Практика · Върховен касационен съд · 04 Март 2026
Задължение на въззивния съд за назначаване на експертиза при спор за имотни граници
Резюме, съставено автоматично от текста на акта. Меродавен е самият акт по-долу.
Спорът е между съседи за реална част от 48 кв.м и за грешка в действащия кадастрален и регулационен план при определяне на общата им граница. Първите две инстанции уважават исковете за собственост и поправка на плана, но отказват исканата от ответницата нова техническа експертиза. Върховният касационен съд отменя въззивното решение и връща делото за ново разглеждане, за да бъде назначена експертиза, която да изясни спорните граници.
Какво приема съдът
Когато във въззивната жалба има оплакване за неизяснени фактически обстоятелства и съществени пропуски при доказването, въззивният съд е длъжен, при необходимост и служебно, да назначи техническа експертиза и не може неоснователно да я отхвърля като преклудирана.
Приложени разпоредби
Всяка посочена разпоредба е проверена да се среща в текста на акта.
кадастрална грешкатехническа експертизавъззивно производстворегулационна границаимотен спорревандикация
Текстът на акта
Ключови фрази Р Е Ш Е Н И Е № 146 гр. София, 05.03.2026 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България , Второ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Камелия Маринова ЧЛЕНОВЕ: Веселка Марева Емилия Донкова при участието на секретаря Даниела Танева като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 147 по описа за 2025 година и за да се произнесе взе предвид следното: Производство по чл. 290 ГПК. Допуснато е касационно обжалване по касационната жалба на В. А. С. на решение № 301 от 24.08.2024г. по гр.д. № 175/2024г. на Софийски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 204 от 06.12.2023г. на Районен съд-Сливница по гр.д. № 656/2021г. С последното е признато за установено по отношение на В. А. С. на основание чл. 54, ал. 2 ЗКИР, че З. Д. Г. е собственик на реална част с площ 48 кв. м., представляваща част от парцел *-* от кв. 7 от предходния план, съвпадаща със северната част на УПИ *-* в кв.19 по сега действащия план на [населено място], [община], одобрен 1985 г., която част е защрихована в жълто на комбинирана скица към заключението на вещото лице, както и че е допусната грешка в действащия кадастрален план на селото, изразяваща се в заснемане на това място към съседния УПИ *-* кв. 19, вместо към УПИ *-* в кв.19; на основание чл.108 ЗС В. А. С. е осъдена да предаде З. Д. Г. владението върху посочените 48 кв.м. В касационната жалба на В. С., подадена чрез адв. Д., се поддържа, че съдът не е извършил самостоятелна преценка на събраните доказателства и неправилно е споделил извода на районния съд, че е налице грешка в кадастрален план на [населено място], при което е уважил предявения иск по чл. 54, ал.2 ЗКИР. Твърди се, че в нарушение на съдопроизводствените правила съдът не е допуснал събирането на допустими и относими доказателства, а именно следвало е да допусне служебно изслушването на нова експертиза, каквато е поискана с въззивната жалба и е необходима за изясняване на спора. Ответникът З. Д. Г. не взема становище. Касационното обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса: длъжен ли е въззивният съд да назначи техническа експертиза, вкл. служебно, при въведено оплакване за допуснато от първата инстанция процесуално нарушение, от което следва извод, че делото е останало неизяснено от фактическа страна или необоснованост на фактическите изводи, или ако доказателствата са необходими за прилагане на императивна материалноправна норма. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение като разгледа жалбата в рамките на наведените основания, установи следното: Производството пред районния съд е по иск по чл. 54, ал.2 ЗКИР, съединен с иск по чл. 108 ЗС относно реална част от урегулиран поземлен имот, намираща се на границата между съседните имоти на страните, т.е. спорът е за правилното отразяване в кадастралната основа на границата между УПИ *-*, собственост на ищеца и УПИ *-*, собственост на ответницата в действащия регулационен план на [населено място] от 1985г. Не се спори и е видно от представените нотариални актове, че ищецът е собственик на парцел *-* в кв. 7 по стария план на [населено място], сега УПИ *-*, а ответницата - на УПИ *-* в кв. 19 по действащия план. Двата имота са съседни и образувани след разделянето на парцел *-* кв. 7 по стария план на селото. В рамките на производство по съдебна делба със заповед от 02.04.1976г. е одобрено частично изменение на дворищно-регулационния план, изразяващо се в разделяне на парцел *-* (стар) в кв. 7, на два самостоятелни парцела, а именно: *-* (нов) и *-*. С решението по извършване на делбата в дял на праводателката на ищеца е поставено дворно място с площ от 1142 кв.