Възстановяване на запазена част при завещание и дарение от наследодателя

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е
№ 190
гр. София, 01.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на дванадесети март две хиляди двадесет и пета година, в състав:

Председател: ПЛАМЕН СТОЕВ

Членове: ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА

РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА
при участието на секретаря Славия Тодорова, като изслуша докладваното от съдия Янчева гр. дело № 730 по описа за 2024 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 - чл. 293 ГПК.

Делото е образувано по касационна жалба на А. Ж. Д. – лично и като законен представител на Д. А. Д., чрез адвокат Д. К., срещу решение № 266 от 13.10.2023 г. по гр. д. № 20233200500497/2023 г. на Окръжен съд - Добрич, с което е отменено решение № 348 от 09.05.2023 г. по гр. д. № 1680/2022 г. на Районен съд – Добрич за възстановяване запазената част на Х. Х. Д., действащ със съгласието на своята майка и законен представител С. П. Д., в размер на 1/4, на стойност 20 355 лв., от наследството на К. Д. Г., починал на 15.05.2021 г., като е намалено с 1/4 завещателно разпореждане по саморъчно завещание от 23.03.2021 г., обявено с протокол от 10.06.2021 г. от нотариус Д. Б., с рег. № * на НК, вписано в Служба по вписванията - гр. Добрич под № 138, том VII, дело № 2740 от 16.07.2021 г., с което К. Д. Г. е завещал на А. Ж. Д. следния недвижим имот в гр. *, [улица]: 3/4 ид. ч. от 1/3 ид. ч. от дворно място от 1200 кв.м, имот с пл. № *, описан в нот. акт № 109, т. І, н. д. № 218/1985 г. на нотариус при PC – Добрич, и 3/4 ид. ч. от къщата, находяща се в това дворно място, състояща се от три стаи, сервизно помещение и антре, и като е намалено с 1/4 ид. ч., на стойност 5207.50 лв., дарение, извършено от К. Д. Г. в полза на Д. А. Д., на следния недвижим имот в [населено място],[жк], [улица]: 3/4 ид. ч., равняващи се на 127.50 кв.м от дворно място с площ от 170 кв.м, включено в поземлен имот с идентификатор ***, целият с площ от 402 кв.м, по нот. акт № 161, том I, дело № 154 от 2021 г., на нотариус Б., вписан под № *, том V, дело № 943/2021 г., вх. peг. № 2075 от 23.03.2021 г. на Служба по вписванията - гр. София, като вместо това въззивният съд е възстановил запазената част на Х. Х. Д., в размер на 1/2, на стойност 38 343.75 лв., от наследството на К. Д. Г., като е отменил изцяло завещателното разпореждане по саморъчното завещание от 23.03.2021 г., обявено с протокол от 10.06.2021 г., в полза на А. Ж. Д., и е намалил с 22721.25/61065 части, на стойност 22 721.25 лв., извършеното от К. Д. в полза на Д. А. Д. дарение на следния недвижим имот в [населено място],[жк], [улица]: 3/4 ид. ч., равняващи се на 127.50 кв.м от дворно място с площ от 170 кв.м, включено в поземлен имот с идентификатор ***, целият с площ от 402 кв.м, по нот. акт № 161, том I, дело № 154 от 2021 г.

Окръжен съд – Добрич е съобразил, че по делото са предявени от Х. Х. Д., действащ със съгласието на своята майка и законен представител С. П. Д., срещу А. Ж. Д. и Д. А. Д., действащ чрез своята майка и законен представител А. Ж. Д., искове с правно основание чл. 30, ал. 1 ЗН. Посочил е, че съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК в тежест на ищеца е да докаже качеството си на наследник с право на запазена част на наследодателя, размера на наследствената маса и размера на запазената му част; в тежест на ответника е да докаже какво друго имущество се включва в наследствената маса, което да покрива запазената част на ищеца.

Съдът е приел за установено следното:

Съгласно удостоверение за наследници № 940-00-1520/21.12.2021 г. ищецът е наследник на К. Д. Г., като същият се явява и такъв с право на запазена част, тъй като е внук на наследодателя и е призован към наследяване по право на заместване на своя баща Х. К. Д., син на наследодателя. Към датата на своята смърт К. Д. Г. не е бил в брак и Х. Х. Д. е единствен негов наследник, поради което запазената част на последния възлиза на 1/2 от имуществото на наследодателя (чл. 29, ал. 1, предл. първо ЗН). В тази хипотеза разполагаемата част на наследодателя също е 1/2. С нот. акт № 109/18.02.1985 г. К. Д. Г. е придобил чрез замяна 1/3 ид. ч. от дворно място, цялото с площ от 1200 кв.м, ведно с построената в това дворно място къща за живеене, състояща се от три стаи, сервизно помещение и антре, находящо се в [населено място], [улица], представляващо имот с пл. № *, в кв. 33 по плана на [населено място]. С нот. акт № 191/30.03.1992 г. К. Д. Г. е придобил чрез поемане на задължение за издръжка и гледане на прехвърлителя дворно място от 170 кв.м ид. ч. от недвижим имот с площ от 348 кв.м, находящ се в [населено място], [улица], представляващ имот с пл. № * в кв. 21, номер по стар план: *, в кв. 37 по плана на [населено място]. През 1983 г. К. Д. Г. е сключил граждански брак с Й. Х. Г., прекратен на 16.02.2021 г. поради настъпила смърт на съпругата. Съгласно приложените към исковата молба нотариален акт № 161, том I, дело № 154 от 2021 г. и саморъчно завещание от 23.03.2021 г., обявено с протокол от 10.06.2021 г. от нотариус Д. Б., вписано в Служба по вписванията - гр. Добрич под № 138, том VII, дело № 2740 от 16.07.2021 г., в полза на ответниците по исковата молба са извършени дарение и завещателно разпореждане. Наследството, оставено от наследодателя К. Д. Г., е прието от Х. Х. Д., действащ със съгласието на своята майка С. П. Д. (удостоверение изх. № 3210/06.06.2022 г., издадено по ч. гр. д. № 1441/2022 г. по описа на РС – Добрич), като приемането е вписано под № 103 от 27.05.2022 г. в особената книга при РС - Добрич по реда на чл. 61, ал. 2, във вр. с чл. 49, ал. 1 ЗН. Съгласно заключението от съдебно-оценителната експертиза, към датата на смъртта на наследодателя К. Д. Г., т.е. датата на откриване на наследството, цената на дарените части от недвижим имот възлиза на 61 065 лв., а на завещаните части – на 15 622.50 лв.

Въз основа на така изложеното, Окръжен съд – Добрич е заключил, че размерът на наследствената маса се определя като сбор от стойностите на описаните по-горе два недвижими имота към датата на откриване на наследството – 61 065 + 15 622.50 = 76 687.50, т.е. размерът на наследствената маса е 76 687.50 лв. В тази връзка е отчел краткия период от време, изминал между извършването на дарението на 23.03.2021 г. и датата на смъртта на наследодателя - 12.05.2021 г., и липсата на твърдения от страна на надарения за настъпили изменения в положението на дарения имот от датата на дарението до датата на откриване на наследството. Съдът е приел, че именно посочените идеални части от имотите, с които наследодателят К. Г. се е разпоредил чрез дарение и завещание, са единствената собственост, от която следва да се формира размерът на наследствената маса. В тази връзка е изложил, че имотите са били придобити в режим на СИО, като след смъртта на съпругата Й. Х. Г. К. Г. притежава общо 3/4 ид. ч.

Съобразявайки определения размер на наследствената маса и размерите на запазената и разполагаемата част, въззивният съдебен състав е изчислил, че запазената част на ищеца е в размер на 38 343.75 лв., съотв. разполагаемата част на наследодателя е в същия размер. Предвид този извод и доколкото нито се твърди, нито се установява Х. Х. Д. да е получил по наследство някакво имущество от наследодателя си К. Г., то безспорно е налице и накърняване на неговите запазени части от наследството на последния, като същото е в размер на пълната стойност на полагащата му се запазена част.

Окръжен съд – Добрич е посочил, че съвкупното тълкуване на разпоредбите на чл. 32 и чл. 33 ЗН налага извода, че при установено накърняване на запазени части от наследство, възстановяването се извършва, като първо се пристъпи към съответно намаляване на завещателните разпореждания, като едва ако тяхното пълно изчерпване се окаже недостатъчно за попълване на накърнените запазени части, се пристъпва към намаляване на даренията, като се започне от последните и се върви последователно към по-старите. Приел е, че в настоящия казус завещаното имущество е размер на 15 622.50 лв. и се явява недостатъчно за пълното възстановяване на накърнението, поради което завещанието следва да бъде отменено изцяло. След отмяната на завещанието, накърнението остава в размер на 22 721.25 лв., което, от своя страна, обуславя намаляване на извършеното дарение. Съдът е съобразил разпоредбата на чл. 36 ЗН, изискваща при извършване на намаляването на дарението да бъде съобразено и дали отделянето на част от дарения имот може да се извърши удобно, както и да се пресметне съотношението на размерите на дарения имот към тази на разполагаемата част. Намерил е, че в случая не представлява пречка дарението да бъде намалено частично, с част, съответстваща на обема на накърняването, доколкото ищецът и ответницата и понастоящем притежават дарения имот в идеална съсобственост помежду им и не се налага да бъдат отделяни реални части от имота (ищецът притежава идеални части от този имот по наследяване от Й. Г. Х.). Ето защо, дарението следва да бъде намалено с 22721.25/61065 части от дарените идеални части от недвижим имот, с което ще бъдат попълнени изцяло накърнените запазени части на ищеца.

Жалбоподателите считат решението на въззивния съд за неправилно – незаконосъобразно, необосновано и постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Сочат, че Окръжен съд – Добрич е разменил пазарните стойности на двата имота, определени от оценителната експертиза.

Насрещната страна оспорва касационната жалба.

С определение № 5824 от 12.12.2024 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК, предвид възприетата от въззивния съд парична равностойност на всеки един от процесните имоти. От самия прочит на въззивния акт е видна неговата явна необоснованост по този въпрос, с оглед техните характеристики.

Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение на ВКС, като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и като извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл. 290, ал. 1 и чл. 293 ГПК, приема следното:

Видно от удостоверение за наследници изх. № 94С-00-1520/21.12.2021 г. Х. Х. Д. се явява единствен законен наследник (внук) на К. Д. Г. (починал на 12.05.2021 г.), по право на заместване на своя баща Х. К. Д., починал на 13.11.2005 г. Х. Х. Д. е приел наследството по реда на чл. 61, ал. 2, във вр. с чл. 49, ал. 1 ЗН (удостоверение изх. № 3210/06.06.2022 г.).

По време на брака си с Й. Х. Г., К. Д. Г. е придобил по силата на нотариален акт № 109, том І, дело № 218/1985 г. за замяна на недвижим имот с лек автомобил 1/3 ид. ч. от дворно място с площ от 1200 кв.м, ведно с къща за живеене, а по силата на нотариален акт № 191, том ІІ, дело № 652/1992 г. за прехвърляне на недвижим имот срещу издръжка и гледане – дворно място от 170 кв.м ид. ч. (подробно описани по-горе).

Със саморъчно завещание от 23.03.2021 г. К. Д. Г. е завещал 3/4 ид. ч. от имотите по нотариален акт № 109/1985 г. (1/3 ид. ч. от дворно място и къща в него) на А. Ж. Д.; с нотариален акт за дарение на недвижим имот № 161, том І, вх. регистър 2223, дело № 154/2021 г. е дарил на Д. А. Д., чрез законния му представител и майка А. Ж. Д., 3/4 ид. ч. от дворното място, придобито с нотариалния акт № 191/1992 г.

От съдебно-оценителната експертиза по делото е видно, че стойността на завещаните имоти, към датата на откриване на наследството, оставено от К. Д. Г., възлиза на 61 065 лв., а на дарения имот – на 15 622.50 лв.

От събраните по делото доказателства може да се направи обоснован извод, че завещаното и дареното имущество формира наследствената маса по смисъла на чл. 31 ЗН и е на стойност 76 687.50 лв. Запазената част на законния наследник Х. Х. Д. съгласно чл. 29, ал. 1 ЗН е 1/2 част – 38 343.75 лв., и същата е накърнена, тъй като наследодателят се е разпоредил с всичкото си имущество.

По силата на чл. 32, във вр. с чл. 33 ЗН, при направено завещание и извършено дарение, възстановяването на запазената част започва с намаляване на завещателните разпореждания и едва след изчерпване на завещаните имущества, се преминава към намаляване на даренията.

Тъй като в случая завещаното имущество надхвърля по стойност запазената част на ищеца от наследството на наследодателя му, съдът следва да намали единствено завещателното разпореждане с 38343.75/61065 части.

Изложеното обуславя отмяна на въззивното решение и уважаване на иска, съобразно изложените по-горе мотиви.

С оглед изхода на спора пред ВКС, Х. Д. има право на заплащане от страна на А. Д. на направените пред първоинстанционния и въззивния съд разноски (съответно 1734.48 лв. и 152.24 лв.). Д. Д. има право на 150 лв. разноски за адвокат за производството пред Районен съд – Добрич; същият не е направил разноски за втората съдебна инстанция. Предвид основателността на касационната жалба, на жалбоподателите се дължи заплащане на направените от тях пред ВКС разноски в общ размер от 3012.24 лв.

Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение,

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение № 266 от 13.10.2023 г. по гр. д. № 20233200500497/2023 г. на Окръжен съд – Добрич, и вместо това постановява:

ВЪЗСТАНОВЯВА запазената част на Х. Х. Д., ЕГН [ЕГН], от [населено място], [улица], в размер на 1/2, от наследството на К. Д. Г., ЕГН [ЕГН], починал на 15.05.2021 г., като НАМАЛЯВА с 38343.75/61065 части завещателното разпореждане по саморъчно завещание от 23.03.2021 г., обявено с протокол от 10.06.2021 г. на нотариус Д. Б., с рег. № * на НК, вписано в Служба по вписванията - гр. Добрич под № 138, том VII, дело № 2740 от 16.07.2021 г., с което К. Д. Г. е завещал на А. Ж. Д., ЕГН [ЕГН], следния недвижим имот в [населено място], [улица]: 3/4 ид. ч. от 1/3 ид. ч. от дворно място от 1200 кв.м, имот с пл. № *, описан в нот. акт № 109, т. І, н. д. № 218/1985 г. на нотариус при PC – Добрич, и 3/4 ид. ч. от къщата, находяща се в това дворно място, състояща се от три стаи, сервизно помещение и антре.

ОСЪЖДА А. Ж. Д. да заплати на Х. Х. Д. разноски за производството пред първоинстанционния и въззивния съд в размер на 1886.72 лв. (хиляда осемстотин осемдесет и шест лева и 72 ст.).

ОСЪЖДА Х. Х. Д. да заплати на Д. А. Д., действащ чрез своята майка и законен представител А. Ж. Д., разноски за производството пред първоинстанционния съд в размер на 150 лв. (сто и петдесет лева).

ОСЪЖДА Х. Х. Д. да заплати на А. Ж. Д. и на Д. А. Д., действащ чрез своята майка и законен представител А. Ж. Д., разноски пред ВКС в размер на 3012.24 лв. (три хиляди и дванадесет лева и 24 ст.).

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: