в сила.

Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери следното:
Цитираната процесуална разпоредба ограничава касационния контрол, освен по отношение на лицата, и по отношение на частите от решението. С депозирания протест се възразява единствено срещу правните изводи на втората инстанция, но не и срещу възприетата фактическа обстановка. Нещо повече – изрично е записано, че тя е изяснена. Оплакване за допуснати съществени процесуални нарушения при събирането, проверката и анализа на доказателствения материал не е направено.
В допълнението към протеста, макар и отново да се настоява, че е нарушен материалният закон, се оспорва интерпретацията на свидетелски показания и на експертното заключение. По своето съдържание тези доводи обосновават допуснати съществени процесуални нарушения, но са представени в съда след изтичане на срока за касационно обжалване. Недопустимо е с писмено допълнение да се релевират нови касационни основания, които не са били заявени с протеста.
Служебна отмяна или изменение на въззивния акт е допустима само в две хипотези - при допуснато съществено процесуално нарушение от категорията на абсолютните, и когато е нарушен материалният закон, и това съществено е увредило правата и интересите на необжалвал подсъдим. В случая не се установява липса на мотиви или на протокол от съдебно заседание, незаконен състав или нарушена тайна на съвещанието, а правата и интересите на подсъдимия са били максимално защитени с оправдаването му.
С оглед очертаните с протеста предели на касационната проверка, отмяната на въззивната присъда заради допуснати незаконосъобразности при събирането, проверката и оценката на доказателствата и доказателствените средства е недопустима, въпреки че анализът на гласните доказателствени средства търпи известни критики. Прави впечатление пълното доверие, с което съдът приема показанията на св.Ц., дадени в хода на съдебното следствие, като в разрез със съобщеното от самата нея я квалифицира като приятелка на пострадалата, и без да изпълни задължението си да констатира съществените противоречия при разпитите й в съдебна и в досъдебна фаза. Изводът, че близките на пострадалата са научили за упражнявания тормоз едва след раздялата й с подсъдимия, не намира опора в гласните доказателствени средства. За времето на съвместното им съжителство се отнасят показанията на св.А., в които е заявил, че е чувал по телефона заплахи и е виждал следи от връзване по ръцете й; Св.В. - че е виждала синини по ръцете на П. и необичайно много грим по лицето й, и е възприела лично прояви на прекомерна ревност от страна на приятеля й; Св.Ц. /в показанията, които съдът е пропуснал да прочете/ определя Ч. като ревнив, взимал телефона на П., а по самата нея е виждала синини. Без надлежен анализ е останал и фактът, че пострадалата се е изнесла от дома на подсъдимия като е оставила багажа си. Заключението на КСППЕ е преценено като ирелевантно, с оглед обстоятелството, че съдът не е установил отправени заплахи, което прави безпредметно обсъждането на въпроса дали са в състояние да предизвикат страх. Пренебрегнати са, обаче, всички експертни изводи за личността и характеровите особености на К., които биха могли да служат като ориентир при проверка на достоверността на твърденията за изблици на непредизвикана агресия от нейна страна към Ч.. Пороците в аналитичната дейност на въззивната инстанция са препятствали изясняването на действителните отношения между двамата, а само в техен контекст е възможна точна преценка за основателността на обвинението. Процесуалните пречки за отстраняването им са непреодолими – протестът не съдържа оплакване за съществени процесуални нарушения, а изразената позиция на прокурора от ВКП, че го поддържа, вместо да го оттегли, препятства и бъдеща възможност делото да бъде разгледано по реда на чл.422, ал.1, т.5, вр. чл.348, ал.1, т.2 от НПК.
Що се отнася до възражението, с което ВКС е сезиран, то безспорно е неоснователно. Касационната инстанция не разполага с правомощието самостоятелно непосредствено да оценява доказателствения материал и да възприема нови или различни фактически положения. Тя осъществява контрол за точното спазване на закона в границите на установените от въззивния съд фактически положения. В случая въззивният съд е установил, че подсъдимият не е отправял инкриминираните закани към пострадалата, т.е. не е осъществил действието, съставляващо изпълнителното деяние на престъплението, в което е обвинен. При липсата на обективна съставомерност, материалният закон е приложен напълно правилно с постановяването на оправдателна присъда.
Водим от горното и на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение,

Р Е Ш И :

Оставя в сила присъда № 208 от 29.11.24г. по ВНОХД № 6135/2024г. на Софийски градски съд.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

1.

2.