м., представляващо парцел *-* (нов) в кв.7, а на праводателите на ответника дворно място с площ 528 кв.м., представляващо парцел *-* в същия квартал. Съгласно действащия кадастрален и регулационен план от 1985 г. имотът на ищеца представлява парцел *-*, a имотът на ответницата парцел *-* в кв. 19. Твърдението на ищеца е, че около 50 кв.м. от неговия имот неправомерно са приобщени от ответницата към собствения й имот чрез разрушаване на съществуващата между имотите ограда и поставянето на нова така. При одобряване на действащия КРП е допусната грешка при отразяване на южната граница на имота на ищеца, като тези приблизително 50 кв.м. са отразени погрешно като част от имота на ответницата. Свидетелите Л. А. В. и В. И. М. сочат, че ищецът притежава имота от своята баба; между неговия имот и този на ответницата имало поставена ограда от над 20 години, като преди около две години тази ограда била бутната и границата преместена с около два метра навътре в имота на ищеца. Според свидетелите новата ограда е изградена от ответницата. Свидетелите сочат, че в имота на З. има кладенец, като направената нова ограда минава през кладенеца, а преди не е било така. Приетата техническа експертиза установява, че за територията на селото няма одобрена кадастрална карта и кадастрален регистър. Действащият кадастрален и регулационен план на [населено място] е от 1985 г., а предходният (стар) кадастрален и регулационен план е от 1931 г., частично изменен през 1976г.; последното изменение не е нанесено на плана от 1931г. Вещото лице сочи, че липсва скицата към заповедта за изменение на регулацията от 1976г., а по делото е представена скица от 1977г. - след влизане в сила на изменението. Дворищнорегулационната линия между двата имота по плана от 1985г. минава през средата на съществуващия кладенец. Поставената на място ограда също минава през средата на кладенеца. Вещото лице е ползвало приложената по делото скица на ЕТ „Геосистемс“ на л. 13 от първоинстанционното дело (в тази скица, както и в изготвената от вещото лице скица не е отразено местоположението на границата между парцел *-* и *-* съгласно изменението на регулацията от 1976г.). Въз основа на тази скица и при съпоставяне на предходния кадастрален и регулационен план от 1931г., изменен 1976г., с действащия кадастрален и регулационен план от 1985г. експертът сочи, че част от стария парцел *-* (собственост на ищеца) попада върху северната част на УПИ *-* (на ответницата) по действащия КРП, като площта, ортогонално и мащабно измерена от комбинираната скица на ЕТ „Геосистемс“, е 48 кв.м. На комбинираната скица към експертизата вещото лице с жълт цвят e обозначило несъвпадението, заключено между точките А-Б-В. Въз основа на това заключение, както и с оглед на останалите доказателства, ценени в съвкупност, съдът е приел, че е налице грешка в действащия кадастрален план на [населено място], изразяваща се в това, че границата между имотите на страните, каквато е установена с частичното изменение на предходния план от 1976 г., не съвпада с имотната граница между УПИ *-* и УПИ *-* по действащия към момента кадастрален план от 1985г. Според съда вярната имотна граница между двата имота следва да преминава по линията А-Б от комбинираната скицата приложена към СТЕ (л. 91), неразделна част от решението, а не през съществуващия кладенец, както е сега, т.е. по линията А-В от графичната част на заключението. Предвид това спорната част, с размер от 48 кв.м., попадаща в пространството между точките А-Б-В от скицата (обозначено от вещото лице в жълт цвят), е част от имота на ищеца, а при отразяването в кадастралния план на имотните граници е допусната грешка. По тези съображения е уважен установителния иск по чл. 54, ал. 2 ЗКИР, както и ревандикационния иск, тъй като спорната площ се владее от ответницата. По основанието за касационно обжалване . Съгласно разясненията в т.3 на Тълкувателно решение № 1/2013г. на ОСГТК необходимост от ново установяване на факт пред въззивния съд възниква когато доказването на този факт е извършено в нарушение на съдопроизводствените правила и въззивната жалба съдържа оплакване за това. Не е необходимо въззивникът да е поискал назначаване на експертиза за установяване на съответния факт и да е определил задачата на вещото лице, а е достатъчно да се е позовал на процесуално нарушение на първата инстанция, което е попречило на използването на това доказателствено средство, включително пропуск служебно да се назначи експертиза за изясняване на релевантни за делото въпроси. В такъв случай, когато възникне необходимост да бъде установен даден факт във връзка с въведено във въззивната жалба оплакване, въззивният съд служебно назначава експертиза и определя задачата й на разноски на страната, която носи тежестта да докаже съответния факт. По касационните основания. Въззивното решение е постановено в отклонение от тази задължителна практика и поради това се явява неправилно поради нарушение на съдопроизводствените правила. Във въззивната жалба на В. С. са наведени оплаквания, че вещото лице некоректно е ползвало комбинираната скица на ЕТ „Геосистемс“, която е частен документ и в която не е посочено влязлото в сила изменение на регулацията. В резултат на това съдът не е взел предвид създадената с изменението на регулацията от 1976г. граница между двата новообразувани парцела *-* и *-*, която е отразена на приложената скица от 1977г. Във връзка с това е поискано допускане на техническа експертиза, която да съпостави изменението, което се състои в разделяне на парцел *-*(стар) на два парцела: *-* и *-*, отразено на скица № 136 от май 1977г., с границата по сега действащия КРП от 1985г.; да се извършат измервания на място в двата имота. С определение от закрито заседание на 04.04.2024г. въззивният съд е отказал допускането на експертизата като е приел, че не са налице предпоставките на чл. 266, ал.1-3 ГПК. В допълнителна молба от 23.05.2024г. ответницата по иска отново е поискала назначаване на техническа експертиза като е изложила и съображения, че графичната част на заповедта за изменение на регулацията от 1976г. е от съществено значение за спора; тя е била открита в архива на общината едва след подаване на въззивната жалба и се представя с молбата. Поискано е изготвяне на комбинирана скица, която да съвмести данните от графичната част на заповедта от 02.04.1976г. за границата между парцел *-* и парцел *-* по стария план и границата между УПИ *-* и *-* по действащия план. В откритото заседание на 29.05.2024г. въззивният съд е отхвърлил доказателствените искания на жалбоподателката, като ги е счел за преклудирани. Тези действия на въззивния съд са в нарушение на съдопроизводствените правила. По делото не е установено местоположението на границата между двата новообразувани парцела след изменението на регулацията през 1976г. Вещото лице е ползвало скица на ЕТ „Геосистемс“ на л.13 от първоинстанционното дело, но в нея и в изготвената от вещото лице скица регулационната граница между парцел *-* и *-*, създадена с изменението от 1976г., не е отразена. Касае се до регулационна граница, която разделя един съществуващ парцел на два нови и тя представлява и имотна граница. Поради това нейното местоположение следва да бъде установено, за да бъде извършено сравнение с границата по следващия действащ понастоящем регулационен план от 1985г. и да се даде отговор дали са налице изискванията за съвпадане на регулационната граница с имотната, съответно дали е приложен регулационният план и къде е вярната имотна граница, която следва да бъде отразена в кадастралната карта. При това положение направеното пред въззивния съд искане за назначаване на нова експертиза, която да отговори на тези въпроси, е било основателно и съдът в нарушение на процесуалните правила не го е уважил. Горното обуславя отмяна на решението и връщането му за ново разглеждане, при което да бъде допусната нова техническа експертиза с поставените във въззивната жалба и в молбата от 23.05.2024г. на ответницата задачи, а именно: да се запознае с графичната част на заповедта за изменение на регулацията от 02.04.1976г. и да съпостави границата между новообразуваните парцел *-* и парцел *-*, с границата между УПИ *-* и *-* по действащия КРП план от 1985г. и с намиращата се на място ограда; да изготви комбинирана скица, в която да отрази констатациите си. Разноските, направени в настоящето производство, подлежат на присъждане при постановяване на решение по съществото на спора. Водим от горното и на основание Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивно решение № 301 от 24.08.2024г. по гр.д. № 175/2024г. на Софийски окръжен съд . ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав, който да съобрази дадените в мотивите указания. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Съдебните актове са публични; имената на физическите лица в тях са заличени от съда. Резюмето не е правен съвет. Имате подобен случай? Попитайте законите.