Определяне степента на съпричиняване при смърт на мотоциклетист при ПТП

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 148

София 07.03.2024г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в открито заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЖИВА ДЕКОВА

ЧЛЕНОВЕ : ИЛИЯНА ПАПАЗОВА

ФИЛИП ВЛАДИМИРОВ

при участието на секретаря Албена Рибарска, като изслуша докладваното от съдия Папазова гр.д.№ 1933 по описа за 2023г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.290 от ГПК.
Допуснато е касационно обжалване с определение № 3934 от 7.12.2023г. по касационната жалба на М. Н. Х. и Р. М. Х., наследници на починалия първоначален ищец Н. В. Х., чрез процесуалния представител адвокат Й. против въззивно решение № 565 от 16.12.2022г. по в.гр.д. № 699/2022г. на Апелативен съд Пловдив, в частта с която е отменено решение № 260049 от 21.04.2022г. по т.д.№ 79/2021г. на ОС Стара Загора и е отхвърлен иска срещу ЗК“Лев Инс“АД в частта за разликата над 60 000лв. до 100 000лв., обезщетение за неимуществени вреди, причинени им от смъртта на Н. Н. Х., настъпила на 10.07.2020г., в [населено място] в резултат на ПТП, ведно със законната лихва от 3.08.2020г. и са присъдени разноски.
Касационното обжалване е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по поставен въпрос, касаещ приложението на чл.51, ал.2 ЗЗД и по-специално относно необходимостта при преценката си съдът да съобрази и съотношението в приноса за настъпване на произшествието между виновния водач и пострадалия, с оглед възможното му разрешаване от въззивния съд в противоречие с приетото в решения по т.д.№ 3540/2013г. на І т.о. и по т.д.№ 1775/2019г.на ІІ т.о.
В проведеното открито съдебно заседание, страните не се явяват. Касаторите се представляват, като изразеното становище от техния процесуалния представител е за основателност на подадената касационна жалба, поради неправилност на постановения от въззивният съд акт досежно определеният размер на обезщетение. Претендира определяне на адвокатско възнаграждение, съобразно представен списък.
Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, след преценка на изразените становища, ангажираните по делото доказателства и съобразно закона, намира следното :
По въпроса, във връзка с които е допуснато касационно обжалване, настоящият съдебен състав споделя установената практика, систематизирана в горепосочените решения, съгласно която – когато съдът прецени, че поведението на пострадалия е в причинна връзка с настъпването на злополуката, поради което е налице основание за приложение на разпоредбата на чл.51,ал.2 ЗЗД за намаляване на обезщетението, съдът следва да съобрази степента на приноса за настъпването на вредите. Това предполага съпоставяне на поведението на увредения с това на делинквента и отчитане тежестта на допуснатите от всеки нарушения, довели до настъпване на вредоносния резултат. Сравнението в поведението на участниците в движението, с оглед задълженията, които всеки е длъжен да съблюдава, ще обоснове конкретната преценка за реалния принос и разпределянето на отговорността за причиняването на деликта. За всеки отделен случай съдът следва да определи обективният принос на пострадалия. Намаляването на размера на обезщетението следва да се извърши въз основа на комплексна преценка на действията на делинквента и на пострадалия, степента на тяхната обективна вредоносност, като самото намаляване следва да отразява размера на участието на увреденото лице в причиняването на общата вреда.
В конкретния случай фактите са безспорни и те са следните:
Пътното транспортно произшествие е настъпило в [населено място], около 18.15ч., на кръстовището на [улица]и [улица], между л.а.“Лендроувър Фриландер“,с рег. [рег.номер на МПС] , управляван от английска гражданка и мотоциклет „Хонда“ЦБР,с рег. [рег.номер на МПС] , управляван от пострадалия. С присъда № 8/10.03.2022г.по н.о.х.д. №2808/2021г. на ОС Стара Загора е прието, че водачката на автомобила, е нарушила правилата за движение, като не е съобразила поведението си със светлинните сигнали на кръстовището и е предприела завой наляво, при подаден жълт сигнал, забраняващ преминаването, като е навлязла в кръстовището при червен сигнал. Не е изпълнила задължението си да пропусне насрещно движещият се моторист, което е довело до удар, причинил смъртта му. Смъртта е причинена от тежката черепно-мозъчна травма, изразяваща се в счупване на черепа, контузия на мозъка и мозъчен отток. В момента на удара скоростта на лекият автомобил е била 7.2 км/ч. Скоростта на движение на мотоциклета е била около 58 км/ч, а дължината на опасната му зона за спиране 37м. Той е имал възможност да възприеме автомобила като опасност за движението, когато е бил на разстояние от 26м. от мястото на удара /което е по-малко от опасната му зона за спиране/. Произшествието е настъпило на хоризонтален, прав и равен участък, в светлата част на денонощието, при хубаво време. Мотоциклетистът също е пресякъл кръстовището на червен сигнал на светофара. Той е бил на 29 години.
Първоначалните ищци - М. Н. Х. и Н. В. Х. са родители на пострадалия, на които той е бил единственото им дете./В хода на производството е Н. Х. е починал и на негово място е конституирана единствената му наследнца- неговата майка/. Въззивният съд е посочил, че извън нормалното разбиране за човешки отношения е ситуацията, при която родители трябва да погребват детето си. Загубата е безмерна и е за цял живот, а в конкретният случай – въз основа на прието заключение на психологическа експертиза – е установено, че при ищците страданията са над обичайните за подобни случаи. Експертът е категоричен, че при ищците се наблюдава много високо ниво на тревожност, емоционална лабилност, депресивна сиптоматика и невротизация на личността, което състояние е в причинна връзка с претърпяната тежка психотравма след смъртта на сина им. След случилото се, животът им е изключително тежък /вж. показанията на свидетелите Н. и Н./. Съобразявайки тежестта на причините им болки и страдания, младата възраст на пострадалия и икономическата ситуация, съдът е определил справедлив размер на обезщетение от по 200 000лв. Уважил е направеното възражение за съпричиняване, по чл.51, ал.2 ЗЗД, остойностявайки го на 70%. Този извод е мотивирал със следните обстоятелства: пострадалият е управлявал мотоциклета си без да притежава изискуемата се правоспособност за управление на МПС категория „А“, без правилно поставена защитна каска /била е без поставен заключващ механизъм/, движел се е с превишена скорост от 58 км/ч., при разрешена от 40 км/ч./, навлязъл е в кръстовището на забраняващ сигнал. Той би могъл да избегне настъпването на ПТП, ако беше управлявал с разрешената скорост и беше съобразил светлинната сигнализация.
Видно от изложените мотиви, при преценката си за наличие на основание за приложение на разпоредбата на чл.51,ал.2 ЗЗД за намаляване на обезщетението,въззивния съд не е изпълнил задължението си да съобрази степента на приноса на всеки един от участниците в произшествието за настъпването на вредите. Той е уважил направеното от ответната страна възражение остойностявайки го на 70% без да отчете, установеният с влязла в сила присъда механизъм за настъпване на пътно транспортното произшествие и да отчете тежестта на допуснатите от водача на л.а.“Лендроувър Фриландер“нарушения, довели до настъпване на вредоносния резултат. Произшествието е настъпило в светлата част на денонощието, на сух, равен и прав пътен участък, с асфалтово покритие. Мотоциклетистът се е движил със скорост 58 кв./ч./при разрешена 40 км/ч./ от запад на изток. В обратната посока /от изток на запад/ се е движил водачът на л.а.“Лендроувър Фриландер“, който е предприел маневра „Завиване наляво“, на кръстовището между [улица]и [улица], което е регулирано със светофарна уредба, навлизайки на червено. Също на червено е навлязъл и мотоциклетистта, който се е движил направо. Мястото на удара е в южното платно на движение. След удара водачът на лекия автомобил е задействал спирачната уредба. В резултат на ПТП водачът на мотоциклетът е получил травми, несъвместими с живота. При съпоставяне на степента, в която с поведението си пострадалият и водачът на лекия автомобил са допринесли за настъпване на процесното ПТП, настоящият състав намира, че приносът на пострадалия е в размер на 60%. Двамата водачи са навлезли в кръстовището на червен светофар. Водачът на лекият автомобил, при завиване наляво, е следвало да пропусне насрещно движещите се, като съобрази тяхното положение, скорост и посока на движение. Водачът на мотоциклетът е имал възможност да възприеме като опасност за движението си лекият автомобил, когато е бил на разстояние от 26м., а това разстояние е по-малко от опасната му зона за спиране, която в случая е била 37м. Той не е имал възможност да предотврати настъпването на произшествието, за разлика от водача на лекия автомобил, който е имал такава възможност, ако беше изпълнил задължението си – преди да предприеме маневра „Завой наляво“ да пропусне насрещно движещият се мотоциклет, съобразявайки неговото положение, скорост и посока на движение. Мотоциклетистът също би имал възможност да предотврати настъпването на произшествието, ако се беше движил с разрешената скорост. Затова, той с поведението си също е допринесъл за настъпването му. От значение е и установеното обстоятелството, че той не е бил обучен за управлява мотоциклет с процесната категория. Според експерта, който е изготвил автотехническата експертиза, липсата на формирани умения е довело до неправилна преценка при избора на скорост и е повлияло негативно на поведението на мотоциклетиста по отношение на преценката на конкретната пътна обстановка.
Съобразявайки гореизложеното, настоящият съдебен състав намира за неправилен въззивния акт само в частта досежно определеният размер до който пострадалият е допринесъл за настъпването на вредите. Справедливият размер на обезщетение за неимуществени вреди от 200 000лв. е правилно определен от въззивния съд, който е отчел всички установени релевантни обстоятелства. Със заключение на психологическа експертиза и гласни доказателства е установено, че смъртта на сина, се е отразила изключително тежко на родителите му, за които загубата е непрежалима. /В хода на производството единият от ищците почина, на 57г./ Независимо, че родителите му са били разведени, пострадалият е бил изключително близък с тях, като е живеел при баща си, с когото и е работил. Неговата смърт им е причинила много мъка, болка и страдания. С оглед установеното и съобразно задължението си да обезщети всички вреди, които са в пряка и непосредствена връзка с увреждането, настоящият съдебен състав намира, че след намаляване с 60 %, дължимото обезщетение следва да е от по 80 000лв. Това налага частична отмяна на въззивния акт в отхвърлителната му част над 60 000лв. до 80 000лв., или присъждане на допълнително обезщетение от по 20 000лв.
Съобразно изхода от спора, направеното искане и на основание чл.78, ал.1 ГПК, в полза на касаторите следва да се присъдят направените разноски за платена държавна такса в размер на 800лв. В полза на процесуалния представител на касатора следва да се определи адвокатско възнаграждение, съобразно уважената част от иска /която е 50%/, пред вид осъщественото процесуално представителство на основание чл.38, ал.1 т.2 ЗА в размер на по 1 200лв. за осъществената защита на всяка една от касаторките /или общо 2 400лв./
Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ въззивно решение № 565 от 16.12.2022г. по в.гр.д. № 699/2022г. на Апелативен съд Пловдив, в частта с която е отменено решение № 260049 от 21.04.2022г. по т.д.№ 79/2021г. на ОС Стара Загора и е отхвърлен иска срещу ЗК“Лев Инс“АД в частта за разликата над 60 000лв. до 80 000лв. и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВИ:
ОСЪЖДА Застрахователна компания „Лев инс“АД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], представлявано от изпълнителните директори Д. и А. да заплати на всяка една от двете – на М. Н. Х., ЕГН [ЕГН], от [населено място], [община], [улица] на Р. М. Х. от [населено място], [улица], ет.10, ап.40, ЕГН [ЕГН] допълнително суми от по 20 000лв. /към вече присъдените им по 60 000лв./, обезщетение за причинени неимуществени вреди от непозволено увреждане - смъртта на Н. Н. Х., настъпила на 10.07.2020г., в [населено място] в резултат на ПТП, ведно със законната лихва от 3.08.2020г.
ПОТВЪРЖДАВА въззивно решение № 565 от 16.12.2022г. по в.гр.д. № 699/2022г. на Апелативен съд П., в частта с която е потвърдено решение № 260049 от 21.04.2022г. по т.д.№ 79/2021г. на ОС Стара Загора.
ОСЪЖДА Застрахователна компания „Лев инс“АД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], представлявано от изпълнителните директори Д. и А. да заплати на адвокат Д. Й., Адвокатска колегия София, адрес: [населено място], [улица], офис сумата от 2 400лв. /две хиляди и четиристотин лева/, дължимо адвокатско възнаграждение, съобразно уважената част от иска.
ОСЪЖДА Застрахователна компания „Лев инс“АД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], представлявано от изпълнителните директори Д. и А. да заплати на М. Н. Х. и Р. М. Х. направените от тях разноски за държавна такса в размер на 800лв., както и да внесе допълнително държавна такса по сметка на Върховен касационен съд в размер на 1 600лв./хиляда и шестстотин лева/.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: