Увеличаване на застрахователно обезщетение за неимуществени вреди след ПТП

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 680

София, 14.11.2024г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Гражданска колегия, Четвърто отделение, в публично съдебно заседание на двадесет и шести септември две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА БОНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ

МАРИЯ ХРИСТОВА

при участието на секретаря Александра Карамфилова, като изслуша докладваното от съдията М.Христова гр.д. № 183 по описа за 2024 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.290 и сл. от ГПК.

Образувано е по касационна жалба от Г. И. К., чрез адвокат Е. Б., срещу въззивното решение №172/02.10.2023г. на Апелативен съд – Велико Търново по в.гр.д.№365/2022г. в частта, с която след частична отмяна на решението на Окръжен съд – Русе е отхвърлен предявения от касатора срещу ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс груп“ иск за заплащане на сумата над присъдените 30 000лв. до претендираните 70 000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди вследствие на претърпените болки и страдания от получените травматични увреждания, настъпили при ПТП на 08.01.2021г., рискът от настъпването на което събитие е покрит от сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 11.02.2021г. до окончателното ѝ плащане.

Касационното обжалване е допуснато с определение №3097/19.06.2024г. по въпроса относно комплексната оценка на всички установени по делото, релевантни и обективно съществуващи обстоятелства относими към приложението на чл.52 от ЗЗД, като критерии за точното прилагане на принципа за справедливост.

По него е налице формирана задължителна практика на ВС и ВКС – ППВС № 4/23.12.1968 г. и т.3 и т. 11 от ТР № 3/22.04.2005 г. на ОСГК на ВКС, както и такава по приложението им (решение №50114/07.02.2024г. по т.д.№1917/2022г. на ВКС, II т.о.; решение №50140/04.12.2023г. по т.д.№ 1873/2022г. на ВКС, I т.о.; решение №50111/01.11.2023г. по т.д.№1893/2022г. на ВКС I т.о.), според която размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя по „справедливост”, по смисъла на чл. 52 от ЗЗД, след преценка на всички конкретни, обективно съществуващи при всеки отделен случай обстоятелства и при наличие на причинна връзка с противоправното поведение. Тези обстоятелства са свързани с вида, характера, интензитета и продължителността на увреждането, а именно: степента на увреждането, представляващо телесна повреда; болезнеността на същото; периода на възстановяване, броя и вида на проведените по време на същото интервенции; настъпило ли е пълно възстановяване или то продължава във времето; възрастта на пострадалия и останали ли са трайни увреждания и техния вид, каква е прогнозата за по-нататъшното му състояние; настъпила ли е промяна в начина на живот на пострадалото лице вследствие на уврежданията, нейния вид и продължителност; начина, по който инцидента, уврежданията и проведеното лечение се е отразило на пострадалия с оглед неговата личност и живот – има ли влошаване на здравословното му състояние, в каква степен и от какъв вид е то, конкретните преживявания на лицето, и изобщо – цялостното отражение на уврежданията върху живота му – семейство, приятели, професия и професионална реализация. При определяне размера на обезщетението следва да се отчетат стандартът на живот в страната към периода на увреждането, ориентир за който са и нивата на застрахователните лимити към посочения момент, както и съдебната практика в сходни хипотези. Обезщетението за неимуществени вреди от деликта се определя глобално – за всички претърпени неимуществени вреди. За да се приложи правилно обществения критерий за справедливост, заложен в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, е необходимо съдът да обсъди поотделно и в тяхната съвкупност всички обстоятелства с правно значение за размера на претенцията, като отчете отражението им в неимуществената сфера на засегнатото лице и обоснове в мотивите резултата от направената преценка.

В жалбата си Г. И. К. поддържа оплаквания и доводи за неправилност на въззивното решение при определяне размера на следващото ѝ се обезщетение за претърпените неимуществени вреди, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди, че при постановяването му съдът е определил обезщетение, което не съответства на претъпените вреди и накърнява принципа за справедливост, регламентиран в разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, тъй като не са съобразени: броя и тежестта на травматичните увреждания; продължителността на възстановителния период; състоянието на пострадалото лице към настоящия момент и отражението на уврежданията на здравословното му състояние; отражението на анемията и лошото зарастване на травмите върху живота на пострадалата и нейната социална адаптация. Въззивният съд не е обсъдил доказателствата в цялост и не е съобразил съдебната практика по сходни дела. По същество претендира отмяна на решението в оспорената му част и уважаване на иска в пълен размер. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

Насрещната страна ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ не е депозирала писмен отговор и не изразява становище по жалбата.

За да се произнесе, съдът взе предвид следното:

Въззивният съд, след частична отмяна на решението на първостепенния Окръжен съд – Русе, отхвърлил предявения от Г. И. К. срещу ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ иск за заплащане на сумата над 30 000лв. до претендираните 70 000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди вследствие на претърпените болки и страдания от получените травматични увреждания, настъпили при ПТП на 08.01.2021г., рискът от настъпването на което събитие е покрит от сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, ведно със законната лихва върху сумата считано от 11.02.2021г. до окончателното ѝ плащане.

Решението в останалата му част е влязло в сила.

За да постанови този резултат, съдът приел, че по делото е установен факта на настъпило на 08.01.2021г. ПТП, по вина Д. С. Г., водач на лек автомобил „Хонда ХР-В“, с рег. [рег.номер на МПС] , нарушил правилата за движение – чл. 20, ал. 2, чл. 116 и чл. 119, ал. 1 от ЗДвП и по непредпазливост причинил средна телесна повреда на Г. И. К. от [населено място], изразяваща се в импресионно счупване външния тибиален кондил, довело до трайно затруднение в движенията на десен долен крайник за срок повече от тридесет дни, като деянието е осъществено на пешеходна пътека. Приел, че извършването на деянието, неговата противоправност и вината на дееца са установени със споразумение по НОХД № 1268/ 2021 г. по описа на РС – Русе. Направил извод, че произшествието е в пряка причинна връзка с претърпените от ищцата травматични увреждания, а към момента на настъпването му управляваният от виновния водач лек автомобил бил застрахован по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното дружество ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс груп“.

Съдът посочил, че основният спорен по делото въпрос е за размера на следващото се на ищцата обезщетение за претърпените неимуществени вреди. При определянето му, кредитирал заключението по допуснатата пред първостепенния съд съдебно-медицинска експертиза, от което приел за установено, че вследствие на произшествието ищцата претърпяла импресионно счупване на външния тибиален кондил на дясна подбедрица; кръвонасядания на: дясна и лява мишница; десния лакът; на лява подбедрица; на дясно бедро; на дясно коляно. Вещото лице установило рентгенови данни за артрозни изменения на дясна коленна става, които било възможно да са във връзка с установеното счупване. Ищцата провела седемдневно болнично лечение, по време на което била извършена репозиция на счупването под местна анестезия, имобилизация с ортеза и медикаментозно лечение, след което била изписана. При липса на усложнения, при счупвания като процесните, възстановителния процес продължавал около 4-6 месеца, след което било вероятно да остане дефицит в движенията на дясна коленна става за дълъг период от време, дори за цял живот. Вещото лице установило още наличие на лека деформация на дясна коленна става, което водело до лек дефицит на движенията. Според него не се очаквало възстановяване деформацията на ставата и било вероятно установения дефицит в движенията на ищцата да перистира за постоянно; рентгенологично установената гонартроза не търпяла обратно развитие. Отбелязал, че според обясненията на вещото лице в съдебно заседание, артрозните изменения на дясна коленна става представляват дегенеративни промени в коленната става и може да са свързани с процесното ПТП, но може и да не са, като не може да се каже категорично дали травмата е засилила артрозните изменения или пък е довела до такива.

С оглед на изложеното, въззивният съд приел, че по делото не е доказано безспорно, че артрозните изменения в дясната коленна става се намират в пряка причинна връзка с произшествиетои полученото от ищцата счупване. Приел още, че липсва причинна връзка между инцидента и установената при хоспитализацията на ищцата Витамин В12 – недоимъчна анемия. Съдът отчел обстоятелството, че ищцата не се е възстановила напълно от получената травма, като е налице лек дефицит на движенията ѝ, който е възможно да перистира за постоянно, с оглед нейната възраст. Съобразил и обстоятелствата, при които настъпило увреждането – ищцата била ударена от лекия автомобил, пресичайки улицата на пешеходна пътека; битовите неудобства, свързани с възстановяването ѝ от травмата: необходимостта от помощ в ежедневните дейности; психологическия шок от преживяното, довел до страх да излиза на улицата без придружител, което наложило (според показанията на сина ѝ) да бъде закарана да живее на село, където можела да се движи из двора на къщата. Съдът посочил, че при определяне на обезщетението е отчел и обществено – икономическата обстановка в страната към момента на ПТП (08.01.2021г.), намираща отражение в лимитите на отговорност.

Предвид установените обективни обстоятелства (характера на увреждането, наложило едноседмичен престой в болницата, при който на ищцата била проведена репозиция на счупването под местна анестезия, имобилизация с ортеза и медикаментозно лечение; основният възстановителен период, продължил около 4-6 месеца; възрастта на ищцата и наличието на лек дефицит в движенията ѝ, с възможност да перистира), въззивният съд направил извод, че справедливият размер на обезщетението за неимуществени вреди следва да бъде определен на сумата 30 000 лева. Намерил за основателна и акцесорната претенция за заплащане на законна лихва върху главницата, считано от 11.02.2021 г., до окончателното изплащане на главницата.

По касационните оплаквания:

При служебно извършената проверка, касационната инстанция не откри пороци, водещи до недопустимост или нищожност на обжалваното решение, което е постановено от международно компетентен съд.

По въпроса, допуснат до касационно обжалване въззивният съд се е произнесъл в противоречие с даденото по-горе разрешение, тъй като не е изложил мотиви как установените по делото факти (получените травматични увреждания; периода на възстановяване; установените Витамин – В12 недоимъчна анемия, деформация на дясната коленна става и лек функционален дефицит в движенията на същата, който не се очаква да бъде преодолян и е вероятно да пресистира за постоянно; промяната в начина на живот на пострадалата и отражението на произшествието на нейната психика) се отразяват върху размера на определеното парично обезщетение.

Основателно е касационното оплакване, че въпреки формалното отчитане на релевантните за определяне на обезщетението факти и обстоятелства, отнесени към съответните критерии, съдът не е преценил тежестта и значението на всяко от тях за общото адекватно остойностяване на негативните изживявания и неудобства на ищцата, в причинност с деликта, което е довело до необоснованост на въззивното решение. Съдът не е оценил в пълнота обстоятелствата, че полученото увреждане, макар да не е застрашило живота на пострадалата, ще съпътства ищцата в бъдеще, предвид установената деформация на ставата, която не се очаква да се възстанови, а дефицита в движението може да пресестира в постоянен; продължителните болки и страдания по време на възстановяването, остатъчната болка, затрудненията при ходене и появилите се болки в другата става; отражението на счупването на анемията, която пострадалата е имала, както и на артрозните изменения на ставите ѝ; влошаване качеството на живот, продължителната стресова реакция и негативните ѝ емоционални преживявания.

Допуснато е нарушение на съдопроизводствените правила – чл. 12, чл. 235, ал. 2, чл. 236, ал. 2 ГПК, довело до неправилно приложение на материалния закон (чл.52 от ЗЗД) и необоснованост на въззивното решение. Налице е основанието по чл.281, т. 3 ГПК за неговата частична отмяна (чл.293, ал.2 от ГПК). Доколкото не се налага извършване на нови или повтаряне на съдопроизводствени действия, спорът следва да бъде разрешен по същество от касационната инстанция (чл. 293, ал. 3 от ГПК).

По делото са надлежно установени фактите относно: настъпилото на 08.01.2021г. ПТП, по вина Д. С. Г., водач на лек автомобил „Хонда ХР-В“, с рег. [рег.номер на МПС] , при което е пострадала ищцата Г. И. К.; вината на водача на лекия автомобил „Рено“, гражданската отговорност на който била застрахована с договор за застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното дружество; механизма на настъпване на произшествието; липсата на съпричиняване от пострадалото лице, както и получените от същото травматични увреждания вследствие на инцидента: импресионно счупване външния тибиален кондил, довело до трайно затруднение в движенията на десен долен крайник за срок повече от тридесет дни.

От заключението по допуснатата съдебно-медицинска експертиза (обективно, компетентно дадено и не оспорено от страните) и от обясненията на вещото лице в съдебно заседание, се установява, че при хоспитализацията на ищцата Г. К. била установена Витамин В-12 недомъчна анемия, която не могла да бъде преодоляна и се отразила на проведеното лечение, като вместо операция за наместване на счупването била проведена репозиция на счупването под местна анастезия, имобилизация с ортеза и медикаментозно лечение. След проведеното лечение е останала деформация на ставата и дефицит във флексията (сгъването) ѝ. Според вещото лице не се очаква възстановяване на деформацията на колянната става, като е вероятно установения дефицит при движението да пресистира за постоянно. Счупването се отразило отрицателно на анемията на пострадалото лице, като то е от такъв вид, че може да доведе до артрозни промени. С оглед на това вещото лице заявило, че приема, че счупването е довело до обостряне на съществувалите преди него артрозни промени в ставите на пострадалата.

От съвкупния анали за заключението по допуснатата съдебно-психологична експертиза и показанията на разпитаните по делото свидетели (Е. И. К., кредитирани при условията на чл.172 от ГПК), се установява, че възстановяването на ищцата е продължило в период от пет месеца. В продължение на 45 дни тя била със шина на крака, като през цялото време имала нужда от чужда помощ, тъй като изпитвала болки, не можела да пази равновесие и да извършва ежедневните си дейности. След сваляне на шината ищцата започнала да ходи с проходилка, но се появили болки в здравия крак, защото го претоварила. Едва след петия месец, Г. К. започнала да се придвижва с бастун, но острата стресова реакция свързана с травмата не отшумяла. Развила страх да излиза сама на улицата и страх от автомобили. Установено е и влошаване качеството ѝ на живот, породено от страха да излиза навън и нуждата от постоянно присъствие на придружител, наложили преместването ѝ на село, където да се движи сама в двора на къщата, в която живее.

С оглед на горното, съдът намира, че Г. К. е претърпяла пряко, непосредствено и за продължителен период от време значителни по степен болки и страдания от получените травматични увреждания, които следва да бъдат обезвъзмездени по реда на чл.52 ЗЗД. При определяне на размера на обезщетението, съобразно указанията дадени с ПП4/68г по приложението на чл. 52 ЗЗД, съдът съобразява установените конкретни обективно съществуващи обстоятелства: възрастта на увредената (68г.); получените травматични увреждания (подробно описани); проведеното лечение ( репозиция на счупването под местна анастезия, имобилизация с ортеза и медикаментозно лечение, без оперативна интервенция, необходима при този вид счупвания); продължителните болки и страдания по време на възстановителния период (пет месеца, в които изпитвала и затруднения при придвижването); настъпилите вследствие на травмата трайно затруднение на функцията на коленната става и временно разстройство на здравето неопасно за живота; обстоятелството, че травмата ще съпътства ищцата в бъдеще, предвид деформацията на ставата и дефицита в същата (във флексията, сгъването на ставата на коляното), който вероятно ще премине в хроничен; остатъчната болка, затрудненията при движение и нуждата от ползване на помощно средство; влошаване качеството на живот на пострадалата, негативните емоционални преживявания и продължителната стресова реакция (развития страх от автомобили и да излиза сама на улицата), довели до промяната в местоживеенето ѝ.

При определяне размера на обезщетението съдът отчита конкретните икономически условия в страната: Според официалните данни на НСИ средно на лице за 2021 г. общият доход е в размер на 7 705 лв.; общия паричен разход е 7 042 лв.; минималната работна заплата е 650лв., а средногодишната инфлация за 2021г. е 7.75%. Съдът съобразява още застрахователните лимити (чл.492 от КЗ) и съдебната практика по приложение на чл. 52 ЗЗД, при предявен иск по чл.432 от КЗ за обезщетение за неимуществени вреди от получени травматични увреждания (счупване), съпроводено със значителен обем болки и страдания, продължителен период на възстановяване (пет месеца), през който пострадалата е имала нужда от чужда помощ за ежедневните си нужди; оставило трайни последици свързани с деформация на колянната става и ограничение във флексията и движението ѝ; отразило се негативно на съпътстващите заболявания на лицето и довело до изменение в начина на живот и психиката на пострадалата; еднакви обществено-икономически условия в страната, като установи, че присъжданите от съдилищата обезщетения са в диапазона по настоящото дело. Присъдената лихва също има компенсаторен характер.

Изложеното обосновава извод, че вследствие на произшествието на ищцата са причинени болки и страдания с висок интензитет, а увреждането на функцията на коленната става ще остане във времето, поради което и съгласно чл. 52 ЗЗД, дължимото за същите обезщетение следва да се определи в размер, достатъчен за компенсацията им, а именно 70 000 лв. С него е постигнат справедлив баланс между претърпените вреди в резултат на деликта и паричното измерение на нуждата от обезвреда, респ. спазен е принципът за справедливост по чл. 52 от ЗЗД, без обезщетението да представлява средство за повишаване на стандарта на живот на ищцата.

Предвид уважаване на иска за неимуществени вреди, основателна е и акцесорната претенция за законната лихва върху главницата, считано от 11.02.2021г. до окончателното ѝ изплащане.

В заключение, искът е основателен до размер от 70 000 лв.

С оглед на изложеното и на основание чл.293, ал.2 от ГПК обжалваното въззивно решение следва да бъде отменено в частта, с която е отхвърлен предявения от Г. И. К. срещу ЗАД “Булстрад Виена Иншурънс Груп“ иск с правно основание чл.432 от КЗ за сумата от 40 000лв., разликата над присъдените 30 000лв. до претендираните 70 000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди вследствие на претърпените болки и страдания от получените травматични увреждания, настъпили при ПТП на 08.01.2021г., рискът от настъпването на което събитие е покрит от сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, и вместо него да бъде постановено друго, с което искът да бъде уважен в посочения размер, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 11.02.2021г. до окончателното ѝ изплащане.

Ответникът ЗАД “Булстрад Виена Иншурънс Груп“ следва бъде осъден да заплати на адвокат Е. Б. С. възнаграждение за осъщественото безплатно процесуално представителство пред касационната инстанция в размер на 3500 лв. (с ДДС). Същото е определено при съобразяване на Решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22 и тълкуването на ЕСПЧ по Дело “Чорбаджийски и Кръстева срещу България“ и Дело „Станков срещу България“, при отчитане на действителната фактическа и правна сложност на делото, и реално положената работа: спорът, предмет на разглеждане, не се характеризира с фактическа и правна сложност; адвокат Е. С. е депозирала касационна жалба с изложение на основанията за допускане на обжалването; производството е приключило в едно съдебно заседание, без явяване на процесуалния представител.

Предвид крайния изход от спора, на основание чл.78, ал.6 от ГПК, ответникът ЗАД “Булстрад Виена Иншурънс Груп“ следва да бъде осъден да заплати дължимите за производството държавни такси, както следва: в размер на 600лв. по сметка на Русенски окръжен съд; в размер на 800лв. по сметка на Великотърновски апелативен съд и в размер на 830лв. по сметка на Върховен касационен съд.

МОТИВИРАН от горното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение № 172/02.10.2023г. на Апелативен съд – Велико Търново по в.гр.д.№365/2022г. в частта, с която е отхвърлен предявения от Г. И. К., ЕГН [ЕГН] срещу ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс груп“, ЕИК[ЕИК] иск за заплащане на сумата от 40 000лв., разликата над присъдените 30 000лв. до претендираните 70 000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди вследствие на претърпените болки и страдания от получените травматични увреждания, настъпили при ПТП на 08.01.2021г., рискът от настъпването на което събитие е покрит от сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 11.02.2021г. до окончателното ѝ плащане, И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс груп“, ЕИК[ЕИК] да заплати на Г. И. К., ЕГН [ЕГН] сумата от 40 000лв., разликата над присъдените 30 000лв. до претендираните 70 000лв. – обезщетение за неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 08.01.2021г., рискът от настъпването на което събитие е покрит от сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 11.02.2021г. до окончателното ѝ плащане.

ОСЪЖДА ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс груп“, ЕИК[ЕИК] да заплати на адвокат Е. Б. С. от САК, с адрес [населено място],[жк], [жилищен адрес] партер, сумата от 3500лв. (с ДДС) – пред касационната инстанция, на основание чл.38 от ЗА.

ОСЪЖДА ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс груп“, ЕИК[ЕИК] да заплати на основание чл.78, ал.6 от ГПК, дължимите за производството държавни такси по уважената част от иска, както следва: в размер на 600лв. по сметка на Софийски градски съд; в размер на 800лв. по сметка на Великотърновски апелативен съд и в размер на 830лв. в полза на бюджета на Върховния касационен съд.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: