Дължимост на наказателна лихва след крайната дата за погасяване на кредит

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 50225

гр. София 07.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховен касационен съд, четвърто гражданско отделение в съдебно заседание на 19 октомври през две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА ЧЛЕНОВЕ: ЗОЯ АТАНАСОВА

ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ

При секретаря Диана Аначкова, като разгледа докладваното от съдия З.Атанасова гр.дело № 2977 по описа за 2021 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на чл. 290 от ГПК.

Образувано е по подадена касационна жалба от ищеца „Първа инвестиционна банка” АД, чрез юрисконсулт А. М. срещу решение № 101/23.03.2021 г. по в.гр. дело № 1123/2020 г. на Благоевградския окръжен съд, в частта , с която е отменено решение № 4098/27.05.2020 г. по гр.дело № 30/2019 г. на Благоевградския районен съд в частта , с която е признато за установено по отношение на Л. А. С. и Р. И. С., че същите дължат на ищеца „Първа инвестиционна банка” АД солидарно над сумата от 3 306.75 лв. до сумата 5334.25 лв. просрочена наказателна лихва, начислена съгласно раздел III, т.6.2 от договор за предоставяне на потребителски кредит за физически лица № 321-2868/10.10.2007 г. и вместо това е отхвърлен иска за признаване за установено по отношение на Л. А. С. и Р. И. С., че същите дължат на ищеца „Първа инвестиционна банка” АД солидарно сумата над 3 306.75 лв. до сумата 5334.25 лв., просрочена наказателна лихва, начислена съгласно раздел III, т.6.2 от договор за предоставяне на потребителски кредит за физически лица № 321-2868/10.10.2007 г., както и за периода преди 10.10.2014 г. и след 10.10.2017 г. до претендираната крайна дата на същия 28.05.2018 г., както и в частта на разноските. Поддържаните основания за неправилност на решението по чл.281,т.3 ГПК са нарушение на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост. Искането е да се отмени въззивното решение в обжалваната част и вместо това предявеният установителен иск по чл.422 ГПК се уважи в пълен размер.

Ответниците по касационната жалба Л. А. С. и Р. И. С. не са изразили становище по жалбата.

С определение № 560/05.07.2022 г., постановено по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение в указаната част по чл.280,ал.1,т.3 ГПК по правния въпрос: дължи ли се наказателна лихва по договор за потребителски кредит на физически лица, върху просрочени неплатени месечни вноски за период след крайната дата, на която кредитополучателят е следвало да изплати кредита.

Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл.290,ал.2 ГПК я намира за частично основателна по следните съображения:

Предмет на проверка пред настоящата инстанция е въззивното решение № 101/23.03.2021 г. по в.гр.дело № 1123/2020 г. на Окръжен съд Благоевград само в частта, в която след частична отмяна на решение № 4098/27.05.2020 г. по гр.дело № 30/2019 г. на Районен съд [населено място] е отхвърлен иска, предявен от „Първа инвестиционна банка” АД за признаване за установено по отношение на Л. А. С. и Р. И. С., че същите дължат на ищеца солидарно сумата над 3 306.75 лв. до сумата 5334.26 лв. просрочена наказателна лихва, начислена съгласно раздел III, т.6.2 от Договор за предоставяне на потребителски кредит за физически лица № 321-2868/10.10.2007 г., както и за периода преди 10.10.2014 г. и след 10.10.2017 г. до претендираната крайна дата на същия 28.05.2018 г.

Първоинстанционното решение от 27.05.2020 г. по гр.дело № 30/2019 г. на Районен съд Благоевград е влязло в сила в частта, с която са уважени предявени искове с правно основание чл.422 ГПК от „Първа инвестиционна банка” АД срещу Л. А. С. и Р. И. С., като е признато за установено, че ответниците дължат на ищеца солидарно сумата 16 084.54 лв., дължима по договор за предоставяне на потребителски кредит за физически лица № 321-2868/10.10.2007 г., за което вземане е издадена в полза на банката заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК № 5659/12.06.2018 г., която сума включва вземанията: 10 068.47 лв. просрочена главница, ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 28.05.2018 г. до окончателното изплащане; 2559.32 лв. просрочена договорна лихва за периода от 10.03.2014 г. до 10.10.2017 г.; 3 306.75 лв. наказателна лихва за периода от 10.10.2014 г. до 10.10.2017 г;150 лв. просрочени такси.

От фактическа страна по делото е установено следното:

Заповедното производство по ч.гр.дело № 1390/2018 г. на Районен съд Благоевград е образувано по подадено Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК от „Първа инвестиционна банка” АД. По делото е издадена заповед № 5659/12.06.2018 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК, с която е разпоредено длъжниците Л. А. С. и Р. И. С. солидарно да заплатят на кредитора „Първа инвестиционна банка” АД следните суми: 10 068.47 лв. главница, дължима по Договор за предоставяне на потребителски кредит на физически лица № 321-2868/10.10.2007 г. и установена с извлечение от счетоводните книги на „ПИБ” АД, ведно със законната лихва, считано от 28.05.2018 г. до окончателното изплащане; 2 559.32 лв. просрочена договорна лихва за периода от 10.03.2014 г. до 10.10.2017 г.; 5 334.26 лв. просрочена наказателна лихва за периода от 10.03.2014 г. до 27.05.2018 г.; 150 лв. просрочени такси и 362.24 лв. държавна такса и 100 лв. юрисконсултско възнаграждение.

От отбелязването в Търговския регистър и приложено удостоверение от 04.03.2014 г. се установява, че „Първа инвестиционна банка” АД е универсален правоприемник на банката кредитор по договора.

От приложения договор за предоставяне на потребителски кредит на физически лица се установява, че на 10.10.2007 г. е сключен договор за предоставяне на потребителски кредит на физически лица № 321-2868/10.10.2007 г. между ТБ „МКБ Юнион Банк” АД, чиито универсален правоприемник е ищецът „Първа инвестиционна банка” АД – кредитор, и Любима С. – като кредитополучател, и Р. С. – като солидарен длъжник. По силата на договора, Банката е предоставила на кредитополучателя потребителски кредит в размер на 20 000 лева за текущи потребителски нужди, който е следвало да бъде погасен до 10.10.2017г., чрез плащане на 120 равни месечни анюитетни вноски, в размер на 288,28 лева, включващи главница и лихви, съгласно погасителен план, неразделна част от процесния договор. Крайният срок за усвовояване на кредита е 31.10.2007 г. – т.5 от договора. Посочената сума е била предадена на кредитополучателя чрез превод по негова банкова сметка. Страните са договорили, че средствата по кредита ще се отчитат по сметка № BG 58 CBUN 9195 1000 1307 59.

Според клаузата на т. 6.1., раздел III от Договора, главницата се олихвява с годишен лихвен процент в размер на 11,95%, образуван от сбора на действащия към датата на сключване на Договора тримесечен SOFIBOR, плюс надбавка в размер на 6,62 базисни точки, като стойността на тримесечния SOFIBOR индекс към датата на сключване на Договора е 5,334.

Съгласно т.6.2, раздел III от Договора при нарушаване на сроковете за погасяване на главницата по кредита - върху просрочената част от главницата за времето на просрочието и/или при предсрочна изискуемост на кредита банката събира от кредитополучателя наказателна лихва, включваща договорената лихва по т.6.1 или т. 6.5.1 и наказателна надбавка от 10 пункта, която се начислява на годишна база. Олихвяването на кредита се извършва ежемесечно на месечната падежна дата, съгласно т.11, като лихвата се събира служебно от банката – т.6.3 от договора.

В т.6.4 от договора е уговорено, че кредитополучателят дължи ежемесечно лихви и когато не се дължат вноски по главницата, като лихвите са дължими до пълното погасяване на дълга по кредита, включително и след изтичане на крайния погасителен срок по договора.

Съгласно договореното в т. 6.7 кредитополучателят дължи такси, изразяващи се в: 1. годишна такса за управление на кредита в размер на 50 лева годишно; 2. еднократна такса за проучване за кредит в размер на 50 лева. Съгласно клаузите на договора ГПР по кредита е в размер на 13,19%, като в него се включват разходите за лихви, такса за проучване на кредита и годишна такса за управление на кредита.

В т.11.3, раздел V от договора е предвидено, че кредитополучателят и солидарният съдлъжник отговарят за изпълнението на задълженията по процесния договор при условията на солидарна отговорност, съгласно разпоредбите на чл.121 и сл.ЗЗД.

За обезпечаване вземанията на Банката по процесния договор за кредит, е наложен залог върху вземането по трудовия договор на кредитополучателя с „Р.-Байк” ЕООД Благоевград и поръчителство от третите лица – К. Й. С. и А. С. З..

От приложеното Извлечение от счетоводните книги на „Първа инвестиционна банка” АД с изх. № 200-334/28.05.2018г. за размер на дълга се установява, че длъжниците са в просрочие, считано от 10.03.2014г. поради просрочени 44 броя погасителни вноски, както и, че към 27.05.2018г., включително, дългът е 18 112,05 лева, от които: 10 068,47 лева – просрочена главница; 2 559,32 лева – просрочена договорна лихва, начислена съгласно Раздел III, т. 6.1 и т. 6.5.1 от Договора за потребителски кредит № 321-2868/10.10.2007г. за периода от 10.03.2014г. до 10.10.2017г.; 5 334,26 лева – просрочена наказателна лихва, начислена съгласно Раздел III, т. 6.2 от Договора за потребителски кредит за периода от 10.03.2014г. до 27.05.2018г., включително и 150 лева – просрочени такси, начислени съгласно Раздел III, т. 6.7.1 от договора.

От заключението на допуснатата съдебно-счетоводна експертиза от първоинстанционния съд се установява, че размерът на отпуснатия банков кредит на ответницата Л. С., съгласно Договор за предоставяне на потребителски кредит на физически лица № 321-2868/10.10.2007г. е 20 000 лева, като сумата е отпусната от МКБ „Юнион Банк” АД по разплащателна сметка № BG 58 CBUN 9195 1000 1307 59 – в лева, с титуляр Л. С., еднократно на 10.10.2007г.

Според заключението на ССЕ към крайния срок за издължаване на кредита – 10.10.2017г., кредитополучателят и солидарният длъжник Р. С. са имали дължими и неизвършени просрочени плащания в общ размер на 16 439,99 лева по видове пера, както следва: 10 068,47 лева – главница; 2 559,32 лева – договорна /възнаградителна/ лихва за периода от 10.08.2014г. до 10.10.2017г.; 3 662,20 лева – наказателна лихва за периода от 10.03.2014г. до 10.10.2017г. и 150 лева – такси управление на кредит за периода от 10.10.2014г. до 10.10.2017г. Първата неплатена главница е по 80-та вноска с дата на падеж 10.06.2014г. – в размер на 197,86 лева, а към 10.10.2017г. /крайната дата за погасяване на кредита/ вноската е в забава от 1 219 дни.

От заключението на вещото лице по назначената ССЕ се установява, че общият размер на вземанията на Банката по Договора към датата на съставяне на извлечението от счетоводните книги на „Първа инвестиционна банка” АД – 28.05.2018г., въз основа на което е издадена Заповедта за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, е 18 112,05 лева по видове пера, както следва: 10 068,47 лева – главница; 2 559,32 лева – договорна /възнаградителна/ лихва за периода от 10.03.2014г. до 10.10.2017г.; 5 334,26 лева – наказателна лихва за периода от 10.03.2014г. до 27.05.2017г., включително и 150 лева – такси управление на кредит за периода от 10.03.2014г. до 27.05.2018г. Експертът е констатирал, че размерът на посочените в Извлечението от счетоводните книги на „Първа инвестиционна банка” АД задължения съответства на записванията по счетоводните книги на Банката, както и че няма извършвани погасявания на задълженията след 28.05.2018г.

От допълнителното заключение на СИЕ се установява, че размерът на просрочената наказателна лихва, начислена съгласно т. 6.2 от Договора за периода от 10.03.2014г. до 28.05.2015г. е 304,80 лева, като платената наказателна лихва за същия период е в размер на 30,82 лева, поради което непогасеният остатък на наказателната лихва, дължима за периода от 10.03.2014г. до 28.05.2018г. е в размер на 273,98 лева. В експертното заключение е разяснено, че размерът на просрочената наказателна лихва, начислена съгласно раздел III, т. 6.2 от договора за периода от 10.03.2014г. до 27.05.2018г., включително, като се отчетат всички календарни дни, отнасящи се за периода от вноска 81 до вноска 119, съгласно Справка № 05 от експертизата е 5 365,05 лв., като платената наказателна лихва за същия период е 30,82 лева, поради което непогасеният остатък е 5 334,26 лв.

С оглед на така установените факти по делото въззивният съд е приел, че предявеният иск с правно основание чл.422,ал.1 ГПК във вр.чл.430,ал.2 ТЗ относно вземането на ищеца за наказателна лихва върху незаплатените месечни вноски главница по сключения договор за кредит е частично основателен.

Приел е, че в договора, който дефинира процесното правоотношение, е предвидена и санкционна лихва при неизпълнение на задълженията за плащане на главницата и възнаградителната лихва. Посочено е, че тя се начислява при условие, че е налице закъснение при погасяването на главницата върху просрочената част от нея. Приел е за установено от ССЕ, че ответницата С. е изпаднала в забава за част от главницата на 10.03.2014г. и поради това от тази дата до изтичане на срока на кредита тя дължи санкционната лихва в размера, уговорен в чл. 6.2 от договора, до изтичане на срока на договора. Според съда това задължение за лихва е основано на забава на длъжника и има функция да обезщети кредитора при забава на изпълнението, а не е цена на кредита, както е възнаградителната лихва. Поради това е приел, че за него се прилага правилото на чл. 111, б.“в“, предл.2 от ЗЗД и, че такава следва да се присъди в казуса за период от три години преди датата на падежа на цялото задължение, т.е. от 10.10.2014г. до 10.10.2017г. Посочил е, че за този период наказателната лихва е в размер на 3 306, 75 лв., за която сума искът е основателен, а над нея той следва да бъде отхвърлен.

По правния въпрос:

Касационно обжалване е допуснато в указаната част на въззивното решение на Окръжен съд Благоевград по чл.280,ал.1,т.3 ГПК по правния въпрос: Дължи ли се наказателна лихва по договор за потребителски кредит на физически лица върху просрочени неплатени месечни вноски след крайната дата, на която кредитополучателят е следвало да изплати кредита.

По своята правна същност включената в договора за потребителски кредит клауза за заплащане на наказателна лихва, представлява уговорка за заплащане на обезщетение за забавено изпълнение на дължимите с договора месечни вноски, посочени в погасителния план, който е неразделна част от договора, включващи главница и договорна лихва, ако същите не бъдат платени в установените в договора срокове. Настъпването на крайната дата, на която заемополучателят е следвало да върне цялата сума не води до прекратяване на сключения между страните договор за потребителски кредит. Срокът за връщане на усвоен кредит, предвиден в договор за потребителски кредит не е установен като прекратителен, а само сочи крайният момент, в който следва да се върне заетата сума. След изтичане на този срок страните остават обвързани от договора за потребителски кредит. Поради това те са обвързани от уговорката за заплащане на наказателна/санкционираща/ лихва и същата се дължи, като се начислява върху неизплатените в срок вноски, включващи главница и възнаградителна лихва до момента на тяхното плащане. В разпоредбата на чл.33,ал.2 от Закона за потребителския кредит, респективно чл.19,ал.2 от ЗПК/отм./ е предвиден максимално допустим размер на наказателната лихва. Съгласно чл.33,ал.2 от ЗПК когато потребителят забави дължимите от него плащания по кредита, обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва.

Като взема предвид изложеното в отговор на поставения въпрос съдът приема, че при сключен договор за потребителски кредит на физически лица, с уговорена наказателна лихва за забавено плащане на месечни погасителни вноски, посочени в погасителен план и усвоен кредит, наказателна лихва се дължи върху просрочени неплатени месечни вноски и след крайната дата, на която кредитополучателят е следвало да изплати заетата сума.

Съобразявайки отговора на правния въпрос, по който е допуснато касационно обжалване съдът преценява, че касационната жалба е частично основателна.

С оглед на установените факти по делото съдът приема за установено от правна страна, че между „МКБ „Юнионбанк” АД, чиито универсален правоприемник е ищецът „Първа инвестиционна банка” АД и ответниците Любима Атанасова С. кредитополучател и Р. И. С. солидарен съдлъжник е сключен валиден договор за предоставяне на потребителски кредит за физически лица № 321-2868/10.10.2007 г., с който е отпуснат кредит в размер на сумата 20 000 лв. Установено е, че банката е изправна страна по договора, тъй като в качеството на кредитор е предоставила на ответницата С. сумата от 20 000 лв., чрез превод по разплащателната й сметка в „МКБ Юнионбанк” АД, чиито правоприемник е ищецът. Сумата е усвоена изцяло на 10.10.2007 г. Съгласно сключения договор за потребителски кредит крайният срок за издължаване на кредита е 10.10.2017 г., като е уговорено погасяване на главницата по кредита на 120 равни месечни вноски в размер от 288.88 лв., считано от 10.11.2007г. до 10.10.2017 г. съгласно погасителен план, неразделна част от договора.

Установено е, че за периода от време от 10.03.2014 г. до крайния срок за издължаване на кредита - 10.10.2017 г. и до момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.417 ГПК – 28.05.2018 г. ответниците не са погасили месечни вноски главница, съобразно погасителния план в общ размер на сумата 10 068.47 лв. Установено е също, че за периода от време от 10.03.2014 г. до 10.10.2017 г. дължимата възнаградителна лихва върху невнесените суми по главницата е в размер на сумата 2 559.27 лв. За периода от време от 10.03.2014 г. до 27.05.2018 г. дължимата наказателна лихва върху невнесените месечни погасителни вноски по главницата съгласно т.6.2 от сключения договор за потребителски кредит е в размер 5334.26 лв.

С влязлото в сила първоинстанционно решение по гр.дело № 30/2019 г. на Районен съд Благоевград са уважени предявените установителни искове с правно основание чл.422 ГПК, вр.чл.430,ал.1 и ал.2 ТЗ за сумите 10 068.47 лв. просрочена главница, ведно със законната лихва, считано от 28.05.2018 г. до окончателното изплащане; 2559.32 лв. просрочена договорна лихва за периода от време от 10.03.2014 г. до 10.10.2007 г.; 3306.75 лв. просрочена наказателна лихва за периода от време от 10.10.2014 г. до 10.10.2017 г. В обжалваната част на въззивното решение съдът е отменил първоинстанционното решение на Районен съд Благоевград по иска с правно основание чл.422,ал.1 ГПК, вр.чл.430,ал.2 ТЗ в уважената част на дължимата наказателна лихва над сумата 3 306.75 лв. до 5334.26 лв. и вместо това е отхвърлил иска за тази сума.

С оглед на така влязлата в сила част от първоинстанционното решение искът по чл.422,ал.1 ГПК, вр.чл.430,ал.2 ТЗ за признаване за установено, че ответниците дължат на ищеца наказателна лихва за забавено плащане на дължимата главница в общ размер от 10 068.47 лв. по сключения договор за потребителски кредит е доказан по основание. Спорен по делото е размера на вземането на ищеца за наказателна лихва над сумата 3306.75 лв. до 5334.26 лв. – т.е. до пълния размер на иска за наказателна лихва и за периода от време от 10.03.2014 г. до 10.10.2014 г. и от 10.10.2017 г. до 28.05.2019 г.

Както се посочи по-горе към момента на подаване на заявлението от „Първа инвестиционна банка” АД за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ – 28.05.2018 г. наказателната лихва върху неплатените месечни вноски, включващи само главница по сключения договор за потребителски кредит е в размер на сумата 5 334.26 лв. и е за периода от 10.03.2014 г. до 27.05.2018 г.

От заключението на вещото лице по назначената от първоинстанционния съд СИЕ е установено, че наказателната лихва върху неплатените месечни вноски само главница по процесния договор за потребителски кредит за периода от време от 10.03.2014 г. до 28.05.2015 г. е в размер на сумата 273.98 лв., получена след приспадане от сумата 304.80 лв. наказателна лихва на сумата 30.82 лв. платена такава лихва за същия период.

С процесния договор за потребителски кредит в т.6.2 страните са уговорили заплащане на наказателна лихва от кредитополучателя при нарушаване на сроковете за погасяване на главницата по кредита, както следва – върху просрочената част от главницата за времето на просрочието и/или предсрочна изискуемост на кредита, която лихва включва договорната лихва по т.6.1 или т.6.5.1 и наказателна надбавка от 10 пункта, която се начислява на годишна база. Съгласно т.6.4 от процесния договор за потребителски кредит страните са уговорили, че кредитополучателят дължи ежемесечно лихви и когато не се дължат вноски по главницата, че лихвите са дължими до пълното погасяване на дълга по кредита, включително и след изтичане на крайния погасителен срок на договора.

Тълкуването на тези клаузи от договора за потребителски кредит водят до извод, че страните са уговорили наказателна лихва, дължима от кредитополучателя при забавено плащане на месечните вноски по главницата, съгласно погасителния план. Настъпването на крайния срок за издължаване на цялата сума по потребителския кредит– 10.10.2017 г. не води до прекратяване на сключения между страните договор за потребителски кредит. Срокът за връщане на усвоен кредит в договора за потребителски кредит не е прекратителен, а само сочи крайният момент, в който следва да се върне заетата сума. След изтичане на този срок на 10.10.2017 г. страните остават обвързани от договора за потребителски кредит. Поради това те са обвързани от уговорката за заплащане на наказателна лихва и същата се дължи, като се начислява върху неизплатените в срок вноски по главницата до изплащането им. В случая ищецът претендира дължима наказателна лихва за върху незаплатените вноски по главницата в размер на сумата 5334.26 лв. и за период от време от време от 10.03.2014 г. до подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение на 28.05.2018 г.

Неправилен е извода на въззивния съд, че наказателна лихва за забавено плащане на месечните вноски по процесния договор за потребителски кредит се дължи от кредитополучателя от датата на забавата по главницата – 10.03.2014 г. до изтичане срока на договора – 10.10.2017 г. Неправилен е и извода, че вземането на ищеца за наказателна лихва не е погасено по давност за периода от време от 10.10.2014 г. до 28.05.2015 г.

За вземането за наказателна лихва е приложима разпоредбата на чл.111,б.”в”, пр.2 ЗЗД – т.е. погасителната давност е тригодишна. С оглед на тази разпоредба вземането на ищеца за наказателна лихва върху неизплатените месечни вноски по главницата е погасено по давност за периода от време от 10.03.2014 г. до 28.05.2015 г. – т.е. погасено е по давност за период от време повече от три години от момента на предявяване на иска, който в случая се счита момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение 28.05.2015 г. Това вземане е в размер на сумата 273.98 лв. и е погасено по давност. За периода от време от 28.05.2015 г. до 27.05.2018 г. ответниците дължат наказателна лихва върху неизплатените вноски главница по процесния договор за потребителски кредит, която е в размер на 5060.28 лв. От тази сума с влязлото в сила първоинстанционно решение в полза на ищеца е признато за установено, че ответниците дължат 3306.75 лв. наказателна лихва и за периода от време от 10.10.2014 г. до 10.10.2017 г. Следователно искът с правно основание чл.422,ал.1 ГПК, вр.чл.430,ал.2 ТЗ относно дължимата наказателна лихва е основателен над сумата 3306.75 лв. до 5060.28 лв. и за периода от време от 10.10.2017 г. до 27.05.2018 г. В останалата част над сумата 5060.28 лв. до пълния размер от 5334.26 лв. вземането на ищеца за наказателна лихва е погасено по давност.

Съобразявайки изложеното съдът намира, че въззивното решение следва да се отмени в частта, с която след частична отмяна на решение от 27.05.2020 г. по гр.дело № 30/2019 г. на БРС е отхвърлен предявеният иск от”ПИБ” АД срещу ответниците С. с правно основание чл.422,вр.чл.430,ал.2 ТЗ над сумата 3306.75 лв. до 5060.28 лв. представляваща наказателна лихва за неизплатени вноски по договор за потребителски кредит от 10.10.2007 г. и за периода от време от 10.10.2017 г. до 28.05.2018 г. Вместо отменената част в полза на ищеца следва да се признае за установено, че ответниците дължат сумата над 3306.75 лв. до 5060.28 лв., наказателна лихва, начислена съгласно раздел III,т.6.2 от договор за потребителски кредит за физически лица от 10.10.2007 г. за периода от време от 10.10.2017 г. до 27.05.2018 г. С оглед изхода на делото въззивното решение следва да се отмени в частта, с която е отменено решението по гр.дело № 30./2019 г на Районен съд Благоевград в частта за разноските за заповедното производство над сумата 410.50 лв. до 455.24 лв. и искането в тази част е отхвърлено. В полза на ищеца следва да се присъди и сумата 51.74 лв. разноски за заповедното производство. Въззивното решение следва да се отмени в частта, с която е отменено решението на Районен съд Благоевград в частта, с която Л. А. С. и Р. И. С. са осъдени да заплатят на ищеца ПИБ АД над сумата 1204.40 лв. до 1335.70 лв. разноски по делото за първоинстанционното производство. В останалата обжалвана част въззивното решение следва да се остави в сила. В полза на ищеца следва да се присъди сумата 270.55лв. разноски по делото за производството пред ВКС, както и сумата 100 лв. разноски за въззивното производство за юрисконсултско възнаграждение.

Водим от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение

Р Е Ш И :

Отменя въззивно решение № 101/23.03.2021 г. по в.гр.дело № 1123/2020 г. на Окръжен съд Благоевград в частите както следва: в частта, с която е отменено решение № 4098/27.05.2020 г. по гр.дело № 30/2019 г. на Районен съд Благоевград в частта, с която е признато за установено по отношение на Л. А. С., ЕГН и Р. И. С., ЕГН, че същите дължат на „Първа инвестиционна банка „ АД, ЕИК солидарно над сумата 3306.75 лв. до сумата 5060.28 лв., просрочена наказателна лихва, начислена съгласно раздел III,т.6.2 от Договор за предоставяне на потребителски кредит за физически лица № 321-2868/10.10.2007 г. и вместо това е отхвърлен иска за признаване за установено по отношение на Л. А. С. и Р. И. С., че същите дължат на „Първа инвестиционна банка” АД сумата над 3306.75 лв. до сумата 5060.28 лв., просрочена наказателна лихва, начислена съгласно раздел III,т.6.2 от Договор за предоставяне на потребителски кредит за физически лица № 321-2868/10.10.2007 г., както и за периода след 10.10.2017 г. до 28.05.2018 г.; в частта, с която е отменено решение № 4098/27.05.2020 г. по гр.дело № 30/2019 г. на Районен съд Благоевград в частта, с която Л. А. С. и Р. И. С. са осъдени да заплатят на ищеца „Първа инвестиционна банка” АД солидарно разноски за заповедното производство над сумата 410.50 лв. до 455.24 лв. и е отхвърлен иска над тази сума; в частта, с която е отменено решение № 4098/27.05.2020 г. по гр.дело № 30/2019 г. на Районен съд Благоевград в частта, с която Л. А. С. и Р. И. С. са осъдени да заплатят на „Първа инвестиционна банка” АД сумата над 1204.40 лв. до сумата 1335.70 лв. разноски за първоинстанционното производство. Вместо отменената част постановява

Признава за установено по отношение на Л. А. С., ЕГН и Р. И. С., ЕГН , че същите дължат на ищеца „Първа инвестиционна банка” АД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], № сумата над 3306.75 лв. до 5060.28 лв. наказателна лихва, начислена съгласно Раздел III, от договор за предоставяне на потребителски кредит за физически лица № 321-2868/10.10.2007 г. за периода от време от 10.10.2017 г. до 27.05.2018 г.

Осъжда Л. А. С. ЕГН и Р. И. С., ЕГН да заплатят на „Първа инвестиционна банка” АД, ЕИК солидарно сумата 51.74 лв. разноски за заповедното производство по ч.гр.дело № 1390/2018 г. на Районен съд Благоевград.

Осъжда Л. А. С. ЕГН и Р. И. С., ЕГН да заплатят на „Първа инвестиционна банка” АД, ЕИК сумата 100 лв. разноски за въззивното производство за юрисконсултско възнаграждение и сумата 270.55лв. разноски за касационното производство.

Оставя в сила решение № 101/23.03.2021 г. по в.гр.дело № 1123/2020 г. на Окръжен съд Благоевград в останалата обжалвана част.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ: