Неуважена молба за отмяна на решение за задължения към ВиК

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 59

гр.София,

01.04. 2021 г.

Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на девети март две хиляди и двадесет и първа година в състав:

Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА

Членове: ЗОЯ АТАНАСОВА

ГЕНИКА МИХАЙЛОВА

при секретаря В.Стоилова

като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д. №4173 описа за 2020 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 307, ал. 1 ГПК.

Образувано е по молба от 23.10.2020г. на Х. И. И. за отмяна на влязлото в сила решение от 16.10.2019г. по т.д.№1295/2018г. на ОС Стара Загора, на основание чл.303, ал.1, т.1 ГПК.

Молителят Х. И. поддържа, че е налице основание за отмяна по чл. 303, ал.1, т. 1 ГПК, тъй като след приключване на производството по делото се е снабдил с нови писмени доказателства от съществено значение за делото.

Ответникът – „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД-Стара Загора, в писмено становище и чрез процесуалния си представител поддържа, че молбата е неоснователна.

Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 307, ал.1 ГПК, приема за установено следното:

С решението, чиято отмяна се иска, ОС Стара Загора, като е отменил решение № 467/12.04.2019 г., постановено по гр.д. № 5694/2018 г. по описа на Районен съд – Стара Загора, е признал за установено, че Х. И. дължи на „ВИК” ЕООД- Стара Загора сумата от 70,82 лв. - главница, дължима за доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода по партида № 034058, за имот, находящ се в [населено място], за периода 12.01.2017г. – 14.02.2018г., сумата 7.18 лв. - лихва за забава за периода 01.06.2017 г. – 17.08.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 22.08.2018 г. до окончателното изплащане на сумата, за което вземане е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 2385/27.08.2018 г. по ч. гр. дело № 4241/2018 г., по описа на СтРС.

Съдът е приел, че до февруари месец на 2017г. в имота, до който е доставяна процесната питейна вода, е живеело друго лице-В. П., а молителят Х. И., който е собственик на същия от 18.11.2016г., е променил партидата на свое име едва на 02.08.2018г., тъй като след много трудности е успял да влезе във владение на имота си. Прието е за установено, че за имота в [населено място], на ул. „Г.Р. за периода от 12.01.2017г. до 14.02.2018г . съществуват неплатени задължения в размер на 70,82лева видно от заключение на съдебно-икономическата експертиза.

Молителят поддържа, че за същия период и същата сума ответното дружество се е снабдило със заповед за изпълнение срещу лицето В. П., което е бил действителния собственик на процесната партида №034058 към онзи момент и представя Заповед №1885/19.05.2017г. по ч.гр.д.№2740/2017г. по описа на РС Стара Загора, заявление за нейното издаване от 17.05.2017г. и заявка за предоставяне на ч.гр.д.№2740/2017г. по описа на РС Стара Загора от 23.07.2020г., като счита че същите съставляват основание за отмяна на влязлото в сила решение по чл.303,ал.1, т.1 ГПК.

Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 307, ал.1 ГПК, приема за установено следното:

Молбата за отмяна е неоснователна.

Отмяната по реда на чл.303 ГПК съставлява самостоятелно производство, което е средство за защита срещу влезли в сила съдебни решения, които не съответстват на действителното правно положение, като несъответствието се дължи на изрично и изчерпателно посочените в закона причини. В случая, твърденията на молителят следва да се квалифицират в хипотезата на чл.303, ал.1,т.1 ГПК – заинтересованата страна може да иска отмяна на влязло в сила решение, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на същата страна, или с които страната не е могла да се снабди своевременно. Това основание за отмяна е налице при такава непълнота на фактическия или доказателствен материал, която касае решаващите изводи на съда и се разкрива след като решението е влязло в сила, и която не се е дължала на процесуално нарушение на съда или пък на небрежност на страната при упражняване на процесуалните й права. В този смисъл, новите обстоятелства, респ. новите писмени доказателства трябва да са от такова естество, че ако са били установени, съответно – представени пред инстанцията по същество, тя би направила различни изводи за правнорелевантните факти, в сравнение с тези по влязлото в сила решение. Не е ново по смисъла на чл.303, ал.1, т.1 ГПК това обстоятелство, което е било известно или е могло да бъде известно на страната и тя е могла да го узнае и да го релевира по делото, ако бе проявила дължимата грижа за това, както и това писмено доказателство, което е било известно или е могло да бъде известно на страната и тя е могла да се снабди с него, ако бе проявила дължимата грижа за издирването и представянето му по делото. Също така, не съставлява ново писмено доказателство и документ, който е поначало негоден да бъде приет като писмено доказателство по делото.

Видно от представената от молителя Заповед №1885/19.05.2017г. по ч.гр.д.№2740/2017г. на РС Стара Загора по чл.410 ГПК и ксероксни копия на доказателствата приети по частното гражданско дело, в което е постановено издаване на заповедта, представени от ответното дружество в настоящето производство, едно трето на спора лице- В. П. е осъден да заплати сума от 155,28 лева главница и 10,90 лева лихва по процесната партида за незаплатена питейна вода доставена до имота, но за периода от 01.12.2015г. до 01.02.2017г . В случая това ново писмено доказателство, доколкото би било приобщено към доказателствения материал, не установява пряко факт от значение за спорния въпрос относно дължимостта на суми за доставена до собствения на молителя апартамент питейна вода, поради което и не би могъл да обоснове извод различен от този направен от решаващия съд с решението. Със същото се установява само факт, че за друг период от време и друг ползувател на имота е имал задължения към дружеството доставчик на питейна вода. В посочения аспект това писмено доказателство се явява неотносимо и на базата на това писмено доказателство исканата отмяна не може да бъде допусната.

От друга страна се поставя въпроса доколкото това доказателство не е могло, ако страната счита, че би се отразило пряко на изхода на спора, в един по-ранен момент, при положена грижа от страна на заинтересованата страна –молител да бъде представено по делото. Производството за отмяна не е установена от законодателя правна възможност за страна по правен спор, неудовлетворена от влялото в сила съдебно решение, да отстрани пропуски в попълване на делото с доказателствен материал, който е пропуснала да събере в хода висящия исков процес, ако е съществувала обективна възможност да стори това при полагане на една по-голяма грижа.

На основание чл.78, ал.8 ГПК молителят следва да заплати на ответника направените по делото разноски пред ВКС за процесуално представителство в размер на 600 лева. Направеното на основание чл.78, ал.5 възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение е неоснователно, тъй като същото е определено в рамките на минималното такова , предвидено в чл.36 ЗА, вр.чл.9,ал.4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Предвид изложените съображения, съдът

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба от 23.10.2020г. на Х. И. И. за отмяна на влязлото в сила решение от 16.10.2019г. по т.д.№1295/2018г. на ОС Стара Загора, на основание чл.303, ал.1, т.1 ГПК.
ОСЪЖДА Х. И. И. ДА ЗАПЛАТИ НА „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД-Стара Загора сумата 600 лева разноски пред ВКС.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: