Определяне на обезщетение за неимуществени вреди при ПТП и съпричиняване

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 50085

СОФИЯ, 10.06.2024 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в публично заседание на осемнадесети октомври две хиляди двадесет и трета година в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ДИЯНА ЦЕНЕВА

ЧЛЕНОВЕ : БОНКА ДЕЧЕВА

ВАНЯ АТАНАСОВА

при секретаря Даниела Никова

изслуша докладваното от съдията Д. Ценева гражданско дело № 3029/2022 година и за да се произнесе, взе предвид :

Производството е по чл. 290 и сл. ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от ищеца П. К. П. срещу въззивно решение № 69 от 16.05.2022 г. по в.гр.д. № 43/2022 г. на Апелативен съд- Варна в частта, с която е потвърдено решение № 260128 от 19.11.2021 г. по гр.д. № 473/2020 г. на Окръжен съд- Шумен за отхвърляне на претенцията на жалбоподателя за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди вследствие на ПТП, настъпило на 15.09.2019 г., за разликата над 60 000 лв. до претендирания размер от 200 000 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 24.11.2020 г. до окончателното й заплащане, както и в частта, с която е отхвърлена претенцията за мораторна лихва върху главницата за периода 15.09.2019 г. до 23.11.2020 г. за разликата над 7 266.67 лв. до 24 000 лв.

В касационната жалба са наведени доводи за неправилност на решението в обжалваните му части поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и на материалния закон. Жалбоподателят поддържа, че въззивният съд не е преценявал в съвкупност всички обстоятелства, релевантни за определяне на обезщетение за неимуществени вреди в справедлив размер. Счита, че присъденото обезщетение е занижено и не съответства на действително претърпените от него болки и страдания. Оспорва изводите на въззивния съд за наличие на предпоставките на чл. 51, ал.2 ЗЗД за намаляване размера на обезщетението поради принос на пострадалия ищец за настъпване на вредоносния резултат.

Ответникът Община Шумен изразява становище, че в обжалваната му част въззивното решение е обосновано и законосъобразно.

Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:

От фактическа страна по делото е установено, че на 15.09.2019 г. в ранните следобедни часове ищецът се движил с товарен автомобил „И.“ в посока [населено място] - [населено място]. Предприемайки изпреварване на движещо се пред него МПС, изгубил контрол върху автомобила и се ударил в крайпътно дърво. Получените от ищеца в резултат на ПТП травматични увреждания са установени от заключенията на назначените по делото две съдебно - медицински експертизи: полифрагментна фрактура на лява бедрена кост в проксималната трета на диафизата с дислокация; фрактура на дясна коленна става; напречна фрактура на двете кости на дясна подбедрица в дистална трета на диафизата с дислокация; луксация на лява сакроилиачна става; диастаза на симфизата; фрактура на ляв ацетабулум; увреждане на горните дихателни пътища с усложнение - срастване на трахеята с произтичаща от това хронична дихателна недостатъчност, както и тежка психо-емоционална травма, водеща до тежка социална самоизолация. За период от 5 месеца след инцидента ищецът е претърпял 9 операции.

Въззивният съд е приел, че справедливият размер на обезщетението за неимуществени вреди от тези увреждания е в размер на 100 000 лв. Посочил е, че определя този размер при съобразяване вида и тежестта на уврежданията /травми на долните крайници, на белия дроб и трахеята с временна загуба на гласа/, продължителността на лечението и свързаните с това болки и страдания, които са били с изключително голям интензитет, възрастта на ищеца, неблагоприятните прогнози за пълното му възстановяване, както и негативните последици от уврежданията в личен и социален план.

Приел е също, че с поведението си ищецът е допринесъл в значителна степен за настъпване на вредите, тъй като се е движил със скорост, която макар и в рамките на допустимата, не е била съобразена с пътните условия - той е познавал добре състоянието на пътя, който по цялата си дължина е бил с неравности, и е имал възможност да прецени каква е подходящата скорост за безопасно движение по него. Изводът е направен въз основа на приетите по делото автотехнически експертизи, според които водеща причина за настъпване на ПТП е именно несъобразената с неравностите по пътя скорост и като следствие от това - загуба на контрол върху превозното средство. Въз основа на това е определил принос на пострадалия в размер на 40 % и като краен резултат е потвърдил решението на първоинстанционния съд, с което ответникът Община Шумен е осъдена да заплати на ищеца обезщетение за неимуществени вреди в размер на 60 000 лв.

С определение № 50148 от 26.07.2023 г. въззивното решение е допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса относно критериите за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди по справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД, за да се провери съответствието на даденото от въззивния съд разрешение с практиката на ВКС, обективирана в ППВС № 4/1968 г. и формирана по реда на чл. 290 ГПК.

В раздел II от ППВС № 4/23.12.1968 г. е прието, че понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 от ЗЗД не е абстрактно, а свързано с преценката на обективно съществуващи конкретни обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при определяне размера на обезщетението. При телесни увреждания такива обстоятелства са характерът на увреждането, начинът на причиняването му, проведеното лечение, продължителността на възстановителния процес, интензитета на претърпените болки и страдания, произтичащите от тях неудобства в битов и социален план, възрастта на пострадалия, прогнозата за отражението на уврежданията върху физическото и психическото му здраве за в бъдеще и пр. Съдът трябва да вземе под внимание всички обстоятелства, които обуславят тези вреди, и в мотивите към решението да посочи конкретно релевантните обстоятелства, както и значението им за размера на неимуществените вреди.

При постановяване на обжалваното решение въззивният съд се е отклонил от тази практика, доколкото не е оценил в достатъчна степен конкретно установените по делото обективни обстоятелства, относими към определяне на справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди. Посочил, че съобразява получените от ищеца многобройни травми на долните крайници, както и на белите дробове и трахеята с временна загуба на гласа, а също и претърпените множество операции за период от 5 месеца, но не е обсъдил в пълнота събраните по делото доказателства - заключенията на приетите по делото съдебно-медицински експертизи и свидетелски показания, поради което е направил необоснован извод относно действителния обем на претърпените от ищеца неимуществени вреди в резултат на тези увреждания. Съдът не е взел предвид, че след ПТП ищецът е бил приет в болницата в безсъзнателно състояние с открити фрактури и остра кръвозагуба; че са били предприети интензивни терапевтични мероприятия за стабилизиране на състоянието му, включително и привеждането му в медикаментозна кома за около 20 дни; че поради необходимостта от продължителна изкуствена белодробна вентилация му е направена трахеостомия, от която са настъпили усложнения - срастване на трахеята. Посочил е, че за период от 5 месеца след ПТП ищецът е претърпял 9 различни операции, но не е отчел обстоятелството, че престоят и лечението му в различни отделения на МБАЛ - Шумен и ВМА - Варна общо надхвърля 3 месеца. За период от около 1 година ищецът е загубил гласа си и това изключително е затруднявало комуникацията както с неговите близки, така и с лекарите и другия медицински персонал в болниците, тъй като е трябвало да се изразява писмено. Изпитвал е и продължава да изпитва затруднения и дискомфорт при дишане. Поради болките и недостига на въздух сънят му е бил нарушен и непълноценен. В продължение на 9 месеца е бил неподвижен, на легло, не е могъл да се обслужва сам. Не е могъл да се храни нормално. Наложило се е семейството да се премести да живее на село, където е било по - удобно да се предвижва с количка, тъй като не се е налагало да се преодоляват стълби. До м. декември 2020 г. не е могъл да излиза навън и да поддържа контакти с приятели и познати. Все още има затруднения при ходене; поради белезите от травмите и уврежданията на десния крак се налага да подбира специално дрехите и обувките, които носи. Според вещите лица от изслушаните по делото съдебно - медицински експертизи възстановителният период от получените увреждания е продължителен и взе още не е завършен. Предстоят нови оперативни интервенции, след които се очаква по-пълно възстановяване, но ще останат и постоянни увреждания - трайна стеноза на трахеята. Към момента на ПТП ищецът е бил 20-годишен, което означава, че тези увреждания ще имат трайно негативно отражение върху качеството му на живот за в бъдеще.

Като не е обсъдил тези обстоятелства, релевантни за определянето на справедлив размер на обезщетението, въззивният съд е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което е довело до нарушение на материалния закон - чл. 52 от ЗЗД . В този смисъл основателно е касационното оплакване на ищеца, че определеното от въззивния съд обезщетение в размер на 100 000 лв. се явява е занижено, тъй като не е съобразено с доказаните по делото претърпени от него неимуществени вреди. Съобразявайки всички установени по делото установените по делото обстоятелства, настоящият състав намира, че справедливото по смисъла на чл. 52 ЗЗД обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди е в размер на 150 000 лв.

Неоснователно е оплакването на жалбоподателя за неправилно приложение на чл. 51, ал.2 ЗЗД. В съответствие със събраните по делото доказателства въззивният съд е направил обоснован извод, че с поведението си ищецът е допринесъл за реализиране на ПТП. Установено е, че пътят, по който се е движил жалбоподателят, е бил в лошо техническо състояние от дълго време - с множество неравности и дупки с различна дълбочина и конфигурация. Това състояние е било известно на жалбоподателя, тъй като той неколкократно е преминавал по него, според обясненията му, дадени в досъдебното производство. Жалбоподателят е предприел изпреварване на движещ се по- бавно пред него автомобил, като преди завършване на маневрата поради попадане на автомобила в дупка загубил контрол върху управлението, автомобилът излязъл вляво извън пътното платно и се ударил с предната си лява част в крайпътно дърво. Вещите лица от назначените по делото съдебно - автотехнически експертизи са дали заключение, че скоростта на движение на автомобила в момента на удара е в интервала между 70 - 88 км/ч, която е в рамките на допустимата максимална скорост за движение извън населените места, но в случая се явява несъобразена с конкретното състояние на пътя. Вярно е, че пътният участък не е бил сигнализиран предупредителен знак за препятствия по пътя, които създават опасност за движението, или със знак, ограничаващ скоростта, но ищецът е имал възможност да възприеме пътната обстановка и наличието на многобройните неравности и дупки по пътя, и да предвиди, че избраната от него скорост се явява неподходяща и създава предпоставки за ПТП. Съобразявайки механизма на настъпване на ПТП и поведението на ищеца, обосновано въззивният съд е определил принос на последния за настъпване на вредоносния резултат в размер на 40 %.

Предвид изложеното, определеното обезщетението за неимуществени вреди в размер на 150 000 лв. следва да бъде намалено на основание чл. 51, ал.2 ЗЗД с 40 % със сумата 60 000 лв., т.е. до размера на сумата от 90 000 лв., която ответникът следва да заплати. Тъй като с въззивното решение ответникът Община Шумен е осъдена да заплати на жалбоподателя П. П. обезщетение за неимуществени вреди в размер на 60 000 лв. и в тази част то е влязло в сила като необжалвано, в отхвърлителната му част същото следва да бъде отменено частично за разликата над 60 000 лв. до 90 000 лв. и ответникът бъде осъден да заплати на П. П. допълнително сумата 30 000 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 24.11.2020 г. до окончателното й изплащане. Въззивното решение следва да бъде отменено и в частта, с която претенцията за мораторна лихва върху главницата от датата на увреждането - 15.09.2019 г. до датата на предявяване на иска - 23.11.2020 г., е отхвърлена за разликата над 7 266.67 лв. до 10 900 лв. и в тази част бъде постановено друго по същество, с което ответникът Община Шумен бъде осъден да заплати допълнително сумата 3 633.33 лв.

В останалата част, с която исковете на П. К. П. са отхвърлени за разликата над 90 000 лв. до 200 000 лв. за обезщетение за неимуществени вреди, и за разликата над 10 900 лв. до 24 000 лв. законна лихва върху главницата, считано от 15.09.2019 г. до 23.11.2020 г. въззивното решение следва да бъде потвърдено.

Страните не претендират разноски за настоящото производство, поради което такива не се присъждат.

Водим от гореизложеното съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ въззивно решение № 69 от 16.05.2022 г. по в.гр.д. № 43/2022 г. на Апелативен съд- Варна в частта, с която е потвърдено решение № 260128 от 19.11.2021 г. по гр.д. № 473/2020 г. на Окръжен съд- Шумен в частта, с която е отхвърлена претенцията на П. К. П. против Община Шумен за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди вследствие на ПТП, настъпило на 15.09.2019 г., за разликата над 60 000 лв. до 90 000 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 24.11.2020 г. до окончателното й заплащане, както и в частта, с която е отхвърлена претенцията на П. К. П. за заплащане на мораторна лихва върху главницата за периода 15.09.2019 г. до 23.11.2020 г. за разликата над 7 266.67 лв. до 10 900 лв., вместо което ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА Община Шумен да заплати на П. К. П., ЕГН [ЕГН], допълнително сумата 30 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди в резултат на ПТП, настъпило на 15.09.2019 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 24.11.2020 г. до окончателното й изплащане, както и допълнително сумата 3 633.33 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 15.09.2019 г. до 23.11.2020 г.

ПОТВЪРЖДАВА въззивното решение в останалата обжалвана част, с която е отхвърлен искът за обезщетение за неимуществени вреди за разликата над общо присъдения от размер от 90 000 лв. до претендирания от 200 000 лв., и за мораторна лихва върху главницата за периода 15.09.2019 г.-23.11.2020 г. за разликата над сумата 10 900 лв. до претендирания размер от 24 000 лв.

В частта, с която Община Шумен е осъдена да заплати на П. К. П. обезщетение за неимуществени вреди в размер на 60 000 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 24.11.2020 г. до окончателното й изплащане, както и мораторна лихва върху главницата за периода 15.09.2019 г.- 23.11.2020 г. в размер на 7 266,67 лв., въззивното решение е влязло в сила.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ: