Приложимост на малозначителност при държане на малко количество амфетамин

Текстът на акта

Ключови фрази

Kвалифицирани състави на производство, пренасяне , изготвяне , търговия и др. на наркотични вещества * оставяне без разглеждане на касационна жалба * малозначителност на деянието * липса на мотиви

Р Е Ш Е Н И Е

№ 304

гр. София, 25 юни 2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, първо наказателно отделение, в публично съдебно заседание на единадесети юни две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЕН ПЕТРОВ

ЧЛЕНОВЕ: ХРИСТИНА МИХОВА

ВИОЛЕТА МАГДАЛИНЧЕВА

при участието на секретаря Елеонора Михайлова и присъствието на прокурора С. М., след като изслуша докладваното от съдия РУМЕН ПЕТРОВ наказателно дело № 444 по описа за 2025 г. и за да се произнесе взе предвид:

Касационното производство е по реда на чл.346, т.2 и сл. от НПК.

Образувано е по жалба на подсъдимата В. М., чрез преупълномощения служебен защитник адв.Й. П., против въззивна присъда № 40/17.03.2025 г., постановена по внохд № 1255/2025 г. по описа на Софийски градски съд.

В жалбата релевирани всички касационни основания, като в допълнението към нея са изложени доводи в подкрепа само на тези по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК и изрично e посочено, че не се поддържа оплакването за явна несправедливост на наказанието. Според защитника атакуваната присъда е постановена при липса на мотиви, тъй като по неясен начин е прието, че намереното количество наркотично вещество надхвърля необходимото за еднократен прием, с което се изчерпвали усилията на въззивния съд да обоснове решаващият извод за неприложимост на чл.9, ал.2 от НК. Твърди се, че не са обсъдени съображенията относно наличието на „маловажен случай“, а обсъдените са тълкувани превратно, което е довело и до незаконосъобразния отказ да се приеме, че извършеното деяние е малозначително. Отправена е претенция да се отмени обжалваната присъда и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.

В съдебно заседание подсъдимата В. М. не се явява, редовно призована. Защитникът адв.Й. П. поддържа жалбата и настоява тя да бъде уважена по изложените в нея съображения.

Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение, че жалбата е неоснователна и пледира да се остави в сила решението на въззивния съд като правилно и законосъобразно.

Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, съобразно чл.347, ал.1 от НПК, намери следното:

Касационната жалба е подадена в предвидения в чл.350, ал.2 от НПК срок, от процесуално легитимирана страна, срещу съдебен акт, подлежащ на проверка по реда на Глава двадесет и трета от НПК, поради което е допустима, но разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

С присъда от 15.10.2024 г., постановена от Районен съд - София по нохд № 16079/2023 г. подсъдимата В. П. М. е призната за невиновна и на основание чл.304 от НПК вр. с чл.9, ал.2 от НК е оправдана по повдигнатото обвинение по чл.354а, ал.5 вр. с ал.3, т.1 от НК.

С присъдата на основание чл.354а, ал.6 от НК е отнето в полза на държавата намереното и иззето наркотично вещество, като е постановено унищожаването му.

По протест на прокурор от РП - София е образувано внохд № 1255/2020 г. по описа на Софийски градски съд. На основание чл.334, т.2 вр. с чл.336, ал.1, т.2 от НПК е отменена първоинстанционата присъда и е постановена нова, с която подсъдимата М. е призната за виновна в това, че на 03.09.2021 г., около 22,00 ч., в гр. София, без надлежно разрешително, в раницата си е държала високорисково наркотично вещество - амфетамин, със съдържание на активен компонент от 4 %, с нето тегло от 3 гр., на стойност 90 лв. като случаят е маловажен, поради което и на основание чл.354а, ал.5 вр. с ал.3, т.1 от НК и при условията на чл.54 от НК е осъдена на глоба в размер на 500 лв. С присъдата в тежест на подсъдимата са възложени направените по делото разноски в размер на 1480,25 лв., от които 380,25 лв. по сметка на СДВР и 1 100 лв. по сметка на СГС, в полза на бюджета на съдебната власт.

Макар предходните инстанции да са достигнали до противоположен извод по въпроса за ангажиране наказателната отговорност на подсъдимата, съставът на въззивния съд е потвърдил изцяло валидността на установените фактически положения относно начина на извършване на деянието и съпричастността на М. към него. Принципно, за да е налице липса на мотиви, каквато се претендира в жалбата, е необходимо контролираният съд изобщо да не е отговорил на наведените от страните възражения или отговорите му да са дотолкова несъстоятелни, че на практика да се приравняват на липса на такива, каквото в конкретния случай не се установява. След извършената пълна преценка на доказателствената съвкупност, в съответствие с изискванията на чл.339, ал.3 вр. с чл.305 от НПК, второинстанционният съд е изложил убедителни съображения защо не приема, че извършеното деяние изключва възможността да бъде преценено като малозначително, тъй като не е общественоопасно или неговата обществена опасност да е явно незначителна, по смисъла на чл.9, ал.2 от НК. От мотивите на атакувания съдебен акт се установява, че подробно са обсъдени изложените от страна на защитата възражения, без да са тълкувани превратно съображенията за отказа да се приложи цитираната разпоредба, поради което не може да се направи извод за отсъствие на релевираното в жалбата касационно основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК.

Правилен е и крайният правен извод на въззивния съд за отсъствие на предпоставките за приложение на чл.9, ал.2 от НК . Държането на 3 гр. амфетамин, на стойност 90 лв., не разкрива пренебрежимо ниска степен на обществена опасност сравнение с останалите такива случаи, а тя е достатъчна, за да бъде прието извършеното деяние за престъпно. Установената психическа, но не и физическа, зависимост на подсъдимата към марихуана, както и чистото съдебно минало, но с наложено административно наказание на основание чл.78а от НК за извършено престъпление по чл.345, ал.1 от НК не водят до промяна на възприетото от въззивния съд становище, което е изцяло в съответствие с Тълкувателно решение № 113/16.12.1982 г. по н. д. № 97/1982 г., ОСНК на ВС.

По изложените съображения настоящият състав намира, че жалбата се явява неоснователна и въззивната присъда като правилна и законосъобразна следва да се остави в сила, поради което и на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК Върховният касационен съд, първо наказателно отделение

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ в сила въззивна присъда № 40/17.03.2025 г., постановена по внохд № 1255/2025 г. по описа на Софийски градски съд.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: